"Болката от лъжата е по-силна от всяко отхвърляне,защото при нея сме признали чувствата си,а сега опитваме да залъжем сърцето си,че е било илюзия,докато истината е пред очите ни."

Сант Анел
______________________________
Ръцете ме сърбяха да му ударя и някое друго круше,колкото да му го върна,но си наложих да стоя като мирно,но бясно момиче.

-Защо го направи? - присвих очи,изучавайки реакциите му.

Аш се пресегна и взе някаква спринцовка. Кръвта ми спря да се движи в кръвностните съдове и сърцето ми замря в гърдите. После той я остави зад себе си,в шкафа с останалите прибори. Усмихна се странично когато видя колко сковано сбях застанала. Добре,че не знаеше,че не дишах. Щеше да ме скъса от подигравки.

-Колко пъти съм ти казвал,че не бих те наранил? - главата му се наклони на една страна и аз направих същото.

Усмивката му стана още по-голяма,по-искряща. Съвсем като истинска.

-Вече го направи веднъж. - посочих бузата си и страни от окото. - Сега да се върнем на важния въпрос. Защо го направи?

Изгарях от желание да разбера отговора на този въпрос и щях да го повтарям цяла вечност,докато не получех подобаващ ответен отговор.

-Защото исках. - обясни простичко.

Изсмях се на подбора му на думи. Не каза нищо,но и същевременно каза повече от всеки.

-Същия си. Само ми е любопитно,какво се е случило с Вера? - кръстосах крака извън леглото.

Аш смръщи вежди и избута бялата си коса назад. Показалеца му потупваше пистолета в кобура му,докато изперакалият му мозък мислеше следващата си атака срещу моя.

-Какво имаш предвид?

Умно измъкване,но при мен не работеше.

-Не прилича на себе си. Всички тези нормални дрехи и то в синьо... - завъртах китката си,за да отпусна тежеста в рамото си.

Кой знае колко грубо съм била поставена върху леглото.

-Това е истинската й същност. - отговори. -Вероника мразеше идеята с клуба,но аз се нуждаех от пари за да разработим прототипа. Предполагам,Трой ти е казал цялата история.

Очите му се насочиха към стената и отбягнаха повторна среща с лицето ми. По-открито игнориране нямаше. Раздразнено изцъках с език и скочих на пода. Черепа ми щеше да се пръсне от силната болка,която сякаш го изпълваше отвътре,но продължих да стоя права.

-Късно е да изпитваш угризение или срам. Разбирам всичко. Просто не бях очаквала ти да си добрия в случая. Не си перфектния актьор за ролята на герой. - засмях се.

По-късно щях да осъзная каква грешка съм направила,изричайки тази глупост. За съжаление при мен по-късното идваше по-бързо от очакваното.

-Грешиш. - обърна се белокосия нещастник и тръгна към вратата. -Тук всички сме лоши,но по-лошо от нас е правителството,или по-точно тази част от него,която убиха майка ми. Искам да си вървиш. Ще те изпратя до повърхността.

Значи бяхме под клуба. Страхотно.

-Не искам да си вървя. Трябваше да ти кажа нещо.

Гласът ми започна да се понижава,докато не достигна шепот. Беше жалко,че той искаше да ме отблъсне,а аз имах чувства. Но нямаше да си тръгна,без да го изясним.

-Знам какво изпитваш,но съм сигурен,че е временно. Ти и аз не сме един за друг Райли и тази целувка го доказа. Направил съм грешно заключение,не е така,както го мислех. Моля те,последвай ме до повърхността,или ще се наложи да те нося на гръб,докато ме риташ и се дърпаш пред всички.

Повдигнах вежди и скръстих ръце. Аш никога не молеше.

-Ти си направил грешно заключение? И какво е то? Да си паднеш по чернокоса кучка,това ли е? Малка лигла,която не може да понесе факта,че искаш да отмъстиш за майка си и ти липва баща ти. Е,познай,живота на никого не е розов! Баща ми се отказа от нас,а брат ми е зависим. Майка ми си скъсва задника всекудневно от години за не ни отнемат жилището и да останем на улицата,а аз искам да се занимавам с нещо,което би я довършило. Като че хапчетата не го постигат бавно и сами.

