"Вълкът често яде глупавите овце,които лесно биват заблудени."

                                Сант Анел
_____________________________
До края на вчерашния ден се чудех дали да не потърся белокосото копеле още тогава, и когато го открия да го пратя по дяволите. Брат ми имаше пистолет,който баща ни беше забравил в къщата. Можех да му пръсна копелдашкия мозък толкова бързо,колкото кихах в момента.

-Райли изпий си лекарствата, моля те! Не искам да ме заразиш. -промърмори изпод възглавницата Съншайн.

Кракът й подскочи,за да подсили изблика на негодуване. Извъртях очи и извадих носна кърпичка от кутията. Издухах се звучно и я замерих със сълфетката. Беше станало осем без двадесет. Бях я питала няколко пъти в колко часа отваря "Bad romance". Разбира се,че нямаше да закъснея за първия си и последен работен ден. Така щях да пребия онзи долнопробен откачалник,че бялата му коса щеше да стане кърваво червена. Кихнах още няколко пъти, докато нахлузвах кожения си клин и една торбеста тениска,на някаква ню метъл банда,която беше чиста,или поне миришеше по-добре от останалите. Мамка му,трябваше да изпера скоро. Обух най-дълбоките си ботуши. Стиснах зъби докато подутият ми крак, и двата километра навит около него бинт, влизаше в обувката.

-Излизам!

Чу се размърдване на леглото и после съненото лице на Съншайн ,въпреки това с грим, размазан до неузнаваемост,се показа иззад Китайската стена от завивки.

-В клуба ли отиваш? Райли,върни се жива! -събра ръце като молитва.

Включих изречение което съдържаше споменаването на майка й,след което силно блъснах вратата. Разгърнах есенното яке,което бях грабнала по път и го облякох. Днес не валеше,но духаше и беше доста хладно. Достатъчно ми се бе събрало от вчера,не исках да усложня вече и без друго лошата си настинка. Като споменах настинка, сякаш микробите в бронхите ми се разбудиха, защото започнах да кихам постоянно. Спрях за малко и успокоих дишането си. На няколко метра от мен имаше кафе машина, насочих се натам и натиснах копчетата за нескафе със сметана. После осъзнах,че парите не ми достигат и машината изплю жълтичките. Облизах изпръхналите си устни. Съдбата ми показваше,че е редно да пия чай с този подут ларинкс. Посочих среден пръст към небето и се предадох,натискайки копчето за чай. Чашката излетя надолу,за да се напълни с медената течност. Не бях много по сладките напитки,за това изключих захарта напълно, и все пак чух как поне един тон се изля в празната картонена чашка. Грабнах чая в мига, в който чух бибиткането на машината. С изгорени език и горна устна след около двадесет минути бях пред мутрата,пазеща входа на клуба.

- Райли Фрейс -измърмори ниско и дръпна червеното въже.

Значи Аш се бе погрижил дори Годзилата на портала да разбере името ми. Чудесно! Усмихнах се на кръв и прескочих стъпалото,нахлувайки в дрогирания канелен Ад. През дима и ниското осветление едва открих бара. Кайл ме поздрави и ми направи шейк. Явно той работеше, докато мен ме нямаше. Започвах да се чудя дали Аш няма да се откаже, след като откажа да идвам на работа. За сега смао отказах напитката, но Кайл го остави до мен. Очевидно не му пукаше за отказа ми,точно като Аш.

Настаних се на единия от многото въртящи се столове, в очакване Брияна да се появи. Открих я да раздава поръчки. Кафявата й коса сега беше ярко червена, докато носеше подноса с грацията на жената от семейство Адамс. Сякаш се плъзгаше по пода,а не вървеше между масите и потните тела. Жените в клетките от тавана отново кършеха ханшове. Вампирски зъби се мяркаха често сред тълпата.

Днес беше претъпкано. Аш трябваше да е тук. Завъртях се леко в стола и огледах стаята в ъгъла на тавана. Бюрото беше празно и вътре не се виждаше никакво движение. Въздъхнах и посегнах към шейка, спрях се насред движението. Не трябваше да пия.

-Я, кой довял вятъра! -процеди Бри.

