(A/N: Здравейте!
Първо искам да ви благодаря, че разглеждате историята ми.

И второ, тази история е първата, която някога съм писала. Това означава, че в началото е с абсолютен нисък стил, тъй като съм си нямала и понятие от писане, и започва много тъпо. Ако искате с по-висок стил, започнете от около седма глава. Според мен от там е по-добре.

Най-вероятно ще я редактирам, но след време.

Enjoy!)

........................................................................
Чисто нов пролог, дами и господа!!
........................................................................

- Хайде де, Кейти, моля те! - повтори за хиляден път в последните няколко часа.

- Ашли  - въздъхнах раздразнено, сядайки на една от свободните пейки - Ще престанеш ли най-сетне да ме следваш навсякъде, ако обичаш!?

- Да! Когато го попълниш! - съобщи, сядайки до мен.

- Защо е толкова важно? - попитах, отхапвайки от ябълката си - В смисъл не е като от това да зависи дали ще завършиш! Нали? - погледнах я объркано.

Само дано не трябва и аз да правя нещо подобно!..

- Не! Разбира се, че не!

- Тогава защо?

- Добре, какъв е проблемът? Трябва само да попълниш това. - извади някаква книга от чантата си - Ще ти отнеме само пет минути, десет най-много! - погледна ме обнадеждено - Хайде де, Кейти! Всички вече са го минали, остана само ти. Моля! - усмихна се, показвайки искрящите си бели зъби.

Не вярвам абсолютно всички да са минали, но както и да е..

Но ако са, направо съчувствам на Ашли.., но все пак тя сама се е съгласила на това..

- Нали няма да го публикуваш някъде? - попитах, изваждайки водата си.

- Само за училището. За спомен от този випуск. - отвърна.

- Хубаво. - Най - накрая се съгласих, затваряйки водата, вземайки подобната на тетрадка книга от ръцете й.

- Йей! - изписка и запляска с ръце.

- Да не ме накараш да размисля? - погледнах я раздразнено.

- Млъквам. Млъквам. Ти пиши. - сложи пръст на устните си.

Аз извъртях очи, хващайки химикала, и отворих на първата празна страница, която намерих.

Въздъхнах. Дано приключа по-бързо, за да се видя с Анджи, защото имам да й казвам доста важни неща относно Даниел.

Погледнах първия ред.

"Име: "

Извъртях очи. Всичко ли трябва да пишем?! В смисъл, има ни записани в стотици документи.

Написах "Кейти Мендес" и преминах към следващото:

"Местоживеене: "

Сериозно ли?! Та самата гимназия е тук! Защо да идват от другаде?

Попълних "Лос Анджелис".

Дамн Ел Ей.. Сбъдната мечта.. нали градът пълен със звезди, да, но като живееш там всичко е различно. Много е шумно и да, на няколко пъти съм срещала звезди.

Един ден както си се разхождах в парка, спрях да си купя сладолед и като се обърнах се блъснах в един човек с очила и с качулка. Първоначално си помислих, че това е накакъв крадец или мафиот, но при сблъсъка очилата му паднаха. И какво да видя... едни сини очи. Ах, тези очи.. С руса коса.. Това беше.. Найл Хоран! Леле той беше част от любимата ми група One direction. Той ми направи знак да замълча и ми показа с пръст в една посока.

Тогава видях, че имаше дузина папараци търсещи нещо или някого. Та както и да е запознахме се, поисках му автограф и след като отминаха папараците, и снимка (естествено, че няма да пропусна шанс да се снимам с човек, част от любимата ми група).

И така той си тръгна и повече не го видях, не че го винях той е звезда, а аз само една луда фенка.

Иначе друга звезда съм виждала само Селена Гомез на плажа, Ариана Гранде в мола и Камерън Бойс докато се разхождах из града. И общо взето това са звездите, които съм виждала от както съм родена.

Попълних набързо графите "Любим цвят", "Книга" и "Филм". Добре, за какво им е да знаят?!

Стигнах до "Съкровена тайна". Сериозно ли, хора, сериозно ли?

Извъртях очи и написах "Нали е тайна!?", при което Ашли ме изгледа накриво, но аз дръпнах тетрадката, за да не гледа, не че после няма да го прочете.

