ОТНОВО ИЗЧЕЗНАХ, НО ДА СИ ПРИЗНАЯ, ТАЗИ ГЛАВА МЕ ИЗТОРМОЗИ ОТВРАТИТЕЛНО МНОГО, НО НАЙ-НАКРАЯ Я ПРЕБОРИХ. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПРАВИ НИЩО НА СТЕФИ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЙ, ЛОВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ

*Дорунтина*

- Ооо, кака. – Паки и едно русо момиче влязоха в кухнята и Павле реагира на кочината по същия начин като Йоана.

- Съжалявам за бъркотията, тъкмо чистех. – оправдах се.

- Тук бомба ли е падала? – Павле огледа стресирано обстановката.

- Не, Павле. Бедствието наречено „Тина в кухнята". – Йоана му обясни.

- Ей! – присвих очи срещу най-добрата си приятелка, а после погледнах пак към Павле и се усмихнах на момичето. – А, ти трябва да си Нора, нали? Паки говори много за теб.

- Кака. – Павле процеди през зъби, а аз му се усмихнах доволно.

- Приятно ми е. – усмихна се леко и подаде ръка.

- Дорунтина, приятно ми е. – здрависахме се.

- Брат ми къде е? – Павле попита.

- Къпе се. – осведомих го. – Сядайте вие в хола. Аз само ще изчистя набързо и ще дойда.

- А, да, аз теб ако те чакам ще стане други ден. Ще ти помогна.

Ей, това беше приятелка. И това изобщо не беше първия път, в който ми е помагала да чистим, когато нашите и баба ги няма.

- Аз също мога да помогна. – Нора предложи, но от нея нямаше да се възползвам. За първи път идваше тук и оставаше да ми помага да чистя. Достатъчно беше, че завари кухнята в това състояние, но затова си бяха виновни те самите като дойдоха толкова рано и без предупреждение. Да се благодарят, че не ни хванаха на калъп със Стефан.

- Глупости, душа. Малко е грозно да си за пръв път вкъщи и да ми помагаш за чистенето. – погледнах към Нора, която пристъпваше от крак на крак.

- Мен не ме гледай, аз съм свикнала. – Йоана каза, махайки с ръка безразлично.

- Къде са всички, бре? Джаво защо ми се губи? – Лука също подаде глава в кухнята, но той поне имаше доблестта да не коментира каква кочина беше. Мамка ти, Стефане, ако не ме беше налазил досега сто пъти да бях изчистила и нямаше сега да тъна от срам.

- Къпе се. – осведомих и него.

Мъжете и Нора се настаниха на острова докато ние с Йоана слагахме съдовете в миялната и бършехме плотовете.

Стефан и той се появи изкъпан и преоблечен и се настани при братята си, като веднага си отвори бира. Изчистихме с Йоана и аз отидох да се преоблека понеже бях цялата в маскарпоне и Йоана реши да ме последва нагоре.

- Какво за Бога е това? – попита и вдигна червената риза на Стефан, която разбира се, не беше където ѝ беше мястото, което ще рече коша за пране, а беше върху стола при тоалетката ми.

- Е, риза, бре. – направих се на приятно разсеяна докато събличах тениската си, която беше цялата на бели пръски. – Не знам как успях да се направя на прасе от едно тирамису.

- Нещо ми се струва мъжка тази риза. – разгъна я, а после се обърна към мен и ме огледа от глава до пети критично. – Ти зарежи това, ама ми е и позната. Сякаш на гърба на Стефан съм я виждала. Такъв цвят не бих объркала.

- Възможно е. – казах напевно и се ухилих.

- Спри да се хилиш като напушена, пък ние ще продължим да се правим на тъпи, слепи и глухи. – завъртя очи и остави ризата откъдето я беше взела, след което седна на леглото ми.

- Не знам за какво говориш. – продължих да се смея, а тя накриви вежда. Ох, добре де. Истината беше, че си умирах да споделя с нея още от неделя насам. – Добре де, обещай да не викаш само. – подскачах докато си обувах нов клин.

- Спала си с него, нали?! – извика.

