ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА И ЙОАНА ЗАБЪРСАХА ДВАМА СЕКСИ БРАТЯ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮ

ЕНДЖОООООЙ

*Дорунтина*

Криенето всъщност беше забавно. И адски възбуждащо. През последните три седмици постоянно сновях между моята къща и тази на Стефан, както и всяко друго място, на което можехме да правим секс, но за пред нашите бях в университета или в Йоана. Взех два от изпитите и ми остана само курсовата работа по „PR", но за нея не бях особено притеснена. Въпреки, че така казвах и за другите два, на които ме скъсаха, но това беше отделен въпрос. Най-важното беше, че минах този, който ме притесняваше най-много и той беше по „Интегрирани маркетингови комуникации." Измислих си собствен бранд зa парфюми и издевателствах над Стефи да бъде рекламно лице. И разбира се, в най-големия студ ходихме да се снимаме на Панчарево по бански, за да изглежда сякаш сме на морето. Поне минах и настинката, която ме хвана си заслужаваше. Имах шестица с цели три плюса. Плюсовете даже бяха от асистента и бях на хиляда процента сигурна, че бяха защото бях по бански, а той ме свалеше още от първия ден, в който ме видя. Дори ми беше пратил покана за приятелство. И на деня на самия изпит отвън имаше смелостта да ме покани на кафе и съм почти на хиляда процента, че Стефан изревнува. Казваше, че не ревнува и си измислям, но не можеше да ме убеди, че тези думи „Къде ще ходим на кафе, скъпа?" не бяха изблик на ревност. И като заговорихме за Стефан, не го бях виждала от три дни и дори не се бяхме и чували, защото телефонът му беше изключен и това ме изнервяше. Не бях от онези обсебващи жени, защото на първо място между нас нямаше нищо сериозно, но това не означаваше, че не се притеснявах. Замина към Бургас в петък, но от тогава се бяха минали три дни и нямах никаква връзка с него и можех само да се моля всичко да беше наред.

- Идва ми вече да ти го избия този телефон от ръката, да знаеш. – Йоана ме накара да вдигна поглед от телефона си и присвих очи.

- Какво искаш?

- Като за начало, да спреш да си гледаш телефона. Като обсебена си от Стефан, кълна се.

- Притеснявам се, Йоана. Замина в петък.

- Само, че той това не го разбира и не си му никаква реално, за да се сети да ти пише. Просто спите заедно.

- Приятели сме. – завъртях очи. – Сексът дойде след приятелството.

- И все пак. – подчерта. – Не сте гаджета. – захапа сламката си. – Знам, че ти е първи и явно не можеш да видиш ясната граница между секс и връзка, но те съветвам да започнеш да я виждаш. Казвам го за твое добро, знаеш.

- Знам. – завъртях очи. – И все пак, както казах преди всичко сме приятели. – оставих цигарата си в пепелника щом изпуших дима. – И е нормално да се притеснявам.

- Ако и за мен се притесняваше така цена нямаше да имаш. – въздъхна, а тонът ѝ беше леко заядлив и това не знаех как точно да го тълкувам, но не ми хареса.

- Това сега как да го приемам?

- Тина, два месеца те нямаше никаква.

- Бях в депресия. – погледнах я тъпо, а погледът ми говореше „Трябваше ли да ти казвам защо?"

- Знам, че смъртта на Тино те удари силно, но все пак можеше да ми кажеш, щях да бъда до теб.

- Йоана, говорили сме го вече и определено не ми се говори за това и сега.

- Знам, съжалявам. Просто цялата тази потайност ми се струва странна. И сега също ми е странно. Заминал е по работа, както каза и ти самата, какво толкова се притесняваш?

Какво толкова се притеснявах ли? Ами, да видим. Работата не беше законна. Имаше намесени ужасно много пари, наркотици и най-вече оръжия. И оръжията ме възбуждаха само ако бяха в ръцете на Стефан и той стреляше, иначе ми призляваше. Та, това се притеснявах.

- Както и да е. – въздъхнах, желаейки да сложа край на темата.

- Тина, ще те питам нещо, но искам да ми отговориш честно.

Не бях особено сигурна, че можех да го направя, но както и да е.

- Слушам?

- Стефан с какво се занимава?

- В Белград е имал дискотека.

- А, тук с какво се занимава?

Реално Стефан тук нямаше законна работа. Единствено се подвизаваше като мой шофьор и притежаваше голям дял от пазара тук благодарение на тате. С какво да се занимава? Беше продавач в плод и зеленчук.

- Шофьор ми е. С какво друго да се занимава? – отвърнах напевно докато продължавах да си гледам в телефона.

- Мислех, че има и друга работа.

- Няма. Единствената му работа е да ме mazi I pazi. – казах на българосръбски.

(Да ме гали и пази.)

- I da te jebe.

(И да те чука.)

- I da me jebe. – съгласих се с нея през смях. – Както и да е, стига сме говорили за мен и него. Кажи какво става при теб и Супер Секси?

(И да ме чука.)

- Какво да става? Виждаме се понякога вечер.

- Искаш да кажеш, че ходите да правите секс на гледката.

- Ще ме прощаваш, но ходим на различни гледки. Обичаме да разнообразяваме. – изтъкна.

- А, харесваш ли го?

- Щом още се занимавам с него и не ми е омръзнал, според теб? – взря се в мен питащо докато дърпаше от вейпа си с вкус на кафе.

- Виж ни само, и двете забърсахме двама секси братя. – изкикотих се.

