Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ ПРЕБОРИ И ТАЗИ ГЛАВА, КОЯТО СТАНА ДОСТА ПО-ДЪЛГА ОТ ПРЕДВИДЕНОТО, НО ГО ПРИЕМЕТЕ КАТО ПОДАРЪЧЕ ПОНЕЖЕ МНОГО ВИ ОБИЧАААААМ. 

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА МИСЛЕШЕ, ЧЕ В ЖАБКАТА ИМА СЕКС ИГРАЧКА, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООООЙЙЙ

*Дорунтина*

Бяха се минали два дни откакто с мама се бяхме изнесли. Дритон така и не пожела да дойде с нас и остана при татко, за което мама не беше особено щастлива, но какво можеше да направи? Да го вземе насила? Реално можеше, но тя не беше такава, а и ако трябваше да бъда максимално честна не очаквах той да дойде с нас, защото Дритон не можеше да си представи да се отдели от татко. Явно си мислеше, че тръгне ли с нас щеше да се сбогува с възможността един ден да бъде начело на клана Адеми, което за него беше огромна загуба. Но, какво разбираше той, едно четиринадесетгодишно лайно реално. Той никога не бе виждал тъмната страна, поправка, никога не бе виждал истинската страна на мафията.

Приемаше го за детска игра. За издигане на социално ниво, представяше си, че ще има всичко - пари, коли, жените ще се лепят като магнит за него само защото е мафиот, а истината беше съвсем друга. Тино например не беше такъв. Той знаеше как работи този свят, защото беше прекарвал много повече време в него. Колкото и тате да искаше да го опази, като първороден син, трябваше да бъде запознат и за Тино това не беше просто една игра. Той знаеше и плюсовете и минусите. И самият той беше много по-балансиран от брат ни. Истината е, че брат ни беше просто едно заблудено хлапе, което искаше да се докаже пред баща ни и да изглежда като един голям мъж в неговите очи, а не разбираше, че по този начин предаваше жената, която го е родила и в момента предпочиташе да се раздели с мъжа, когото обича, за да ни защити и опази живи.

Дори и да си го помисля се усещаше странно. Самата мисъл за това се усещаше чужда, но беше така. Развеждаха се. Мама дори имаше среща с адвоката си днес и умът ми не побираше как татко можеше да бъде толкова глупав и такъв егоист. Не разбираше ли, че бракът му се разрушаваше заради мафията? Или му беше все тая, че с мама се изнесохме? Не, отказвах да мисля, че на татко му беше все тая. Ако му беше все тая, то цялото ми детство е било една огромна лъжа и аз изобщо не познавах мъжа, който обичах безусловно, който беше мой герой, първият в моето сърце, мъжът на когото до преди време исках бъдещият ми съпруг да прилича, му беше все тая. И като говорех за егоистични глупаци Стефан от вчера се беше завърнал и не спираше да звъни или пише, но сега беше мой ред да го игнорирам. Не ми беше до него в момента. Не ми беше до никого, ако трябваше да бъда честна, което беше предвестник за моите епизоди и обезсмисляше тримесечното ми посещение при доктор Ангелова, но явно това ми беше защитен механизъм придобит покрай всичките ми травми от мафията. Да, Йоана вече знаеше за това, но не се бяхме виждали откакто ѝ разказах всичко, защото почти не си бях подавала носа от стаята от два дни насам.

Телефонът ми отново извибрира за може би десети път в последния един час и аз се пресегнах, за да видя какво пак искаше.

Започваш сериозно да ме изнервяш. Вдигни шибания телефон или поне ми пиши, за да знам, че си жива, jebote. Ако това са някакви тъпи женски номера, за да си върнеш за миналата седмица изобщо не си познала, ако си мислиш, че ще ги търпя.

Завъртях очи нервно докато му четях съобщението и това ме ядоса достатъчно, че да го отворя и да започна да пиша. Наглостта, която този човек притежаваше беше способна да изкара и най-спокойния човек извън равновесие, а аз мислех себе си за спокоен човек.

