- Умори ли се, Ер? - конят изглеждаше напрегнат. Задъхваше се. В последно време, по-лесно се изтощаваше. Хълцаше. Върху мускулестите му мръснобели крака пареше пот. Понякога просто не можеше да върви. Имаше нужда от все повече вода. Стефани го определяше, като моментно състояние, но старостта беше понятие малко извън момента. Което я плашеше. Ер не биваше да си отива. Той беше нейн приятел. Не можеше да я изостави. Защото приятелите не правят така. Тя трябваше да се погрижи за него. Но ѝ ставаше все по-трудно. Откъде да вземе вода? Единственото място, за което се сещаше, беше "Езерото на гайдите". Но то се намираше прекалено близо до фермата на Гайдарят. Можеше да има хора. А Стефани не ги харесваше много. Да, тя беше човек, но поради откъсването си от расата им, смяташе че е напълно самостоятелна. Освободена от всякакъв род и личностност. Тя беше отделна. И се гордееше с това. Очевидно, имаше едно решение.
Наближиха. Конят ѝ се хвърли във водата. Тя застана близо до брега, докосвайки червения конец на дланта си. Той беше символ на нейната идентичност, на огъня ѝ. Погледна водата. Дълга и много студена. В нея имаше толкова много неща, за които не знаеше. Искаше да разбере водата. Но никога нямаше да ѝ позволи да я угаси. Стефани беше момиче, направено от страст. Момиче, което не се предаваше. Момиче с чест. Което обичаше да предпазва.
Тя си спомни, откъде идваше името на езерото. Имаше история. Стефани харесваше историите. Защото историята е единствения начин, нещо да влезе под кожата ти, без дори да си го докосвал. Гайдарят е син на известен фермер. Бъдещето му е било предопределено. Начина по който да поглежда към слънцето, размера на стъпките му. Колко ще дава от себе си. И колко ще взима, заради това. Той беше предопределен. Един обикновен план, който изпълнен от неговото съществуване, щеше да се превърне в реалност. Но Гайдарят не желаеше да бъде актьор на сцената на собствения си живот. Затова правеше каквото поиска. Понякога само, за да дразни родителите си. Свиваше си цигари и си говореше с овцете. Крадеше коли и правеше сламени къщички за по-бедните си приятели. Той беше различен. И много по-добър от всички, които следваха планове. Е да, нямаше си собствен план. Но имаше мечти. И момичета, след които да бяга.
Но това, за което най-много мечтаеше беше музиката. И началото на тази мечта беше гайдата на чичо му. Бързо се научил да свири. Той вкарвал всичките си проблеми, всичката си страст, цялото си "АЗ" в звука и точно заради това музиката му била толкова специална. Можеш да послушаш сърцето на някого, ако чуеш музиката, която прави.
Това изобщо не се нравело на баща му. Той изхвърлил гайдата в езерото и музиката ѝ потънала. Всеки един път, когато Гайдарят открадвал инструменти или пари, и се сдобивал с гайда, тя бивала изхвърляна в езерото.
"Там има музика." - мислеше си Стефани. - "Иска ми се да знам какво означава."
Тя докосна една сламка до устните си. Когато я отдръпна, се намокри.
"Плача ли? Нима можеш да плачеш, докато мечтаеш?" - мислите ѝ бяха прекъснати. Някой беше подплашил Ер и сега той бягаше към нея. Бързо. Твърде бързо. Съзнанието ѝ прогоря. Изваяна от инстинкт, тя пресрещна животното, и скочи върху него. Обязди го и го пришпори, оставяйки кървави, резки белези в хълбоците му. Не беше настигана досега. Около нея се надигна малък вятър. Ръцете ѝ се напълниха с прах. Заби крака още по-силно в коня.
- Давай! Хайде, Ер, ти си достатъчно бърз!
Личеше си, че конят не издържа. Тя извади лъка си. Опъна лъскавата тетива и се завъртя без да има и секунди между нея и двете и положения. Другият конник наближаваше. Надигна оръжието, знаейки че никога не пропуска. Но закъсня. Конят ѝ беше оцелен в крака. Той направи последни усилия да продължи да бяга, но миг след това се строполи на земята. Пъшкайки и въртейки глава, опитваше да докосне раната си с език.
Стефани се свлече до Ер и го прегърна, опита се да го накара да стане, да събуди някакво движение в него. Дали трябваше да умрат заедно или да се свлече сама малко по-късно? Устата ѝ беше запушена. Тя извика в нечии пръсти. После усети тъп удар в главата си. Всичко пред нея се замъгли и Стефани припадна.

...

Здравейте. Направих си нов профил в уатпад и все още нямам почти никакви последователи. Ако историята ми ви е харесала, моля харесайте я и я популяризирайте, за да достигне до повече хора. Знам, че това е история, която не е от предимно най-търсените, но се надявам да ви докосне по някакъв начин.
❤❤❤