- Казах ти да не викаш, идиотке! – повиших тон и аз. – Иначе да, спахме заедно. И продължаваме да го правим. – признах най-накрая.

- Затваряй си устата и разказвай! Ауу! – легна по гръб и ритна във въздуха. – Даде го това цвете най-накрая, бе, мама му стара!

- Не само, че ми откъсна цветето, ами ми разби саксията. – изпаднах в бурен смях, а щом казах последното тя се задави.

- Прекали!

- Сериозно ти казвам. – уверих я през смях. – Този мъж ме разби, и продължава да го прави. Няма насищане този човек. Разглобява ме.

- Ти, така като го гледаш какво очакваше? – вирна нарисуваната си вежда към мен озадачено.

- Е, не съм казала, че не очаквах да е добър в леглото...

- Ама, той се оказа изумителен. – довърши изречението ми през смях.

- Човек, как ти звучи факта, че стигнах до оргазъм първия път?

- Завиждам. Определено завиждам. Моят първи път беше нещо, за което не искам да си спомням. – въздъхна, цупейки се. Въздъхнах и аз самата. Ето, затова се радвах, че се пазех досега. За някои хора едва ли Стефан беше идеалния човек, на когото да поверя девствеността си, но аз не съжалявах.

- Беше толкова нежен и мил. – отново въздъхнах, но този път беше щастлива и замечтана въздишка. – Беше...беше...невероятно. Най-прекрасното изживяване в живота ми. Не съм си и мечтала за такъв първи път.

- Това не звучи като Стефан. Ако ще и първи път да е.

Точно като Стефан звучеше. Като Стефи. Просто те не познаваха тази негова страна. Всички познаваха Джаво, но аз бях единствената която познаваше Стефан-Душан.

- Има и мила страна. Просто никой освен мен не я е виждал.

- И все пак не мога да си го представя в такава светлина. Не изглежда като мъж, който би те жалил.

- Е, вече не ме. – признах, кикотейки се. – Затова ти и казах, че ми разби саксията.

- А, устата разчекна ли ти вече? – вирна вежда.

- Не още. – признах. – Щеше, ако се бяхте забавили още едни двадесет-тридесет минути, ама...

- Каквоо? – изквича.

- Таковааа. – озъбих ѝ се на шега.

- Ужас, бре! Вие бяхте в кухнята! Не, дори и не искам да си го мисля. Ям там!

- Какво? – погледнах я невинно. – Вкъщи съм си, а и ти сама ме попита.

- Както и да е. Нека сменим темата, защото не съм сигурна дали отново бих се хранила там. – изкриви лице в отвратена гримаса и аз завъртях очи.

- Аз предлагам направо да слизаме надолу и да вземем да извикаме брат ми да вечеря.

- Аз се чудя как за тези два дни не сте травмирали горкото дете.

- Той не си показва носа от стаята освен ако не е гладен. И седи постоянно със слушалки, така чее... - въздъхнах и станах от леглото. Пооправих си клина, защото се беше набрал и тръгнах към вратата, а Йоана стана и ме последва. Спрях пред стаята на Дритон и отворих вратата, а той се беше зомбирал пред Плейстейшъна си и аз въздъхнах. И да го викам нямаше да има полза, така че просто застанах пред телевизора му и това го накара да ме изгледа лошо и свали слушалките си.

- Какво? – сопна ми се.

- Може да слезеш да вечеряш, ако искаш. – отвори уста, за да каже нещо, но аз го прекъснах. - Не, няма да ядеш в стаята. И да, мама ще познае, така че, ако си гладен слизай долу. – вече му знаех репертоара наизуст, така че отговорих на всичките му въпроси още преди да ги е задал и той се нацупи. – Аз слизам надолу, чувствай се поканен.

С Йоана слязохме, а останалите още бяха там където ги бяхме оставили.

- А, ето ви. За момент помислихме, че повече няма и да слезете. Какво толкова правихте горе? – Стефан възкликна щом ни видя и аз го погледнах лошо докато сядах срещу него.