О, ти се сети за мен? Не може да бъде.

Защо ме игнорираш от вчера?

Реших, че няма смисъл да те притеснявам след като нито ми вдигаше, нито пишеше три дни. Не обичам да досаждам. Освен това съм в екзистенциална криза и определено не исках да я подсилвам и с теб.

Написах му и за край сложих и една най-обикновена усмивка.

Не знам дали знаеш, но когато някой не спира да те търси два дни, а ти не вдигаш, вероятно не си му досадна. Нямаше как да се свържа с теб по-рано, защото си удавих телефона, а от служебния нямаше как да ти звънна, тъй като баща ти го следи.

Да не си пак на онзи смрадлив зелен чай?

Това съобщение беше в отговор на това, което му изпратих за кризата.

Не, по-скоро се чудя какво да правя с живота си, защото съм на двадесет и една почти, не работя, скъсаха ме на два изпита, нашите се пред развод и този, с когото се занимавам работи за баща ми, изчезва за по цели дни и нямам връзка с него през това време.

Пред развод казваш. Майка ти за коя любовница разбра по-точно?

Моля? Телефонът падна от ръцете ми докато четях какво ми беше написал и студени тръпки ме полазиха. За негово добро беше това е да някоя от неговите дебелашки и черни шеги, защото в противен случай първо щях да убия него, защото знае, а после и тате.

Стефане, моли се това да е някакъв жалък опит за шега от твоя страна, защото в противен случай ще те убия и после ще убия и баща ми, да знаеш, jebem li ti mamu I sve ti jebem, familiju I genetiku I seme, sve ti jebem.

Мен пък защо? И те съветвам да внимаваш с тази твоя уста.

Не ме впечатляваш в момента.

Добре, добре. Извинявай, беше шега. Може да не харесвам баща ти, но този мъж е толкова влюбен в майка ти, че дори не може да гледа другите жени. Сериозна ли си за развода или просто са се скарали?

Стефане, с мама се изнесохме...

Написах надявайки се, че това ще му покаже сериозността ми и отговорът му не се забави

Моля? Къде си сега?

При баба и дядо сме.

Изпрати ми адрес.

За какво?

За да дойда да те видя, как за какво?

Няма смисъл да идваш.

Има. Не мога да те оставя сама.

Какво е още един на фона на петте?

Защо си мислиш, че исках? Изобщо не мислех, че ще остана там толкова време. Вини баща ти, той работи с пълни олигофрени, чиито лайна аз трябваше да оправям. Прати ми адрес, защото иначе сам ще те намеря.

Бояна, ул. Цветна градина 97А.

Въпреки това му написах адреса и той веднага го видя.

До десет минути съм при теб.

Сега остава и ти да се утрепеш някъде с колата и вече да полудея съвсем, а?

Няма да се утрепя. Имай ми малко доверие, шофьор съм ти все пак, шофьор. Хайде, след малко идвам, ти се оправяй направо.

Написах му едно кратко „Ок" в отговор и затворих лаптопа си. Станах от леглото с въздишка и се заех с това да се облека.

- Мамо, излизам. – отворих вратата на стаята ѝ и тя все още не беше заспала.

- Къде отиваш?

- Някъде със Стефан. Сигурно ще киснем в колата някъде наоколо или най-много да отидем у тях.

- Добре. Пиши ми, ако ще оставаш у тях.

- Добре, маме.

Чакаше ме отвън както беше написал и щом ме видя да притичвам до колата се пресегна и ми я отвори.

- Ей.

- Ей. – зъбите ми тракаха заради студа и щом ме видя да се разтривам усили парното на най-силната степен.

- Ще те пуснат ли направо да отидем у нас? Не искам да те мъча в колата на този студ.

- Майка ми ме пуска, но не съм си взела нито дрехи, нито пижама. – въздъхнах докато закопчавах колана си.