Не бях осъзнала кога съм започнала да треперя,но адреналина ми се бе покачил прекалено много. Очевидно имах проблеми с гнева. Как не го бях забелязала до сега? Пристъпих напред и забих пръст в гърдите му.

-Страхливец ли си бил през цялото време или и това е дошло след убийството на Аника? Защото да си задник не си го наследил,такъв си станал съвсем сам. И въпреки това аз плаках,когато те сметнах за мъртъв. После пазех надеждата да те видя поне веднъж,за да ти върна огърлицата,а сега ти ми казваш,че си сгрешил? Аз сгреших! - изкрещях в лицето му,водена от невъобразим гняв. - И ми хареса Аш,дори мога да се пристрастя.

Избутах го настрани и излязох сама. Оказах се заобиколена от мъже,всеки от които претъпкан с тестостерон и поне метър и деветдесет висок. А пред всички тях стоеше Вероника,ухилена като котката,изяла птичката. Когато излязох тя се опита да се направи на тъжна,но се провали.

-Какъв спектакъл ни спретна! - плесна с ръце,смеейки се от душа. - Но сега е време да си вървиш. И запомни,че от днес те наблюдаваме изкъсо. Ако кажеш или напишеш нещо за случващото се под клуба,ще те убия. Без да се замислям ще те натъпча с улово Фрейс. - тембъра й премина в ръмжене и заплахата беше кристално ясна.

-Заплахите ти не струват, Вероника. Също както и държанието ти на кучка. - повдигнах среден пръст.

Един от мъжете се засмя и ме приближи,ръкопляскайки бурно. Имаше белег над лявото око,под формата на куршум. Сякал беше избягал от затвора престъпник,гонен от закона. Но това по никакъв начин не успяваше да загрози лицето му,което беше по-греховно и от това на самия Аш. Не ме привличаше,но не бях и сляпа.

- Това... - поклати глава и затвори очи,докато се усмиваше широко като малко дете. - ..беше феноменално! Някой трябваше да ги постави на мястото им от толкова години,а ти просто откри входа и докато се усетим напъхваш шефовете ни в миша дупка. Браво момиче! - потупа ме по гърба,изкарвайки въздуха от дробовете ми.

Кой беше този тип?

-Благодаря! - отдръпнах се на безопасно разтояние от едрите му ръце.

Мъжът се засмя и се подпря на стената,кръстосвайки крака.

-Аз съм Рекс,вече знаеш лилавокосата фурия,това са Майк и Брус. Другите са странични работници.

Мъжът,който представи като Майк ужасно приличаше на Брус. Предположих,че бяха братя. Не знаех дали бе редно да кажа нещо,но братята също не казаха нищо,за това останах на мястото си.

-Отдръпни се от нея Ти Рекс,или кълна се,ще спиш по-удобно без една ръка! - преупреди Аш,който застана като хрътка плътно зад гърба ми. - Върви Райли,мястото ти не е тук. - каза в косата ми,достатъчно тихо,за да го чуя само аз.

-Просто ми покажи вратата и върви по дяволите! - гневно се отърсих от аурата му,която ме притискаше и ме поглъщаше в изкушението,което водеше заедно със себе си.

Рекс се засмя отново,но когато Аш го погледна си върна сериозното изражение. Само за да може две секунди по-късно да се изсмее с цяло гърло и да тръгне по коридора,махайки ми за довиждане. Смръщих нос при спокойното му държание с нови хора,но продължих да се придържам към плана да не признасям нищо. Макара да се провалих още щом прекрачих прага.

-Напред. - протегна ръка и ме изчака да се раздижа,за да ме последва.

Тръгнахме по същия тунел,по който бях дошла,но после не видях никаква врата,което ме наведе на мисълта,че тук имаше още тунели и всичките изглеждаха еднакво.

-Няма нужда да ми душиш във врата. - промърморих.

Бях очаквала нещата да се развият по всеки друг сценарии,само не и този. Беше повече от жалко. Заслужавах награда за най-голямата глупачка,повярвала в любовта с някой като Аш. Той не изпитваше такова силно чувство като любов. За него омразата и нуждата от отмъщение бяха по-важни от някакво нищожно чувство като любовта.

