"Любовта идва в малки парченца. Ако си търпелив и изчакваш,накрая ще можеш да усетош ситост."

Сант Анел
_____________________________
Аш се настани на дивана и изчака да седна върху бедрата му. Плахо пристъпих напред. Със свободната си ръка се улових за рамото му и седнах в скута му. Чувствах се като малко дете,което си харесва някой голям и той му е позволил да седне в него. Беше повече от странно.

-Отпусни се,не хапя. - засмя се и посегна към вилицата.

После осъзна,че се нуждае от още една ръка за да отреже парче с ножа. Главата му клюмна напред.

-Добре. - промърмори. - Ще ми сътрудничиш в собственото си хранене,защото сложих белезниците прекалено рано.

Усещах раздразнението в думите му,прикрито от маската на безразличие. Подсмихнах се тихичко и му помогнах да отреже парчето. Острите зъбчета на вилицата се забиха в крехкото месо със сос и той го понесе към устните ми.

-Ако ме наръгаш... - започнха,но вилицата нахлу в устата ми преди да довърша мисълта си.

Милиони вкусове изригнаха и вкусовите ми рецептори полудяха. Майка ми не беше от най-добрите готвачи - тортите бяха нейната силна страна. Но това... това беше едно от най-вкусните неща,които бях опитвала някога! Бе така приятно и леко хрупкаво,че не издържах и простенах от удоволствие. Аш се забавляваше,докато поднасяше следващата хапка към устните ми. Имах чувстото,че задоволява някакво странно свое желание,гледайки ме как ям храната,която беше сготвил. Беше зловещо и секси едновременно. А също и сладко,но нямаше начин да го призная някога на глас.

-Стой! - усмихнах се и облизах соса от устните си - Чакай,ти няма ли да ядеш? - погледнах лицето му,набръчкала чело.

Небето беше като фон на сивите му очи,искрящи като течно сребро. Розовия му нюанс се въргаляше сред пухваите облаци,в един от ясните дни на есента.

-Какво намекваш?

Всъщност,не намеквах нищо,но въпроса му породи едно тайно желание у мен.

-Бих искала да върна жеста. - повдигнах рамене. -Ако ми позволиш. -вметнах.

Един кичур бяла коса падна над челото му и не издържах на импулса да го избутам назад.

-Вземи вилицата. - посочи със своята към масата.

Усмихнах се на една страна и повдигнах вежда. По начина,по който бях седнала това значеше да направя арка,извивайки гърба си настрани и предоставяйки му гледка към гърдите си през деколтето на блузата. Наведох се назад,чувайки тихото му ръмжене. Усещах гръдния му кош,кийто забърза издишването и вдишването си. Беше ужасно забавно. Пръстите ми се свиха около дръжката на металната вилица и забодох края в последното отрязано парче. Набодох и малко от зеленчуците,преди да ги насоча към плътните му устни. Беше чисто мъчение да гледам как отваря уста и поема храната вътре,след което захапва на шега вилицата и ми се ухилва. Поех си дълбоко дъх и плавно прокарах острите краища по плътната му долна устна. Бавно видях как потънаха навътре,а кръвта направи зоната около мястото още по-розова.

-Ще ме храниш ли,или ще ме ядеш? - попита и завъртя глава,за да се отдръпне от вилицата.

Сих устни.

-Не мога да повярвам,че това си ти. -думите се изплъзнаха преди да съм успяла да ги осмисля.

Исках да запуша устата си с ръка. Ами сега? Какво бях направила? Боже,очакването на реакция се проточи сякаш векове.

-Какво имаш предвид? - свъси вежди.

Поклатих глава и се наведох да отрежа още от пилешкото.

-Не,почакай,ще ми отговориш. - нареди и не помръдна ръката си.

Сама нямаше как да отрежа каквото и да е,за това оставих ножа.

-Шегуваш се,смееш се и не си груб. Какво значи това? Вярваш ли ми,че не работя за Лолипоп?

Аш отмести поглед към картината на океан закачена на стената зад мен. Бях я видяла когато влязох. Сигурна бях,че е на Вероника. Аш не беше по изкуството.

-Винаги съм го вярвал. -последва кратка пауза. - Ако ти дам платно и бои сега,ще нарисуваш ли нещо?

Това ми дойде като гръм от ясно небе. Отворих уста,но пръста му се прокрадна по устните ми,карайки ме да затая дъх.

-Не говори,усложняваш нещата. Кимни за "да" или за "не". - кимнах положително. -Добре.

Ръцете му се увиха около ханша ми и задните ми части,след която ме понесе към врата,водеща към голяма тераса с изглед към града.

-По дяволите! - изръсих от въодушевление.

Нивото на удоволствието ми внезапно беше скочило до небето. А от тук то се виждаше изцяло. Усетих кога ме сложи на стол,принаделжащ на масичка за кафе точно до лявата ми ръка. Масичката можеше да свърши работа за перфектен статив.