- От кога спиш с пижама?

- От днес. - по тонът ми му дадох да разбере, че от мен тази вечер той от мен нямаше да види секс.

- Има нещо в жабката за теб. – каза докато потегляхме и аз сбръчках вежди. Сега пък какво го беше прихванало?

- Какво?

- Отвори я, де.

Гледах го все така подозрително докато я отварях.

- Ако пак е някоя секс играчка, изобщо не съм в настроение, да знаеш. – намръщих се.

- Не, те ще дойдат утре. Просто виж, няма да те ухапе.

- Какво пак си поръчал? – изхленчих.

- Изненада. Ще видиш утре. – имаше наглостта да ми се усмихне също толкова нагло и аз направих физиономия. Наистина не бях в настроение за такива неща. Но, ако сега не ми беше взел секс играчка, то бях любопитна какво ме очакваше в жабката. Ровех насляпо и напипах една квадратна кутия. Приведох се, за да видя какво се случваше и видях онази златна кутия, която беше единствена сред пистолетите и документите. Извадих я и не можах да прикрия шока си докато се взирах в парфюма, който исках от миналата седмица.

- Взел си ми парфюма, който исках?

- Ами, видях го в магазина докато си взимах за мен и се сетих, че ми го показваше миналата седмица. Реших да ти го взема.

- Това да е не е твоя начин да ми се извиниш, за това че за три дни не се сети да ми напишеш поне едно „жив съм."

- Не, просто се сетих, че го искаше. – отвърна съвсем сериозно. – Ако кажа, че съжалявам ще излъжа, нали знаеш?

Знаех, за жалост...но това получаваш, когато се влюбиш в психопат предполагам.

- Вашите защо се развеждат?

- Защото обещава на мама да се откаже от мафията, а сега играе и на швейцарския пазар.

- Прекалено е рисковано за вас да се откаже сега. Лазар и всичките му врагове само това чакат. Адеми знае какво прави, от толкова години е в играта, че винаги е пет крачки напред.

- Ама, разбира се, че ще си на негова страна. – завъртях очи. Трябваше да се досетя.

- Не заемам ничия страна, просто ти казвам как стоят нещата наистина, защото ако не бях дошъл тук и не започнах да работя с баща ти, щях да съм мъртъв. Вярно, не се отказах сам от всичко в Сърбия, но бях принуден да го направя. Ако се бях отказал щях да съм само спомен. И от една страна е добре, че съм такъв какъвто съм и нямах кого да мисля.

Нямаше? В минало време? Хммм.

- Минало време? А, сега имаш ли?

- Много добре знаеш, че държа на теб. Може да нямаме сериозна връзка, но държа на теб и не бих искал нещо да ти се случи. И ще убия всеки дръзнал да те докосне. Просто стиснете малко зъби с майка ти и всичко ще се оправи. Адеми знае какво прави, не е глупав.

- Честно да ти кажа, да излага на опасност животите ни съвсем съзнателно си е доста глупаво. Още повече след Тино. Не знам колко още пъти трябва да ме отвлекат или кой още трябва да умре, за да го разбере.

- Никой няма да те отвлече докато аз те пазя. – изръмжа.

- Не можеш да бъдеш постоянно около мен.

- Всъщност това ми е работата. – погледна ме лошо за момент с бялото на окото си докато навлизаше в кръговото, което водеше към неговия квартал.

- И пак не сме постоянно заедно. Да бъдеш постоянно около мен значи да живеем заедно и ти да не въртиш незаконните си бизнеси.

- Не виждам как последното има общо с живеенето заедно.

- Има общо.

- Доколкото си спомням до преди известно време ти се възбуждаше от факта, че въртя незаконни бизнеси. – нарочно използва моето понятие.

- Ммм, разводът на нашите се погрижи това вече да ми докарва вагинална сухота. – усмихнах се иронично. – Пък и като се замисля нищо добро не съм видяла от този свят.

