- Е, сега какво ще правим? - попита ме той.

Зачудих се.

- Като за начало.. може да си направим нещо за ядене. - предложих и погледнах навън. - Може би вечеря? - казах след като видях, че слънцето е започнало да залязва.

- Съгласен!... Но какво ще правим... и продукти?

- Баща ми каза, цитирам: "Не искам да умреш, затова всеки месец ще ти пращам продукти" или ще получаваш не съм сигурна, но ме разбра! Та искам да кажа, че за момента нямаме много голям избор - каквото намерим! Хайде! - и тръгнах да излизам.

- Къде отиваме? - попита ме като вървеше след мен.

- Ами ще проверим в градината, обора, хамбара и... Можеш ли да се катериш? - започнах да бърборя докато оглеждах навсякъде.

- Какво?

- Попитах, можеш ли да се катериш! - отговорих му.

- Горе-долу... Защо? - каза.

- Давай - и ми посочи една палма.

- Какво?

- Покатери се и откъсни банани и после на другата кокоси...

- Защо аз? Имам рани! А ти какво ще правиш? - започна да хленчи като малко дете.

- Раните ти са почти зараснали, а аз съм момиче!

- Това не е оправдание!

- Аз ще готвя!

- И аз мога!

- Стига си се оплаквал като малко дете! Или те е страх? - попитах и повдигнах вежда.

- Това не ми действа!

- Кое? - усмихнах се тъпо, като неразбрала.

- О, я стига! - сопна се той.

- Добре.. Аз се качвам на едната, ти на другата. - казах. - Нека ти покажа как се прави! - засмях се и започнах да се катеря по едната палма.

- Аз съм по-бърз! - извика и започна да се катери по друга.

- Ааа, значи можело! - казах.

След като набрахме кокоси и банани се прибрахме във вилата и вече се беше стъмнило.

- Така... счупи кокосите и налей от млякото в чашите, а аз ще спържа бананите. - казах му и се насочих към кухнята.

- Пържени банани? - попита учудено като ме следеше към кухнята.

- Да. Защо? Не си ли ял? - попитах го.

- Не! Това е странно!

- Сега ще пробваш. И ще си оближеш пръстите! - казах ентусиазирано.

- Мхм..

След като сготвих, се наядохме. А Алекс наистина си облиза пръстите. След като почистихме отидохме в дневната и седнахме на дивана.

- Още е рано! - каза Алекс.

- Ами не можем да гледаме телевизия и нямаме филми.... Да играем на.... 20 въпроса? - предложих.

- Добре!

- Аз съм първи/а! - казахме заедно и се засмяхме.

- Път за дамите! - казах.

- Добре.

- Какво чакаш? Питай! - казах му.

- Нали път на дамите? - попита.

- Да де. Давай! - казах и се засмях.

- Ама ти занасяш ли се с мен? - попита като се опитваше да изглежда ядосан. - Сега ще видиш! - каза и започна да ме гъделичка.

- Не... Спри... Моля... - казах през смях.

- Какво каза? Какво? - попита ме.

- Спри моля те! - опитах да кажа отново през смях.

- Друг път ще се занасяш ли с мен? - спря.

- Не...

- Доб...

- ... мисля. - прекъснах го.

- А? - попита объркано.

- Не мисля! - извиках смеейки се.

- Сега ще видиш! - каза и ме вдигна на ръце като се затича навън.

- Не! Не отново! - виках през смях.

Нагази във водата, но ме задържа над водата.
- Ще се занасяш ли отново с мен? - попита.

- Ммм..... Не! - казах, а той се тъкмо се канеше да ме хвърли, когато извиках - Не! Моля те! Ще направя каквото искаш!

- Сигурна ли си? - попита, а аз кимнах. - Добре тогава ще... - не довърши, а ме пусна във водата и започна да навлиза навътре във водата.

- Хей! Нали каза, че няма да ме пускаш ако направя... Хей къде отиваш? - развиках се като видях все повече да се отдалечава.

