Г. Т Кейти

Събудих се от утринните лъчи на слънцето. Станах, отидох до банята да се оправя и се преоблякох.

Сложих отново къси панталони и един светло син потник. Видях през прозорчето, че Алекс още не е станал и реших да му направя номер.

Слязох долу и реших да направя закуска. Започнах да ровя за останали продукти, но не намерих.
Излязох навън да потърся.

По едно време видях, че на брега има оставено нещо, голямо колкото куфар. Помислих, че Алекс не е прибрал багажа си и тръгнах към него.

Като се приближих, видях, че това не е куфар, а кутия с огромни размери.

Реших да я отворя. Вътре имаше нещо увито в хартия, но върху него имаше един лист.

Взех го. На него беше написано:
"Спазвам обещанието си"

Махнах хартията, в която е опаковано това нещо.

В кутията имаше доста кутии с мляко, брашно, сол, захар, други подправки, хляб, шоколад, няколко вида зеленчуци и плодове, масло, кафе и други продукти за готвене. В друг край на кутията имаше няколко плата, сапун, шампоан, препарат за миене на съдовизмъкнеш и тоалетни принадлежности. В трети край на кутията имаше няколко филма, няколко книги, две тетрадки, химикали и моливи, игли и конци, блок за рисуване, четки и бои. Колко предвидливо, тате!

Зачудих се кога и от къде се е появила тази кутия. Огледах се. В далечината съзрях кораб, но наистина много далеч. Явно е идвал докато сме спали.

Започнах да мъкна едно по едно нещата към вилата.

След като бях готова се сетих за плана си.

Направих палачинки и сложих върху тях шоколад, направих и кафе. Сложих ги в поднос, добавих и чаша вода и се запътих към стаята му.

През прозореца видях, че спи още. Това беше добре.

Почуках на вратата. От вътре се чу едно измрънкано "влез". Отворих вратата и видях, че той продължава да спи.

- Господин Скот, закуската е готова. - казах като промених малко гласа си. Отидох до куфара му и намерих една почти изсъхнала сива тениска и къси панталони. - Ето ви и дрехите. След час и половина имате интервю, след което трябва да отидете за проверка на звука и репетиция за концерта довечера. - казах отново с променен глас.

- Добре, Мери. Сега излез и ме събуди след час. - каза насън, а аз едва сдържах смеха си.

- Господин Скот, нямате време. А сега трябва да станете, да отидете да събудите момичето отсреща, да направите закуска, да изперете дрехите, да изчистите стаите, след което да правите всичко, което ви каже. Разбрахте ли, господин Скот? - попитах го отново с престорен глас.

- Да, добре, Мери. Сега излез. - каза той и продължи да спи, а аз едва издържах да не се засмея.

- Не няма време! - опитах да звуча сериозно. - Имате само десет минути! - казах.

Той скочи и отиде в банята, след което се върна и започна да се облича, без да поглежда към мен или някъде другаде.

- Отно ще закъснея. - мърмореше през цялото време.

Аз вече не издържах и започнах да се смея неудържимо.

- Какво е толкова смешно, Мери? - попита без да ме поглежда, аз се засмях още по-силно.

- Знаете ли на какво се съгласихте, господин Скот? - казах през смях.

- Мери, нямам време за това! Закъснявам! - тръгна да излиза от стаята, слезе по стълбата и вече беше на няколко метра от вилата.

- На къде сте тръгнали, господин Скот?

Той спря и се огледа объркано. Физиономията му беше безценна.

- Къде е Мери? - попита.

- Ами... най-вероятно на няколко хиляди километра от тук. - казах и отново започнах да се смея. Той гледаше още по-объркано. - Какво стана, господин Скот, да не би да се объркахте? - казах отново с изменения си глас.

Той ме погледна и някаква искра премина през очите му за части от секундата. Явно се сети...

- Ах, ти.. - тръгна към мен. Хвана ме и ме метна на едно рамо. - Постоянно си правиш номера с мен.. - аз започнах да крещя и да се смея, а той продължи към брега. О, не пак! Разрещах се отново. Той ме метна вътре, след което се съблече тениската си и влезе във водата.