- Искахме малко да се усамотим, Стефане. – Йоана му отговори със съвсем сериозен тон и поглед и видях как очите на моя дявол светнаха палаво подобно на тези на брат му. Шегата беше на техен гръб, нито аз, нито Йоана имахме такива наклонности и това щеше да се случи само в мечтите им.

- Ножички ли си правехте? Да ни бяхте викнали поне.

- Стефане! – изцъклих очи предупредително докато палех цигара.

- Не искахме публика. – Йоана му се усмихна злобно докато сядаше до мен.

Изпуших си цигарата и наистина станах да оправям масата, като Йоана ми помогна и с това. Имах си прекрасна приятелка просто. Най-добрата на света. Нора също се включи и с общи усилия бяхме готови за нула време.

*Джаво*

Едно не разбирах и то беше защо трябваше да се събираме всяка вечер. Баба ѝ, дядо ѝ, и брат ѝ ми бяха напълно достатъчни, та само братята ми и техните кучки, ми липсваха. Само ми изяждаха от времето, което бих могъл да прекарвам между изящните крака на Тина. А, да не говорим и че все още бях сърдит за това, че ни прекъснаха възможно най-безсрамно и по някое време се очакваше и техните да цъфнат, та щях да си остана без свирка днес. И без секс. Не знам какво беше направило това момиче с мен, но не можех да ѝ се наситя, което изобщо не беше нито в мой, нито в неин плюс, защото правеше всичко много по-трудно. Колкото повече я опитвах – толкова повече я исках и толкова по-голям егоист ставах. И нямах предвид, че баща ѝ може да разбере, че съм я докоснал, а за това, че щях да я нараня в даден момент. Но можех само да се надявам да не е толкова глупава, че да се влюби в мен, защото това беше единственото сърце, което не исках да разбия.

- Кака, какво стана с това тирамису? Няма ли вече да ни дадеш да го пробваме? 

- Вярно, не стегна ли вече? – вперих питащ поглед в Тина. Това тирамису го чаках вече цял ден, да му се не види.

- Сега ще ходя да го видя. Само да си допуша цигарата. – отвърна ми тихо и аз кимнах.

Допуши цигарата си и се изправи, като почти навря задника си в лицето ми докато минаваше и се изискваше ужасно много себеконтрол от мен да не го плесна. Реално не ми пречеше да го направя, но имаше прекалено публика, която можеше да се разприказва и повече никога нямаше да го докосна. Затова просто свих юмруци, в опит да спра ръцете ми да направя това, което искаха.

- Искам по-голямо парче. – казах ѝ, а тя се засмя.

- Това го знам и без да ми го казваш. – намигна ми.

Изчезна в кухнята, като Йоана я последва поради необятни за мен причини и с братята ми отново се залисахме в разговори. След малко и двете се появиха с по две-три чинии в ръце и Тина даде първото и най-голямо парче на мен. Аз ѝ се усмихнах в знак на благодарност и веднага забодох вилицата си в почти разпадащия се десерт, което не знам дали беше особено добър знак, както и кафето което почти беше напълнило чинията. И миризмата на уиски и кафе също беше доста интензивна, но прекалено много ми се ядеше тирамису, за да обърна внимание на това. Поднесох една доста голяма хапка в устата си и изтръпнах целия. Тина ме наблюдаваше през цялото време и затова някак си успях да спра реакцията от това да се появи на лицето ми и успях да преглътна, макар и доста трудно. Колко уиски беше шибнала в това нещо, jebote?

- Дорунтинаа, ти нормална ли си? Колко уиски си наблъскала вътре? – Йоана, обаче, не можа да скрие реакцията си и дори го изплю, а погледът на Тина беше убийствен.

- Мама ми каза да сложа цяла бутилка! – защити се.

- Коолко?! – най-добрата ѝ приятелка възкликна.

О-оу! Успях да прозра през мъглата от уиски и се постарах да не ми личи. Ето, какво е имала предвид одеве, когато ми звънна. Опа. 

- Не ги слушай, кака, перфектно е. Пак да направиш такова. – Павле пък реши да я защити, най-вероятно защото го беше страх от нея. Обичах уиски, беше любимият ми алкохол, но това не се ядеше от уиски, кафе и захар. Сигурно съотношението им беше едно към едно към едно.