- Това е багажът ми! - каза и аз се загледах по-внимателно. Все пак беше тъмно и едва се виждаше. Видях, че приближава към нещо квадратно.

Започнах да плувам към него.

По едно време спрях, за да погледна къде точно се намирах. Опитах се да стъпя на дъното, но се оказа, че съм се отдалечила твърде много и съм отишла по надълбоко.

Не можах да стъпя и се подхлъзнах.

Започнах да се давя.
- По...мощ.... Ал... - и всичко стана черно.

Г. Т Алекс

Тъкмо стигнах куфара си и се обърнах да видя къде е Кейти. Видях я да приближава. След което върнах вниманието си към куфара.

Не след дълго чух странен шум. Сякаш някой се дави.

Започнах да се оглеждам за Кейти, но не успях да я видя.
-...Ал... - чух приглушено.

Започнах да търся откъде идва този шум и да следвам гласа.

Тогава я видях. Кейти. Тя се давеше.

Започнах да плувам възможно най-бързо към нея.

Като я стигнах я вдигнах на повърхноста и започнах да ни водя към брега.

Тя беше в безсъзнание.

Сложих я на пясъка. Ами сега? Какво да правя? Хайде Алекс! Стегни се!

Започнах да натискам корема й, за да излезне водата (не знам как точно се казваше :) ). Най- накрая си пое въздух инсе свести.

Леле! Камък ми падна от плещите! Толкова се успокоих!

- Добре ли си? - попитах я.

- Внимавай да не се подхлъзнеш! - каза и се засмя.

- Изплаши ме! - погледнах я сееиозно. Тя спря да се смее.

- Съжалявам аз...

- Не можеш ли да плуваш? - прекъснах я.

- Мога много ясно! Просто не видях къде отивам. Опитах да стъпя, но се похлъзнах... - отговори тя. - Както и да е. Какво стана с куфара? - аз й го посочих.

- Стой тук! Аз ще го взема. - и заплувах към куфара.

Г. Т Кейти

Изплашил се е! Него го е грижа за мен?! Леле аз.... Не мога да повярвам! Но и ако той беше и аз щях да се притесня, така че... Нормално е! Все пак сме само двама! Ако нещо се случи на единия, другия остава сам! Само заради това е. Нали?

Той се върна като мъкнеше и един голям куфар.

- И това е твоят куфар? - попитах го.

- Да! Чудя се как стигнал до тук?

- Ами... аз видях в деня, в който ти се появи, как нещо пада на няколко километра от тук, самолетът ти... и явно е изхвъчал куфара ти и течението го е донесло до тук.... Предполагам...

- Мхм... - погледна ме изумено - Е, поне ще имам собствени дрехи...

- Да и няма да има нужда да ти шия! - казах радостно.

- Ти... Да шиеш?! - учиди се.

- Ехо, майка ми, т.е жената, която ме е отгледала, е световно известен дизайнер! Израстнала съм със дрехи! Уау, това прозвуча странно! Както и да е. Искам да кажа: остана да не мога да шия. Даже някои от моделите й са мое дело! - казах гордо.

- Е, аз от къде мога да знам? - попита ме.

- А, да вярно. Не играхме играта. Ти ме хвърли в морето и намерихме куфара... И благодаря, че ме спаси, Госпожо. - усмихнах се, като наблегнах на "госпожо".

- Друг път не ме плаши така! - каза сериозно. - И не ме наричай, госпожо! - още по-сериозно.

- Нямаше да се случи ако ти не ме беше хвърлила и не беше тръгнал навътре в морето! - скарах му се.

- За което съжалявам. Но трябваше да си взема куфара иначе щях да се разхождам гол, около теб! - каза той.

- Да, нямаше да си гол! Щях да ти ушия! Ехоо!

- Както и да. Хайде да те изсушим! - каза и ме хвана като булка.