-И аз подскачам от удоволствие, да те видя  Брияна -ухилих й се.

Кучката беше със същите изрязани и нищо не прикриващи дрехи. Лакираните й в червено нокти се съсечатваха с крещящо- червената й коса.

-Перука е. - обясни. - Идваш ли да ти дам облекло или пак ще ядосваш шефа?

Идеше ми да й обясня, що за шеф го намирах аз, но се въздържах. Кимнах и я последвах в съблекалнята. Старите ми дрехи лежаха в края на стята. Добре, че носех телефона си в сутиена или ботуша, защото иначе миналият път нямаше да се имъкна. Всъщност,не се измъкнах. Направо напуснах.

-Аш май не е горе. -подметнах.

Брияна сви рамене и започна да преглежда корсети и жартиери. Въздуха изсвистя между зъбите ми. Миналият път поне носех панталонките колан, но сега явно щях да съм единствено по бельо.

"Браво Райли, точно днес трябваше да обуеш прашки!"

-Бонбончето си е паднало по Аш, а?

Този глас.

Обърнах се сковано. Червената коса на Вероника беше много по-различен нюанс, от тази на Брияна.       Цялостното излъчване и аурата на тази жена, сякаш бяха живо същество,което ходеше след нея. Присъствието й запълни всичкото пространство и въздуха започна да минава трудно през дробовете ми. Бри отсъпи крачка настрани и започна да оглежда лака си.

-Ти си новата на Аш, нали? -подсмихна се хищно, точно както самият той обичаше да прави. -И той си е мислел, че няма да те пожелая! Колко е самонадеян само...

За последното можех да се съглася с нея, но какво значеше, че "ме иска"?

-О, не ме гледай така изплашено цветенце, вече си под моя власт. Гнусния боклук няма да те докосва. Брияна, искам да кажеш на всички, че цветенцето е мое. Не искам никой да я докосва! Най-малко, онзи ебалник. -просъска като змия и ме заобиколи.

Усещах очите й върху задника си. С Аш май не бяха много различни. Ето защо спеше с нея. Сигурно и двамата имаха вкус към насилие и измъчване.

-Вера, ами Кайл и бара?

"Брияна, защо не вземеш да си затвориш устата?" -простенах на ум.

Ръката на Вероника леко докосна презрамката на сутиена ми,която се показваше под падналото рамо на тениската.

- Имаш ужасен стил, но под тези дрехи се крие истинско парче месо. Ще го скрием зад бара -прошепна с дъх на ментов бонбон в ухото ми.

Езика й навлезе в ушната ми мида и проследи извивките. Изскимтях и се отдръпнах. Вера се усмихна победоностно и, завъртайки се на токчетата си,напусна съблекалнята. С тръгването й отново можех да си поема дълбоко дъх. Подпрях се на стелажа.

- Добре дошла в клуба и " Чао, Кайл!" - засмя се Брияна и щастливо плесна с ръце, повличайки ме ,за да ме облече в онези парцали.

През цялото време търсех сините буреносни очи на Аш. Претърсих всяко лице. Проверих под всяка шапка за бяла коса. Гледах напитките в търсене на уиски с три кубчета лед, но от бара не можех да видя всичко така добре, както ако бях сервитьорка. Преди час Бри ми бе казала, че Вера е забранила да нося нещо,което не искам и ми позволява да обличам своите собствени дрехи. Може би Вероника не беше Аш. Може би...

-Къде е Аш? - най-накрая изръмжах към червенокосата Брияна, седяща пред мен.

Пиеше кървава маргарита. Изненадващо зададения й въпрос й дойде изневиделица и тя се задави с питието си. Скоро трябваше да чисти две маси и да донесе празните чаши на мен, за да ги измия. Знаех как се работи като барман, но никога не бих го избрала сама.

