"Една жена винаги има какво още да покаже."

Сант Анел
______________________________

Престъпих прага на стаята и затворих вратата,само за да се озова пред величествено легло с черен балдахин от коприна. Определено това ме изненада. Аш не ми изглеждаше като някакъв любител на екстревагантното и елегантното,но явно да ме изненадва беше неговата силна страна. Прибрах падналото си на пода чене и огледах по-внимателно стаята. Не беше много голяма,а осветлението бе минимално. Меко. Лампите бяха вградени в черен таван и бяха с малко волтове. Процентите също бяха намалени,бях убедена в това. Пристъпих по-навътре и заобиколих застланото легло. Изглеждаше като късче облак,върху което легнеш ли,няма да искаш да станеш. Въздъхнах и потърсих с очи дрехите си за след душа,който бе споменал. Изписках. Открих ги да стоят върху ръба от другата страна на леглото - ето защо не ги бях намерила още. Кожа. Колани. И нищо повече. Тънка рокля от лъскава кожа,с гол гръб и липса на всякаква задна част. Колани напряко и един по протежение на гръбначния стълб,чак до началото на задните части. Поставих ръка пред очите си и си наложих да дишам. Щях да го убия. Аш беше истински извратена твар,която заслужаваше да й забия вилица в окото. Но ако мислех по този начин,скоро аз щях да стана същата откачалка. Наложих си да сваля треперещата си от ярост ръка и да поема роклята за да я разгледам. Ръката ми бавно се насочи към оскъдната кожа и я улови между пръстите си,притегляйки я към изумения ми поглед. Това не беше дреха. Това беше някаква извратенящина. Оставих роклята и я избутах от ръба,зарязвайки я на пода.
Не исках да съсипвам изяществото на жилището. Не бях чак толкова ужасна. Съблякох набързо дънките си и якето си,а останалите - направо останаха още не свалени,докато влизах в малката,но уютна, баня с врата до леглото. Без много да му мисля завъртях кранчето почти изцяло към топлата вода и прокарах пръсти през заплетената си и мръсна коса. Горещината се просмука в костите ми,замествайки смразяващия студ. Устните ми трепереха от комбинацията на ледено-студена кожа с гореща вода. Скоро цялата баня се изпълни с пара и плочките се превърнаха в матирани от миниатютни капчици килимчета. Някак меки и приканващи те да прокараш пръст през тях. Като малка пишех името си,само за да го изчистя яростно с длан секунда по-късно. Нямам представа защо,но от окото ми се спусна солена сълза. Намръщено я размазах с длан и взех неотваряната тубичка с шампоан. Изстисках малко върху ръката си и я превърнах в пияна,смесвайки я със съвсем малко вода. Миришеше хубаво. Сместа разнесох в корените,а остатъка размих по крайщата. Процедурата беше една и съща всеки път. Живота ми беше една голяма каша,а аз дори не променях начина по който миех косата си. Подпрях чело върху замъглената врата и издишах тежко. Дробовете ми се изпразниха,но аз издишах още веднъж. Почуствах,че се задушавам,но същевременно с това изглеждах идеална. Като куклите Барби.

-По дяволите Райли! -изругах,осъзнала,че пак се насочвах към зона,в която мислех,че съм спряла да навлизам много отдавна.
Бързо измих шомпоана и завъртях рязко кранчето. Свалих подгизналата си тениска и я хвърлих на плочките. Отворих вратата и парата ме последва в стаята. Капките капеха по красивия под,съсипвайки съвърешнството му. Усмихнах се на себе си. Не всичко беше съвъвршенно. Поклатих глава и погледнах към мястото,където бях поставила дънките си. Нямаше ги.

-Аш! -просъсках и изръмжах след това.

Беше влизал и бе взел дънките ми,докато съм била в банята. Изръмжах отново и сграбчих парчето оскъдна кожа. Нормализирала дишането си,съблякох мокрото си бельо. Нямаше начин да тръгна с прозиращо такова пред Аш. Беше абсолютно същото и ако бях гола,само че щеше да е смешно. Щях да му покажа,че не се срамувах от някаква си плът. Нисши неща, като голотата, не ме касаеха. Колкото и да си го повтарях обаче,докато се напъхвах в кожената рокля, имах чувстото,че ще изляза насред центъра на Бостън и ще трябва да правя стрииптиз. Оказа се малко по-тясна от нормалния размер който носех,но все пак беше удобна. Изненадващо удобна за подобна излагация,която някои наричаха дреха. Сграбчих хавлията от леглото за да изсуша косата си. Прокарах мекия плат през заплетените си кичури и обрах голямо количество от водата. Оставих я обратно на леглото и бясна отворих вратата към коридора. Тръгнах по посоката която го бях видяла да се насочва.
Почуках на врата преди да влаза. Не исках да го виждам как гледаше порно или нещо подобно. Само миг по-късно от вътре се понесе силен смях и Аш ми каза да вляза. Пръстите на краката ми потънаха в мек килим от овча кожа,поръчково оцветен в черно. Стиснала челюст и юмруци,оставих вратата да се тресне зад гърба ми.
Голият ми гръб.

