"Отричането на чувства е признание чрез което не се налага да изказваш на глас истината. "

                            Сант Анел
______________________________

-Защо Аш те докара?

Огледах се стреснато. Не бях забелязала присъствието на Съншайн. На няколко метра над мен съквартирантката мк се протягаше през парапета между стъпалата и бялата й коса скриваше лицето й почти изцяло. Беше само по една от моите черни тениски и джапанки. Това момиче предизвикваше имунната си система.

-Влез вътре, ще премръзнеш! - скастрих я, отбягвайки въпроса.

Усещайки неудобсвто в ходилото при всяка стъпка пристъпих на следващото стъпало. Кракът ми не спадаше толкова бързо колкото трябваше. За жалост нямах пари за да отида на доктор и трябваше да стискам палци всичко да свършеше скоро.

-Добре мамо! - исумтя белокосата ми съквартирантка и цялото общежитие чу как затръшна вратата.

Изкачила всички стъпалата докуцах като ранено куче до вратата на общата ни стая и захвърлих ботишите си в ъгъла, преди да затворя. Неприятната миризма с която обувките се бяха сдобили ме отвращаваше дори повече от външния им вид. Трябваше да ги изхвърля. Изскимтях от болка и това, че трябва да намеря пари преди да се спусна направо върху леглото. В този момент Съншайн се надвеси над мен.

-Ставай! Няма да спиш, докато не ми кажеш какво има между вас с Аш.

Ръцете й пролазиха по кожата ми и започнаха да ме гъделичкат. Дори през умората и двете чаши уиски успях да почувствам гъдела.

-Между нас няма нищо,остави ме да си почина,мамка му! - простенах и я изритах със здравия си крак.

Съншайн загуби равновесие и тупна на своето легло.

-Не ти вярвам! - измърмори,докато шумолене от завивки се носеше из стаята.

Чаках цял час до слуха ми да достигнеле равномерното й дишане,което ясно да ми покаже,че вече спи. Съблякох се и взех хавлията си от шкафа, насочвайки се към общите бани. Тихо затворих вратата за да не сабудех своя Шерлок и със ситни стъпки достигнах помещението с душовете. Нямаше никой, което беше нормално за четири часа през нощта. Завъртях кранчето и хладката вода се спусна по мръсната ми и изпълнена с напрежение кожа. Мускулите ми се свиха,за да привикне тялото ми с ниската температура. Студа от отворените прозорци в коридора нахлу през вратата и кожата ми настръхна. Издишах през зъби и увеличих температурата максимално. Нямаше да помогне,защото топлата вода се бе свършила и това бяха остатъците от къпането на останалите студентки от общежитието. Въртейки кранчето нямаше как да не се запитам дали не исках Аш да беше различен и ако беше, дали бих искала да има нещо между нас.
След малко водата напълно изстудя и се наложи да спра душа. Бях стигнала до заключението, че исках да опозная белокосия си шеф,стога да ми позволеше. Въпреки всичко, той не ме уби. Не бях психотерапевт или не нещо подобно, но от опит знаех, че без един родител нещата отиваха в друга посока. Въпросът беше, имаше ли надежда за Аш?

На сутрунта алармата ми ме събуди и станах за лекции. Не събудих Съншайн защото тя така или иначе нямаше да отиде,а и щеше да ми е бясна,че съм я събудила толкова рано. Не ми се наложи да тичам към сградата на университета и дори си взех кафе от машината зад ъгъла. Първата лекция премина във връщане на изпитните тестове. Не самите ни изпитни работи, защото това беше в разрез с правилата, а техните рецензии. Оказа се,че са ми  оставали няколко точки до отличен, което много ме изненада. Това бе втората ми петица за годината! Огледах силните си страни и слабите такива,след което изчаках мълчаливо лекцията да свърши и да си тръгна. Щях да се върна само за последната. Причината - бележките ми бяха свършили, а Съншайн я мързеше да направи нови. Фалшификацията на документи бе от силните ми страни, но за сметка на това имах щастието да познавам човек, на когото беше.  Когато професора обяви края бързо напуснах,преминах през кордора и се изнизах през прозореца в тоалетните. Вчера бях разбрала,че някой беше открил запалката ми и я беше свил,заради което не успях да изпуша нито една цигара чак докато не стигнах до общежитието. Остатъка от деня между лекциите прекарах в спане и рисуване по стария ми скицник, след което отидох за последната,а когато свърши се насочих право към "Bad romance". Още от входа се сбшъсках с Бри.

-Червеношийке,това червило ти стой великолепно! Слагай си по-често грим, на двадесет и две си все пак. - пошегува се и се настани на един от столовете пред бара.

Скоро щях да правя двадесет и три, но си замълчах.

-Обичайното за маса девет и два джина с лимон за първа. -каза,разтривайки врата си.

-Така не става,чакай!

Прескочих бара и извъртях стола й с гръб към мен. Хванах раменете й и ги разтрих така както майка ми бе учила. От устните на Бри се откъсна стон на удоволствие.

-Ще ми докараш душевен оргазъм. - съобщи след малко,след което се засмя на собствените си думи.

Беше смешно и аз също се усмихнах, но после видях Вероника и усмивката ми се стопи.