За да ви отговоря, ще кажа, че имам само едно място, което е тайна, и за което не искам никой да знае.

Така.. Както ви казах много е шумно в този град, но си намерих едно тихо местенце. Ходя там, когато съм тъжна или ядосана, или когато имам нужда да помисля. Това място е на плажа близо до една скала. Там никой друг не ходи.

Намерих го, когато бях на осем години. Бях избягала от вкъщи, защото майка ми се беше скарала за нещо, за което даже не бях виновна, но тя не пожела да ме изслуша и така. Бях ядосана и избягах. Тръгнах към посока плажа, но когато стигнах беше пренаселено, а исках да остана сама и затова тръгнах в посока към едни скали. Като ги стигнах се качих на едната и се огледах.

Видях една част от плажа скрита между скалите, но с много хубава гледка и отидох там. Останах може би два часа насаме.

С течение на времето този плаж се превърна в моето място, където ходех, когато исках да остана сама с мислите си. А и намерих по пряк път.

Та това е за така наречената ми "Най-съкровена тайна".

Следващото нещо от този дълъг списък е "Хобита". Аз пък написах "Много" и го подминах.

Какво? Няма да им се обяснявам какво правя по цял ден!

Нататък.

"Бил/а ли си с някой *кхъм* *кхъм*?"

- Какво?! - изписках. - Какви са тия въпроси? - попитах, поглеждайки я изумено.

Тия хора нямат ли си личен живот?!

- Не можеш да го пропуснеш! - усмихна ми се широко.

Как пък да не?!

- Не вярвам да са дали този въпрос! - погледнах я изпод вежди.

- Не са. Аз бях. - отговори. - Продължавай! - подтикна ме да продължа да попълвам.

Няма пък!

Отговорих "Хората си имат лично пространство, в случай, че не знаеш!".

Погледнах Ашли, която всячески се опитваше да надникне и да види това, което пиша. Аз само и се усмихнах и върнах вниманието си към книгата. Колкото по-бързо довърша, толкова по-скоро ще се видя с Анджи, затова да продължавам.

"Родители"

За какво им е да знаят?!

Под майка написах "Дизайнер", а под баща "Директор на авиокомпания". Стига му толкова!

Най-накрая му се вижда края! Последното беше: "Нещото, което най-много мразиш".

Поне това мога да отговоря от един път, не че на другите не, де..

Без да се замислям написах  "Алекс Скот".

Алекс Скот - певец, актьор, мечтата ба едно момиче.

Защо ли го мразя? Ами той.., той е самовлюбен глупак. Постоянно качва снимки на себе си и с други момичета.

Да, всяка седмица е с различна! Не знам как му се хващат. Вярно, че е красив, но само това. Макар, че го мразя аз знам всичко за него. Защо ли? Честно казано не съм сигурна защо, но все пак трябва да знам кого мразя .. хD

Да не си помислите, че го харесвам?! НЕ! Мразя го! А от къде знам толкова за него? Ами новините, социалните мрежи.. Той е навсякъде! Ето защо го мразя толкова! Не, не му завиждам! Това е абсурдно! Просто толкова много мразя такива хора, които си мислят, че са нещо повече от другите!..

За това е и моят прякор "самовлюбен глупак". Това си е само той. А може да има и друга причина, заради която го мразя...

Както и да е. Той е от Ню Йорк. Но напоследък често е в Ел Ей. Не, не го следя! Но хей има телевизия и интернет! И не, не съм го срещала! За сега...

Затворих тетрадката и се усмихнах на Ашли - Сега доволна ли си?

- Благодаря, Кейти! - кимна енергично, прибирайки книгата в чантата си. Явно няма търпение да прочете "тайните" ми.. - Ще се видим на бала! - прегърна ме и тръгна в някаква посока.

Да, балът..

-----------------------------------------------------------
Кейти (Пейтън Лист):

Алекс (Шон Мендес):

Снимките са доста стари, но ще го преживея.. хD

-----------------------------------------------------------
Надявам се да споделите мнението си! :) :)

Благодаря, че отделихте време за историята ми!!  :) <3