"Времето е съдия на постъпките...
или просто на търпението."

Сант Анел
_____________________________
Остатъка от деня мина бързо. Този след него мина по същия начин. Аш не се мерна в училищната собственост през нито един от часовете. Не виждах и мотора му да префучава през улицата. Работата явно бе минала и без мен.

-Аш никога не забравя неизгодни сделки,а за него ти си точно таква -Съншайн подхвърли душ-гела през банята.

Улових го в полет,точно на сантиметри от лицето си. Ужасно ме мързеше от началото на седмицата и още преживявах щетата от гледката на вътрешността в "Bad romance",за да си избръснех краката. Щяха да останат така до утре. Или в другиден. Когато и да се изкъпех отново.

-Какво мислиш?

Стреснато вдигнах поглед към белокосата си приятелка. Цветът на косата й ми напомняше на този на Аш и се принудих да отместя поглед.

-Колко ме мързи да прокарам самобръсначка през краката си. -отбелязах унесено.

Водата бе започнала да става по-студена и набързо измих шампоана и душ-гела от тялото си.

-Днес ли щеше да ходиш при брат си? -прозя се Съншайн и извъртя кранчето,спирайки душа.

Белите плочки и без друго ме караха да се чувствам открита,така че в мига в който тя тръгна към хавлията си аз също спрях душа и я последвах. Обвих се в меката памучна кърпа и попих капките по лицето си.

-Да.

Ествествения кафяв цвят на очите й ми харесваше много повече от червените й лещи. Тихо въздъхнах примирено и й посочих да се връщаме в стаята. Тя затананика някаква странна мелодия,което не бе присъща за нейна черта. Въпреки това се въздържах от коментар.

Ето - бе минала средата на третия ден от сблъсъка ми с Аш в коридора на университета,а от него нямаше и следа. Само напразни приказки,това беше той. Един никаквец с голяма уста. Качих се в блока,който Никалъс ми беше обяснил и дори ми бе пратил по съобщения с координатите. Като че Бостън бе толкова голям. Изкачих се до втория етаж и стиснах по-здраво чашата на кафето си,докато се навеждах да извадя ключа под изтривалката. Надявах се брат ми да не бе забравил за срещата ни днес,защото се нуждаех от бързия му интернет и професионалния му лаптоп. В общежитието нямаше обхват,а майка ни беше събрала пари само за един лаптоп. Все пак парите още не бяха започнали да растът по дървета за да можеше семейство Фрейс да се наричахме спокойно "богати". Пъхнах ключа в ключалката и завъртях. Натиснах бравата и смръщих вежди при вида на двата чифта обувки. Повдигнах рамене и продължих навътре,захвърляйки свойте до тях. Допих каймака на латето си и оставих кутията за цигари на масата. Положих задник на страхотния,удобен диван. Какъв късмет,че с брат ми държахме вещите си на едни и същи места. Пресегнах се без да ставам и взех дистанционното от перваза на прозореца. Понечих да включа телевизора,когато тежки стонове и удар на предмет върху пода ме накара да спра насред движението. Внимателно поставих кафето на масата до кутията. Направих същото и с дистанционното,ослушвайки се. Имаше нещо нередно в цялата ситуация. Скочих на крака и заобиколих меката мебел. Чорапите не омекотиха стъпването ми по пода,ала когато отворих вратата Ник и някакъв непознат продължаваха да се целуват в леглото.

-О,мамка му! -изругах силно и премигах няколко пъти,защото бяха голи. -Дяволите да ме вземат! -продължих да изливам шока си и дори не затворих вратата.

Като на забавен каданс се понесох към входната врата и грабнах ботушите си,нахлузвайки ги без да закопчавам ципа. Изтичах до масата и взех кутията,зарязвайки кафето. Майна му на латето,току-що бях видяла брат си да го правеше с друго момче. В транс натиснах бравата за втори път и напуснах жилището му. За това ли се бе изнесъл от дома ни във Вашингтон? За да прави на свобода каквото и да правеше там с другите си любовници? А аз дори не бях забелязала! Винаги бях мислела,че като заглежда Съншайн значи го привлича. Дори не си бях представяла някой ден брат ми да станеше хомосексуален. Ако баща ни разбереше щеше да се върне и да го убие. За него подобно нещо бе предаване на плътта и трябваше да бъде наказвано със смърт. За онзи боклук казармата не променяше нищо и единсвено убийство с юмруци щеше да очисти Земята от подобни плужеци,както наричаше обратните.

Пристъпих извън апартамента и капките на последвалата след секунди силна буря ме намокриха до кости. Дъждът бе студен. Във въздуха не се носеше приятния прохладен полъх на есенен валеж,а тягостното напрежение на гръмотевиците го бе превърнало в множество химични смеси,които само буря можеше да доведе със себе си. Освен, ако правителството не бе решило да си поиграе с нас и да ексеприментира и това.
Вървях час и половина през бурята,докато най-накрая не стигнах входа на общежитието. Прозорецът на стаята ни със Съншайн зееше отворен и вятъра внасяше водата вътре. Бих й писала да го затвори,но след малко щях да го сторя сама и реших да не рискувам. Винаги можеше някой малък процеп на телефона да пропуснеше някоя капка и всичко да отидеше по дяволите. Нямах пари за нов. Изкачих първите стъпала към портала,когато познатия тътен от мотоциклет заглуши мислите ми. Дрехите ми бяха полепнали по мен и косата ми беше на кичури от които течеше вода. Нямаше начин да се обърна. Решително протегнах пръсти към вратата,но силната длан на Аш,обгърната в изрязана кожена ръкавица се озова над моята. Моята кожа отново бе студена,докато неговата отново бе така успокояващо топла.
-Аз държа на обещанията си,за разлика от теб -сурово каза и ме улови през кръста,занасяйки ме на мотора си.
Ритах с крака и биех с юмруци по гърба му,но той сякаш не почувства нищо. Изръмжах му да ме пусне и че ако не го направи ще го убия,но и това не помогна. Нито дума не излезе от устните му докато ме слагаше в скута си на седалката пред него за да не избягам. Опитах се да мина под ръката му,но бях избутана назад и притисната към мускулестата му гръд.
Последва запалване на мотора и бясно каране из влажните улици на Бостън,докато оплаквах действията си от онази нощ. Само,ако не бях минавала зад клуба по пътя към общежиетието...