- Стефане, ти няма ли нещо да кажеш? – погледна ме с очакване и аз преглътнах.

- Еми.... – смотолевих, провлачвайки и се насилих да изям още една голяма хапка, която преглътнах все едно бе пясък, а тя присви очи към мен, гледайки ме злобно. Обичах и уиски, обичах и кафе, и сладко обичах, но това беше прекалено. Ама, щеше да се научи предполагам. 

- Ти ще искаш пак да ти направя нещо. – поклати глава заканително. Само дано госпожа Адеми не кажеше, че е говорила с мен, защото тогава това лудото щеше да ме убие, защото заради мен ѝ се подиграваха. Въпреки, че вината си беше от части нейна, защото беше малоумно да сложиш цяла бутилка уиски в десерт. Да я изпиеш, да, но не и да я сложиш в десерт за шестима. Защото точно толкова беше дозата. Видях одеве тавата, в която го беше направила.

...

Техните се прибраха малко след фиаското с тирамисуто за мое най-голямо съжаление, защото си останах без обещаната свирка. Тина се качи нагоре, за да ми оправи багажа, нещо което и аз сам можех да направя, но тя нямаше как да поеме този риск баща ѝ да ме завари в нейната стая. Това не ми попречи да се кача горе при нея щом техните си легнаха. Вдигна поглед, както седеше и прилежно прибираше праните ми дрехи в сака с другите и се изненада щом ме видя.

- Доскуча ми. – казах, свивайки рамене.

- Тате видя ли те, че се качваш тук?

- Не, те с майка ти се качиха да си лягат. - обясних.

- Ясно. – прибра и последната ми риза и после стана от леглото.

- И какво останах си без свирка, а?

- Утре. – завъртя очи.

- Ти и одеве каза, че после ще ми направиш, но сега си тръгвам без нищо, нали?

- Утре, обещавам.

- Ще чакам. – усмихнах се лукаво и това накара и нея самата да се усмихне. Сложих ръце на ханша ѝ и се приведох за една целувка.

- Стига, може тате да влезе.

- Това го прави още по-хубаво. Харесва ми идеята да те целувам и докосвам под носа на баща ти. Влудяващо възбуждащо е. – не лъжех. Действително беше така. Чудех се как ли би реагирал, ако разбере, че с нея бяхме омърсили почти всяко кътче от къщата му. Сигурно щеше да полудее до толкова, че да получи сърдечен удар.

- Невъзможен си. – завъртя очи, клатейки глава, а аз се подсмихнах.

- Това те привлича, не лъжи, че не е така. – приведох се за още една целувка, но тя сложи ръка на гърдите ми.

- Ще ни хванат и се боя, че свирката ще си остане несбъдната мечта. – прошепна, а аз се нацупих.

- Добре де. Ти измисли утре как ще се измъкнеш от тук, защото имам планове за теб.

- Ооо, нима и какви? – в очите ѝ веднага светнаха палави пламъчета.

- Да те побъркам от оргазми.

Прекрасните ѝ плътни устни се разтегнаха в секси полуусмивка и аз самият се подсмихнах.

- Големи думи, господин Вучич. В такъв случай ще си облека новото бельо, което бях купила специално за вас.

- В такъв случай нямам търпение да го разкъсам от Вас, госпожице Адеми.

- Аз също. Хайде сега, изчезвай преди тате да се е усетил.

- Уби всичко. – поклатих глава, въздъхвайки, но все пак успях да си открадна една бърза целувка и я плеснах по дупето. Това я накара да подскочи и ахна, а аз се подсмихнах още повече. Хванах я за задника и го стиснах, държейки я на място. – Утре си моя цял ден. 

- Ненаситник. – изкикоти се тихичко.

- Само на теб не мога да се наситя, lutkice. – проклет да съм, точно така беше. Тя беше единствената за която гладът ми не стихваше. Не знам какво толкова имаше в нея, но ме побъркваше така както никоя друга досега не е успявала.