„Джънгу, обещавам, че тази твоя усмивка ще грее на лицето ти докато аз съм главната причината за нея..''

______________

Джънгу ядно разхлаби вратовръзката си, след като прочете последния ексел документ.

Очите вече го боляха от толкова взиране, а нервите му всеки момент щяха да го предадат.

Трябваше да ги редактира до края на работния ден и да ги изпрати на шефа си, но вече закъсняваше с цял час, което никак не беше добре.

На другия ден със сигурност щеше да понесе конското, което заслужаваше. Напоследък бе доста разсеян и това се отразяваше на работата му.

По принцип не би допуснал личния му живот да попречи на професионалния, но той бе твърде захласнал към определен човек.

Доста често в мислите му изкачваше образа на приятеля му, който от определено време насам го сваляше твърде очевидно.

Каквото и да става Джънгу не би признал пред Лукас, че харесва да получава този вид внимание от него.

Отново се хвана да мисли за него, за което се укори мислено.

Той хвърли последен поглед към документа преди да го запази и изпрати на шефа си.

Въздишка на облекчение излезе от устните му и след това изпъна ръце нагоре, като по този начин се протегна. За отрицателно време подреди разхвърленото бюро, наметна палтото си и се отправи към изхода на сградата.

Тъкмо излязъл навън, студеният януарски вятър се сблъсна с тялото му. Треперейки, със скоростта на светлината облече топлото си палто и в това си действие забеляза приближаващата се висока фигура на Лукас.

Джънгу погледна нагоре към него, готов да го поздрави, но бе прекъснат от рязка прегръдка, която получи, а лицето му бивайки притиснато към силните гърди на Юкхей.

Чуждата топлина веднага го посрещна и тя се разнесе из тялото му, което помогна да се отпусне в обятията на другия.

Върху бузите на дребното момче се появи лека червенина, изглеждайки още по-сладък.

- Здравей и на теб. - поздрави приглушено, докато все още се намираше в обятията на приятеля си.

Юкхей се отдръпна толкова, колкото да успее да направи очен контакт с него, но без да се отделя напълно.

- Нали си свободен тази вечер? - директно го попита, докато погалваше нежно бузата му. - Искам да прекараме една вечер само двамата без излишни натрапници.

Нежната ръка на другия продължи да докосва скулите му внимателно, сякаш пазейки го дори и от самия себе си.

Точно това му действие замая главата на Джънгу, който сякаш бе опиянен от другия.

Имаше чувството, че дори и самото му присъствие има някакво влияние над него, карайки го да му се подчини като послушно пале.

От друга страна Лукас бе наясно с всичко това и една част от него би се възползвала от това положение, в което другия попадаше с лекота. Но друга част от съзнанието му шепнеше да не допуска това да се случи.

Джънгу кимна без да се замисли.

***
След като опита на Лукас да приготви нещо за вечеря се провали, също и не пропусна да се изложи, остави Джънгу да се вихри из кухнята му.

Той седеше на стола, в близост до плота и наблюдаваше внимателно всяко движение на другия.

От време на време предлагаше помощта си, но получаваше все отрицателен отговор от дребното момче.

Юкхей не се сдържа и подреди масата, помагайки му, а когато минаваше покрай Джънгу го даряваше всеки път с целувка по бузата.

Щом бокумбап-а стана готов и се сервира, двамата седнаха един до друг.

- Твоето изглежда по-вкусно - облиза устни Лукас, открадвайки си малко храна от чуждата чиния.

- Невъзможно. И двете са еднакви, - измрънка недоволно дребното момче, като удари пръчиците му със своите щом Лукас понечи да си вземе пак.

- Станал си много лош.

- А ти пък твърде много ядеш.

- Аз ли съм виновен, че готвиш вкусно - Уонг повдигна вежди, следейки реакцията му.

- Идиот. - измъмри Джънгу, но погледна на другата страна щом усети топлината, разпростираща се на лицето му.

Юкхей издебна точния момент, взимайки огромно количество от чуждия бокумбап.

- Ей, това е мое! - русокосия нацупи устни и се опита да си върне открадната храна.

Единственото, което накрая постигнаха бе да се изцапат с храната, смеещи се един на друг.

Юкхей почисти Джънгу, който седеше мирно. Той повдигна глава и го дари с усмивка, а Лукас на свой ред се наведе и сля устните им.

Целувката бе нежна, устните им се движеха бавно и в синхрон, изпращайки приятни тръпки по гръбнака на другия.

Щом се отделиха и допряха челата си, Лукас с дрезгав глас проговори:
- Усмивката ти е ослепителна. - целуна края на устните му, продължавайки. - Джънгу, обещавам, че тази твоя усмивка ще грее на лицето ти докато аз съм главната причина за нея и те уверявам, че това е едва началото.

______________

• бокумбап - популярно корейско ястие (пояснявам, ако някой се чуди)