"Спри времето с правилния човек,не като поставиш граница на чувствата си. Така затваряш само себе си,а всичко останало продължава."

Сант Анел
_____________________________

Колата спря пред големите железни порти,корозирали от времето. Пътеката беше кална,а стъклата запотени от парното,което Трой бе включил.

-Какво правеше там? - вдигнах глава и го погледнах право в очите. -Не мога да повярвам,че ще го кажа,но искам да ми кажеш истината.

Сините му ириси пробягаха по лицето ми и той стисна по-силно волана.

-Следях. - произнесе думата ясно и я чук кристално добре.

Свих устни и прокарах пръст по дръжката зад гърба си. Трябваше да съм готова да избягам при всяка изненада.

-Кого?

-Теб.

Усетих как сърцето ми замря в гръдния кош. Изведнъж ми стана топло,прекалено топло. Бях ли предадена?

-Защо? - прошепнах несигурно.

Веждите му се спуснаха ниско и прикриха погледа му от мен. Трой погледна към пътя,прекъсвайки очния ни контакт. Челюстта му се стегна.

-Няма значение.

Устата ми се отвори за да избълвам куп ругатни. После вероятно щях да му налетя,но се осъзнах. Вдишах рязко.

-Онзи ден ми каза да страня от всички ви. Значи ти пука за мен. Поне малко. Кажи ми Трой,защо ме следеше?

Тонът ми беше мил и предразполагащ. Дали щеше да свурши работа? След като брюнета отново погледна към мен с изкривено от угризение лице можех да отговоря с "Да".

-Искам да не знаеш нищо. Ти самата каза,че не искаш. Аш обаче има намерение да те въвлече в това. - поясни.

Прокарах език по зъбите си и изцъках. Отворих вратата. Това бяха глупости.

-Не ти вярвам! - съобщих му и затворих вратата на Шевролета.

Дъжда беше спрял преди часове,но студеният нощтен въздух и калта ме накараха да побързам. Избутах вратата на общежитието и събух обувките си,изкачвайки стълбите боса. Кракът ми протестораше на всяко стъпално,но аз упорито крачех нагоре. Изритах вратата на стаята ни с крак,когато видях,че е отворена. Бях в ужасно настроение и дори глупостите на Съншайн щяха да ме накарат да изригна като вулкан. Опасявах се,че в такова състояние можех да се скарам с всеки,който обичах. Написах на един малък лист да се обадех на Никалъс утре сутрин и грабнах хавлията си от закачалката от вътрелната страна на шкафа,който делях със Съншайн. Един горещ душ по-късно се хвърлих на леглото си и опитах да заспя. Изключих алармата си за лекции. Бях сигурна,че ако професора ми кажеше нещо,щях да си навлека много проблеми. Предпочитах въпроси за отсъстивето си,отколкото за ругаене и обиди към преподавател. Това можеше да ми донесе дори изгонване.

Нещо неудобно ми пречеше да заспя. Въртях се,но неприятната светлина от слунцето се процеждаше между старото перде и бодеше очите ми,опотвайки се да ме разбуди напълно. Чувствах се отпаднала - сякаш някой беше минал с мен през целия под в "Bad romance".

-Мислех,че нямаме толкова общо,но явно съм грешала.

Отворих очи и се огледах. Бях на пода,прегърнала възглавницата си. Кракът ми висеше над мен,все още неизпаднал от леглото,а приятелката ми миеше зъбите си, надвесена над мен. Част от пастата за зъби,превърната в пяна капна на бузата ми. Погледнах я объркано.

-Мислех,че си ми сърдита. - примърморих все още сънено.

Исках още сън,но явно не винаги това което желаем се сбъдва.

-И още съм. - изграчи измежду четканията.

Преобърнах се и я улових за крака докато се отдалечаваше.

-Ти си луда! Какво правиш? - започна да пищи и да се смее едновременно.

-Съжалявма Шай за онзи ден. Аз съм лоша приятелка. - казах и се изправих.

Не ми беше смешно,бях абсолютно сериозна. Нито като дъщеря,нито като сестра или приятелка ме биваше. Защо изобщо бях пожелала да има нещо между мен и Аш? Щеше да е същото,като със Съншайн. Щях да се проваля.

-Райли,какво се е случило? - бялата й коса бръсна брадичката ми,когато мина пред мен и ме улови за раменете.

Четката й за зъби се заби в носа ми и я отблъснах внимателно назад,на безопасно за носа ми разтояние.

-Напуснах работа. - обявих,претърсвайки за клин в купчината с дрехи под прозореца.

-Невъзможно! Аш ти е позволил? - не можеше да повярва. -Но аз бях видяла как се гледате! Между вас имаше нещо! - започна да протестира.

Махнах с ръка и обух клин на дупки. Днес трябваше да изпера. Така или иначе нямаше да влизам в лекциите,по-добре да свършех някаква работа.

-Как се случи? - седна на леглито ми и постави ръце под брадичката си,защото пяната започваше да се стича на едри капки.

Гледката беше смешна и отвратителна едновременно.

