Почивните дни минаха доста по-спокойно,отколкото всеки друг ден през седмицата. Преосмислих случилото се и осъзнах,че вече се бях забъркала в кашата достатъчно дълбоко,че ако изръсеха за какво става въпрос вече нямаше да се изненадам.

Понеделникът също мина леко. Бях сервитьорка и успях да не изпусна нито един поднос. Забавях поръчките малко повече от тези като барман,но като цяло мина. Справих се.

Дойде вторник. Не беше като да не съм била сервитьорка през миналия ден,но когато Бри се приближи със зловеща усмивка на лице,усетих проблемите. Смърдяха на престаряла консерва. Корема ми се сви и храната ми пожела сама да напусне по обратния път.

-Имаш поръчка от маса тринадесет.

Кимнах и поех подноса. Под чашата имаше салфетка. Попринцип чашите,под които имаше салфетка бяха от ВИП зоната, от където идваха и поръчките за личен танц. Преглътнах и потърсих маса тринадесет. Беше във ВИП зоната,оградена с черна завеса от останалата част на клуба. А аз си бях помислила че тези два дни ще минат бързо. Опитах се да минавам между масите възможно по-бавно и грациозно. Преминах зад завесата и пред очите ми се откриха маси,пълни с изискани мъже с вратовръзки. Играчи. Плъзнах се между маса дванадесет и единадесет,за да оставя напитките на масата която бе поръчала,ала ръката ми беше спряна насред движението. Вдигнах поглед и видях един от мъжете да ме гледа изпитателно.

-Първо танца. - каза.

Брияна не се шегуваше,тези мъже не си играеха. Оставих цялата табла. Имаше само един пилон в отделението за специалните клиенти и той беше в средата между масите,малко над нивото на очите. Бляскащата повърхност на метала стоеше студена на пиадестала,чакаща да я използват. Никога преди не бях танцувала предивзвикателно,но сега щеше да ми се наложи. Вероятно щях да съм поредния труп за Аш или Вера,ако провалех бизнеса им с тези костюмарчета. Проблема ми не бе,че тези двадесет души зад завесата щяха да ме гледат. О,това не беше нищо! Главният ми проблем бе,че над ВИП зоната беше прозореца от офиса на Аш. На практика щеше да е като да танцувам за белокосия откачалник,а това никак не ми допадаше. Ето каква бе цената на един ден без работа. Въздъхнах напрегнато, поемайки си глътка от задимения и обгърнат с наркотик въздух,изкачвайки се по стълбите зад пиадестала.

-Отлично. - чух някой да казва и мъжа,който ми беше казал,че преди поръчките трябва да изпълня танца се подсмихна доволно,всмуквайки от дебелата си пура.

Улових студения пилон с длан и се изтеглих нагоре. Имах силно тяло,което бях тренирала години след уроците по кик бокс. Мускулите ми се стегнаха около металния прът и преплетох крака над главата си. Отпуснах ръце и оставих косата ми да се спусне като водопад от черни вълни,докосвайки повърхността на плота. Черния мрамор отрази светлините. Затворих очи щом зърнах раздвижване в кабинета на Аш. Стъклената стена вършеше много по-добра работа от всяка камера и бях сто процента убедена,че сега ме наблюдаваше. Чакаше да се издъня,за да ме накаже. Стиснах зъби и се извих нагоре,разкрачвайки се. Тази вечер бях облечена с корсет от дебела черна кожа и боди в същия цвят. Целта беше да улеснят полепването на кожата по пилона,в случай на поръчка за танц. Каквато изпълнявах в момента.

Набрах се на ръце и се превъртях във въздуха. Това беше опасна и недообмислена маневра,но си спечелих силни ахвания и няколко пляскания с ръце в признак на изумление. Усещах погледа на някого от бара и когато отворих очи,видях Бри да се взира в мен с отворена уста. Не й обрънах внимание. Щях да обирам срама след това,сега трябваше да добавя още нещо към скромната си хореография на непрофесионалист. Едва ли Аш беше очаквал да се хвърля към осветителните пилони и да се прехвърля със завъртане във въздуха като акробат,както направих. Чак когато скочих на крака и приклекнах,изстенвайки от болката в ходилото си и погълната от изумени възгласи си позволих да хвърля поглед към офиса над нас. Аш се бе подпрял на стъклената преграда и очите му ме пронизваха като копия. Потръпнах и се обърнах към господата.

-Достатъчно ли беше? -попитах с овладян глас.

Макар вътрешно да се страхувах от отговора и от реакцията на Аш,външно запазих хладнокръвие.

-Повече от добре бих казал. - промърмори мъжът с пурата,сякаш бе искал да се издъня.

Смръщих чело,но бързо върнах на лицето си маската на спокойствие. Оставих поръчките и плавно напуснах ВИП зоната,отправяйки се към каменния бар. Бри покриваше устата си с ръка,но и от километър щях да видя как се хили хлапашки. Ръката й силно потупа гърба ми,когато издишах насъбралия се в дробовете ми кислород и силно ударих таблата в плота.

