"Спокойствието е константа. Дори най-малките неща,свързани с правилните хора могат да го съсипят за секунди."

Сант Анел
______________________________

Поршето на Рекс в което бяхме сега с Аш спря пред общежитието. Снегът се топеше от необичайно топлия ден за Ноември и краката ми се намокриха,докато се продвижвах към входа на сградата. Бях казала на Аш да ме изчака в колата,за да мога бързо да взема дрехи,без да привличам излишно внимание. Той отказа и сега ми душеше във врата като някаква хрътка.

-Моля те,отсъпи поне крачка назад. - изсъсках.

Оказа се заключено и трябваше да изваждам ключа от сутиена си.

-Да можеш да извадиш от там и чаша уиски? - вметна.

-Мълчи. - отрязах го.

На леглото на Съншайн имаше спринцовка. Отне ми няколко секунди да проумея от какво бе. За по-сигурно дори я помирисах. Яростно захвърлих боклука в кофата и едва не изтръгнах вратата на шкафа от пантите,докато взимах нещата си.

-Да предположа какво беше? - беше се подпрял на шкафа между леглата и си играеше с будилника ми,който не работеше от година. - За спринцовката. - добави,сякаш бях малоумна.

Поклатих глава и напъхах дрехите в сака,който винаги беше стоял в дъното на шкафа.

-Мирише на разтопени амфетамини,но има и нещо друго. - почесах се по носа. - Не знам,не съм сигурна,проспах часовете по химия в училище.

Аш се ухили и навеждайки се над кофата,бръкна вътре и извади спринцовката. Иглата мина под ноздрите му и той вдиша дълбоко. Лицето му се сгърчи в погнуса и той отново я пусна в кошчето.

-Или е парализираща смес,или е приспивателно. Миришат сходно,заради химичния си състав. - очите му бяха впити в лицето ми.

Сака щеше да се изплъзне от ръката ми. Без да съзнавам пъхах още и още дрехи,яростно блъскайки ги вътре. Аш се приближи и улови ръката ми,придърпвайки ме към гърдите си.

-Знам,че ти пука за нея, - голямата му длан галеше косата ми. - ...но имам опасения. - каза и ме пусна,за да уливи лицето ми в шепи и да ме накара да го погледна.

Облизах устни,заради стичащите се сълзи по лицето ми. Комбинациите на всичко с дрога можеха да са фатални. Често бяха такива.

-Слушам те. - опитах се да си придам по-спокоен вид,но той сви устни,показвайки ми без думи,че не се получава нищо.

-Това е видно място,прекалено видно. Знаели са,че е тук. Съншайн не ходи никъде без теб. Ако се питаш от къде знам,познавам я преди теб. Започна да иска повече информация и я заплаших,а после я следях известно време. Гледах ви как се карате през прозореца. - краищата на устните му се помръднаха леко,но после всякаква идея за усмивки умря. - Мисля,че е работа на Лолипоп.

Точно в този момент високи токчета оповестиха нечие пристигане. Бравата на вратата се завъртя и пепелявата коса на Съншайн падна пред лицето й. Мъчеше се да сабуе обувките си,натоварена с две торби, пълни покупки. Подсвиркваше си една от песничките,които майка й мразеше,защото Съншайн поемаше прекалено много въздух и песента ставаше като звуци за призоваване на демон. Когато вдигна глава и ни видя,замръзна на място. Докато се усетя лицето й едва не се разцепи от голямата усмивка,която се появи там.

-Аха! - извика и плясна с ръце.

Чантите изпопадаха по пода,а тя,като истинска готик откачалка, заподскача щастливо и дойде да ме прегърне.

-Плачеш защото ти предлага брак,нали? - изписка щастливо. - Боже,Райли,вече бях помислила,че с тези единични срещи с непознати нищо няма да стане с любовния ти живот,но явно съм грешала. Майко мила,колко сте сладки!