-Колко си секси когато си бясна - отбеляза и отпи от уискито в ръката си.
Три кубчета лед. И миналият път бяха три. С уиски. Три кубчета лед с уиски. Подсмихнах се. Явно не само аз имах еднообразен начин на живот. На реакцията ми белокосия отвърна с повдигане на вежди и потупване с показалец по чашата. Седеше в канапе от черна кожа. Дървени крачета стърчаха от краищата,боядисани в бяло. Сякаш стила ми се бе пренесъл и в къщата му. Бяла коса и черна кожа. Черни джинси. Черно рокерско яке. Прочистих гърло и се подпрях на стената.

-Сега какво?

Чашата звучно се удари в стъкления плот пред него и Аш свали краката си от същата мебел. Как ли стъклото го издържаше? Кобинките тежаха,от опит го знаех.

-Закалено стукло. -почука с кокалчета по повърхността,сякаш прочел мислите ми. -Дръж!-пресегна се и ми хвърли четка за прах.

Улових я и я запратих на пода. Отново скръстих ръце и се подпрях на стената.

-Не съм ти чистачка! -хладно го информирах.

Аш се засмя ниско,изправяйки се от коженото канапе. Сковано го погледнах. Крачките му бяха уверени и за разлика от босите ми крака,тежките кубинки караха дори през дебелия килим да се чува шум. Тишина. Високия белокос шеф на "Bad romance" стоеше и се взираше в лицето ми. Почувствах се като стока,но задържах езика си зад зъбите. Браво Райли!-извика щастливо вътрешния ми глас. Запазих самообладание дори когато пръстите му закачиха колана на бедрото ми и ме придърпаха към тялото му. Жаркия му поглед ме изпържи,докато мириса на усики ме удряше в лицето.

-Ще почистиш шкафа със стъклените чаши. Не е много. Не ме карай да се ядосвам Райли - каза. -Сега бъди добро момиче и вземи четката,като бавно се наведеш и ми покажеш сладкия си задник. Ще се изправиш по същия начин,иначе ще те накажа наистина. Може да боли,нищо не обещавам!

Освободих брадичката си от парещите му пръсти и се изплюх в лицето му. Поредната изненада ме удари като товарен влак,когато Аш прокара език по устните си и ги облиза. Изплаших се от хищния поглед в очите му и бързо го заобиколих за да взема четката за прах. Пухестия й край се показваше иззад дивана. Мамка му,трябваше да се наведа! Хвърлих му бърз поглед през рамо,само за да го открия да се подпира на хладилник вграден в мрамор. Затворих очи и бавно изпълних заръката му. Усетих всяка част от лицето си да пари и да гори в ярко червен цвят. Хванах дръжката на четката и я вдигнах по-рязко отколкото трябваше. Аш изцъка недоволно с език. Плахо се обърнах към него. Кубинките му отново се задивжиха по килима,създавайки ужасен тътен. Издишах насъбралия се в дробовете ми въздух,който дори не бях осъзнала,че държа,щом го видях да се настанява обратно на канапето.

-Нужни са ти много часове тренировки -чух го да мърмори.

-А на теб още повече за да се научиш да разговаряш нормално,задник! -изръмжах гърлено и стъпвайки нарочно по-тежко,удрях пети на всяка крачка силно в пода.

Беше видял задника ми без ниакакво бельо. Нямаше от какво повече да ме е страх.

-О,забравих да вметна едно жизненоважно изискване- искам да го правиш,докато стъпваш на двата стола там - посочи с пръст към ъгъла на стаята.

"Има хладилник. Може би е трапезария."-отбелязах наум.

-Какво искаш да кажеш?

Това моя глас ли беше?

Аш се ухили както Дявола сигурно правеше когато виждаше някой да се пържи за греховете си и каза:

-Райли,искам да виждам всяка част от тялото ти,до която може да достигне погледа ми през тази дреха.

Смразих се. Той говореше за...

-Прасе! -извиках.

Смехът му ме преследваше през цялото време по пътя към столовете. Свинята се наслаждаваше. Свинете не трябваше ли да живеят в кочина?