-Какво ти става? Не си те спомням да беше толкова разговорлива преди седмици. - вметна.

Спрях рязко,подпирайки се с крак когато се удари в гърба ми. Не исках да целувам земята.

-Слушай,Аш,ако не искаш между нас да има нищо,поне можеше да ми го кажеш. Дано си наясно,че ме отряза пред всичките си приятели и дори не ми даде ответен отговор на признанието ми. Ти си егоист,които иска своето отмъщение. Разбирам. Няма да ти се пречкам,макара да няма какво да губя. Просто един път през целия си живот бях решила да опитам нещо опасно,а се оказа,че има и по-опасни неща от него,които привличат. Сгрешила съм,за което си нямаш представа колко ще съжалявам.

Бръщолевех пълни глупости. Въртях се в кръг,като не можех да си намеря място от срам,че той разбираше какво чувствам и ме бе отхвърлил така лесно. Беше унизително.

-Фрейс,всяка секунда,през която чуваш нещо повече ставаш мишена за два противника. Не съм сигурен дали ще е правилно да рискувам живота ти,само заради някакви чувства. Ти сама го каза,аз искам отмъщение. И точно това ще получа,дори с цената да ме убият или да изгния в затвора. - пръстите му бяха студени,когато ги прокара по насиненото ми око.

Старата и глупава Райли щеше да притисне буза до дланта му,но тази Райли,която беше отхвърлена и разбираше се отдръпна,без да се поддаде на глупавите пеперуди в стомаха си.

-Празни приказки! Това не е филм и аз няма да живея в лалета и рози с някой друг. Също като теб за мен това е плашещо и непознато,но точно това е,което е моята почва. На несигурността се стъпва по-лесно,отколкото на еднообразието. То те убива,а аз мога да умра по всяко време. Може да ме блъсне кола,да убия баща си или да открия брат си мъртъв,а мен да обвинят за смъртта му. Толкова неща,които могат да ме пратят в затвора,а ти вече мислиш за него,сякаш съм там. Това ли е вратата? - посочих към шахтата над нас.

-Да.

Издишах. Това беше отговора ми на прочувствената ми реч. Просто едно "да".

-Добре. - казах с някаква странна тежест в гърдите. - Значи сбогом.

-Ти си умна Фрейс,имаш бъдеще. - побутна ме напред.

-Не мога да вдигна капака. - отбелязах,игнорирайки думите му.

Беше по-лесно да не казвам нищо,отколкото да продължавма да се излагам.

-Разбира се. - тънка усмивка изви устните му,при което той ме заобиколи и премести металната шахта настрани. -Ще трябва да те повдигна.

Виждах това и сама. Вместо отговор се приближих и сложих ръка на рамото му,в очакване да обвиеше ръце около кръста ми и да ме повдигне нагоре,за да се изтласкам сама и да изляза. Но вместо това дланите му се озоваха от двете страни на бузите ми,притегляйки ме към лицетп му. Секунда колебание,преди устните ни да се слеят в най-страстата и сладка целувка,която бях изпитвала до сега.

Мускулестия му торс се притисна към гърдите ми,карайки ме да простена. Беше глупаво,ненужно и безмислено да се целувам с човека,който беше отхвърлил чувствата ми и сега ме отпращаше. Противоречеше с нормалното. Прекъснах балженството,за да си поема дъх и да го пусна. Без да осъзнавам го бях задушила в прегъдка.

-Не искам да си тръгвам. - твърде късно осъзнах,че го казвам на глас.

Аш спусна пръсти по врата ми,докосвайки вената на шията ми. Беше хипнотизиращо и исках да не спира. Ала всичко хубаво си имаше край и той спусна длани по тялото ми,поставяйки ги на ханша ми,за да ме повдигне нагоре.

-За твое добро е да обуздаеш любопоството си. - чух го да казва,при което изръмжах и се набрах сама на повърхността,изритвайки го в слабините.

-Егоисточен задник! - просъсках и оправих панталоните си,след което изритах шахтата на мястото й.

Стоях права пред висок склад за плюшени играчки. Засмях се,противно на ужасната липса,която чувствах в гръдния си кош.