"Бъди като желето - труден за докосване,гъвкав във всяка ситуация."

Сант Анел
________________________________
Обърнах се колкото ми позволяваха белезниците и се покатерих върху задната част на бедрата му.

-Бъди мила,иначе ще те накажа.

Изхилих се. След като му направех масажа,който така исках от две секунди и се беше прожектирал в съзнанието ми,нямаше да успее да направи нищо.

-Не обещавам. - разтегнах раменете си и стоварих тежко юмрук на плешката му отляво.

Изненаданото му възклицание изпълни стаята,последвнао от второ при следващия ми удар. За да разнообразя с другата си ръка бавно масажирах ребрата му и врата му.

-След това мисля да ти разкажа приказка. - казах,навела се до ухото му,за да ме чуе.

Аш узпухтя.

-Ако ще страдам,по-добре сутринта да си прегризала белезниците,иначе си нямаш на идея какво те очаква.

Засмях се и продължих да налагам гръбнака му и мускулите по ръцете му. Някой от ударите щяха да оставят синини за поне два дни. Не беше за вярване как ми олекна. За всички ужасни неща,които ми беше казвал и беше вършил - почувствах се много по-добре. Реших да го пожаля и след две минути отстъпих настрани,излягайки се на другата половина от леглото с последен удар от своя "масаж".

-Това беше нещо ново. - чух го да мурмори,забил лице в дюшека. - С тези удари ли счупи челюстта на баща си? Жено,сигурно си натрошила костите ми на прах! Ако желаеш даже може да се включиш в групата ни,но ако не искаш да видиш Рекс с отрязани ръце,недей.

Вече губех броя на шегите му. Този Аш,който се забавляваше да ме мъчи без да ме насилва и се шегуваше беше любимия ми. Жалко беше,че бе едно от хилядите му лица. Въпреки това чувствата ми бяха като лепкава слуз,в която потъвах и от която бе невъзможно да се измъкна.

-Не ми се говори за баща ми,когато искам да ти разкажа приказка. - изцъках с език. -Обърни се по гръб. - казах.

За моя изненада белокосия кон пред мен направи точно това,без да възрази. Този масаж щеше да се окаже вълшебство. Пресегнах се и улових пръстите на ръката му с белезниците,закована за моята. С дясната си ръка улових палеца му.

-Това прасенце отишло на пазар. - казах с драматичен глас,като от театрална пиеса.

Дори в мрака на стаята видях как се облещи и извъртя очи,хилещ се на приказката ми. Ударих го през корема и го оставих да съска от болка,докато хванах края на показалеца му.

-Това прасенце било отвлечено от груба свиня в готик клуб на откачалки,който бил лъжа. - преместих се на средния му пръст. - Това прасенце било манипулирано от същата свиня,която се развявала с бялата си коса навсякъде след прасенцето и било на неправилното място,в правилното време. - на безименния вече говорех през стисната челюст. - Това прасенце било заплашено от лилавокоса пачавра-свиня,че е крадла и замалко не било улучено,но добра свиня с кафява коса на име Трой я спасила. - остана само малешката. - Това прасенце страдало заради мръсната белокоса свиня,която я излъгала,че е мъртва. Добрата свиня й помагала да преживее загубата и въпреки явните си чувства,не предала приятеля от детсвото си. Прасенцето било лудо и направило всичко,за да привлече вниманието на готик свинята с бялата коса,която накрая я оковала в белезници за себе си като някакъв изверг. Край.

Аш ме погледна с намръщено лице и се пресегна към лицето ми. Пръстите му минаха по бузата ми и се свряха зад ушната ми мида. Палеца му и показалеца протиснаха месестата част и когато се отдръпна,малък ключ стоеше между двата му пръста. Зяпнах онемяла.

-Нима правиш и фокуси?

Типичната за Аш тънка и загадъчна усмивка накъдри краищата на устните му.

-Нещо такова. - отвърна.

Белезниците изщракаха.

Посегнах да разтрия китката си от метала,който я беше притискал до сега,но за сметка на това бях задушена в мъжка прегръдка с аромат на мъжка пот и парфюм от пидправки. Беше ми ужасно удобно и прятно,докато мириса на подправки не нахлу в носа ми и започнах да кихам. Първото кихане го хвана неподготвен и той удари брадичка в главата ми.

-Ох! - простенах. - Ти си глупава свиня. - сгълчах го.

-Млъквай Фрейс! - скастри ме и се изправи,събличайки тениската си и якето.

Останах поразена от голата му гръд,която се сблъска с лицето ми,след като Аш отново ме придърпа в прегръдкитр си. Дъха ми се удряше в ключиците му,докато се мъчех да разбера къде мога да сложа ръцете си,без да докосвам голата му кожа.

-Ако ми кажеш,че те е хванало срам,ще се хвърля през балкона. - издиша в косата ми.

-Звучи изкушаващо,за това ще си призная. - смехът изригна от гърдите му и те се разтресоха срещу мен. - Спри да душиш косата ми. Да не си куче?

Белокосия задник се заигра с косата на тила ми,рисувайки малки фигурки.

-Ще правя каквото си поискам. Не забравяй,че си моята играчка.

Сърцето ми ускори ритъма си. Понечих да го изблъскам от себе си,но той затегна хватката си.

-Спри с това! Не искам да съм твоя играчка. Искам... - пресвети,щях ли да го кажа? - ...да покажеш чувства,защото знам,че си способен. Дори сега го правиш.

Брадичката му нежно се подпря върху главата ми и той улови ръцете ми,поставяйки ги на хладната си гръд. Явно не само аз бях студена като гущер.

-Стопли ме Райли.

Вдишах толкова дълбоко,че очите ми щяха да изкочат от орбитите си. Той ми даваше да го докосвам,а думите,които току що бе изрекъл не бяха това,което бяха всъщност.

Бяха достъп.

Сгуших се в планината от мускули,допирайки буза до кожата му. След час дишането му забави ристъма си - отброявах минутите. Помислих си,че е заспал,когато дремещо приближи устни до ухото ми и прошепна тихо:

-Но ако някога ме наречеш с галено име,което не харесвам,ще те завържа за леглото и ще ти нося храна като на заложник.

Засмях се гърлено. Беше по рефлекс. Не успях да се спра и затворих очи. Смеех се с цяло гърло.

-Задник. - измърморих срещу кожата му преди да се унеса в сън.