"Това, което не виждаме навреме, забелязваме когато вече го няма."

Сант Анел
_______________________________
Останах на всички лекции. Без извинителна причина или бележка от Съншайн,бях загубена. Сега бях нещо като "закована" за всички професори. Не бях чувала името си толкова пъти за един ден сякаш от цяла вечност. Не пречех,когато спях. Тогава какъв им бе проблема? Времето минаваше като охлюв и с всяка следваща секунда съжалявах,че не си останах у дома във Вашингтон. Щях да помагам на майка си с тортите,а не да си губя времето с жените на Пикасо.

Някой ме докосна по рамото. Остаха само две минути до края на последната лекция. Едва държах очите си отворени - толкова ме приспиваха всички тези факти.

-Извинявай,може ли хлебна гума?

Стрелнах момчето на чина до моя с поглед "Ти от къде се взе?" и върнах погледа си към професора. Същото докосване се повтори и изсъсках тихо:

-Какво?

-Гума - оформи само с устни.

Признавах му го,смелчага беше. Всички в университата не говореха с мен и Съншайн,но с мен това бе при напълно всички, докато с нея поне момчетата откачалки й предлагаха разни неща. И тя приемаше,стига той да се обличаше по вкуса й и да имаше кафяви очи. Винаги. Нямаш кафяви очи? Не си за Съншайн Брейлоу!

-Остава една минута! - почуках по екрана на мобилния си.

Момчето извъртя очи.

-И какво от това? - отвърна пуфтейки.

Професора обяви края на лекцията и аз се изправих,игнорирайки състудента си.

-Защото няма да я покажеш на професора днес - промърморих под нос и напуснах стаята.

Коридора се бе напълнил със студенти от всички курсове,които имаха лекции в шест следобяд днес. Някой постоянно бързаше,блъскаше се с теб,извиняваше се,говореше високо. Общо взето ми лазеха по нервите колкото Аш. Набрах номера на майка ми и изчаках да ми вдигне. Вчера бях взела повече бакшиши на бара от един пияница и заредих сметката си.

-Хей! - поздравих щом я чух как изписква от щастие и дръпнах слушалката от ухото си.

Майка ни с Ник беше много мила жена,стига да не бе пред нервен срив като миналия път,когато говорехме. Още не можех да проумея как бе избрала да се омъжи за онзи негодник,баща ни.

-Скъпа,как си? Нали каза,че нямаш пари? - веднага започна да ме обстрелва с въпросите си.

Въздъхнах и завих към тоалетните. Изхода беше претъпкан,а не обичах да съм в тълпи, дори и с по-малки от мен. Всъщност,понякога точно те дразнеха най-много.

-Мамо,поне веднъж да не говорим за пари,става ли? -простенах,уморена от темата и постоянното й разгъване като локум.

Майка ми веднага се съгласи и ме нападна с цял куп въпроси относно Ник. Трябваше да го видя скоро. Отбелязах си наум да му звънна довечера,ако майка ми не бе протакала чак до изравняването на сметката ми със земята от въпросите си.

-Да - казах след мяколко минути и се засмях заедно с нея,без да знам на какво се смеехме.

Вече му бях изпуснала края на този разговор,но нямаше да й го кажа. Нека бъдеше щастлива. Веднъж я бях хванала да признавана една клиентка,с която бяха много близки приятелки,че разговорите й с мен като майка с дъшеря са едно от малкото неща,които я държат. От тогава бях започнала да й се обаждам по няколко пъти седмично и да я оставям да бръщолеви всички неща,които няма с кого да каже при липсата на мен и брат ми около себе си.

-Добре мамо,наистина трябва да ти затварям,но ти обещавам да ти звънна пак скоро. - извадих кутията с цигари от джоба на чантата си.

С остатъка от парите си бях купила нова кутия и запалка. Боже,кога щях да взема заплата?

-Добре Райли,пожелавам ти късмет с изпитите в края на годината и,ако можеш,ела си за Коледа! - чух онзи ужасен звук от целувки в слушалката и сгърчих лице,но се усмихнах й й казах,че ще направя всички по силите си.

Затворих и бързо запалих цирата,вдишвайки дълбоко. Захвърлих чанатата си до мивките и седнах на перваза на прозореца,през който щях да изляза след като я допушех. Изведнъж осъзнах,че ми беше писнало да се правя на милата дъщеря и да бъда възглавница за майка ми. Беше ми писнало от всичко. Обичах изкуството,но не беше за мен. Онова чувство,когато се биех, беше още по-изкушаващо. Но това бе невъзможно. Никога нямаше да стана боец,дори само заради здравето на майка ми. Тя искаше да бъда жена,да работя нещо леко и грациозно. Изръмжах и захвърлих цигарата в една от тоалетните. Не исках да пуша. Никога не бях харесвала пушачите. Бях започнала заради Съншайн. Защо позволявах на хората да ме използват за своя кукла на конци? Брат ми ме манипулираше за пари и да го уредя с някое момиче. Майка ми ме вземаше за отдушник на мъките си. Съншайн за забавление,с което да запълва свободното си време. Какво исках аз? Исках ли нещо изобщо?

