Г. Т Кейти

Какво да правя?! Той продължава да св навежда! Леле...! Ами сега?!
Добре... Добре.. Спокойствие... Дишай... Издишай...

Да помисля... Така аз го харесвам, но той може би не... Така, че.... Най-добрият вариант е да не рискувам. Защото ако го направя и той не ми отвърне.. аз,... Аз ще загубя приятелството си с него... Но пък ако не ще сме заедно...

Не! Няма да го правя така не губя нищо! Ще дойде време, когато може би ще го направя без да се колебая толкова. Време... Има предостатъчно!

Решено е!

~~~~~~~

Той се приближи опасно близо до лицето ми...

Освободих ръцете си от неговите.. И както беше почти върху мен... Хванах ушите му с двете си ръце и захапах леко носа му...

Докато се осъзнае го избутах от леглото, скочих, и побягнах навън, без да спирам да се смея.

Г. Т Алекс

Ох... Олекна ми... Макар да си помислих, че наистина ще ме целуне... Добре не се наложи аз да правя нещо.. Има време!

Засмях се. Току що осмислих цялата ситуация. Тя отново ме изигра!

Вече беше излязла от стаята и тичаше по плажа. Тръгнах да я гоня.

Г. Т. Кейти

Бягах по плажа.. Погледнах назад и видях как Алекс слиза по стълбата. Тръгна след мен.

По едно време много се изморих от цялото това тичане и поспрях да си почина. Но... Това не беше добра идея...

Чух стъпки зад мен. Той ме настигна.

- Значи така ще играем? - каза и се засмя малко зловещо.

- Алекс, изморих се. Друг ден. - казах задъхано.

- Дали се умори да ми правиш номера и да се заяждаш с мен, а? - попита.

- Не.. Виж сериозна съм! - казах запъхтяно.

- Ох, добре.. - каза малко разочаровано. - Да вървим да ядем!

- Направих палачинки... но вече са изстинали и дъа...

- Да не би да си направила някакъв вид... горски палачинки... Със пръст, листа и знаеш ...

- Да и с червеи! - прекъснах го. - Да направих "Горски палачинки" с Пръс, листа, трева и с каквото друго намеря, само за да те натровя! - казах съркастично. - Да, искам да те отровя! Затова ти направих такава закуска! Да, искам да убия единствения друг човек, който е тук на острова с мен! ... Ехо аз съм сериен убиец! Избих всички други хора, които бяха на острова! Ти си следващата ми мишена! И само се чудя как да те убия. Дали да те отровя, обеся, одуша или забия кол в сърцето ти докато спиш. Между другото съм много добра в бойните изкуства! Така, че само трябва да си ми по- наблизо. Както сега! Ще те хвана и ще ти счупя врата и това ще бъде твоят край, защото "Ехо, аз съм психопат"! ... Как изобщо хрумна?!!

- Уоу, уоу успокой се! Казах го, защото нямаме продукти. И... Не е нужно да ме убиваш!

- Това аз ще го реша! - извиках, а той се стресна. Май доста добре го сплаших. Засмях се. - Но засега не планирам.

Той издиша шумно и се усмихна невинно.

- Сутринта пристигна кутия с продукти и разни неща от "загриженият" ми баща. - казах, докато вървях към вилата, слагайки въздушни кавички на "загриженият". - И аз направих палачинки! .. Които ти можеше да опиташ, докато са топли, но нее! Ти реши да ме гониш, хвърляш и пръскаш в морето, да ме носиш до стаята и да ме гъделичкаш! Така, че няма да се оплакваш от моето готвене!

- Аз не...

- Казвам го предварително! И ако помислиш такова нещо... Просто си припомни разговора от преди малко. - усмихнах се невинно. -  Да, когато изброих начините за убиване! - казах, след като той преглътна шумно. - Сега отивай да донесеш подноса с храна от стаята ти и да се преоблечеш, мокри сме!

- Да, госпожо! - кимна покорно.

