Светкавици. Земята гърмеше. Широко дърво падна и се разцепи, между мен и нея. Чувствах се заключен. Врящите стени на моята черна кутия се приближаваха. Огънят сгъстяваше кратките си редици.
- Изабел! Протегни се!
Чух писък. Падащото дърво. Тя.
Скочих в последния момент. Държах част от него, подпирайки го с гърба си. Но то ме смачкваше. Дъхът ми се напълни с пепел.
- Остави го. - каза ми. Надигна се. Целуна мокрите ми устни. Отдръпна се плавно от мен, чертите на лицето ѝ изчезнаха и то се обгърна от мекота. Заспиващите ѝ очи шепнеха.
- Не!
Крясъкът ме изтръгна от бълненията ми. Свежото утро си почиваше в прозорците. Кошмарите продължаваха. Дали и мъртъв щях да ги сънувам? "Изабел." - беззвучно описа парещата ми устна. Никой не я чу. Станах, чувствайки как костите ми се чупят една в друга. Изсъхналата ми жълтеникава кожа се беше обтегнала по тялото ми. То се рушеше. Беше твърде слабо. Хрипливите ми гърди се надигаха и кашляха. Саждите във въздуха, който бях поел, потъмниха полуизядения ми бял дроб.
- Изабел. - помислих си. - Ти си най-ужасната болест.
Някой влезе в стаята със свещ. Сенките ѝ се спъваха по стената. Обърнах се трескаво.
- Мей?
Това Стефани ли беше? Пред лицето ѝ падаше винената ѝ коса, а сърмените ботуши, в които бяха обути фините ѝ колена, не бяха нейни. Не бяха ѝ мои.
- Трябва да събуеш това. Не е твое.
- Тук е толкова тъмно, въпреки че е ден и трябва да е пълно със светлина. Дори въобще не съм забелязала какво съм облякла.
- Знаеш къде да ровиш. - изскърца Мей.
Стефани го чу, но повдигна рамене.
- Така си е.
Той гледаше само в стъпалата ѝ.
- Кога ще започнем с моя урок? - попита го.
- Днес си свободна. - издъхна и се обърна на другата страна.
Тя се приближи иззад него и свали колана му с ловки секундни движения. Панталоните му паднаха. Преди да я хване, успя да се завърти и да изскочи от стаята. Тръгна към края на коридора, но той беше без изход и не водеше до никоя стая. Набра време, препречвайки го към нея, използвайки вратата, от която беше дошла. Реши да излезе през прозореца. Покачи се на перваза, заклещи пръстите си в отвора на незамазините тухли и се пренесе на перваза на прозореца до него. Влезе в стара стая, от която лесно можеше да стигне до изхода. Когато излезе навън, Стефани побягна, стискайки колана до сърцето си. Полето беше открито. Не можеше да се скрие. Малко след това, от къщата излетя и Мей. Той се втурна към нея. Стефани се спъна. Опита се да се изправи, но не успя и продължи да се влачи. Не след дълго, я настигнаха. Мей падна върху нея. Пробва да издърпа колана си от шепите ѝ. Ръката му мина под гърдите ѝ. Тя го погледна. Той нея също. Кипящите очи, оловното лице. Красиво лице. Прокара пръсти по устните ѝ. Изпускайки малката, но ценна за него вещ, Стефани се претърколи и изправи. Мей взе колана си и тръгна обратно, без да се обърне към нея, защото знаеше, че вече не трябваше да поглежда в очите ѝ. Никога вече.

...

Нощта изглеждаше тиха. Няколко червени тебеширени звезди пукаха между облаците.
Някъде в този момент, по същото небе плаваха ята или летяха самолети. Някъде в това същото небе, някой пускаше първото си хвърчило или отправяше молитви. Някъде то беше пълно със златни нишки слънце или стоеше накривено, зад мъгли. Някъде някое дете наблюдаваше същите тезизвезди и ги чертаеше с пръстче във въздуха. Но Стефани стоеше сама в стаята си и изобщо не му обръщаше внимание. Нищо, че сега то можеше да бъде толкова важно.
Мей трябваше да прави нещо за вечеря. Да извади хляб, да изпече месо. Тя не искаше да му помогне. А и той също не искаше. Докато седеше сама се чудеше, защо не ѝ бе позволил да носи сърмените обувки. Които тя така или иначе, не свали. Може би бяха много скъпи? Не, Мей не беше скъперник. Въпреки, че ... Тя познаваше ли го въобще?
Иззу ботушите си, и изтърка прахта по двете пластмасови дъги, които минаваха през тях, опасани в брилянти. Когато ги почисти, забеляза нещо върху тях. Някакво име. Все още беше замъглено, но успя да го разчете.
"Изабел О."

...

Здравейте! Моля ви, кажете ми какво мислите и какво е вашето мнение за тази глава, и като цяла за историята. Благодаря на всеки, на който му е харесала! Радвам се, че е достигнала до вас! :)