Беше минал час откакто бях отвлечена от Аш. Настроението му остана неразгадаемо през цялото време,докато аз се опитвах да избягам. Всеки мой опит биваше спрян още в зародиш. Нито един от въпросите ми явно не заслужаваше отговор,защото не бе удостоен с такъв колкото и пъти да го повторех. Обидите,ругатните и заплахите сякаш преминаваха през едното и излизаха през дугото му ухо. Идеше ми да му зашия един шамар. Даже опитах,но белоскоя откачалник го избегна безпроблемно. След доста време,през което вятъра шибаше през лицето ми и устата ми се напълни с дъжд поради липсата на каска,мотора спря настеред гората в северния край на града. Странното бе,че имаше наръсен чакъл който можеше да се приеме за доста далеч от първокласен,но все пак някакъв вид път.

-Дивак ли си? Живееш в колиба от камъни като Фред и Барни?

Поредния игнориран въпрос. Аш стана от мотора и ме погледна безразлично. Наклоних глава на една страна. Той остана неподвижен до мен,ръцете му - скръстени пред гърдите. Повдигнах вежди и бавно се изправих от седалката. Белите му кичури бяха мокри и леко се къдреха,което ме накара да се подсмихна.

-Радвам се,че ти е забавно - каза и пое в неопределена посока.

-Разбира се! За разлика от някой хора аз мога да се смея -изръсих.

В мига,в който го казах, белокосия мъж спря и се ударих в гърба му. Веригата на коженото му яке се заби в бузата ми и извиках.

-Мамка му! -изръмжах и се улових за удареното,разтривайки го.

И аз носех вериги по дрехите си понякога,но моите не бяха наранявали хора до сега. Ръката ми бе разко избутана настрани и част от косата ми беше уловена в юмрука му. Очите му гневно се взираха в мен и запращаха убийствени гръмогтевици заедно с дъжда.

-Коя си ти да съдиш?

Преглътнах. Беше прав. Отместих поглед от хипнотизиращите му ириси.

-Прав си. Съжалявам.

Дланта му бавно отпусна захвата си и неудовлетворено хъмкане се откъсна от гърдите му. Обърнах се и с любопитство открих разочарование в очите му.

-Какво? -сопнах се.

Широка и хищна усмивка се настани на красивото лице срещу мен. По дяволите и майка му,че бе родила такъв сексапилен задник!

-Така те искам. Не ми е забавно когато се даваш така лесно Райли Фрейс. -с нотка на съблазън отговори и се завъртя,продължавайки сякаш не се бе случило нищо.

Смръщих вежди. Този мъж имаше разтроение на личността. Не знаех какво да очаквам в следващия миг и винаги трябаше да внимавам какво казвам. Разбира се,аз бях Райли Фрейс както той сам спомена и това не беше моя силна страна.

-Няма да те последвам. Искам да ме върнеш в общежитието.

Искаше да бъда честна и ме харесваше като инатливо магаре? Така да беше.

Аш спря и се обърна отново,изпръсквайки вода от косата си. Сините му очи бяха буреносни облаци,по-опасни и от тези над нас.

-Влизаш вътре или ще те преметна на гръб за втори път днес. Избери сама.

Стиснах зъби така силно,че нещо изпука.

-Не съм играчка Аш! Нещата минаха границата. Мислех,че ще ме върнеш в клуба,но ти ме отвлече. Това може да ти донесе писмо от затвора когато някой ден избягам,нали знаеш? А и Съншайн ще се сети,че ти стойш зад всичко.

Дрезгав смях разцепи секундата тишина и ме накара да премигам объркано. Бях подгизнала откакто излязох от дома на Никалъс и вече усещах как студа се просмуква в гръдния ми кош. Това не бе добре. Боже,бях напълно забравила за брат си и сега пак се почувствах ужасно. Избутах мократа си коса назад и тръгнах в обратната посока към мотора.

-Какво мислиш да правиш? -извика Аш от мястото си.

Не бе помръднал и милиметър,макар, че го вееше силния Бостънски вятър и бяхме близо до брега. Къде ме бе завлякло това копеле?

"Райли,мамка му,спри да говориш каквото ти идва на ума! "

Улових ключа и завъртях. Що за глупак си оставяше ключа на мотора? Машината измърка като котка и Аш най-накарая отлепи пети от пръстта.