- Хей! Какво правиш? - развиках се.

- Щеше да се удавиш! Беше в безсъзнание. Сега си отпаднала и може да припаднеш, така че Без възражения! - каза и влязохме във вилата. - Не ставай, ще ти донеса вода. Ти почивай! А после ще дойда да играем! - каза като ме сложи на дивана.

- Слушам, докторе! - засмях се. А той излезе.

След като се върна, седна до мен.

- Ам, трябва да се преоблечеш, за да не настинеш! - Каза ми.

- Ти също. - отвърнах и станах.

- Никъде няма да ходиш! Седни! Аз ще ти донеса дрехи ще се преоблечеш после ще те отнеса в стаята ти и там ще играем. - каза и се усмихна мазно.

- Аз ще отида да се преоблека в стаята си и ти в твоята и после ела. - станах.

- Чакай аз ще те отнеса. - и отново ме вдигна на ръце.

- Стига си ме носил! Тежа, а и не е нужно, не съм болна!

- Аз искам! - каза и тръгна към стълбите.

- Но... Ще паднем.

- Няма. Успокой се. - спря - Стигнахме. - остави ме на леглото. - Къде са дрехите ти? - посочих му към шкафовете.

По едно време се обърна към ухилен до уши.

- Уау. Искам да те видя в това! - видях, че е закачил на пръста си един тъмно червен сутиен с дантела. - И това. - вдигна другата си ръка. Държеше тъмно червени бикини с дантела.

- Ще ти се!

- Комплект ли са?

- От къде такива въпроси? И да комплект са. Но, защо изобщо ровиш в шкафа с бельото ми?

- Ти ми показа него! - оправда се. - А и ти трябва сухо!

- Да добре! Подай ми едно. - тръгна да ми хвухили тъмночервения чифт. - Не този! Дай нещо по-обикновено. - подаде ми тъмносиньо с дантела. - И това не!

- Какво тогава? - през цялото време беше ухилен до ушите.

- Нещо без дантела. - показа ми еднин чифт черно бельо. - По-добре. - подаде ми го.

- Ти колко такива имаш? Тук са поне около десет чифта!

- В куфара има още! А сега, ще ми даваш ли дрехи, защото осъзнах, че не обичам да спя със сутиен?!

Г. Т Алекс

Тя да ме убие ли иска?! Спи без сутиен! Това е....

- Ехо?! - изтръгна ме от мислите ми.

- Да, къде са ти останалите дрехи? - попитах я. - И какво искаш?

- Там. И един потник и долнище от пижама.

Отидох, взех една тениска и долнището от пижамата й и й ги подадох.

- Казах ти потник!

- О, да! - огледах се и видях само два потника. Един с презрамки и на половина гол гръб и друг по-затворен. Подадох й затворения.

- Не този! - каза.

- Но тук няма друг! - излъгах.

- Има ето там! - и посочи с презрамките и почти голия гръб. Тя наистина иска да ме убие! Без сутиен и с такъв потник... Остана да иска да е и без долнището и... Край!

Подадох й го. И седнах на един стол.

- Какво чакаш? Вън! Да не мислиш, че ще стоиш тук докато се преобличам?! - попита ме тя.

- Аз отивам също да се преоблека. - казах и излязох.

Отидох до моята стая. Там бях качил куфара си, но още всички дрехи бяха мокри. Облякох панталона ди с който бях дошъл тук и тръгнах към нейната стая. Не сложих нищо отгоре, защото нямах подходяща дреха.

Влязох и тя тъкмо слагаше потника. Започнах да се потя. И да преглъщам шумно. Тя иска да ме убие!!!

Тя ме погледна и потупа мястото до себе си на леглото.

Отидох и седнах до нея, а тя легна на леглото.

- Аз... Аз с-съм първа. - каза, но защо заеква.

Г. Т. Кейти

Леле той е... Без блуза.. И отново виждам стегнатите му мускули и плочки.