- Тц- тц .... Госпожице! - поправих го.

- Да... Госпожице! - каза и се затича към стаята си, а аз отидох да се преоблека.

След като отидох в стаята си, се засмях. Леле, доста е страхлив. Бива ме!

Г. Т Алекс

Качих се в стаята си и започнах да се оглеждам за подноса с храна, след което набързо се преоблякох и слязох долу.

Кейти е доста страшна понякога. Трябва много да внимавам какви ги върша.

Спрях. "Сериозно ли?!" попита ме подсъзнанието ми. " Страх те е едно момиче?!" То е право. Но пък тя е доста страшна на моменти!

Трябва да я накарам да спре да ми прави номера! Особено вечер с пижамата.. Трябва да направя нещо по въпроса! Излязох от стаята и я видях как се превиваше от смях в нейната. Ще видиш ти!

Слязох долу и стоплих кафето.

Тя слезе и седна на масата, а погледът й отиде към палачинките. Аз моментално ги сложих в две чинии, като оставих едната пред нея, а другата пред мен. Налях и й кафе и започнахме да се храним.

- Харесват ли ти? - каза след малко.

- Мхм.. - казах. Всъщност те са изключително вкусни, но няма да казвам, защото само ще подклада самочувствието й.

- Ам.. Ще ми покажеш ли кутията с нещата, които са пристигнали? - попитах я като вече бяхме готови.

- Да. Нещата са в дневната на масата пред дивана. - каза аз кимнах и се насочих натам.

Започнах да разглеждам нещата. Обикновени продукти за ядене, тоалетни принадлежности, тетрадки, блок, платове, филми, книги и други. Добре явнл това са неща за убиване на време. Каква ирония само. Безкрайно много време!

- Това са неща, с които често се занимавам у нас. Макар че се чудя той от къде знае.. - каза Кейти след като ме видя, че съм се загледал в тези неща.

- Имаш доста хобита. - казах.

- Мхм...

- Не знаех, че рисуваш.

- Не си питал. - каза тя спокойно.

- Да.. - промърморих. - А как са се озовали тези неща тук?

- Видях в далечината един кораб. Явно е идвал през нощта. - каза тя.

- Ясно...

- Трябва да измислим план да се махнем от тук! - каза тя.

- Ам... Защо? - попитах.

- Как защо?! Не можем вечно да свдим тук!

- Тук сме от по- малко от седмица!

- Да и? Той каза, че няма да ме пусне докато той не реши! Това може да отнеме години! Даже може да умра тук, което се отнася и за теб!

- А може да отнеме и само няколко седмици!

- Добре, а ти? Не искаш ли да се махнеш от тук? Имаш турне, записи, филми! Защо си толкова спокоен?!

- Ами... Попринцип не ми е зле тук. На спокойствие.. Доколкото е възможно, когато съм около теб... - последното го промурморих.

- Я пак!

- Така де, тук е спокойно, няма папараци... Има плаж с море и чиста природа... Все едно ди на почивка.

- Да, почивка, която може да трае с години! И може да умрем тук! Макар, че теб вече сигурно те мислят за мъртъв...

-  И така да е, какво?! Тук сме на спокойствие!

- Започваш да ме побъркваш ти и твоето спокойствие! - развика се, а аз се поздравих вътрешно. - Трябва ми въздух! - каза и излезе.

Мисля това, което казах! Тук ми харесва! Все едно съм на почивка! И не съм сам... Има едно доста красиво, но инатливо момиче, което скоро го очаква отмъщение! Засмях се злобно.

Вече бях измислил план. Няма да ме дразни повече! Малко по малко ...

Тя се върна след малко. Взе си книга и каза да подредя нещата по шкафовете, а тези от хобито й да ги оставя, а тя по- късно ще си ги вземе.

Така и направих. Не ме винете! Искам да доживея до отмъщението си!

Г. Т Кейти

Качих се в стаята си и зачетох книгата.

