След случилото се снощи,не бях сигурна дали на другия ден щях да видя Бри на работа. Все пак парите,които я бях видяла да брои изглеждаха доста повече от която и да е заплата на сервитьорка. На дригия ден повреме на лекцията на професор Кейси имах устен изпит,за който бях забравила. Поредната слаба оценка. Нещо,което нямаше да споделя с майка ми когато дойдеше време да й позвъня отново.

Клуба работеше когато пристигнах. Този път вече имах цел. Бях си наумила какво искам и може би щях да опитам да достигна до него. Прескочих бара и потърсих Бри с очи. Масите бяха започнали да се пълнят,Бул все така изглеждаше като безчувствена скала до входа,а момичетата във висящите клетки танцуваха. ВИП зоната беше празна и осветлението там бе напълно спряно. Вероятно причината беше убийството на Лилит.

-Здравей! - поздрави ме познатата ми брюнетка с червено червило.

Усмихнах се за да й вдъхна малко утеха. Надявах се да й помогна.

-Здравей Бри! От колко време си тук? - попитах я и се подпрях на мивката.

Кърпата се откачи от закачалката и падна върху главата ми. Засмях се,но тя не отвърна на усмивката ми,нито се засмя с мен.

-Току що дойдох през задния вход. - каза монотонно.

Очите й прескачаха през чашите. Пръста й чертаеше кръг постоянно върху каменния бар,а езика й облизваше сухите й устни. Стрелнах се напред и поех ръцете й. Бяха студени.

-Бри,кой ти даде дрога? - погледнах  сериозно,зарязвайки всякакви преструвки.

Тя ме погледна изненадано,
след което се засмя жлъчно и отдръпна пръстите си от ръцете ми.

-Няма значение. - отметна косата си назад и протегна ръка към таблите. -Подай ми подноса,отивам да се преоблека.

Прехапах устна и я пуснах едва когато усетих металния вкус на кръвта. Това беше единствения начин да не се развикам и да не я фрасна заради глупавата й постъпка. Взех черния поднос и го поставих пред нея.

-Внимавай. - предупредих я.

Когато си на някакви вещества ставаш друг човек. Земята започва да става еластична в съзнанието ти и се чувстваш на друго ниво. Сякаш си над всички.

-Заплашваш ли ме? - повиши тон и ме погледна с високо вдигнати вежди.

Не исках да се бия с Бри. Харесвах я,а и имаше прекрасно лице. Щеше да е ужасно да й счупя нещо.

-Внимавай със стълбите. - засмях се фалшиво.

Тя само исумтя нещо и пое към съблекалните. Къде беше Аш? Това беше въпроса,който живо ме интересуваше в момента. Огледах веки сантиметър от клуба, но не го видях никъде. Спуснах се от мивката и започнах да подготвям таблите и чашите за шот. Сервитьорките идваха една след друга,всяка по-бъбрива от Бри. Или не знаеха,че с Лилит бяха сестри,или не ги вълнуваше особено. Мразех фалшивото лицемерие,така че,не ги винях. По-добре да не показваха фалшиви чувства на съжаление и тъга,отколкото да продължават с разговорите си,както правеха сега.

-Аш го няма - ноктите на Вера преминаха по устните ми и се плъзнаха по врата.

Затайх дъх.

-Дала си дрога на Брияна. - отбелязах през стисната челюст.

Исках да се обърна и да разбия черепа й в стената. Не знаех защо. Просто импулс,който си налижих да поттисна.

-О,не,Цветенце,как можа да си го помислиш? - усмивка накъдри устните й и тя грациозно се настани на бара,скривайки изгледа ми към вътрешността на клуба. -Виж,мисля,че си останала с грешни представи за мен. Също и за него.

Бавно изместих ръката й и просъсках тихо при дълбоката черта,която направи нокътя й над лявата ми гърда.

-А аз мисля точно обратното! - усмихнах се на свой ред. - Аш е задник и не се прави на нещо,което не е. За разлика от теб. - трябваше да замълча.

При това веднага. Но защо не можех да се спра? Тази жена ми лазеше по нервите. Плашеше ме,непредвидлива бе и никой не ми бе обяснил позициите й. Играех ли си с огъня? Вероятно,като имах предвид колко на сляпо бях.

-Цветенце,единствената причина да ходиш на тези два крака е защото Аш е намислил нещо за теб. Поне той така ми обясни. Накара ме да повярвам,че е нещо голямо. Каквото и да е обаче,
няма как да го осъществи днес. Замина за Филаделфия и ще се върне след три дни. Тоест един,тъй като го няма от два. - после което се завъртя на задника си и скочи от външната страна на бара,скривайки се от погледа ми в мъглата от наркотик и слаба светлина.

Опрях чело на дланта си и си поех дълбоко дъх. Току що бях заплашена от две страни. А като си помисля,че исках да говоря с Аш. Или той я бе излъгал,за да я държи настрана от мен? Дали това изобщо съществуваше като вариант?

В края на смяната Бул дойде при мен,следван от Вера. Клуба беше празен,само Бри още се преобличаше в съблекалнята. Дали действието на дрогата бе преминало? Съмнявах се.