-Глупава ли си? Ще се пребиеш! Ти си една ужасно тъпа кучка,знаеш ли? -изкрещя и ме хвана за ръцете,повличайки ме към посоката в която бе тръгнал преди малко.

-Пусни ме и престани да ме наричаш тъпа кучка! Ако си свикнал да казваш така на Вероника,ще те изненадам като ти напомня,че аз не съм нея - отвърнах със същия тон.

Краката ми започнаха да се плъзнат по мократа повръхност и скоро се препънах,повличайки го със себе си. Добре,че не бе някой хилав,защото пропаднах по склона и щях да падна право в ледено-студения океан. Помислих,че ще ме пусне и ще зареже всичко,но Аш ме изтегли дори без да използва другата си ръка. Бях преметната през рамо,както ми беше обещал. Останах неподвижна и дишах тежко. Наистина от първата ми среща с този готик откачалник се травмирах постоянно. Това не ми влияеше добре. Ръцете ми трепереха и не беше само защото бях мокра и се разболявах. Беше ме страй. Не знаех нищо за белокосия Аш и нямах представа какво значеше "наказание" за него.

След по-малко от пет минути бях просната на земята в калта,докато той изваждаше други ключове от джоба си. Погледнах назад и осъзнах,че се намирахме пред остаряла барака която едва се крепеше. Вече не се изненадвах от новооткритите неща около Аш. Май започвах да свиквам,защото когато отвори вратата и вътре се разкри разкош и модерна мебелировка на широко колкото имение жилище,изобщо не трепнах. Той се извъртя и сините му очи ме пронизаха.

-Влизай! Не искам да не те внасям като вещ.

Останах в мръсотията,където студа и дъжда ме нападаха от всички страни.

-Райли,не ме карай да те завържа пред къщата!

Това ме изкара от унеса ми. Потреперих на очевидната заплаха и се изправих,крачейки към вратата. Спрях до него и за стотен път не съумях да се удържа,затваряйки очи при невероятния му аромат и сблъсъка на горещия му дъх с кожата ми.

-Ще накалям всичко.

-Влизай. -не беше произнесено като заповед,но бе точно такава.

Вдишах от тежкия въздих на вода и кал,пристъпвайки навътре. Внесох мръсотията със себе си. Всяка моя крачка правеше отвратителен отпечатък върху черните матирани плочки,загрозявайки цалостния вид на жилището. Но защо Аш би искал хората да мислят,че живее в едва крепяща се барака на брега? Почистих с опакото на ръката си мръсотията по лицето си и изчаках да дойдеше до мен. Чу се завъртане на ключ и сърцето ми замря. Бях в капан.

-Не съм те отлякъл. Не точно. Всъщност те взех за един ден. Утре ще си свободна да отидеш на работа в клуба. -отбеляза Аш и босите му крака шляпнаха по плочките,следвайки моите стъпки.

Боже,дори стъпалата му бяха привлекателни! Стегни се Райли,заповядах си и вдигнах очи към стената. Имаше странна повърнхност и се извиваше като вода. Плашех се от него и от жилището му - две на нула за белокосото копеле.

-Какво искаш от мен през този цял един ден? И няма начин да се върна в онази дупка на готик извратеняци! -категорично отсякох и махнах с ръка,като неумишлено го напръсках с вода през лицето.

Ръката му се сви и мусколите му се очертаха под коженото яке,за да изтрие очите си. Приближи се до мен и ме превъртя настрани,избутвайки ме напред през коридора.

-В стаята има лична баня. Изкъпи се и после облечи дрехите на леглото. Чакам те в гостната. -прошепна в ухото ми.

Замръзвах,бях мръсна и се разболявах. Бях в шок,че замалко щях да се удавя в океана,защото почти паднах от скала. Само преди няколко часа бях видяла брат си да спи с мъж и въпреки това гласа му така лесно се гмурна в съзнанието ми и погали всяка клетка от тялото ми,правейки я мека и податлива на обработка.

-Мамка му... -простенах едва чуто,ала Аш бе успял да го чуе,защото се засмя и пое към някаква стая в края на коридора.

Само един поглед ми беше достатъчен да разбера,че това жилище беше огромно и колибата бе само за прокритие. Аш криеше прекалено много неща и емоциите му бяха само началото. Не исках да имам нищо общо. Трябваше да има начин да се измъкна от кашата.