Г. Т Кейти

Събудих се от слъцето, което печеше в лицето ми. Изправих се и отидох до огледалото. Стреснах се от видяното. Изглеждам като... като зомби. По цялото ми лице има засъхнали сълзи, очите ми са червени и подпухнали, косата ми е разрошена...

Видях, че Алекс е избрал стая срещу моята. Той още спеше. Сладък е като спи. Чакай, какво ми става?! Та аз го мразя! Но, по каква причина? Явно не е виновен за Алисън. Алисън! Тогава какво е станало? Ъгх...

Реших да сляза и да направя закуска. Отидох при кокошките да потърся яйца. И да, намерих няколко.

Направих бъркани яйца и намерих в един шкаф кафе. Жалко, че няма мляко, защото кафе с мляко е любимото ми.. Нищо, ще го пия без! 😂

Докато слагах Масата се появи Алекс. Беше облякъл панталоните от вчера. Нали няма дрехи тук... А на горе беше с ... нищо. Леле, има перфектно очертани мускули и плочки. Цели шест плочки.

Като се осъзнах, че го зяпам бързо насочих вниманието си към закуската. И отново... Какво ми става?!

- Харесва ли ти гледката? - усмихна се лукаво.

- Няма ли добро утро за теб? - попитах го и го погледнах с фалшива усмивка. - Направих закуска. Искаш ли?

- Да! Гладен съм като вълк! - каза след като седна и веднага започна да яде. Засмях се на гледката.

- Какво? - попита ме с пълна уста, което ме накара да се засмея още по-силно.

- Как са раните ти? - попитах го.

- По - добре. Ами то с лекар като този.. - каза, посочи ме и продължи да яде. - Ъм, какво каза баща ти вчера?

- Съжалявам..- казах и отново се събраха сълзи в очите ми. - Виж ще те разбера ако сега ме намразиш, макар това да е моя работа. - опитах да се засмея. Той ме погледна въпросително и аз продължих. - Виж, баща ми е лош човек, но аз не подозирах до преди няколко дни. - вече плачех. - Той,... Той всъщност ме е лъгал през целия ми живот.. Не знам дали да ти казвам това, но тъй като си единствения човек тук.... Та, аз.. оказва се, че .. че не знам коя е майка ми, т.е лъгал ме е, имам предвид оженил се е за някаква жена, която представя за моя майка, но те напоследък често се карат и разбрах, че тя не е моя истинска. Той..., той ме е взел от нея, за да и отмъсти за нещо, т.е той не ме обича... - продължавах да плача. - И, след като разбрах, че са ме лъгали, аз... аз си тръгнах и реших да дойда при баба ми. Тя живее на този остров. Поправка живееше. Дори не са ми казали, че е мъртва. Разбираш ли?! Тя е мъртва от три години, а аз не знаех! И знаеш ли как разбрах?! Докато я търсех из целия остров, .. намерих купчина пръст... Гроб! Имаше бележка с името на баба ми! Разбираш ли?! Това е... Ужасно! А какво е общото с теб?! Ами.. баща ми е планирал всичко. Той.., ако аз не бях дошла сама, той.. е щял да ме докара тук насила. Защо ли?! За да не му се пречкам! ... - плачех още по-силно. - И знаеш ли? Вчера като му се обадих, не можах да му кажа повече от "но" и "защо". Знаеш ли какво ми каза той?! Питала съм го дали ме обича, е аз само съм се пречкала... Дошла съм на този остров, но няма да мога да си тръгна докато той не пожелае. Щял да ми праща някои ндобходими продукти, за да не умра!! Знаеш ли как звучи това?! Каза, че повече няма да мога да се обаждам на него, както и на всеки друг. Спрял е комуникацията от острова, както и телевизията, т.е спрял е сигнала. Това е собственият ми затвор. Ние сме отделени от света. Казвам "ние", защото не ме остави да му кажа за теб! Съжалявам! Тук няма лодки, нищо! Съжалявам! Знам, че ме мразиш! Аз съм виновна, че няма да си тръгнеш от тук. Съжалявам! Моля те, много те моля, не ме мрази!! - изплаках и изтичах навън, а него оставих безмълвен.

Г. Т Алекс

Какво?! Останах без думи. Какво ми каза току-що?! Не можем да се измъкнем от тук?!

Тя е толкова съсипана. Толкова близък за нея човек е постъпил така с нея. Какъв е този човек?! Само да го намеря.. "Какво ще му направиш?" - обади се глупавото ми подсъзнание. Нищо не мога да му направя.. А и няма да се измъкна от тук. Поне няма да съм сам.

Горката Кейти. Трябва да я успокоя. Тя си мисли, че я мразя! Хах.. Тя не е виновна, че има ..такъв баща.... А и не е виновна, че аз попаднах тук.

Излязох навън и започнах да се разхождам по плажа и да помисля какво да направя.

По едно време нещо хвана окото ми. Имаше жена, легнала на плажа и ... Май е мъртва?! Леле...

Бързо изтичах при нея. Проверих за пулс. Слаб, но има. Жива е! Огледах я. Беше на около четиридесет години и имаше огнестрелна рана кудето рамото.

- Кей... - едва изрече тя. Май искаше да каже Кейти.

