Смъртните очароваха Елара дори само с нищожното си присъствие. Досущ както котката се диви на мишка, миг преди да схруска беззащитното космато създание в обрамчената си с остри зъби уста.

Постоянният страх, който се носеше от тях успя да пренесе Безсмъртната далеч в миналото, когато и тя бе способна на това чувство на слабост. Но тогава бе неспособна на делата, които сега вършеше без дори сърцето й да прескочи удар, нито пък златистото око - да мигне.

Краката й бавно, почти величествено стъпваха по тази твърда земя, отъпкваха нещастните низши растения, решили да поникнат на пътя й. Леденият дъжд валеше отгоре й, прочистваше я, изстъргваше с нежните си нокти мръсотията от тялото й. Отмиваше кръвта на Избраната, вече умъртвена, и нейната собствена, бликнала от задната част на врата й, напоила сплъстените й коси с червената си същина.

Елара горещо се надяваше изчадието, решило да й посегне по начин, недостоен дори за зъл герой, да пищи в агонията си, докато късове от сивата каменна постройка затрупваха тялото му. Докато скалите разкъсваха нежната човешка кожа, смазваха костите му като пленени между мелнични камъни житни зърна и се обагряха в неговата кръв.

Сърцето на тъмнокожата потрепери в мнимия й захлас.

Не можеше и да отрече, че смъртните бездарници си бяха намерили интересно обиталище. Съдейки по позабравените си познания, които боговете бяха подарили на развития й народ, предаващ ги през хилядите поколения на съществуването си, то света твърде много наподобяваше дивата Лерида. Но злощастните, осъдени с дамгата на смъртта Жреци я бяха запратили в отдалечената в периферията на пространството земя, по-голямата част от която бе потопена под безброй литри вода. Противно на всичките си планове, точно сега Елара искаше да разбере колко от скъпото на старите богове живително пространство се бе променило с течение на дълголетното й забвение. Забвение, подпечатано с кръв. Печат, разчупен отново с кръв.

Две невинни души бележеха началото на присъдата й и бъдещия край на света. Двама, които бяха нито първите, нито последните жертви в нейния всепомитащ гняв. Двама млади мъже и едно крехко момиче вече предадоха живота си и сведоха глави пред Ястреба. Съвсем скоро птицата щеше да положи снага в костния си трон и да въдвори реда в сбъркания им свят.

Низшите щяха да бъдат научени на подчинение и щяха да изковат ерата й на величие.

А след това щеше да разнищи онази тъй дълбоко заровена под мръсотията на онези, наричащи себе си богове, загадка. На всяка цена щеше да намери убиеца на синеокия воин, дори и да се наложи да претършува и Рубинените степи, за да го открие.

На този етап бе наложително да се съсредоточи и да изведе смъртоносния си поробителен план на първо място измежду нейните цели.

Някъде дълбоко в ума на Елара отекна чуждо присъствие. Непознат глас, или забравен, й зашептя за всички грешни дела, наредили се в списъка с присъдата на жената. Тя отхвърли неканения звук, оправдавайки го на отдавна отекващо в ума й съновидение.

Нозете й достигнаха края на непокътнатия девствен лес. Застанала на хълма, пред тъмнокожата се откри гледката на селище в подножието му, изсипало безбройните си нищожни постройки  в долината далеч под нейните боси крака. Усмивка разтегна чертите на лицето на Елара. Най-сетне щеше да се отърве от прокъсаните подгизнали дрипи, които едва покриваха тялото й и щеше да утоли жестокия си глад, остъргващ стените на нейния стомах.

***

Пътуваше между световете. Промъкваше се в цепнатините на всяко едно живо общество. Отново и отново.

Нищо не можеше да прекрати безкрайното му пътешествие. Никой не се осмеляваше да застане на обсипания с бодли и стъклени късове път.

Замрялата, шепнеща или бунтуваща се природа го приветстваше. Небесните дебри се подчиняваха на безплътния и протяжен звук, играещ ролята на негов глас.

Облаците откликваха на повика и прочистваха земята под краката му.

Той виждаше всичко, знаеше всичко и можеше всичко. Не бе от онези, които биха отказали да си поиграят с беззащитните смъртни души.

Отново бе настанал мигът, който щеше да обрече едно крехко бъдеще на гибел.

Отново той щеше да възтържествува, скрит от света зад воала на черната й сянка.

Отново зъбите му щяха да разкъсват чужда плът.