-Мамка му! - ударих с крак тоалетната.

Фаса плуваше в мръсната вода. Защо аз потъвах? Бях погълната от чуждия живот ли? Толкова бързо. Бях загубила самоличността си само на двадесет и две. Изстенах от болка. Бях сритала порцелановата тоалетна чиния с болния си крак. Грабнах чантата си и скочих през прозореца. Стиснах зъби на болката в ходилото си и поех към клуба. Щях да оставя раницата до сейфа под бара. След малко повече от половин час бях пред входа на "Bad romance". Бул ме погледна и смръщи чело.

-Клуба не работи днес. - избоботи с ниския си глас.

Спрях.

-Как така? - попитах с предпазливост.

-Може да влезеш,но няма клиенти. - повдигна рамене и махна с ръка към входа.

Това обясняваше защо се бе облегнал така спокойно до входа и нямаше никой,който желае да влезе. Преминах през ограждението и простъпих вътре. Масите бяха празни,а Брияна броеше пари на бара,заедно с Вероника. Когато ме видя,Вера прошулна нещо в ухото на Бри и излезе орез задния вход. Проближих се и седнах на въртящия се висок стол до брюнетката с орлови нокти.

-Това заплатата ти ли е? -кимнах към пачката в ръцете й.

Тя се усмихна наполовина и прибра един заблуден кичур зад ухото си.

-Не,това са парите,които ми даде Вера за снощи. - обърна се към мен,завъртай стола си в моя посока. -Разкажи ми,какво е станало снощи,че клуба не работи?

Брияна не знаеше за Лилит? Интересно.

-Лилит беше мъртва. Открих я на стол във ВИП зоната. Имаше дупка от огнестрелно оръжие в черепа.

Бри се сепна и вдигна очи от парите в дланта си.

-Моля? - извика, внезапно ужасена.

Наежих се. Защо реагираше така?

-Какво има? Не е ли нормално да се случват някакви убийства около вас? - на шега се облегнах на плота.

Но Бри поклати бурно глава,сякаш не ме бе чула. Сякаш не желаеше да е чула правилно.

-Това обяснява защо не се прибра снощи и целия ден днес!

Ръката ми падна и наострих уши. Нима бе възможно? Не бях говорила с Лилит до сега и не бях обърнала внимание на външния й вид,но истина бе,че с Бри имаха сходни черти.

-Какви сте с Лилит, Бри?

Очите й бяха изпълнени със сълзи,когато вдигна глава към мен. Ръката й изпусна доларите в ръката й и тя се улови за корема.

-Ще повърна! - проплака.

Побягнах към кофата до маса единадесет,грабнах я от мястото й и я поставих пред лицето й. Бри я избута и изви като ранено животно,заравяйки глава в рамото ми. Пуснах кошчето и обвих ръце около раменете й. Трябваше да се досетя. Юанията им към перуки и близостта им с Вероника бяха само някой от нещата,по които си приличаха.

-Сестри ли сте?

Тялото й се изви като пашкул и тя смотолеви думата.

-Бяхме.

-Не трябвяше да ти казвам как я открих,съжалявам Бри! - погалих гърба й.

-Няма ... нищо... - подсмръкна след продължителна пауза. - Имаш ли салфетка? - прошепна,вкопчвайки се по-силно в мен.

-Да,но трябва да ме пуснеш,за да я извадя от чантата си. - опитах се да се пошегувам.

Не се получи,но поне разхлаби хватката си около гръдния ми кош. Едва си поемах дъх от задушаващата й прегръдка.

-Вземи! - извадих цялото пакетче,подавайки й го.

Брияна ме пусна бавно,поемайки го с треперещи ръце. Отне й прекалено много време да отвори запечатаното с малко тиксо пакетче носни кърпички,след което да я извади и да изтрие грима си. Само след секудни тя се изпълни със спирала и сенки,а цялото й лице се нуждаеше от почистване.

-Май ще е най-добре да се измиеш на мивката и да се изтриеш с кърпата. - посочих очевидното.

"Или да съсипеш целия пакет и да приличаш на излязла от лудницата.." - но не довърших изречението на глас. Треперещата й ръка се озова на бузата ми. Накара ме да я погледна.

-Вера те мрази Райли. - каза.

Хванах я през кръста и й помогнах да слезе.

-Знам. - усмихнах се.

Вътрешно треперех по-заплашително и от кула от карти,брулена от вятър. Ако пожелаех Аш, не само,че щеше да ме мрази,но и щеше да пожелае смъртта ми.