Посочих му мястото до себе си на лелото, той дойде и седна, а аз се излегнах.

- Аз... Аз с-съм първа. - Супер! Заеквам! Той кимна. - Добре кажи ми нещо за себе си. - казах след като се поуспокоих.

- Ами.... Аз съм Алекс Скот. На 19 съм. Имам по-малка сестра на десет години. Сега съм аз! - каза. - Ти ми кажи тези неща за себе си.

- Но ти ми каза неща, които знам, но добре. Така аз съм Кейти Мендес. На 18. Единствено дете... най-вероятно... - казах. - Добре любим цвят. Носиш попринцип синьо и черно, но не съм сигурна дали са ти любими. Е?

- Ами бял.

- Какво, но ти никога не носиш бяло! Но защо?

- Мой ред е! Кой е твоят?

- Ами тъмночервен.

- Като сутиена и бикините ли? - подсмихна се. Погледнах го с фалшива, крива усмивка. Вдигна ръце в знак, че се предава, но продължава да се усмихва. - Добре любим певец?

- Аз бях, но ... Селена Гомез и Дав Камерън, а момче... Рос Линч. Сега ти?

- Не съм ли аз любимият ти певец? - нацупи се тъжно.

- Доскоро те мразех.. - казах, а той повдигна вежда.

- Доскоро... - подсмихна се.

- Не ме карай да съжалявам. - скастрих го. Той отново вдигна ръце в знак че се предава. - Добре, кажи ми нещо за теб, което не знам. Имай предвид, че знам любимата ти храна, песен, място, ресторант, град, сържава, знам от какво си алергичен и пр. - той отново се усмихна до уши.

- Защо знаеш толкова много за мен? - попита ме. Сега какво да му кажа.

- Всеки знае това за теб!

- Всеки луд фен! - поправи ме.

- Е , аз не съм ти фен.

- Тогава?

- Кажи ми сега!

- Добре... - замисли се, след което отново се ухили като идиот - Харесва ми тъмночервеният ти комплект бельо.

- Я по-сериозно! -Погледнах го със зъл, ядосан поглед, а той продължи да се хили.

- Добре... Ами аз съм осиновен. - каза той, а аз се шокирах.

- Моля??! Как Така?

- Ами примерно сестра ми не е истинска моя, майка ми и баща ми не са ми истински.

- Но... Кой друг знае? - попитах.

- Семейството ми и Дейв. Дейв е...

- ...най-добрият ти приятел. С една година по-голям от теб. Винаги ходиш навсякъде с него, но сега той е при някакви роднини. - приключих. - Знам!

- Откъде? - той се учуди.

- Ами казах ти, че знам почти всичко за теб. - Защо го казах?! Той отново се ухили и тъкмо да каже нещо, когато го прекъснах. - Уморена съм! Ще лягам! Късно е, върви и ти! - успях да се измъкна.

Той тръгна да излиза, а аз започнах да свалям долнището на пижамата. Потникът е дълъг и аз попринцип спя така.

Г. Т Алекс

Тъкмо излизах от вратата, когато се обърнах да й кажа лека нощ. Видях как тя си сваля долнището на пижамата. Панталоните?! Моля?! Тя наистина иска да ме убие! Леле какво тяло. Забелязах, че има татуировка над глезена, но не разбрах каква беше. Извърнах веднага погледа си, защото тя се обърна, а не знаеше, че я зяпам.

- Лека нощ! - казах й и преглътнах тежко, след което се запътих към стаята си.

- Лека.. - успях да чуя докато вървях по въжения мост, който свързваше стаите ни.

Усмихнах се и влязох в стаята си.
Хм, ..интересна вечер.
Легнах на леглото и веднага заспах.
-----------------------------------------------------------
Хей! Това е новата глава. Какво мислите?
Така аз ще качвам нова глава всеки ден или през ден-два, най-много три. Ако се случи да ме няма за повече, аз ще ви съобщя! :)