,,Обещавам, че ще съм до теб и ще те подкрепям за всяко твое действие без да те упреквам."

______________

Последните няколко дни Джънгу прекарваше твърде много време на работното си място.

Всичко това изнервяше до някаква степен Юкхей, но реши да вземе нещата в свой ръце и да изненада половинката си.

Въпреки че не умееше да готви, това не му попречи да се потруди като следва стъпките, предоставени му от готварските сайтове.

Изпипа всичко до последния детайл и въпреки това се огледа, за да провери дали не е забравил нещо.

Лукас случайно погледна часовника на ръката си и с радост установи, че работното време на Джънгу бе приключило.

Той го набра, очаквайки да получи веднага отговор, както обикновено ставаше, но след третия сигнал му бе затворено.

- Странно, - прошепна сам на себе си и се намръщи.

Високият младеж реши отново да се свърже с приятеля си, като се опита да не изпада в излишна паника.

Тъкмо щеше да затвори, но му бе вдигнато от отсрещната страна, като човека заговори бързо:
- Кажи, Лукас, какво има? И моля те, бъди бърз, имам още много работа за тази вечер.

- Ами, аз си помислих, че си приключил.. - Ким лесно долови колко е объркан, но наистина бе зает.

- Оказа се, че имаме последна и доста важна задача, която ще определи кой ще вземе свободното място.

- Аха. Ясно. Работата преди всичко. - измрънка под носа си и ядно погледна към храната, която бе приготвил. Никога не се бе старал толкова за друг човек, освен за себе си и собствените си прищявки и като за първи път бе тотално прецакан.

- Не се сърди, де. Знам, че напоследък съм доста зает, но благодарение на тази работа ще имам това, за което отдавна мечтая. - захласнато говореше, докато хвърляше и някой друг поглед на другите стажанти.

Още от малък Джънгу мечтаеше да работи в издателска къща. Сега бе напът да сбъдне мечтата си, вместо да бъде просто стажант.

Той бе готов на всичко, за да получи мястото. Толкова се беше трудил за това място и не би допуснал да изгуби шанса си.

Но сега по някакъв начин му стана тъпо, като се разкъсваше между мечтаната работа и приятеля си.

- Да, знам, скъпи, но.. - тежка въздишка излезе от устните му, - ..бях приготвил изненада за теб и си мислех да прекараме остатъка на вечерта заедно. - последните думи ги прошепна, знаейки че плановете му се проваляха.

- Ще се опитам да свърша бързо и до час-два да се видим. - обеща Джънгу.

- Наистина ли? - в него се пробуди частичката надежда, забравяйки за какво бе ядосан.

- Да, Лукас. - засмя се леко, - но сега наистина трябва да затварям. Довиждане и не забравяй, че те обичам.

Юкхей тъкмо щеше да му отговори, но бързото затваряне помрачи и малкото щастие, което се бе породило у него.

***

Бяха минали два часа от разговора им. Вечерята бе тотално изстинала, свещите подредени за романтичната вечер отдавна не горяха, а Ким Джънгу все така упорито не вдигаше на своята половинка.

Едва след десетото позвъняване Юкхей получи съобщение от приятеля си, гласящо искрените му извинения, защото нямало да могат да се видят.

В този момент сякаш нещо прещрака в Лукас и той побесня, като разхвърли подредената маса. Чинийте, заедно с двете чаши и бутилка вино се срещнаха с пода, чупейки се на малки парченца стъкла.

Стаята се превърна в огромна бъркотия за части от секундата, която сякаш едва сега започваше.

Той бе до толкова ядосан, че дори продължи да хвърля всичко, до което се докопаше, без да го интересува от последствията.

След половин час и почти всичко потрошено из хола, Юкхей изморено седна на пода.

По дяволите, помисли си той.
Определено щеше да му го върне. До този момент той никога не се е чувствал като втора опция и определено не му хареса.

______________