-Какво те интересува теб? - извика и се завъртя на пета,бутайки чашата с уиски от ръба. Чух я как се разби зад бара.

Божичко,беше ли пил вече? Щеше ли да опита да ми направи нещо? Въпросите препускаха из мозъка ми,който странно,но беше започнал да утрезнява. Явно адреналина имаше двустранно действие.

-Ако не знам нищо,то не е защото съм тъпа,а защото всички в този клуб се държите странно. Много добре виждам погледите,които си пращате през миговете,в който мислите,че не ви виждам. Да не мислиш,че съм умствено изостанала по рождение сега,а? Ти си задник,но това не значи,че си такъв винаги. Каква е твоята история Аш? Гонки с коли? Наркотици?

Думите ми го накара да отвори уста и да я затвори отново. Виждах учестеното му дишане. Мускулестите му гърди се вдигаха и спускаха,вдигаха и спускаха. Беше бесен,объркан и задник. Както винаги.

Поклатих глава,видяла,че няма да получа отговор. Както традицията повеляваше,нали?

-Тръгвам си. Нямаш си представа колко силно искам да не бях припарвала до клуба ти и никога да не стъпя повече,но вероятно ще ме преследваш. Защото ти винаги го правиш,без да ми обясниш нищо. Ти,отвратителен,гнусен,долнопробен ебалник! - изкрещях.

Грабнах мобилния си от ръба на масата и побягнах към изхода. Помислих си,че това беше. Бях го вразумила. Щеше да ме остави.

Грешах.

-Бул,хвани я!

Бул. Съкратено от Питбул предположих. Имената на хората от това обкръжение ме убиваха. Мутрата пред входа вдигна ръка и ме хвана за якето,повличайки ме обратно навътре.

-Спри да правиш драми кукло. - каза ми безвратния чернокож Бул,пускайки ме като парцал пред краката на Аш.

От близо видях стърготини по кожата на кубинката му,която можеше да е там само поради една причина - Аш беше стрелял отново. Страхът ме обгърна в пашкула си,смразявайки кръвта ми. Точно като гласа на Аш от онзи ден,когато бяхме с Трой при задния вход. Почувствах хлад. Заповядах си да не треперя,но беше трудно. Белокосия откачалник имаше страхотен мерник. Едва ли бе ходил на лов в гората.

-Не ме убивай. - прошепнах и затворих възможно най-плътно очи.

Чух как Аш си пое рязко дъх.

-Излез!

На мен ли говореше? Леко се изместих за да видя как Бул напуска клуба и поглежда към мен,след което се връща на мястото си пред входа.

-Затвори,мамка му! - нареди му.

Чернокожия кимна в знак на покорство и затвори вратата. Въздуха започна да не ми достига. Получих лек простъп на паника.

-Стани Райли,не бъди като Вероника. - по-меко каза,говорейки единствено на мен.

Сега бяхме сами в клуба. По дяволите,така щях да умра и никой нямаше да ме потърси! Очите ми почти се изравниха с неговите. Бяха чисти,любопитни. Изучаваха ме.

-Някога стреляла ли си с пистолет?

Това от къде дойде? Мигнах веднъж,два пъти. Треперенето и несигурността ми си отидоха.

-Не знам защо изобщо ме питаш това,но да. Имам добър мерник.

Усмивка разцепи устните на мъжа пред мен и той се подпря на лакът върху бара. Пръста му се заигра с едно от парченцата стъкло. Проследих движението,без да знам дали е редно.

-Харесваш ми все повече и повече Фрейс. Сега ще излезем през задния вход и ще оставим на Бул да почисти тук,а аз ще те закарам до общежитието ти. -спокойно промълви с равен тон.

Какво беше това? Този тип сменяше настроенията си като жена в цикъл! Не беше истина в какъв пъзел се бях напъхала.

-Защо ме попита това? - устата ми трябваше да бъде зашита. Закована или продупчена с телбод.

Здраво заключена така,че нищо да не може да я напусне. Нито стон. С ръката избута кичура паднал пред очите си. Бялата му коса не беше естествено бяла,но никога,особено сега, нямаше да попитам за естенствения й цвят. Може би наистина беше тъмно русо. Даже почти бях сигурна,че беше тъмно русо. На един от пръстите му приблясна пръстен,въпреки слабото осветление на "Bad romance". Той проследи погледа ми и усмивката му изчезна.

-Само за твоя информация,с Вероника не сме нищо друго,освен съдружници. Преди спях с нея,но това беше отдавна.

Защо ми казваше това? Не се интересувах от него,още по-малко от любовния му живот. Тръснах глава. Сините му ириси ме наблюдаваха открито. Аш тръгна към задния вход,като по пътя извади мобилния от задния си джоб. Iphone. Чудесно.

