ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК  С НОВА ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНЕАТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВИ ОБИЧАМ МНОГО, МНОГО, МНООООООГОООООООООООООООООО

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОООООЙ

*Аделина*

- Май сега разбираш какво ни беше с теб, а? – нашите вече бяха просветлени във всичко случило се и аз въздъхнах на въпроса на майка.

- Само, че има една съществена разлика, майко, и тя е, че ние с Ардиан се обичахме и връзката ни не се крепеше само на секс. И двамата имахме сериозни намерения един към друг, ако не помниш. – разясних, всмуквайки от дебелата си цигара. – Тоест аз не избрах секса пред вас, докато нашата красавица, точно това направи. И аз никога не казах на татко, че той е най-лошия баща на света и го мразя. И тук изобщо не е права, защото Ардиан може да е всичко, но не и лош баща. Никога, до преди цялата история с Вучич да ескалира, не ѝ е забранявал нищо. Просто главата ми не го побира как ще оправим тази каша.

- Търпение. Явно бунтовническия период при нея малко закъсня.

- Искаш да ми кажеш, че се развива по-бавно от връстниците си и сега тепърва ще кара пубертет? Опазил Господ. – чукнах отдолу на дървената маса.

- Историята се повтаря, Ади, и ти не можеш да направиш нищо, за да спреш това.

Да, и именно от това ме беше страх, защото ако си отворех фейсбука и видех, че тази пикла се беше омъжила за него щях лично аз да я набия и дори Ардиан нямаше да може да я спаси от мен, защото сексът можех да преглътна, но не и нещо повече от това. Разбирах я, че това я привличаше. Лошото момче, разликата в годините, влиянието, силата която той имаше, но това беше просто привличане. Лъскавата страна на нещата. Още повече, че той беше страшен чаровник и можех да разбера защо бе толкова запленена от него, но дотам. Нямаше да ѝ позволя да се обрече на нещо повече, защото той не я обичаше, а тя горката беше толкова влюбена в него, че ми ставаше жал. И слепец можеше да го види дори.

*Дорунтина*

Така и не мигнах. Продължавах да си повтарям среднощните събития в главата и да плача тихо докато Стефан спеше необезпокоявано до мен. И все още не можех да разбера как татко знаеше къде сме и как се стигна до всичко това. Извърнах глава и се загледах в спокойното изражение на Стефан и въздъхнах. Избрах го пред татко. Можеше и някой ден да съжалявам за това, но този ден нямаше да бъде днес, защото държах на него. Държах и на татко, обичах го, но той нямаше право да се меси в живота ми по този начин и да иска от нас да прекратим отношенията си без дори да знае какви са те. Но дори и да знаеше, това нямаше да го интересува, защото той си знаеше неговото и не го вълнуваше дали съм щастлива или не. Не смеех да си погледна телефона, защото най-вероятно беше подлуден от пропуснати обаждания и съобщения от мама, защото познавайки татко, той беше отишъл при нея и ѝ беше разказал всичко.

Въртях се в леглото и размишлявах от това, което се усещаше като цяла вечност и вече не ме свърташе на едно място. Реших да стана и да направя закуска, поне малко от малко да отвлека мислите си от снощните събития. Първата ми спирка беше банята, защото след снощи имах отчаяна нужда от душ и в момента, в който топлите струи вода докоснаха тялото ми започнах да се отпускам. Имах нужда от това, мамка му.

Измих се, а после измих и зъбите си и лицето си. Стефан още спеше, когато излязох от банята и се стараех да бъда максимално тиха докато крадях една от неговите ризи, като този път за разнообразие беше бяла. В крайна сметка взех и телефона си, за да не го събуди, ако звънне и тръгнах надолу. Влязох в кухнята и първата ми работа бе да включа кафемашината и да си извадя чаша от шкафа, както и мляко. Щом загря си пуснах едно еспресо, а после си сипах и мляко до половината на чашата. Отпих от кафето си и включих аспиратора преди да запаля цигара. Седнах на един от високите столове около острова и се хванах за главата щом включих телефона си. Както предположих пропуснатите обаждания и съобщения бяха десетки на брой, поделени между мама и Йоана. Поех си дъх, затваряйки очи и с подвита опашка набрах мама.

- Ще те пребия! – дойде и нейния вик. Нямаше дори „Ало", нямаше нищо, а просто даде направо.

- Да разбирам, че ти се е оплакал, така ли?

- Да се извиниш на баща ти. Веднага!

- Няма да му се извинявам. – казах категорично. – Ако нещо, той на мен трябва да ми се извинява.

- Дорунтина. – името ми бе изречено по онзи начин, който като малка значеше, че съм престъпила границата и навярно и сега не бе по-различно, но с едната разлика, че сега не се чувствах виновна. Нямаше за какво да чувствам вина реално.