- Тина, не че искам да ти разбия илюзиите, но всичките ти дрешки, парфюмчета и тем подобни включително и имението в което живееш, нямаше да ги има. Не знам дали го разбираш? И не говорим само за баща ти, цялото ти семейство е в този свят. Ако не беше мафията ти сега щеше да живееш в някоя панелка и познай какво, щеше да ти се наложи да работиш, а не още да разчиташ на вашите за пари. И нека не споменаваме и семестриалната ти такса, защото само за нея щеше да си скъсваш гъза от работа. Ако толкова мразиш вече мафията, не разчитай на нея. Откажи се от всичко, което имаш сега и да видим как ще се оправиш. Няма да изкараш и седмица гарантирам ти го. Родена си със сребърна лъжица в устата. Това е истината независимо дали искаш да я приемеш или не. Ти си дъщеря на мафията и спиш с нея. Замисли се върху това преди да се оплакваш и казваш, че я мразиш.

Млъкнах. Нямаше какво да кажа в отговор на всичко, което беше казал, защото беше прав. Нямаше да го призная на глас, защото и без това обичаше да го чува и не смятах да му направя това удоволствие затова просто си замълчах и се обърнах към прозореца.

- Сега ще се правиш на сърдита защото ти казах истината в очите ли? Хубаво, сърди се, не ми пречиш. Няма да ти се извиня само защото така си свикнала.

- Искам само да ми кажеш едно нещо.

- Какво?

- Представи си, че сме ние. Губим едно дете и аз те моля да се откажеш от този свят, за да не загубим още едно. Ти какво ще направиш?

- Няма да се откажа, Тина. – заяви без дори да мигне. – Няма да се откажа, защото по този начин ставаш лесна мишена. Ако отстъпиш показваш слабост и това изобщо не е твой плюс. По-лесно е да опазиш близките си, когато си на върха и имаш силен гръб отколкото ако подвиеш опашка. Просто стиснете зъби с майка ти и всичко ще свърши скоро. Лазар и всички други ще бъдат само спомен съвсем скоро, обещавам ти.

- Стефане, това ми го повтаряш от август месец. Тате го повтаря откакто Тино умря, а ние все още не можем да си подадем носа навън без охрана. Не мога повече, не знам дали го разбираш. Искам си стария живот.

- Ако зависеше от мен щяха да са мъртви още отдавна. Баща ти иска да изчакаме подходящия момент, за да може да убием всички наведнъж. По-безопасно е за вас. Ако убием само Лазар, тогава Михайло ще потърси отмъщение и ти ще бъдеш първата мишена! Не знаеш как работи този свят! Твърдиш, че познаваш мафията, но това изобщо не е така!

- Ооо, не я познавам, така ли? – повиших тон и аз самата. – За трите пъти, в които съм била отвличана смятам, че се запознах с нея много добре. Видях и другата страна, а не само марковите дрешки, обувки и парфюмчета, както ти самият каза.

- Щом си още жива и видимо здрава, не си видяла нищо. Гарантирам ти го. – едва не се изсмя докато завиваше към Драгалевци и от думите му и начинът, по който ги изрече, ме заболя.

- Нямаш си ни най-малка представа какво съм преживяла.– прошепнах, поклащайки глава и извърнах поглед от него, за да не види сълзите в очите ми. Не, че те щяха да го трогнат, но нямаше да му дам да ги види и затова просто облегнах глава на стъклото и му обърнах гръб. Така е, бях жива и здрава, само че той си нямаше и ни най-малка представа колко време ми трябваше да се възстановя след всички онези събития май месец. Нямаше си и на представа брат му какво ми беше причинил. Никой си нямаше, защото никога не съм се чувствала толкова жалка, колкото той ме беше накарал да се чувствам. Нямаше си и на представа, че тогава исках просто да ме убие и да се свърши с всичко това. И истината беше, че Стефан ме караше да не мисля за това. Още от преди да се сближим и да започнем да спим заедно. Някак си, когато го видях и във всичките си отчаяни опити да го накарам да ме забележи спрях да мисля толкова за отвличането си и всичко покрай него и започнах да се държа нормално, почти като старата Тина. Но това той не го знаеше и дори и да го знаеше едва ли щеше да има особена разлика.