-Бул,ти поемаш клуба. Погрижи се за стъклата по пода и заключи. - докато говореше бръкна в джоба на якето ми и извади ключа.

Видях как се усмихна и го прикри с кашлица,когато усети тампона в същия джоб. Стиснах юмрук около дръжката на чантата си. Спокойно Райли,казах си,не го пребивай от бой. Нищо,че той можеше да се защитава. Сега имах предимство,а понякога победата зависеше от изненадващата атака.

-Добре. -каза последно преди да затвори. - Днес съм с кола.

Вероника! Щеше да разбере,Боже,той какво правеше? Спрях до вратата. Когато спрях да издавам звук от стъпки,Аш също спря и ме погледна.

-Какво има?

-Вероника.

Една дума. Едно име. Един тон неприятности. Улових челото си в шепи. Главоболието ме налегна още преди да е започнало да се зазорява. Това никак не беше добре. Утре щях да съм ходеща торба с лайна.

-Имаш ли някакви хапчета за главоболие? - не можех да повярвам,че го бях попитала това.

- Имам в колата.

- Ами Вероника?

- Остави нещата с Вероника на мен, става ли?

Повдихна вежди във въпрос
Когато опитах да го заобиколя, той не отстъпи. Все така продължаваше да чака отговора си.

-Добре! - изпуфтях и извъртях очи,щом се сви настрани,давайки ми път. - За първи път от колко време насам си трезвен? - попитах докато вървяхме към изумителен брониран джип Рейндж Роувър,усъвършенстван за екстремни условия.

Зяпнах,а Аш се засмя на реакцията ми,но не каза нищо. Заобиколи и отключи машината. Чуха се не една,а цели две аларми които се изключиха при действието. Намръщих се,но реших да не мисля над това. Важното бе,че бях жива. И разговарях с Аш.

Умствено се наругах за последното.

-Мислех,че ще ме убиеш. -признах тихо вече на седалката за пасажера.

Белокосия ми шеф се обърна рязко към мен,очите му - ураган от емоции. Изумена се втренчих в лицето му,ала той се обърна настрани и когато отново ме погледна,бяха празни както винаги. Поне сега нямаше гняв в тях.

-Онзи ден се напих за първи път от година насам. - прокара грубо ръка през лицето си. - Хапчетата са в жабката.

Помълчахме,докато се пресягах да взема кутийката. Липсваха пет таблетки,което ме накара да хвърля още по-намръщен поглед към Аш. Изпих две след което върнах кутията на мястото й.

-Не трябва да пиеш по толкова много алкохол,нито хапове. Но коя съм аз да ти давам съвет за алкохол. - подсмихнах се и опрях гръб в седалката.

Странното бе,че не изпитвах почти никакво напрежение в едно купе с Аш,както беше с Трой. Стиснах бравата на вратата и бях убедена,че и той чу как изскърца.

-Никога не бих те убил. - каза и потегли,преди да съм казала каквото и да е.

През цялото време по пътя зяпах през прозореца и навсякъде другаде,но не и в него. Накрая се престраших и посегнах да включа музика. Преминавах през каналите,когато ръката му издърпа моята назад на стари рок балади.

-Не искам да слушам това. - изумтях и се освободих,за да пусна нещо по-ново.

Аш ме погледна през присвити клепачи.

-Ако пуснеш Arctic Monkeys излиташ през прозореца. - с натежал глас ме уведоми за вкуса си.

Също и за това което не харесваше. За жалост аз точно това слушах. Също и тежък метъл,хардкор и всичко,което имаше силен бас и емоция в себе си.

-И защо? - повдигна вежда.

От къде имах такава напереност? Трябваше да поработя върху първичните си реакции и то възможно най-скоро.

-Защото аз карам,ако още не ти е ясно.

Изръмжах и изключих радиото,връщайки се в своята половина на колата. Подпрях чело на прозиреца,когато до ушите ми достигна балада на Scorpions. Бавно извъртях глава към шофьора ми,който поклащаше глава в такт с бавната мелодия и запалваше цигара. Дръпнах я от устата му. Чак когато колата спря на светофара осъзнах какво бях направила. Гледах цилиндърчето между пръстите си и се чудех на собствените си действия. Мъжът до мен явно също,защото ме следеше с очи в огледалото за обратно виждане.

-Какво си мислиш,че правиш? - зададе въпроса с нотка на смях.

Значи бях в безопасна територия. Поставих фаса между устните си и извадих запалката от джоба на якето си с тампона. Усетих как бузите ми се сгорещяват при спомена.

-Дължиш ми поне една цигара след като ми изкара ангелите така. - отговорих.

Само един завой по-късно джипа спря пред портите на общежитието.

-Но твоите дяволи доста наподобяват моите,така че,мога да кажа ,че си заслужаваше.

Отворих вратата и напуснах купето на високата машина без да отвърна нищо. Нямах отговор на подобно двусмислено изказване.