Глава 2

Небето беше, като от сметана. Нямаше звезди. Само луна, пресечена от облачните пръсти на самолетни дъги. Луна, подобна на разтопено желязо.
Бях виждала небе, в което звездите изглеждаха като балони, или в цвят на шоколад, потънал във фойерверки.
   Но това небе беше различно. То беше меко и празно. Тъмно. Кухо небе. В него нямаше музика. Сякаш нощта не беше дошла. А денят просто бе заспал.
  Спомних си това, което ми разказваха за моето раждане. Били сме аз, мама. И конят. Намирали сме се в плевня. Раждала съм се без странична помощ, до момента в който в плевнята не избухнал пожар. Майка ми е изгоряла. Първото, което съм видяла е било огън. Първото, което съм почувствала е било огън. Започнах да го нося в себе си. Да живея от него. Заради него. Отраснала съм в някаква ферма, близо до тази на Гайдарят. Оттам научих всички истории. Научих се да яздя. И да стрелям с лък. Но аз мразех хората. Те бяха запалили мястото, в което съм се раждала. И жената, която ме е раждала. Затова бях готова да ги изгоря. Но тогава избягах. Заедно с Ер. С лък и няколко стрели. Не помня, кога трябва да е било. Не помня на колко години съм. Не помня коя съм. И това беше причината да си отида. За да открия себе си.
  Животът ми беше изпълнен с огън. Както самата мен. Никога не мислех. И никога не пропусках. Никога не пропусках, докато не ме отвлякоха. И сега просто лежах. Сама. Под небето от сметана.
Но не бях сама. И не знам, кога точно го разбрах. Когато усетих чуждо дихание по дланите си, или когато ме заговориха. Въпросът беше странен. Обичам странните въпроси. Странните неща. Чувствам ги по-близки до самата мен.
- Ще ме научиш ли да стрелям с лък?
Не знаех кой е. Бях, като завързана. И нямаше как да разбера.
- Не мога да видя ръцете ти. Не знам дали стават за такова нещо.
Някой ме развърза. Обърна ме към някакъв огън. Пипнах го.
- Ще се опариш.
- И ти ще се опариш от мен.
Две ръце застанаха сключени пред мен. Мускулести ръце в розова кожа. Притежаваха особена тежест.
- Ще те науча. - обичах да се забърквам в разни неща. Особено в такива, които могат да ме изгорят.

...

Благодаря на всички! ❤

Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top