-Дай ми материали. - вдигнах глава към Аш.

Той наклони глава настрани,показвайки ми с очи да търся от другата си страна. Обърнах се. Там имаше цял комплект различни платна с качествена и скъпа материя,както и всички добри марки боя и четки. Запуших уста с ръка,за да не извикам от изненада. Нима Аш ги бе купил за мен?

"В ниакъв случай не са от Вероника!"

-Благодаря ти! - мило казах.

От залеза ли беше,или Аш се изчерви?

-Не ми благодари,а нарисувай нещо.

Грабнах едно от платната и разопаковайки боите,започнах да нанасям светлите нюанси с много вода.

-Наистина,няма да избягам,отключи белезниците. - Аш продължи да ме тегли към спалнята. - Няма начин да спя на едно легло с теб! - възпротивих се бурно,теглейки се с всички сили назад.

Беузспешно се улавях за рамки на врати и заплашвах да чупя предмети. Той знаеше,че няма да счупя никоя от красивите вещи в апартамента,а и беше по-силен от мен.

-Ще си счупя ръката! -заплаших.

Чух тихия му смях,на метри от черните завивки на огромната спалня. Спрях да се дърпам и протегнах безднадеждно ръка към спалнята.

-Голяма е,това е добре. Но ще спя или на пода,или в другия й край. - съобщих,звучейки като президента.

Нямаше начин да спя спокойно с него до себе си. Той имаше проблеми със съня,а аз обичах да лигавя въглавници и да говоря по време на сън.

Просто беше изключено.

-Знаеш,че не спя.

Погледнах го ядосана.

-Именно за това не искам да ме гледаш как спя с отворена уста или говоря за Чанинг Тейтъм,прегръщайки възглавницата.

Звучния му смях ме хвана така неподготвена,че се стреснах и ударих малкия си пръст в ръба на шкафа. Звезди посред нощ,но от онези,които не искаш да виждаш закръжаха около главата ми.

-Мамка му! - извиках и се наведох да разтрия мястото.

Пръста ми пулсираше. Мамка му,беше крака,който Съншайн беше сплескала с вратата преди месец.

-Лягай! - започна да ме доближава,сочейки към леглото с показалец.

-Заври си пръста в задника! Крака ми изтръпна и го усетих чак с кътните си зъби! - просъсках.

Бях метната на леглото без право на глас.

-Изнасилвач! - извиках,но устните ми бяха покрити с ръката му.

Очите ми се разшириха от близостта ми с тялото му. Гърдите на белокосия откачалник се триеха в зърната ми през блузата.

-Сега ще свалиш якето и обувките си,оставяйки ги до леглото. След това ще легнеш и ще опиташ да поспиш. Ясен ли съм?

Дори шепнейки този мъж беше доминантна,тестостеронена машина. Само Рекс можеше да постигне това така лесно. През дланта му му казах,че ще го направя и странно,но той ме разбра.

-Няма как да сваля якето си през белезниците. - отбелязах.

-Значи ще спиш с него,няма да включвам климатика на висока температура.

Наведох се да развържа ципа,но през цялото време имах чувството,че сърцето ми ще разтвори гръдния ми кош с току що порасналите си ръце и ще избяга през стаята. На бас,че щеше да повдигне средни пръсти и да подаде жалба към Аш. Засмях се на фантазията си и захвърлих обувките до шкафа,причинил болка на малкия ми пръст.

-Готово. - исумтях и се обърнах.

Устните ми се сблъскаха със сочните му възглавнички. За разлика от тези на Трой,Аш притежаваше устни,направени за дълги целувки и захапвания. Бяха невероятно меки,но и по-твърди от тези на Трой.

Защо сравнявах двамата изобщо? Без да губя време увих ръка около врата му и поркарах нокти по скалпа му,разрошвайки меката му коса. Беше много по-копринена на допир от това,което бях очаквала. Езика ми пожела достъп,но той нежно ме избута назад,поставяйки ме да легна.

-Толкова стига. - каза и облиза устни,преди да легне до мен.

Парфюма му на подправки погъделичка носа ми. Кихнах. Усетих топлината,избила по бузите ми и предвидих думите му още преди да ги е казал.

-Кихаш като коте.

-Кихаш като коте. - преправих гласа си да наподобява неговия,след което му обърнах гръб.

Миг по-късно усетох горещия му дъх да се удря в тила ми. Кожата ми настръхна и затворих очи.

-Още ли искаш да ми биеш шута? - прошепнах.

Повече почувствах отколкото видях изправянето му в леглото насред тъмната стая. Единствената светлина беше от големите венециански прозорци с пердета до пода.

-Искам масаж на гърба.

Засмях се. Само Аш можеше да премине от флирт към предложение за масаж за толкова кратък период от време.

-Лагай! - повторих думите му отпреди малко и изпуках пръсти.