-Измий си устата,а след това говори! И нали каза,че си ми сърдита? - попитах с престорено възмущение.

Съншайн беше като бебе - постояннно си менеше настроенията.

-Да,така е,но това е много по-интригуващо за слушане от историята за канатската борба на Максуел и брат му.

-Кой е Максуел? - повдигнах вежди в очакване.

Съншайн зачовърка лакираните си в черно нокти.

-Гаджето ми. Щеше да знаеш,ако не беше така заета да сънуваш Аш.

Погледнах я шокирано.

-Не ме гледай така,не знаеш ли,че понякога говориш на сън? - засмя се и огромно парче от пастата падна на завивките ми.

Истенах от раздразнение и я хванаха за ръката. Започнах да я бутам към общите бани. Изчаках да си измиеше зъбите,за да продължим разговора си.

-Не говоря насън! - отсякох по пътя обратно към стаята ни

-Сигурна ли си? "О,Аш,целуваш се толкова добре!" - изимитира ме, правейки се,че се целува с някого.

По коридора минаха няколко момичета от първи курс,които се засмяха на гледката как Сънлайн целуваше въздуха. Тя махна с ръка през косата си,избутвайки я надуто назад. После ме погледна с усмивка и ме тикна в стаята,протискайки ме към вратата.

-А сега сериозно! -гласът й се промени в твърд и безжалостен като някакъв шибан полицай. -Кой те докара снощи? Много е секси. - измърка.

Изпуфтях и я бутнах назад. Отидох до хладилника и взех пликчето с кубчета лед от фризера. Събух чорапите си и увих лентата около крака си. Надявах се скоро да спадне. Съншайн ме познаваше добре и очите й срешнаха моите с подкрепа.

-Ще спадне. - кимна.

-Надявам се. -простенах,взимайки един сандвич с пуешко.

Още една от хубавите черти на съквартирантката ми. Правеше бързи сандвичи и не ги ядеше сама,защото беше прекалено слаба.

-Не ми отговори на въпроса. - притисна мен като същински детектив.

Ръцете й бяха на кръста й тя можеше преспокойно да потропва с крак,а езика й да стърчи навън,като развълнувано куче.

-Казва се Трой. - казах.

Но Съншайн само се насъска още повече. Белият й като сирене задник седна на пода срещу мен и тя ме ръчна в корема.

-Не знам почти нищо за него,но мисля,че е свободен. Можеш да го нападаш,ако искаш. Само че и не можеш,защото ти забаранявам. -при тези ми думи тя ахна.

-Не може ти да взимаш всички красавци Райли! -долната й,плътна устна, се измъкна напред и тя заприлича на кученце.

-Нямах това предвид! Знаеш ли защо Аш те е накарал да не идваш повече в клуба? Те крият нещо. Всичките те. Дори Трой. Само дето Трой е от другите. -обясних.

Докато изричах това осъзнах,че вече съм достатъчно дълбоко,че да не мога да изляза. Знаех прекалено много. Аш щеше да ме потърси,бях сигурна в това.

-Страхотно предупреждение,но Аш никога не ми е казвал да не идвам повече и кои са "те"? - заигра се с връзката на обувката си.

Въпреки това слушаше внимателно всичко,което казвах.

-Тогава как те е накарал да не отиваш повече там? - навирох носле.

Съншайн се спусна назад и легна на пода.

-Райли,аз съм спала с него. Всъщност,точно заради това не отидох повече в клуба.

Поех си дъх и опитах да осмисля нещата. Защо всички говореха със заобиколки? Дори Съншайн? Отместох леда от карака си и метнах пликчето в кошчето.

-Тогава какво? - направих се,че започвам да подреждам дрехите,сякаш нищо от казаното не ме интересуваше.

-Той ме плаши. - призна Съншайн.

Чувах гласовете на хората от града като жужене на голям орляк пчели в далечината,тъй като мозъка ми беше истекъл през ушите. Тя никога не се страхуваше от действията на когото и да било. Щом Аш бе успял да наплаши белокоста Брейлоу,какъв шанс и имах аз?

-Сега ми кажи кои са "те". - пришпори ме отново.

Остаяих сгънатата тениска настрана,докато вземах следващата и отделях мръсните дрехи за пране.

-Лошите Съншайн,тези,които не трябва да победят. Макар да не знам какво правят и да ми е наистина трудно да проумея как Вероника е от добрите. - името й излезе като съскане от устните ми,което разсмя Шай.

До осем вечерта всичко беше наред. Бях изпрала на ръка голяма част от мръсните дрехи и ги бях простряла навсякъде из стаята и по инпровизираният ни простор,който се сътоеше от връв,преминаваща по протежение на цялата стая. Съншайн беше излязла на среща само преди два часа. Не беше в нейн стил да се прибира толкова рано.

-Какво има? - попитах със съмнение.

-Отиваме на клуб! Не ни трябват някакви си мъже... - започна да мърмори докато избираше дрехи и за двете ни.

Изпъшках и се предадх без да казвам нищо. Беше безнадеждно. По-добре да я наблюдавах,отколкото да отидеше сама.