- Кейти! Кейти! Ела бързо! Кейти! - развиках се.

Не след дълго се появи.
- Какво? Какво има попита уплашено докато тичаше насам. Имаше следи от сълзи по лицето й.  Видя жената. - О, не! Госпожо Бекет! - затича се по-бързо. Нима я познава?! - Госпожо Бекет, добре ли сте? - попита разтревожено тя. - Алекс, бързо отиди до къщата и донеси вода и нещата, с които прпчистих твоите рани! Бързо! - каза ми тя и аз скочих.

- Не! - каза жената. - Няма време! ... Баща ти... Алисън.. Той.. ме .. затвори.. тук. - едва каза, като след всяка дума поемаше много въздух. - Той.. е.. виновен.. тези хора.. са.. негови.. ти.. Тряб.. - и млъкна.

- Не! Не! Не ,не, не! Госпожо Бекет! - разплака се силно Кейти. - Пак баща ми! Той проваля живота на хората! - каза гневно, но продължаваше да плаче. След като се поуспокои каза - Това е майката на Алисън. Като дойдох, тя също беше тук. Държеше се като луда. Каза,че е тук от няколко месеца. След като слязох от лодката, в която бях дошла, тя удари човека вътре и се качи в лодката. Започна да гребе към кораба, но човекът се свести и чух изстрел. Той я простреля. Това.. Тя е лежала така няколко дни. Аз... Сама попаднах в капана както той каза - каза тихо тя накрая, мслейки,че не я чувам и продължаваше да хлипа.

Тръгнах към нея, но тя се отдръпна.
- Не! - Отсече тя. - Трябва да я погребем! Където баба ми. - каза и тръгна нанякъде. - Отивам за лопата, а ти я вземи и тръгни в тази посока! - посочи с пръст. - Ще те настигна! - и се изгуби от погледа ми.

Добре. Сега? Как да взема? Накрая я взех на ръце. Тръгнах в посоката, която ми каза Кейти.

След няколко минути усетих, чс някой се приближава. Това е Кейти.
- Ето тук. - каза тя и спря.

Видях как започна да копае близо до купчина пръст. Явно това е гробът на баба й.

След около двадесет минути вече имаше изкопана достатъчно голяма дупка. Сложихме жената вътре и след това я заровихме. Кейти написа бележка "Патриша Бекет 19** - 2017." Сложи я върху гроба и я затисна с камък.

Отново плачеше. Погледна ме.
- Съжалявам.. - каза и опита да побегне отново.

Хванах я.
- За какво? Не си ти виновна! - казах й. Тя само ме пофледна, повтори "Съжалявам" и се опита да избяга отново. - Не те мразя! Първо не си ти виновна, че аз съм тук. Ти ли ме извика? Не! Ти ли ме накара да дойда? Не! Тук съм заради други хора. Не си виновна ти и за смъртта на тази жена! - казах й след което я прегърнах. Тя не се отдръпна. - В момента благодаря, че съм тук! - казах, а тя ме погледна объркано. - Тук съм ... С теб! Няма да си сама! Преживяла си толкова много. Трябва да има някой до теб. Ако не бях, ... ти щеше да разговаряш с маймуните или рибите! - казах, а тя се засмя.

- Т да не би да се хвалиш! - попита ме тя.

- мм.. Не! - казах и тя се засмя отново. Поне спря да плаче. - Знаеш ли..

- Какво ? - попита тя.

Не й отговорих, а направо я хванах, вдигнах я и я преметнах през рамо.
- Хей, какво правиш? - попита ме тя.

- Трябва да се забавляваш. - казах и я хвърлих в морето.
- Еей! - дръпна ме и мен и започна да ме пръска.

След около час игра във водата решихме да излезнем, защото се изморихме.

Влязохме във вилата вир вода.

Г. Т Кейти

Много съм му благодарна, че ме разведри. Може пък да не е толкова лош. Но един въпрос ме тормозеше още.

- Наистина ли не ме мразиш! - попитах го.

- Казах ти вече! Не си направила нищо, с което да те мразя. - отговори ми.

- И не го казваш, защото в момента преживявам толкова неща и психиката ми е срината. - попитах го сериозно.

- Не те мразя!

- Добре. - казах леко несигурно. - Сега да се преоблечем! Целите сме вир вода.

- Дъа... ами аз нямам дрехи тук. - каза той.

- Вярно - засмях се. - Тогава... Нямам идея. - продължих да се смея.

- Ха- ха много смешно. Да ама не! Ако ще съм тук, не може да обикалям гол. Стига ти да искаш де.. - усмихна се мазно.

- Да! Ще измислим нещо! - казах. - Може да ти дам някоя от моите дрехи и да преровим да видим дали ще намерим нещо.

Отидох в стаята си и започнах да ровя из куфара си. Намерих една мноого широка тениска и един мнооого широк анцуг. Защо съм ги сложила?! Нищо, тъкмо ще свършат работа!

Слязох долу и му ги подадох.
- Хайде преоблечи се и аз също. - казах и се качих да се преоблека.

Сложих си черна тениска и къси панталони и слязох долу. Там стоеше и ме чакаше Алекс.

- Е, сега какво ще правим? - попита ме.
-----------------------------------------------------------
Здравейте! Това е седмата част. Та, какво мислите? :)