...

- Защо не спиш? – гласът му разчупи тишината, която се беше разпростряла помежду ни още откакто си казахме „Лека нощ" и си обърнахме гръб.

- Не мога да заспя. – признах, обръщайки се по гръб. – Ти?

- И аз. – въздъхна. Чух го да тършува из нощното си шкафче и любопитството надделя над мен, карайки ме да обърна глава. Пламъчето на запалката му заигра из иначе тъмната стая и запалената цигара проблясна в мрака. Безмълвно подаде кутията си цигари към мен и аз измъкнах една и я пъхнах между устните си. Протегнах ръка за запалка, но той ми я запали собственоръчно и дори сложи пепелник между двама ни. Леко ми се пригади на първата дръпка понеже неговите цигари бяха горчиви и тежки, но успях да глътна дима.

- Не съм вярвал, че ще го кажа някога и ми е крайно непознато като чувство, но не ми харесва да ми се сърдиш. – признанието му бе последното нещо, което очаквах и известно време единствено го гледах и не знаех какво да кажа. Реално погледнато той нямаше да ми се извини, нямаше да изпита вина за това, че не благоволи за три дни да ми пише или звънне поне да ми каже, че е жив и здрав.

- На мен също, но трябва да ме разбереш. И преди да кажеш каквото и да било, не искам от теб да ми звъниш през пет минути. Едно „жив съм, добре съм" щеше да ми е напълно достатъчно, а не да се притеснявам всички тези дни.

- Но и ти трябва да ме разбереш. – вече лежеше на една страна и беше сложил длан на корема ми. – Досега никого не го е било грижа за мен и ми трябва време да свикна. Няма да ти казвам, че съжалявам, защото ще те излъжа, а не искам да те лъжа.

- Знам. – отвърнах, въздишайки с известна доза тъга. Истината беше, че това се бях уморила да го чувам. Да, знам, сама си бях виновна, че се бях влюбила в него, но чарът му беше по-силен от разума ми и сърцето ми успя да вземе надмощие. Не казвам, че съжалявах, защото това далеч не беше така. Просто нямах правото да се оплаквам, защото знаех с какво се захващам. Стефан винаги е бил откровен с мен на тази тема

- Прояви търпение просто, става ли? Защото наистина не искам да те загубя и това ме плаши, честно казано. Досега не ме е било грижа за никого и всичко това е новост за мен. И наистина не знам какво правиш с мен.

- Какво? – сбръчках вежди. Какво щеше да рече това сега?

- Какво правиш с мен? Колкото и хубав да е сексът не мога да си представя, че той те задържа при мен при положение, че има толкова много други мъже, които биха могли да ти дадат много повече отколкото аз ти давам.

- Стефане, ти кога стана толкова несигурен?

- Просто казвам. – сви рамене. – Не съм като мъжете, които заслужаваш. Знаеш, че с мен сериозна връзка не може да се изгради, не съм романтичен, не мога да обичам. Единственото, което мога да ти давам е секс и да те спасявам.

- И какъв е проблемът да бъде така докато е достатъчно и за двама ни?

- Не можеш да ме убедиш, че това ти е достатъчно.

- Защо да не ми е?

- Защото не можеш да се задоволяваш с минимума, когато заслужаваш максимума. Нека бъдем реалисти.

- Аз съм реалист.

- Не си.

- Не ми казвай какво съм и какво не съм. – намръщих се и всмукнах от цигарата, отново впервайки поглед в тавана.

- Просто не искам един ден да погледнеш назад и да съжаляваш, че си пропиляла толкова време за човек, който не го заслужава.