- Ще ме прощаваш, но моят се казва Секси, ти си имаш просто Стефан.

- Моят е самият Дявол само да ти кажа. – държах да изтъкна на свой ред и това я затапи. Ха, какво стана?

Поседях в Йоана докато не стана време да тръгва за работа понеже в ресторанта на техните имаха недостиг на персонал и звъннах на чичо Вук, че съм готова да тръгвам. Последните три дни той заместваше Стефи като мой шофьор

- Чичо Вук, може ли да те питам нещо? – най-накрая се престраших да го попитам през краткия път към вкъщи.

- Разбира се, сине. – вдигна поглед и очите ни се засякоха в огледалото за обратно виждане. Беше сбръчкал вежди, но въпреки това ме гледаше топло.

- Чувал ли си се със Стефан тези дни? Просто се притеснявам, три дни не ми е писал, нито звънял.

- Чухме се преди малко. Всичко е наред, не се притеснявай.

От думите ми хем ми олекна, хем не съвсем, защото все си мислех, че бяхме достатъчно близки, за да ми звънне. Поне да ми каже, че е жив и здрав, не исках друго.

- Тогава защо не ми звъни?

- Няма телефон в него. Счупен е, а не може да ти звънне от служебния, защото баща ти го следи.

- А, кога ще се прибира?

- Ако всичко мине наред би трябвало утре да се прибере. – показа ми тясна усмивка, която се предполагаше, че има за цел да ме успокои, но не се справи много добре в това. Щях да се успокоя, когато го видя жив и здрав да стои пред мен. – Сине, искам да ми отговориш честно на нещо.

- Какво, чичо Вук? – вперих поглед питащо в него.

- Стефан държи ли се добре с теб? – притеснението се четеше в очите му и това беше последния въпрос, който очаквах от него.

- Е, сега не мога да кажа, че е най-големият романтик, но се държи добре по негов собствен начин. Няма за какво да се притесняваш.

- Не го казваш само, за да ме успокоиш, нали? Просто...просто не бих искал да те нарани. Това е всичко.

- Чичо Вук, всичко е наред, наистина. Стефан е прекрасен. – казвах самата истина.

- Добре, спокоен съм значи. Но ако някога направи или каже нещо не се колебай да ми кажеш веднага.

- Спокойно. – усмихнах му се.

Паркира колата до фонтана и аз отворих вратата и излязох.

- Ако имаш нужда от нещо ми звънни. Аз ще бъда в кабинката при другите.

- Няма ли да се прибираш при Павле?

- Не, сине. Ще остана да ви наглеждам. – отново ми показа онази тясна усмивка и аз засмуках устни между зъбите си.

- Поне ела на вечеря после.

- Спокойно, не ме мисли мен. – намигна ми. – Хайде, влизай на топло, да не се разболееш. – потупа ме по рамото.

- И все пак се чувствай поканен.

- Хайде влизай навътре.

Притичах до вратата мижейки заради снега и си изтупах ботушите от снега. Прекрачвайки прага на дома ми бях посрещната от крясъци и това всъщност ме спря да известя присъствието си. Затова просто затворих вратата възможно най-безшумно и се събух. Ходех на пръсти към стълбището, защото не исках да разбират, че има някой вкъщи.

- Няма да подпиша! – това ме накара да замръзна на място и едно лошо чувство се загнезди в мен. Да подпише ли? Какво нямаше да подписва? И защо от това изречение ми призля? Не беше особено добра идея да ги подслушвам, но беше по-силно от мен. Още повече, че рядко се случваше да се карат. Приближих се до кухнята и притихнах.

- Ти вече направи своя избор. Явно е, че с децата не сме ти толкова важни колкото мафията и си готов да ни пожертваш.

- Аделина, спри да говориш глупости! За мен няма нищо по-важно то вас тримата! Всичко, което правя, го правя заради вас! За да сте в безопасност! Не мога да се откажа сега! Направя ли го слагам мишена на гърбовете ви! Не разбираш ли, че в момента имам нужда от колкото се може повече хора!

- Оо, сега с това оправдание ли ще ми излезеш? Нали уж това беше последното желание на дядо ти и нямаше как да го предадеш? Последно кое от двете е?

- Аделина, спри! – тате извика и изпсува.

- Не, ти спри! – мама изкрещя и сърцето ми се сви щом чух, че плачеше. – Не виждаш ли, че разрушаваш това семейство! Разрушаваш всичко, за което сме се трудили през годините! Тино умря! Умря! Заради шибаната ти мафия! Нима искаш да погребем още едно дете?

- Чуваш ли се какво говориш, за Бога!

- Просто подпиши и не прави ситуацията по-сложна.

- Да подпиша? Ей, това ще подпиша! – просто взе листата и ги скъса на две, а мама просто го гледаше с безизразна физиономия.

- Независимо дали ще подпишеш или не, аз пак ще се разведа с теб и ще се погрижа да не видиш децата повече. Гарантирам ти го.

Какво? Развод? Гърдите ми се свиха болезнено и очите ми започнаха да парят. Не трябваше изобщо да оставам. Не знам какво точно очаквах да чуя, но определено не беше това. Онемях. Ушите ми бучаха. Всичко пред погледа ми се завъртя и чух как нещо падна.

- Развеждате ли се? – едвам разпознах собствения си глас и двамата се обърнаха към мен.

- Тина – тате ме повика, но аз нямах сили да слушам. Просто поклатих глава и някак успях да отлепя крака от пода, за да побягна навън.