В стъблището миришеше на боя и лек парфюм. Очевидно някое момиче беше излязло преди мен и се е напръскало. Разбрах откъде идваше мириса на боя веднага след като се озовах пред входната врата. Вчера беше сива, а сега беше ярко червена и се забелязваше от километри. Опитах се да се успокоя и погледнах нагоре, за да съм сигурна, че онзи не е последвал и излязох.

Пътят не ми се стори дълъг. Даже ми беше приятно. Успях да се рязсея малко да не мисля за всичките проблеми, които имах на главата си.

След малко пристигнах пред една от библиотеките в Сиатъл. Беше голяма и величествена и честно казано, размерите й малко ме плашеха. Поех си дълбоко въздух и пристъпих вътре.

Всипко беше толкова...голямо. Имах късмет, че щях да работя тук, въпреки че това определено не ми беше мечта. Запътих се към една жена и се усмихнах приветливо, вървейки.

-Закъснавате за първия работен ден,госпожице...-каза ми строго и ме погледна в очакване да й кажа името си.

Тя беше главната библиотекарка-госпожа Баркс. Беше възрастна жена на около 50-60 години. Червената й коса беше направена на кок, койот беше толкова стегнат, че цялата кожа на лицето й беше опъната и се страхувах, че може всеки момент да се скъса. На носа си държеше очила в стил "Хари Потър".

-Столкър. Казвам се Алисън Столкър.-казах й и се опитах да изглецдам уверена, въпреки че това никога не ми се беше удавало.

-Значи вие сте момичето, което ме умоляваше за тази работа по телфона цяла седмица.

"Да, аз съм това малко нахално същество."-казах си наум.

-Да.

-Елате с мен.-каза без да ме поглежда и ме заведе до бюрото си. Седна на стола и взе един лист.-Вие ми продиктувахте данните си, но очевидно съм изгубила листа, на който ги бях записала. Бих искала да ми ги кажете отново.

Поклатих глава в съгласие.

-Алисън Столкър ли ви е пълното име?

-Алисън Мари Столкър.-поправих я и тя си записа.

-Години?

-Осемнадесет.

-Родно място?

-Портланд.

-Някога работили ли сте като библиотекарка? Имате ли опит?

-Не. Не съм.

Тя вдигна очи и листа и ме погледна. Почувствах се като туплийка. Нямах идея, че търсят хора с опит.

-А като каква сте работила, госпожице Столкър?

-Всъщност не съм работила никога. Завърших гимназия преди седмица.

Госпожа Баркс стана и махна очилата си.

-Това тук е престижна библиотека. Не наемаме обикновени хора.

-Моля ви, тази рябота ми трябва! Ще се старая, обещавам!-прекъснах я аз и бях готова всеки момент да й падна на колене.

Тя въздъхна.

-Добре. Напишете си телефонния номер, адреса и имейла на листа.-Усмихнах й се делово, но вътре в себе си крещях от радост.-След това подреди онези книги, които са оставени на масата ей там.

Написах всичко, което трябваше, оставих си чантата и якето и се запътих към книгите. Взех ги и започнах да ги разглеждам. Бяха от рязличен жанр. Едната беше за митпве и легенди, втората-романтична и т.н. Заех се с подреждането и скоро научих кой рафт за какъв жанр книги беше.

****

Свърших към 17:00 и реших да се поразходя малко. Разгледах града, купих си някои неща ядене и след още малко пазаруване сепприбрах вкъщи с две големи пълни торби.

Блокът ми нямаше асансьор, затова трябваше да се изкачвам стълбите до втория етаж. Попринцип това не е проблем, но с тези покупки се задъхах още на петото стъпало.

Както и да е, стигнах с последни сили до етажа си и застанах пред вратата да си извадя ключовете. Но някой прекъсна този "процес".

-О, ти се върна!-Момчето тъкмо затваряше вратата си. Чудех се дали цял ден ме е чакал да се върна.-Как мина първия ден?

-Защо просто не ме оставиш намира?

-Защото не искам...Алисън Мари Столкър.

Не му бях казвала името му. Откъде го беше разбрал?!

-Ти как ме...?

-Ходих до бибилиотеката да те потърся, но госпожа Барн или Баркс, не се сещам за името й, ми каза, че си излязла. Затова я помолих да ми каже името ти.-Гледах го злобно, въпреки че сърцето ми биеше учестено, защото седеше на толкова малко разстояние от мен.-Защо просто не ми каза,а трябваше да го научавам от някаква възрастна жена?

-Защото...не искам хората да знаят името ми.-казах тихо. Но поне бях честна.-Не искам контакти с никого.

-Рязбирам те. Не обичаш да говориш много за себе си. Приличаме си. Аз съм Трейс.

Поех ръката му и се здрависахме. Беше голяма и топла. Щом я докоснах по мен сякаш мина някакво електричество.

-Виждам, че си си купила доста неща. Да ти помогна ли?-предложи.

-Не, благодаря. Свикнала съм да се оправям сама в трудни ситуации. Но има нещо, което може да направиш за мен.