-Бри,ще ме оставиш ли насаме с Цветенцето за момент?

Бри ме погледна с извинение и взе таблата. Набързо поставих напитките за двете маси и я изчаках да се отдалечи. Очите ми следяха походката й и специфичния начин, по който виеше ханша си, когато пред мен изникна лицето на разгневената Вероника.

-Значи си мърсила служебната кола с Аш,така ли?

Служебна кола? Съдружници? Значи и Вероника беше част от цялата схема заедно с Аш! Изведнъж в ума ми се прокрадна любопитния въпрос дали тя беше ръководител или Аш? Ако бяха просто служители за някого другиго? Твърде много въпроси,чиито отговори продължавах да не желая да науча.

-Само ме закара до общежитието,нищо не се е случило между нас,кълна се! - обясних.

Вера присви кафявите си очи срещу мен,изпитвайки ме. Устните й образуваха права линия и тя отстъпи назад.

-Цветенце,ако искаш нещо не ходи при него. Той не може да ти даде удоволствието което аз мога - измърка в ухото ми и пое към офиса си.

Общия им офис с Аш, поправих се мислено. Но той не беше горе. Знаех го, защото бях подранила и бях отидох да го потърся. Като истинска глупачка бях отворила врата с надеждата да е в същото настроение като снощи. Боже, добре, че го нямаше вътре, защото щях да си избия зъбите сама, ако бях изръсила някоя глупост. Ако майка ми беше до мен сега, а не на километри във Вашингтон, щеше да ми се скара жестоко. Щеше да спомене баща ми и колко грешно е да имаш каквито и да е чувства към мъж. За нея след него те се превърнаха в свине, не по-важни от едно късче тоалетна хартия. Продъшжих да чакам за да видя дали Вера щеше да излезе от кабинета след като не откриеше Аш там, или щеше да остане. Отговора ми стана ясен когато няколко минути по-късно напусна с телефон на ухо и някакви листове в ръка. Бяха тестове - познавах тези листове от километри. Като малка имах късмета да хващам настинка на всеки две седмици и често ми правеха такива за да не се задълбочаха симптомите. Наследствената предразположеност към туберколоза не беше нещо, което пожелаваш на човек на нова година.

-Райли, да не си лисбийка? - долетя гласът на Бри до мен.

Откъснах очи от Вероника, която тъкмо напускаше клуба през задния вход.

-Не,не съм.

-Добре,тогава престани да зяпаш шефката и ми дай тези поръчки. - подаде ми листче с няколко коктейла.

Кимнах и се върнах към работата си.

Часове по-късно можех да си кажа край и да захвърля парцала за подсушаване. Облякох якето си и грабнах ключовете от кукичката под сейфа с оборотите на сервитьорките. Розовата коса на една от тях още се виждаше във ВИП зоната. Няколко минути я почаках да стане от проклетия стол и да си тръгне, защото исках да заключвам и да си ходя, но тя не помръдваше. Мисля, че пушеше и говореше по телефона заради позата,която беше заела.

-Инатлива жена! - поклатих глава в раздразнение. - Лилит, ще те оставя заключена вътре, ако не тръгнеш веднага! - извиках в предупреждение.

Когато не ми отвърна грабнах мобилния си от каменния плот и тръгнах към нея. Пушека с наркотик във ВИП отделението беше много по-силен и се закашлях, но преминах прага и продължих навътре.

-Лилит,не ме карай да те извлека заедно със стола от тук... мамка му! - изругах високо.

Моментално подскочих назад и отдръпнах ръка. А като си помисля,че имах намерение да я побутна за да видя дали не спи!

-О, мамка му! - продължих да ругая.

Накрая запуших устата си с ръка и тругнах да бягам към изхода. Блъснах се в огромното тяло на Бул и дори не се извиних, а се развиках в лицето му заради пристъп на шок.

-Вътре има труп! Повикай полиция!

-Не викай така! - скара ми се горилата.

Пред очите ми изникна образа на Лилит с продупчено чело и повърнах до крака на пазача. Месестата му ръка ме потупа по гърба,докато с другата придържаше косата ми.

-Добре ли си момиче?

-Не,изобщо! - отсякох и се наведох поради нов спазъм.

-Ще се обадя на Аш, искам да си тръгнеш моментално от тук. За по-сигурно дори звънни на някого. Имаш ли кой да те закара?

Седнах на асфалта, няколко метра от изхода. Бул извади мобилния си и се отдалечи за да говори. Когато затвори понечи да го напъха обратно в джоба си, но аз го уливих за ръката.

-Нали звънна на полицията? Те ще знаят какво да правят! - гледах го право в очилата, покриващи половината му лице.

-Полицията не знае нищо. - освободи се от захвата ми и влезе вътре, но се спря на вратата. -Нямаш ли кой да те закара?

-Не,но ще мина по заобиколен път. - прокарах ръка през косата си и я вързах на хлабав кок. -Благодаря ти, че беше до мен докато повръщах, Бул. - усмихнах се тъжно и се завъртях за да си ходя.

- Оставаш тук! Аш ще те закара. И междудругото,истинското ми име е Виктор. - засмя се Бул и бях сигурна, че очите му бяха леко присвити зад очилата.

Смееше се истински.