- Изобщо не ми говори с този тон, няма да му се извиня. Той извини ми ли се за начина, по който се държа? Извини ли се на Стефан, за това че го удари? Не, нали? Няма да отстъпя. Ти едно време отстъпила ли си? – последното беше реторичен въпрос, защото щом нас ни имаше, то явно не беше отстъпила.

- Дорунтина, изобщо не сравнявай Стефан и теб с мен и баща ти.

- Защо? Защото Стефан е психопат ли? Добре, бе, защо сте такива? Защо виждате само това? Не ви ли хрумва, че той е човек като всички нас?

- Не, Дорунтина, не защото е психопат, а защото не те обича. Няма и да те заобича. Използва те докато си му интересна и после дори няма да си спомня за теб. Мълчах досега, защото мислех, че е просто забавление, но вече не мога да мълча. Ти предпочете мъж, който не те обича, пред собствения ти баща. И там е разликата между мен и баща ти и вас със Стефан. С баща ти се обичахме, все още се обичаме и знаех, че искам да прекарам живота си с него. Ти разбираш ли, че си влюбена в мъж, който не те обича? Ти предпочете мъж, който не те обича пред баща ти, мъжът който те гледа като писано яйце и дава живота си за теб, не дава и косъм да падне от главата ти и ти с цялата си наглост си го нарекла най-лошия баща на света. Ето, това вече аз няма да ти простя. Остави него, аз няма да ти го простя, защото много добре знам за какъв мъж съм се омъжила и как те е отгледал.

- Той ми каза да се разделя с него. Не, той направо ни заяви, че късаме. Това казал ли ти го е?

- Да, защото не иска да си наранена! – повиши тон.

- Стефан не може да ме нарани, ако аз самата не му позволя! – повиших тон на свой ред, защото вече ми идваше до гуша да слушам това. - Не го ли разбирате, мамка му? Защо си мислите, че съм толкова глупава и не знам в какво съм се забъркала? Изкарвате го сякаш съм някаква глупачка. Аз не очаквам от него да ме обича. Достатъчно ми е, че му пука за мен. Достатъчно ми е, че ме има за приятел, за близък човек, че може да говори свободно с мен. Защото с него сме приятели от преди да започнем да правим секс и ако не бях видяла нещо в него, нямаше дори да му поверя девствеността си. Имала ли съм гаджета преди? Имала съм. Спала ли съм с тях? Не, нали? Хайде сега си отговори сама какво значи това. Знам какво правя, мамо, не съм малка. Много добре знам, че аз нямам бъдеще със Стефан. И с него сме си го говорили. Но предпочитам да изживея това, което имаме сега и после да съжалявам отколкото да не го изживея и да се чудя какво ли би било и отново да съжалявам. И вие нямате право да ме ограбвате от това, защото независимо дали го вярвате или не, аз съм щастлива с него. Това, което ми дава ми е напълно достатъчно и ме прави щастлива. Ако не искате да избирам между вас и него просто не ме карайте да го правя, толкова е просто.

- Не искаме от теб да избираш, Дорунтина.

- Точно на това ми прилича, мамо.

- Дорунтина, самата аз знам какво е да избираш между семейството си и някой друг и това е нещо, което никога няма да ти причиня. Снощи говорих с баща ти, опитах да го убедя, че това между вас е само забавление, но той трябва да го чуе и от теб, защото се страхува за теб.

- Няма от какво да се страхува, по дяволите!

- Просто не иска да си наранена.

- Няма да бъда наранена. – завъртях очи, макар и тя да не можеше да види това.

- Просто си ела у нас и поговори с баща ти и е за предпочитане да не водиш Стефан с теб.

- Нищо не обещавам. – въздъхнах.

- Дорунтина. – името ми отново беше изречено по онзи начин.

- Не ме плашиш, нали знаеш?

- Държиш се много нагло в момента.

- Така ви се струва, защото не ви изнася. – смукнах последната дръпка от цигарата си преди да я изгася в пепелника. – Ако нямаш да ми казваш нещо друго може да затваряш, защото мисля да правя закуска.

- Тина –

- Искам Стефан като стане да има закуска. – повторих, въздъхвайки. – Хайде, чао. – не я изчаках да каже нищо в отговор и затворих. Станах от стола и се заех с това да правя закуска, като този път за разнообразие реших да избъркам един бърз кекс. Сложих го да се пече и натоварих мръсните съдове в машината, като следях времето периодично от телефона си дори и докато бършех плотовете.

- Ммм, мирише вкусно. Какво пак се вихриш? – секси и сънен глас се чу зад мен в момента, в който две ръце се обвиха около талията ми и подскочих, а сърцето ми се разтупка от уплах в гърдите ми.