Вероятно трябваше да е минала седмица откакто бях чула момичетата да разговарят за състезнаията на Аш. Днес имаше доста представителки на моя пол, които се блъскаха пред входа и оправяха местоположвнието на гърдите си в шипестите сутиени, стил твърда хард готика. Ако такова нещо изобщо съществуваше, то тази вечер то беше навсякъде около мен. Метал блестеше по дрехите на всички, повече от обичайното. Тежките напитки бяха основното блюдо, а вероятно само предястие. Почти всички очи и нокти сочеха по посока на витите стълби. Скоро клуба бе пълен с напрежение, изкуственият дим правеше всичко да изглежда като  мираж. Алкохола зад мен беше намалял до едно тревожно ниво, а пиянски смях и горещи погледи хвърчаха покрай мен, правейки дансинга поле на сексуално привличане. Беше горещо.

Топях се под дрехите си, косата ми се беше намокрила от потта избиваща по кожата ми. Блестящите тела на клиентите отразяваха слабата червена светлина. Всичко изглеждаше шибано нереално, докато Аш не се появи. Наострих слух и изпънах гръбнак, готова да се защитя. Този мъж ме трвожеше, но когато ме видя беше очевидно,  че не само аз изпитвах неприязън към него. Устните му се извиха в половинчато озъбване и той не погледна повече в моя посока. Явно тази вечер беше избрал плячката си преди дори да е вкусил останалите. Видях го да сграбчва ръката на същото момиче. Не беше ли казала, че вече е била с него? Нали не спеше с една и съща два пъти?

Момичето беше по-младо от мен. Устните й в кърваво-червено се къдреха в злорада усмивка, а черните й нокти дращеха шията му докато заедно вървяха към офиса. Догади ми се. След като се скриха от полезрението ми си забраних да помислям отново за това.

Заключих случилото се в дъното на съзнанието си, за да не повърна и като нищо да изгубех главата си. Обичах я на раменете си, много благодаря.

- Чука някаква кучка у тях. Видях ги да се качват в колата му преди три часа. С Аш секса може да продължи цял ден. Той е като пиявица -  изтисква те до последната капка. Понякога имам чувството, че се храни с удволствието от оргазма.

Съвсем бях забравила за Бри. Нямах представа защо, но гърлото ми се стегна и гръдния ми кош се сви болезнено.

-Бри, вампири не съществуват. Чакай, а ти спала ли си с него? - попитах уж между другото, но вътрешно се свивах в очакване на отговора.

Червенокосата сервитьорка почука с нокти по каменния бар и скочи пъргаво на кокилите си.

- Всички тук са. - отвърна и грабна празния поднос до ръката ми.

Взех празната й чаша и яростно я поставих под струята вода. Не беше вярно. Не беше спал с приятелките на онова момиче. Какво ми пукаше с кого спи този нещастник? Аз бях тук да го пречукам за всичко, което ми причини, а не да ревнувам от Брияна и непозната, която сигурно сега бе в леглото му. Изръмжах ниско. На рамото ми се появи нежната ръка на Вера и тя разтърка схванатия ми врат. За миг си позволих да затворя очи от приятното докосване.

-След като измиеш нещата, които Бри ще ти донесе от маса дванадесет, искам да се качиш по стълбите зад бара и да дойдеш горе. - каза, като милувка, срещу косата ми и прокара нокът около черните ми къдрици.

Кимнах отсечено. Бях забравила как се говори. Тази жена ми размътваше мозъка. Ако съществуваха вампири, бих заложила главата си, че Вера бе една от тях. Кимнах отново, без да го осъзнавам, и тя се засмя звънко, докато се отдалечаваше по същите стълби.

Побързах да оправя чашите от Бри и да се кача в стаята на тавана. Стълбището се виеше около метална колона. Вратата беше звукоизолирана и обкована с плат. Дръжката беше от матирано стъкло в ромбовидна форма. Завъртях я около оста й, както се правеше с почти всяка брава, и влязох в слабо осветения кабинет. Беше много по-обширен, отколкото си бях го представяла. В стаята имаше черен диван, който стоеше до стената, и бюро, до прозорците, което лесно се виждаше, ако погледнеш отдолу. Вероника седеше върху бюрото със скръстени, на гърдите, ръце. Шок премина през тялото ми, когато асимилирах, че в стаята имаше още един човек.

- Здравей Райли! - игриво поздрави Аш от стола зад самото бюро.

Преглътнах. Гърлото ми изведнъж бе станало ужасно сухо.