ГТК

Когато се събудих нямаше никого. Само и единствено беше останала Тина. Отидох в кухнята за да направя кафе на двете ни и закуска. Този път щях да си угодя с Американски палачинки. По принцип си правех плодово смути.

Тина допълзя в кухнята.

-Добро утро Тинсс.-Така ѝ казвах от малка на галено.
-Добто утро Кори,от кога си будна?
-От...да кажем 30мин.-Изкикотох се тихо,но тя ме чу.
-Мхмм,повярвах ти.-каза със сърказъм.
-Добре де,хвана ме преди 10мин.
-Сега вече наистина ти повярвах.

Отидохме в трапезарията,закусихме и отидохме да се преоблечем. Аз влязох да се изкъпя,а след мен и Тина,облякох една бяла рокля с цветенца по нея и едни бели маратонки. Разпуснах си косата,тя беше дълга малко под кръста.
Тина си облече една черна пола и един жълт потник. И тя си разпусна косата и
обу едни жълти кецове.

Взех повода и извиках Съни. Това е моето кученце порода Мопс. То имаше шарена тъмно синя каишка по която имаше малки избродирани кучета Мопс. На нея беше закачено едно метално кокалче. Което беше  черно и на него имаше една лапичка,а от другата му страна пишеше SUNNY
и моят телефонен номер.

Изведохме го в кучешкия парк и там имаше много други кучета.

Беше събота и не ходехме на училище.

В момента в който се прибрах звънна домашния телефон.Пуснах Съни от повода и отидох да вдигна телефона.

-Ало-казах
-Алооо-чух най-умразния звук,дори повече от този на алармата,а това беше рядко да се чуе от мен. Това беше гласът на Марли-най-голямата кифла в училището и може би на света. Мразех я. Мразех гласът ѝ,мразех държанието ѝ,ПРОСТО МРАЗЕХ ВСИЧКО В НЕЯ.
-Ало,скъпаа тук ли си?- Каза котленски тя.
-Какво искаш Марли?-казах с раздразнение в гласа.
-Ами само исках да ти ти кажа,че с Хари-моята единствена любов,заминаваме за Турция заедно с моето семейство и с неговото по.-Отново се прояви кифлата.
-Лъжеш,знам го-казах
-Ако искаш вярвай ако искаш не.-Тя беше бившото гадже на Хари и не можех да си представя да са един до друг.Не можех да си представя да спят на една седалка в самолета.Изобщо не можех да си представя да е близо до него.

Затворих ѝ телефона.

Отидох в стаята си,заключих се,скочих на леглото и заплаках.Просто при мисълта за тях заедно ми се плачеше.😭
И в същото време ми се повръщаше.🤢🤮 Тогава си помислих защо изобщо ѝ вярвам.

Тина ме извади от мислите ми. За което ѝ БЛАГОДАРЯ. Вдигнах ѝ телефона и тя веднага ми каза:

-ПАК ЛИ РЕВЕШ ЗА ОНЗИ ИДИОТ???
-Не- казах подсмърчайки и бършейки сълзите си.

Тя затвори телефона.

След малко някой почука на вратата на стаята ми и аз се досетих,че е тя,просто бях ОБЕДЕНА.

-КОРИНА ОТКЛЮЧИ ВРАТАТА!!!
-Не искам-казах,но я отключих
Тина влезе и ме прегърна. Аз отвърнах на прегръдката плачейки.

Поговорихме си,разказах ѝ всичко и тя започна да ме разсмива,да ме гъделичка,аз се смеех. Вече бях по-добре.

-Хайде сега пиши на Хари-Каза Тинсс
-ААА НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-казах и бях категорична.
-Хайде де нищо няма да стане.-каза с лека тъга в гласа.
-Добре де,не искам да те гледам тъжна.
-Йеее,юууупиии-започна да подскача по леглото тя.

Чат:

Кори:Хей

3 Мин.по-късно,прекарани в смях и говорене по забавни теми.

Хари:Хей

-Тина,Тина ОМГ,ОМГ
-Какво
-отговори ми
Започнахме да викаме и да скачаме по леглото и д асе радваме като малки деца.

Чат:

Кори:Какво правиш?

Хари:пътувам.

Кори:за къде?

Хари: Турция

Кори:Сам ли си?🤔

Хари:Не със семейството си!

Кори:Аха.

Хари:Ти?

Кори:Ами аз съм си вкъщи с Тина

Хари:Ам....ок. Ще си пишем по-късно

Кори:Ок...чао.

Хари:Чао.

Бях щастлива