- Престани да ме стряскаш. – плеснах го през ръцете, но той не ги махаше от мен и дори още повече си затегна хватката.

- Ти защо пак ми избяга, а? – измърка в ухото ми, а после ме плесна по задника. – Две сутрини под ред ми правиш този номер.

- Искам да те изненадвам. Да имаш готова закуска, като станеш.

- Ако исках готова закуска като стана щях да съм си наел прислужница. Единствената закуска, която искам си ти. – целуна ме по врата и аз усещах как вече потичам в ръцете му и се усмихнах.

- И все пак искам да си те глезя.

- Ммм, да ме глезиш, така ли?

- Мхмм.

- Внимавай, ще свикна.

*Джаво*

Струваше ми се странно как така не даваше вид да е повлияна от снощните събития. Имам предвид, баща ѝ ни хвана, дори ѝ каза да ме остави и съм почти сигурен, че се отрече от нея, а тя не даваше вид да е разстроена. Явно просто беше добра актриса или беше прекалено ядосана, защото все си мислех, че само аз съм опериран от тези неща, но ето я нея до мен, гледаща ТикТок и коментираше най-новите драми в моята родина все едно нищо не се беше случило, което не знам дали беше нормално или не.

- Ох, отивам да се изкъпя аз. – чух я да заключва телефона си и разтри очи. Кимнах в отговор, а после тършуваше нещо по нощното шкафче и съдейки по звука, който се чу сложи телефона си да се зарежда. Вдигнах поглед от телефона си, когато я усетих, че се събличаше. Не знам как ставаше, но винаги разбирах, че е гола дори и без да я гледам.

- Имаш ли нужда от помощ в банята?

Сбръчка вежди в огледалото, когато вече беше съблякла тениската си и гърдите ѝ лъснаха.

- Да, да, и пак да не ми сложиш шампоан и после пак да трябва да се къпя. А, и освен това, още ме боли от одеве.

Подсмихнах се на последните ѝ думи. Оставаше и да не те боли.

- Няма да се бавя. – пропълзя на леглото до мен на четири крака и ме целуна. Кротувай тук.

- Поне гръбчето да ти измия не искаш ли?

- Само и да ми го измиеш няма. Знам ти номерата вече.

- Не се прави, че не ги обичаш. – подсмихнах се, на което тя ми отвърна със същото и ме целуна отново.

- Хайде, бягам аз.

- Бягай да се къпеш. – плеснах я по дупето, а тя ме изгледа не особено очаровано и поклати глава. Изправи се от мен и се скри отново в банята. Взех отново телефона си и продължих да си чета.

- Имаш ли планове за Нова година? - Тина попита докато си сушеше косата с кърпа и аз се намръщих. Вдигнах поглед от телефона си и очите ни се срещнаха в огледалото ми.

- Нямам си и на идея дали изобщо ще съм още тук.

- Стефи, Нова година е след три седмици. Това го говориш от септември месец.

- Ако зависеше от мен отдавна нещата щяха да са приключили и да сме ме забравили за тях.

- Но не са. – въздъхна и дойде до леглото. Остави хавлията на него и после дойде до нощното ми шкафче. Отново забодох поглед в телефона си, но протегнах свободната си ръка и бръкнах под хавлията ѝ, за да погаля задника ѝ. – И все пак, ако си още тук може да празнуваме заедно.

- Къде?

- Ох, то защото имаме много избор, нали. – тонът ѝ беше саркастичен и съм почти сигурен, че беше завъртяла и очи и затова я плеснах, само че тя не беше повлияна от това. – Много добре знаеш, че няма как да изляза от София. Вече е късно да резервираме в някой ресторант, така че единствените ни варианти са някъде на домашно. Йоана ми беше споменала за у тях, понеже техните ще бъдат в Сърбия.

- Може, ще го измислим. – отвърнах монотонно. Не ме интересуваше къде щях да пия, честно казано, но това ѝ го спестих, защото щеше да каже, че само пиенето ме вълнуваше и ѝ убивах желанието за празнуване. Телефонът ѝ звънна и тя вдигна веднага.

- Кажи, майко? – въздъхна с досада, но не каза нищо повече. – Какво?! – възкликна, а гласът ѝ се пропука и аз вдигнах поглед. Телефонът падна от ръката ѝ и шокът в очите ѝ ме накара веднага да скоча на крака.

- Тина? – повиках я, но тя сякаш не беше тук. Беше вперила поглед в пространството и сините очи бяха широко отворени и пълни със страх. – Тина? – повиках я отново и дори разтърсих рамената ѝ, карайки я да ме погледне. Чак тогава се съвзе и докато ме гледаше, очите ѝ започваха да се пълнят със сълзи и долната ѝ устна потрепери. – Какво става?

- Babi...Дритон...в болница са. Някой е стрелял по тях. – промълви едва-едва.