-Ще поговорим за това по-късно. - прошепна Аш в косата ми.

Устата ми се разтвори така широко,че сигурно можех да глътна някоя муха дори само да прелиташе около Бостън. Обърнах глава към Аш.

-Полудявам ли? - попитах го,повдигайки вежди.

Това истина ли беше? Да не бях припаднала и сега да халюцинирах? От нищото се засмях. Преди секунди имах чувството,че щях да умра пред краката на родителите й,докато им казвах,че е смесила дрога с хапове или е отвлечена. Те бяха богати,щяха да дадът откуп. Но дали Лолипоп беше способна на подкуп?

-Тя е Фрейс. - побутна ме. - Прегърни приятелката си,защото стои като стопирана на пауза с разтворени ръце от часове. - подсмихна се,за да ми вдъхне кураж.

Не се нуждаех от кураж. Нуждаех се от нормален жувот,но това нямаше как да стане. Изправих се и обвух ръце около нея. Прегръдката беше най-силната и най-истинската,кото бях давала през целия си живот на някого.

-Ти си ми като сестра Шай. - казах и сгуших лице в бялата й коса.

Тя се сепна и се изкикоти.

-Скъпа,какво се е случило? Май и ти си много щастлива от сватбата. - усмихна се отново.

Пуснах я и се завъртях към Аш,който повдигна длани,оставяйки ме да се оправям сама. Оставих едната си ръка зад гърба си,за да му посоча среден пръст в благодарност.

-Нищо подобно,намерихме спринцовка в стаята и помислих...

-...че отново се дрогораш. - довърши вместо мен. -Хайде, кажи го и двете знаем,че веднъж започнал,няма да приключиш докато не умреш.

Замълчах. Съншайн въздъхна и свлече ръце по тялото си,поставяйки ги на кръста си. Късите й панталонки оголваха целият й задник,а грима й подчертаваше лещите й.

-Значи няма сватба. - изцъка недоволно. - Е, все някога ще има,като ви гледам по-добро у другиго няма да намерите и света да обърнете в търсене.

Аш се изправи и седна на леглото ми. Разпростря се неловка тишина,в която мислите ми препускаха бясно. Чувствах се изтощена,а бе тепърва началото на деня. Бях спала толкова добре снощи,само за да може деня ми да се скапе от ранни часове.

-Тогава на кой е спринцовката? - попитах на глас това,което се путах наум откакто Шай беше влязла през вратата.

Тя повдигна рамене. Покарах ръце през косата си,за да я избутам назад.

-Да тръгваме към Никалъс. - казах на Аш.

Плеснах ръката му,докато се промъкваше да смени станцията на радиото.

-Да не си посмял! - хвърлих му кръвнишки поглед.

Бяха пуснали My demons, която беше една от любимите ми песни от тинейджърските ми години. Ръката му се отмести и се върна на волана. Усмихнах се тънко.

-Браво. Добро момче. - потупах го по рамото, с което си спечелих повдигане на вежди и предупредителен поглед.

-Внимавай Фрейс,мога да те накажа по всяко време.

-Ууу,изплаших се! - махнах с ръка.

Истината бе,че не знаех какво може да е наказанието,но той беше казал,че никога не би наранил жена. Значи щеше да е нещо,което нямаше да ми навреди. А и срама ми,както и достойнството ми бяха на много ниско ниво,когато той беше около мен за толкова дълго. Започвах да свиквам.

-От кога си толкова наперена? Трябва да поправя това. - промърмори и отби до пешеходната пътека пред жилището на брат ми. - Слизай,аз ще намеря къде да паркирам и ще те чакам пред входа.

Пердетата бяха спуснати,а отвътре не се виждаше никой. Никалъс обичаше силна музика и светлина. Имах лошо предчувтвие.

-Нещо не е наред.

Аш се наведе за да огледа къщата.

-Защо мислиш така?

Погледнах го тъпо.