След като около половин час ме пръска и потапя във водата, той отново ме метна на рамо и излезе от водата.

- Да не си мислиш, че ще се измъкнеш толкова лесно от мен, а? Този път не! - каза и тръгна към стаята ми, като аз не спирах да викам и да се смея. Какво ли е намислил?

Качи ме в стаята ми и ме хвърли на леглото. Той самият тръгна към мен със зла усмивка. О, не! ... Не пак!

- Не, недей! - започнах да му се моля.

- Този път НЕ! Казах ти! - приближаваше се все повече и повече.

Нскрая дойде до мен със своята зла усмивка и .. запона да ме гъделичка. Не спря поне десет минути. Десет минути, през които не испях да спра да се смея.

- Алекс, ...моля ..те ...спри... - успях да кажа през смях, едва, едва, останала без дъх.

Той спря... за малко, а аз си отдъхнах.

- Дай ми поне една причина, за да спра. - каза, а аз се замислих.

-... Ами.. направих палачинки! Ще изстинат! - казах гордо.

- Те вече са изстинали! Последен шанс! С нещо друго да се оправдаеш? - попита ме като още ме държеше затисната на леглото, да не мога да стана.

- мм... Няма да ви карам да вършите тези неща... господин Скот. - засмях се.

- Това е ...мм... незнам..., но ми харесва да ме наричаш господин Скот. - каза и отново изгря злата усмивка. - А сега ако нямаш с какво друго да ме разубедиш, продължавам! - каза и понечи да започне да ме гъделичка отново.

- Чакай! - извиках и преглътнах шумно - Има още нещо!... Наведи се! - казах му.

~~~~Времето сприра!~~~~

Дали това, което правя е правилно, ами ако развали приятелството ни? Ако не изпитва същото към мен? ... Да, аз... (преглъща шумно) харесвам... го... Харесвам Алекс Скот. Не вече не го мразя. Макар да се познаваме от ...по-малко от седмица... аз започвам да го харесва. А, дали сега ще го целуна?! Ами...не знам! Да го целуна ли?

Възможни варианти:
А) ако го целуна:
- може да ми отвърне и да му хареса, да каже, че и той изпитва същото към мен. Да ме направи негово момиче... и заживели щастливо? (Доколкото е възможно)
- може да не ми отвърне, да не му хареса, да ме намрази, да развали приятелството ни, да направи живота ми ад, тук ще е ужасно .... и напълно мога да забравя за .."и заживели щастливо".
(Силно се надявам да е първият вариант).
Б) ако не го целуна:
- ами... не знам, тогава ще е много тъпо като му казах да се приближи. Дали пък да не го ударя някъде или да го захапя за носа?!

Какво да правя? Да рискувам или пък НЕ? Агхх, НЕ ЗНАМ! (Удря се по главата) Мисли, МИСЛИ!!!!!

Защо е толкова трудно?!

Риск печели, риск губи?!

~~~~Времето продължава~~~~

Г. Т Алекс

- Чакай! - преглъща шумно - Има още нещо! - каза -... Наведи се.

~~~~Времето спира~~~~

Какво сега? Ще ме целуне ли? Да я целуна ли?! Дали е правилно?! Да, харесвам я, но... но тя МЕ МРАЗИ. Но пък каза на играта "Доскоро те мразех". Дали сега не ме. Макар да се познаваме от скоро, аз... започнах да я харесвам. ... Незнам! Ще ме целуне ли? Да я целуна ли?!

Възможни варианти:
А) ако тя ме целуне... Всичко е окей! Аз я харесвам, тя ме харесва..
Б) ако не ме целуне... не знам... пак не е зле.. Има време!
В) ако аз я целуна:
- тя ми отвърне, хареса й, заедно сме... Супер е!
- но ако тя не ми отвърне, не й хареса, намрази ме... Как ще живеем на острова? Заедно? ... Но защо иначе прави това?!

Ами ако има и друг вариант? Вариант Г? ...

Каквото ще да става, ДА СТАВА!

~~~~Времето продължава~~~~

....

-----------------------------------------------------------
Здравейте! Така... Това е новата глава. Стана доста по-малка от другите, но..... Мнение?
Според вас какво ще се случи? :)