Той ме погледна в очакване.

-Довечера бъди тих като каниш гаджето си.

Отключих вратата, взех двете торби в едната ръка и теъгнах да влизам, но той ме дръпна за ръката. Въпреки че движението беше доста бързо и грубо, на мен ми се стори някак приятно.

-Чакай малко. Нямам гадже. Мелани е просто приятелка.

-Приятелките не ходят с такива оскъдни облекла прес приятелите си. Все ми е едно каква е, просто не вдигайте шум. Лека нощ!

-Лек нощ, Али!

-Не ме наричай така.

Затворих вратата пред носа му. Изненадах се като ме нарече "Али". Никой досега не беше наричал така. Всички вианги използваха "Алисън" или фамилията ми. Ако исзобщо говореха с мен де. Не бях от най-общителните хора.

Вечерта всичко мина добре. Не чувах никакви звуци от дома на Трейс и тпва ми даваше надежда, че ще мога да спя спокойно. Но не се получи така. Щом легнах в главата ми започнаха да се въртят всякакви мисли около него. Тези тъмни очи бяха толкова невероятни,а косата му блестеше на светлината в коридора. Неусетно докоснах мястото на ръката, на което ме беше хванал преди малко. Все още го усещах топло. Този човек ми се струваше леко плашещ, но много ме привличаше. Искаше ми се да знам какво прави вмомента и инстинктивно се надигнах и докоснах стената. Доколкото бях видяла, леглото му се намираше точно там къде докосвах сега. Представях си как лежи и спи. Усмихнах се при мисълта.

"Престани с глупостите!"-нареди ми някакъв глас в главата.

Завих се през глава и заспах, но Трейс не напусна мислите ми... Сънувах го.

****

Всичко в апартамента ми беше разхвърляно. Обикновено бях подреден човек, но щом отидех на чуждо място, всичко ми се губеше. Вчера едва си намерих тетрадката, а сега нямах идея къде е чая, която си купих вчера и съм сигурна, че оставих в шкафа на горния рафт.

Прерових всичко, но не го открих. Не можех да започна сутринта си без чай, затова реших да попитах съседите. Излязох и завих към вратата на Трейс, но после се сетих, че го сънувах цяла нощ и ми стана много неудобно да гоовря с него точно след това.

Забелязах вратата срещу моята и почуках. Надявах се да не събуждам никого.

Отвори някакво момиче с кестенява коса. Беше доста по - висока от мен, вероятно заради токчетата, и държеше в ръцете си малко дете - момченце.

-Здравей. Извинявам се за притеснението рано сутрин, но бихте ли ми услужили с малко чай?-попитах, а момичето ми се усмихна.

-Разбира се. Ти трябва да си новото момиче. Аз съм Бела.

-Алисън.-представих се.-Това братчето ти ли е?

-Синът ми. Кажи "Здравей", Алекс! -каза на малкия, който вмомента си играеше с ухото й.

-Син?-учудих се.-Мислех те за 20-годишна. 

-Аз съм на 20. На абитуриентския бал се напих, после мисля, че се сещаш какво стана и така се появи Алекс. Нашите ме смятаха за позор и избягах и вече от 3 години живея тук.

Наистина ми стана жал, че това дете се е появило просто от невнимание, но ми стана по-добре като разбрах, че не бях единствената с лош живот.

-Хей, може ли да те питам нещо?-Думите излязоха от устата ми и в следващата секунда съжалих.-Всъщност няма значение.

-Хайде, какво ще ме питаш? Не съм от хората, които се отказват лесно и правя всичко възможно, за да разбера това, което искам. Казвай.

-Много е глупаво, наистина.-опитах се да се отърва.-Исках да те попитам дали знаеш нещо повече за...съседа до мен.

-За Трейс ли?-учуди се и зяпна с уста.-Нанесе се преди година и половина. Рядко излиза навън, аз лично съм го виждала само два пъти, но и двата пъти беше със слънчеви очила и качулка. Понякога на гости му идват приятели - едно момче и идна момиче. Струва ми се много потаен, но и секси. Защо питаш, да не би да го харесваш?

-Не!-казах и се засмях фалшиво, опитвайки се да убедя повече себе си, отколкото нея.-Просто исках да знам що за човек е съседа ми, нищо повече.

-Добре, ще ти повярвам. Е, бих искала да си поговорим още, но трябва да нахраня Алекс. Почакай да ти дам чая.-Изтича бързо вътре и след секунди се върна с една картонена кутийка.-Заповядай.

-Благодаря.-казах и я поех.

-Може някой ден да ми дойдеш на гости.

-Да, с удоволствие. Чао, Бела.

Усмихна ми се още веднъж и затвори вратата. Май току - що си намерих приятелка. Но не знаех дали бях по - радостна от това или от факта, че разбрах малко повече за Трейс.

Исках да му почукам, но нямах достатъчно смелост. Той беше...различен. И исках точно такъв мъж в живота си, но беше невъзможно да получа този.

Разтърсих главата си  и се прибрах вътре да си направя чай, който щеше да ме зареди с енергия за работа.