~~~~

Не знам колко време съм чела, но изглежда, че с часове, защото видях, че навън е започнало да се стъмва.

Слязох долу, за да си взема нещо да ям. Алекс го нямаше. Днес сам да си прави каквото иска.

Направих си санвич и седнах на масата, като започнах да се храня и  продължих да чета книгата.

Г. Т Алекс

Видях, когато слезе долу да яде. Доста дълго чаках да се махне от стаята си.

Станах и отидох до мостчето, което свързва двете стаи. От там се виждаше кухнята на вилата. Видях я да яде и да чете. Явно имам време.

Промъкнах се тихо в стаята й. Отидох до банята и взех четката й за коса. После отидох до гардероба й и от там Взех потника, с който спеше миналата вечер, взех и другия, който не искаше. Няма да спи така разголена и да ме дразни. Няма да стане! Нали, когато го няма потника й ще спи с тениска.

Реших, че за сега това е достатъчно и се върнах в стаята си, като скрих нейните вещи. След което легнах на леглото си.

Г. Т Кейти

След като бях готова с така наречената си вечеря, тръгнах да се качвам в стаята си.

Като бях там реших да се облека за спане. Отворих гардероба си и започнах да търся потника си и някакви панталони, които както знаете ще сваля по- късно.

Търсих и търсих сигурно вече половин час, но не намерих нито един от потниците си. Реших да взема тениска.

Легнах си след около час.

* на сутринта*

Г. Т Алекс

Събудих се от хлопането по вратата на стаята ми. Отидох и отворих. Там стоеше Кейти само по тениска. Явно плана ми е проработил, но как забравих, че спи без панталон... Това ще го мисля по- късно.

- Какво искаш? - попитах сънено.

- Какво е ТОВА? - разкрещя се и посочи с ръка, бясна, към моста, който свързваше стаите.

По него бяха прострени всичките ми дрехи. Имаше от тях и по нейния прозорец и врата.

Сетих се и се усмихнах лукаво, но побързах да скрия усмивката си.

- Какво? Просто дрехи. - казах спокойно.

- Какво правят по моста и защо има и в стаята ми? - викаше.

- Нали трябва да изсъхнат?! - казах и се усмихнах невинно.

- Ами не е нужно да има и в стаята ми!!!

- Да ами нямаше другаде място.

- Как да няма!? Има още стаи, вила и ЦЯЛ ПЛАЖ! - извика.

- Ами по- набизо.

- Добре. Да си ги прибрал до пет минути иначе ще ти ги изгоря или ще ги хвърля в морето! - каза съвсем малко по- спокойно.

- Няма да го направиш. - подсмихнах се.

- И защо така мислиш?!

- Няма да искаш да се разхождам гол!

- Да си ги прибрал до пет минути! - каза и тръгна към стаята си.

~~~~~

- Нова пижама?! - попитах и се усмихнах, когато слезна за закуска.

Тя спря и осмисли това, което й казах.

- Ти си бил! Нали!? - ядоса се, а аз се засмях.

- Какво пак съм направил?!

- Ти си ги взел! Трябваше да спя с тениска! Къде са ми потниците?! - попита разгневено.

- От къде да знам?!

- На всичко отгоре си взел и четката за коса, но добре, че имам резервна в куфара!

- Не съм виновен аз, че ти ме знаеш къде си ги оставила!

- Знам, че ти си ги взел!

- Сама си ги изгубила!

- Аха.. Добре! НО само да разбера, че си бил ти... Горко ти! - каза и излезе.

Добре мина. Да не си помислихте, че само това мога?! Оо, не се излагайте!

Казвам ви, че тя ще разбере с кого си има работа и няма да ме заплашва повече! Засмях се. Макар все още да ме е страх от нея...

-----------------------------------------------------------
Хей! Това е новата глава. Знам, че е малко скучна, но обещавам, че напред няма да е така!
Мнения?! :) :)