-Защото ми е брат Аш,познавам по кое време от деня му си пикае.

Той не пожела да оспори и вдигна ръце. Отворих вратата и пристъпих навън.

-Чакам те тук. Няма да вляза сама.

Не и след това,което бях видяла последния път. Ако Ник ми сервираше още някоя простотия,поне исках да имам с кого да поговоря след това,за да не изперкам. Нямах представа дали ще е надрусан или пиян. Можеше просто да е заспал, не беше изключено.

"А може и да е заспал с някого."

Разтрих чело. Беше ли възможно да получиш торбички под очите през деня от умора и стрес? Защото сега се тресях от страх. Нещо не беше наред. Стаята ни със Съншайн беше заключена когато влязох. Никой от състудентите ни нямаше намерения да влиза,бях сигурна в това. Никой не оставяше важни неща вътре - правило на общежието което всички спазваха.

Кубинките на Аш се чуха наблизо и присвих очи,за да го фокусирам. Сутрешната мъгла през студените дни беше ужасна,но когато беше топло и снега се топеше,ставаше още по-ужасно.

-Ще влизаме ли? - кимна с брадичка към стълбите.

-Да. - овтвърнах.

Заедно поехме към квартирата на брат ми. Кубинките на белокосия до мен издаваха онова така познато на слуха ми глухо тупане.

-Как изглежда брат ти? - попита ме,вероятно за да има с какво да запълним времето през което изкачвахме стъпалата.

Захапах премръзналата си горна устна.

-Светла,късо подстригана коса и високо,мускулесто тяло. След като започна да се боцка отслабна,но още е доста масивен. - извъртях очи при спомена как ме сграбчваше насред къщата и тичаше навсякъде,сякаш ме отвлича. - След бокса се зае с тренировки. После дойде онази кучка Ерика,която му показа тази страна от живота.

Аш кимна бавно.

-Разбирам. Странното в случая е,че Ерика е рожденното име на Вероника,а тя преди живееше във Вашингтон. Доколкото знам,ти също си от там.

Очите ми се разшириха.

-Не я познах,едва ли е възможно. Не мисля,че е един и същи човек,понеже Ерика беше с кафява коса и изглеждаше по друг начин.

Застанахме пред вратата. Аш ме погледна въпросително и аз му дадох позволение. Ръката му се вдигна за да почука. Никой не отвори,което го поттикна да почука втори път.

-Вероника не винаги е изглеждала така. Всички минаваме през някакви години,през които се променяме на външен вид.

-Така е. - приех и се наведох за да повдигна изтривалката.

Напипах ключа,за който ми беше казал и се изправих,напъхвайки го в ключалката.

-Защо не си ходим? Той едва ли иска да влизаме,когато го няма.

-Не мрънкай! - сопнах се.

Избутах вратата. В следващия моемент се случиха няколко неща: Аш ме блъсна назад и подложи ръка под черепа ми,докато падахме назад; на мястото,където беше главата ми преди секудни се показа пистолет,който стреля сам. Не се виждаха ръце,нямаше механизъм. При по-обстойно оглеждане забелязах,че имаше връв от корда,която бе дръпнала спусъка.

-Това е детско пистолетче. - отбеляза Аш.

-Виждам мамка му,пусни ме да стана! - размърдах се и скочих на крака.

От дулото стърчеше дръжка,на която висеше знаме върху което беше изписана думата "Бум". Засмях се.

-Никалъс,ще те убия когато вляза! - провикнах се.

Ръката на Аш се озова на рамото ми и ме спря да вляза.

-Така ли се посрещате попринцип? С бележки със заплахи?

Щях да кажа,че това е шега,когато той протегна ръка и ми показа малко листче,на което с червило пишеше,че ако искам да го видя отново,ще трябва да накарам Аш да даде чертежите по прототипа,както и всички данни по разработката. Срещата беше на кея в Балтимор,в пет следобяд след два дни.