- От къде може да си сигурен в това?

- Просто знам.

- Не знаеш нищо, Стефане. – завъртях очи.

- Но знам, че баща ти ще полудее, ако разбере за нас.

- Сякаш пък това някога те е вълнувало. – завъртях очи отново. – И поправи ме, ако греша, но ти си умираш да злорадстваш именно с това. До преди време дори се пръскаше от задоволство само от това, че ме целуваш и правим секс в къщата му.

- Да, но не искам това да рефлектира върху теб. Не искам да те нарани, защото направи ли го, ще го убия. И ти много добре знаеш това.

- Я, разбере, я не. Аз няма да съм ти интересна вечно, може всичко да свърши и той така и да не научи.

Загасих цигарата си в пепелника, а той ме последва.

- Не става въпрос за интерес, Тина. – въздъхна. – И повярвай ми, ако беше като другите жени досега сто пъти да ми беше омръзнала и да съм те захвърлил като някакъв парцал.

- За какво тогава? – попитах искрено, обръщайки се към него. – Нямаш чувства към мен, а има привличане и то няма да продължи до безкрай.

- Има близост. – отвърна. – Защото теб съм допуснал много по-близо от която и да е друга. Ти ме разбираш, не се страхуваш от мен и честно, иска ми се да бях нормален и да можех да ти дам това, което заслужаваш.

- Няма ангели, Джаво. – нарочно го нарекох така и той присви очи. – И ти не знаеш какво заслужавам.

- Напротив, има. – оспори ме веднага. – Ти си такъв. И знам какво заслужаваш. Заслужаваш добър, истински, мъж, който ще ти подарява шибани цветя, ще ти отваря шибаната врата и такъв, който ще представиш с гордост пред баща ти, а не психопат, който е пристрастен към алкохола и наркотиците и най-вече е шибан убиец.

- По дяволите, що за ангел ще отиде при Дявола? – струваше ми се, че с метафори щеше да ме разбере по-добре. – Що за ангел ще се връща при него всеки път? Защо не ме попиташ дали искам цветя? Може би не ми трябват, и без това не мога да се грижа за тях. Колкото до вратата, зор видях, но поне на това те научих. За гордостта казваш. Ако обичам истински, ще застана с гордо вдигната глава и до най-голямата отрепка. Сам го каза, разбирам те и не се страхувам от теб, защото виждам нещо, което дори ти не виждаш.

Докато рецитирах монолога си, той просто ме гледаше чудато.

- Lutkice? – повика ме и аз вирнах вежди безмълвно казвайки му да продължи. – Baš si divna, znaš li to?

- Какво ще рече това?

- Ще рече, че правиш Ада малко по-поносим.

- Нима Дяволът не харесва творението си? – вирнах вежда в очудване. – Ти контролираш пламъците, помни го.

- Не аз го създадох, mala.

- Но сега е в твои ръце. Покажи на всички какво можеш и вземи всичко, което ти се полага, пък и това, което не ти се.

- Ти ще бъдеш ли с мен? – попита, а гласът му ме стресна. Не звучеше като него. Или поне като това на което бях свикнала, но като се замисля Стефан беше адски различен сега, в този момент. Открит, уязвим дори и затова просто се усмихнах и сложих ръка върху неговата, а после я стиснах и преплетох пръстите ни.

- Ще държа ръката ти докато не ми кажеш да я пусна и дори тогава ще ти досаждам.

Не каза нищо в отговор, а просто се взираше в мен и дори в мрака виждах как сините очи блуждаеха по лицето ми. Не знам какво беше, но имаше нещо в тези сини, мъртви и мирни очи, което не ми даваше мира. Не бяха пълни с емоции, не блещукаха, но пак бяха красиви. Имаше нещо красиво в тези ледени очи. После се приведе и устните му покриха моите и аз погалих лицето му със свободната си ръка, отвръщайки на целувката.