-Вера иска да вземе парите от месеца,за да раздаде заплатите утре. - каза Бул.

Или Виктор,вече не можех да не се объркам с имената на всички. Кимнах и изхвърлих последната си цигара в кошчето за боклук. Тъкмо ги бях открила във вътрешния джоб на якето си. Вера се подпря на длани върху бара и смръщи вежди към кошчето.

-Това са нови цигари. - посочи.

Не отвърнах нищо,а просто отключих сейфа и потърсих парите. Паниката ме заля като гореща вълна,когато осъзнах,че оборота на момичетата го няма. Ключа изпадна между пръстите ми,но бързо го улових с другата си ръка.

-Няма ги! - поклатих невярващо глава. -Няма никакви пари тук,освен бакшишите за бармана.

Вероника смръщи още повече вежди и се пресегна към малките отделения.

-Нищо не намирам. - потвърди и погледна към Бул.

Мъжът скръсти ръце на гърдите си и бях сигурна,че бе впил очи в мен зад тъмните очила.

-И как така само бакшишите за теб са тук? - попита съркастично.

Почувствах се като изритана в лицето. Сякаш някой изля кофа с лефено-студена вода върху мен.

-Не го мислиш сериозно,нали? - стиснах ръце в юмруци.

-Кукло,тук никога преди не са липсвали пари.

Вера изцъка с език и изруга звучно,после започна нервно да крачи около бара.

-Вижте - започнах с убийствено сериозен глас, който бях чувала да използва Аш. - Никога не бих взела пари,колкото и да имам нужда. Има Камери, погледнете записите.

После се сетих,че нямаше камери. Всичко се следеше от офиса. Това бе работа на Аш и Вероника.

-Ти трябва да си видяла! - посочих я с пръст. - Знаеш,че не съм взимала никакви пари! - гласът ми започна да се пречупва.

Ако ме затреляха,не знаех какво щеше да се случи. Може би никой нямаше да ме открие,защото те щяха да скрият тялото някъде далеч от тук,в гората. Или в някоя канавка - беше достатъчно. Полицията не разбра за Лилит,какво оставаше за мен?

-Червеношийке,тръгвам си.

Всички се обърнахме към Бри,която помаха за довиждане към всички,но сякаш гледаше през нас докато напускаше клуба.

-Трябва да върнеш парите Цветенце,това са много долари. - поклати тъжно глава Вероника.

И тогава ми просветна. Тя ме мразеше. Защо да не ме злепостави?

-Ти си ги взела,нали? - извисих глас и изръмжах. -Искаш да се разкарам от тук,нали? Това ли е? Да беше казала по-рано! Никога не съм искала да работя тук. -захвърлих ключа към тях и грабнаха якето си от закачалката.

-Ами парите? - извика Бул.

Напипах бравата на тайния изход, през който първата вечер бе излязъл Кайл и напуснах. Тръгнах към общежитието. Мобилния ми започна да звънни,но го изключих. Нека ме откриеха и ме убиеха. Нямах какво да им дам. Нямах никакви пари.

-Спри или ще стрелям!

Наругах се вътрешно. Трябваше да бягам. Защо не побягнах,сякаш ме гонеше самия Дявол? Защото съм Райли Фрейс и достойнството ми щеше да бъде накърнено.

-Червеношийка? Друг път! Не знам какво вижда Аш в теб,но аз виждам една крадла. - каза Вера,държейки пистолет в ръце и Бул,стоящ до нея с още един,в случай на нужда.

-Ела и провери за пари по мен,хайде! - извиках към нея. - По дяволите,така или иначе няма да дойда повече,ела и ме пребъркай,моля те.

Семейство Фрейс никога не се молеха наистина. Исках да дойде,за да й счупя ръката. Щях да я пратя в деветия кръг на Ада,само трябваше да се приближи достатъчно. Бях бясна. Не,бясна беше меко казано за чувствата,които бушуваха в мен. Дори не чух колата,която спря почти до мен. Вратата й се отвори и гласът на Трой проехтя в ушите ми. Крещеше ми да се кача.

-Ще стрелям! - заплаши отново Вера.

Едва асимилирах правилно гласовете на всички им. Започнах да премислям случващото се. Трябваше да остана жива. Не исках да умирам в някаква задна уличка,застреляна от някаква готик кучка. Скочих в колата и затръшнах вратата. Очаквах да започнат да стрелят по нас,но когато Вера срещна очите на Трой през предното стъкло отпусна пистолета и устните й започнаха да се движат. Бул затровори с трясък вратата и Трой подкара Шевролета си.

-Към общежитието ти? - погледна ме за момент.

-Гледай накъде караш и да,към общежитието на университата по изкуства.

Без да се замислям изревах и се уливих за косата.

-Май някой има проблеми с яростта. - измърмори Трой.

-Млъкни и карай! Не си по-невинен от всички тях. - срязах го и затворих очи,за да нормализирам дишането си.

Явно наистина имах проблеми с гнева,просто никога до сега не го бях осъзнавала. Списъка ми с открития продължаваше да расте.