-Това беше голяма изненада! - обяви развънувано.

"И то каква!" - помислих си.

-Предполагам. - повдигнах рамене и се настаних на въртящия се стол.

Не исках да погледна към офиса над нас повече. Беше ме срам и страх едновременно. Нямах си и на идея какво щях да видя там. Аш? Вероника? Пистолет? Дъхът ми излезе със свистене през зъбите ми,а изтрела си проправи път обратно в съзнанието ми.
Никакво колебание.

Никакво притеснение.

-Земята до Райли! - щракна с пръсти Бри,натиквайки подноса пълен пред лицето ми. - Поръчките те чакат.

Поех металната табла от ръката й и възобнових работата си. Това беше най-засрамващото нещо,което бях правила през целия си живот. Мамка му,току що бях направила стрийптиз!

Следващите няколко часа до края на смяната прекарах в притичване от единия край на клуба до другия и изпълнявах поръчки. Изпуснах само една табла,която със сигурност беше удържана от заплатата ми. Колко взимах изобщо? Трябваше да питам Бри за това в най-скоро време.

-Ти заключваш!

Завъртях се към брюнетката с червено матово червило в крещящ цвят и лак в същия цвят. Любителката на кожени дрехи и тайната играчка на Вера - бях сигурна в това от вчера,когато ги видях да влизат заедно в съблекалнята и да излизат с разрошени коси,Брияна беше възможни най-интересната личност която познавах.

След Аш,разбира се.

-Моля?! -възпротивих се,клатейки бурно глава. -Няма да остана още час тук! Нали съм сервитьорка?

Бри се засмя и ми хвърли ключвете. Без никакво желание ги улових по време на полета им.

-Това приключи Червеношийке - махна ми с ръка и ми изпрати въздушна целувка,скачайки боса към главния вход.

-По дяволите! - изругах под нос и ударих ръка в дунапренените уплътнения под бара.

Подпрях глава на каменния плот и се пресегнах зад бара,за да взема бутилката с уиски. Не бях пила от две седмици и нямах силно привличане към алкохолните напитки,но трябваше да уплътня времето си с нещо за следващия един час. Докато се усетя две чаши за шот пълни с уиски бяха изпити от мен - избягващата алкохол Райли Фрейс. Уморено затворих капачката и върнах бутилката на мястото й. Едва държах очите си отворени,а краката ме боляха изцяло,но някак си се изправих и се съблякох. Нямаше никой в клуба,не бях видяла и Аш в офиса му. Вярно,бях проверила преди около час когато бях започнала да пия,но едва ли бе успял да се изниже без да го видя. Облякох червената си торбеста тениска и кожените панталони,след което взех якето си и мобилния. Затворих съблекалнята след като ги оставих вътре и се насочих към главния изход,когато шум от стъпки с кубинки ме накараха да се закова на място.

-Чашка D? - звука ,откъснал се от гърдите му смях ли беше?

Затворих очи и си позволих да се отпусна само за миг в звука,преди да му посоча среден пръст и да извадя телефона си. По някаква нелепа причина исках Аш да ме видеше да разговарям с друг мъж.

-Трой,можеш ли да ме вземеш? - изтрелях въпроса веднага щом ми вдигна.

-Райли? Не очаквах да ми звъннеш. Съжалявам,но не мога сега. Да не говорим и че изобщо не си се вслушала в думите ми. Нали не ми звъниш,за да ме питаш нещо? Защото,ако е така...

-Не,не,зарежи! Боже,не ме интересува! Каква грешка направих,че да ти се обадя. Аз съжалявам,няма да се повтори! - казах ядно и затворих.

Изръмжах и се обърнах към Аш,който ме гледаше през бутилка уиски.

-Няма да те слагам да спиш като някакво бебе отново! Престани да се напиваш Аш,наистина,майка ти не знае ли какво правиш?

Главата му се килна настрани докато ми отговаряше с мъртвешки глас без капка емоция:

-Майка ми беше убита.

Премигах.

-Очакваш да ти повярвам ли? Аш,шибаняк такъв,това не е нещо с което да се шегуваш,мамка му! - извиках бясна.

Негодника прокара ръка през косата си и разби бутилката в пода до крака си. Яростта в очите му ме изплаши и когато тръгна към мен побягнах. Силната му длан ме улови само след секунди и бях пристината срещу гърдите му и една от масите. Отдръпнах се максимално назад,но той се придвижи напред и накрая се озовахме в доста странна позиция - той върху мен,а аз легнала под него с ръце над главата си.

-Слушай Райли,не знам на какво си играеш,но определено не виждаш нещата както са! - озъби се срещу лицето ми.

После ме пусна и докато се отдалечаваше мърмореше нещо като "плиткоумна" и "руса под прикритие". Пионка беше това което преля чашата и ме спря да си тръгна. Великата ми уста се отвори и сама взе думата.

-Негодник такъв,тогава защо не ми ги обясниш сам?