По едно време усетих как някой ме ръчка.

Отворих очите си и видях едно момче малко по-голямо от мен да ме бута.

Беше с моряшка шапка, явно е част от екипажа.

След като видя, че съм будна каза:

- Пристигаме до избраната от Вас дестинация след по-малко от час!

Аз само кимнах и той си тръгна.

Станах и реших да обиколя кораба и да се огледам.

Близо половин час се любувах на гледката, когато в далечината съзрях острова.

След около десет минути ме извикаха при капитана, който ми каза, че не може да идем по-близо до острова, защото става твърде плитко нататък. Също каза, че някой ще ме съпроводи с лодка до брега след, което ще си тръгнат.

Съгласих се и св качих в вдна лодка.

Същото момче, което ме събуди беше в лодката и ми помогна да стигнем до брега.

Там стоеше една жена.

Като се прибложихме по-близо видях, че това е майката на Алисън. Какво?! Какво прави тя тук?!

Като видя, че се приближава лодка, тя се затича да ни посрещне.

Когато вече беше до нас видях, че изглежда малко странно. Косата й беше доста разрошена и носеше дрехи направени от парцали.

- Свобода! Най-сетне свобода! - крещеше като полудяла тя.

- Какво говорите госпожо Бекет (фамилията на Алисън)? Защо и от колко време сте тук? - попитах я.

- От няколко месеца! Заради баща ти... Ти дойде да ме вземеш! - За какво, по дяволите, говори тя?

- Какво?! - попитах я шокирано.

- Хайде да си тръгваме! - каза тя.

През цялото време имах чувството, че разговарям с луда ,а и тя така ме гледаше.

- Никъде няма да ходиш! - каза й момчето.

Слязох от лодката и докато свалях куфара си, момчето ме погледна задоволено и каза:

- Сама падна в капана! - след което бутна куфара ми във водата и понечи да тръгне, но г-жа Бекет го удари с греблото по главата, качи се в лодката и тръгна към кораба, а момчето остана зашеметено в лодката.

Когато приближиха кораба се чу изтрел.

От брега набюдавах как тялото на жената пада във водата, след което прибраха лодката и кораба потегли в посока обратна на брега.

През цялото време гледах и стоях като попарена. Какво се сличи току що?

След като се съвзех тръгнах към вилата.

На острова се намира една вила на един етаж разположена на земата и няколко части с по една стая, разположени на няколко дървета .

Наоколо има разположени още малка градина (баба ми сама отглеждаше голяма част от храната), хамбар (в който се съхранява храната и един малък обор (в него имаше кон и няколко кокошки).

Като бях малка бях разучила целия остров. Играх си между палмите и се криех по по-гористата местност.

След като стигнах, видях, че на външен вид нищо не се е променило. С една единствена разлика : никой не ме посрещна.

Това е много странно. Винаги като идвах тук баба ми или някой от персонала (тук имаше около десет човека персонал).

Влязох вътре и започнах да се оглеждам. Беше малко прашно, но иначе нямаше разлика от последния път, в който съм идвала.

Оставих куфара си на пода и започнах да обикалям по стаите да намеря някой.

Обиколих абсолютно навсякъде, но не намерих никой. Вече започнах да се притеснявам. Къде са изчезнали всички?! Най-важното къде е баба ми?! Тръгнах отново из стаите да търся поне някаква бележка, което е лудост.

Кой, по дяволите, ще изчезне без да се обади, а ще остави бележка?! Но колкото и налудничаво да е това, все пак не се отказах и продължих да търся някаква бележка или знак, но не няма нищо.

Както и да е реших по-късно да търся отново. Качих се е една от стаите на дърветата и се настаних.

След като слязох отново във вилата реших да си направя нещо за ядене.

Отидох до шкафовете в кухнята и започнах да търся някакви продукти да си сготвя.

Да, има електричество. Незнам от къде и как е свързано, но има.

След като прерових всички шкафове и хладилника и не намерих нищо, реших да отида до хамбара.

Влязох вътре и намерих зеленчуци и реших за сега да си направя салата.

Взех ги и се върнах във вилата. След като се нахраних реших отново да огледам острова.

Отидох до обора като вътре намерих останали само три кокошки, а от коня нямаше и следа.

В градината имаше засадени някакви неща, но за момента не различавах кое какво е.

Реших да обиколя и останалата част от острова, където няма постройки.

Намерих мястото откъдето извира водата за пиене, но и там нямаше никой.

Отидох до най-далечната част на острова.

Там намерих купчина пръст, върху която имаше забито нещо. Сега разбрах! Това е гроб.

Леко се ужасих, но реших да се приближа и да го огледам.

Видях една бележка затисната с камък върху купчината пръст. Взех я. Върху нея беше написано с ръкописно: "Грета Мендес 1932 - 2014".

Какво?! Това е името на баба ми!? Но... Да не би..? Не, не! Не може! Но.. Баба ми е мъртва? И дори не знам. Очите ми се насълзиха. Дали баща ми е знаел? Ако да, защо не ми е казал?!

Тук пише, че е починала преди три години. За последно бях тук преди четири години. Значи тя е мъртва от три години, а аз не знам!!?

Ами майката на Алисън? Тя защо беше тук? С какво баща ми е замесен? Защо крещеше "Свобода"? Нима е държана тук насила? Но защо? От кой? Защо я убиха?

Защо сама паднах в капана? Защо баща ми ме е лъгал толкова?

Коя е истинската ми майка? И Алисън... Толкова много въпроси!

Имам чувството,че нищо не знам! По дяволите! Колко тайни има това семейство? Какво още не не знам?

След няколко часа в сълзи и размисли се прибрах във вилата. Вече беше тъмно и реших да си лягам...

*на сутринта*

Събудих се от звука на алармата.

Изправих се и чак тогава си спомних.

Аз съм на остров. Сама. И защо, по дяволите, не съм изключила алармата си?! Ъгх...

Реших да си легна отново. Все пак беше рано, а и нямам работа.

След като вече окончателно станах, слязох във вилата (казвам слязох, защото моята стая е една от тези на дърветата) и си направих сандвичи с каквото намерих.

Настаних се на масата и се заех с това, което правя често напоследък - размишлявам.

Стигнах до въпроса защо съм сама като тук имаше десет човека от персонала?! Къде са останалите?...

След като закусих реших да отида до дневната.

Тя представлява не толкова голяма стая с диван маса и няколко шкафа.

Върху единия има телевизор. Да, телевизор.

На този остров има прекарана мрежа, т.е има интернет (не знам как..., но има) и също така има сигнал на телевизора.

Та, реших да си пусна телевизора.

Имаше само три програми: една само за новини, друга за филми и третата беше Disney Channel.

Като за начало пуснах тази с новините.

"Днес Алекс Скот продължава със световното си турне след петнадесетдневна пауза. В момента той пътува от Ню Йорк към следващата спирка от турнето си в Мелбърн, Австралия. Още информация в следващата ни емисия в 19:00. А сега..."

Стига ми толкова! Как може? Пускам телевизора и първото нещо, на което попадам е той?! Алекс Скот!?

Г.Т Алекс

Пътувам вече не знам колко време към Австралия.

Започва да ми омръзва! И Дейв го няма, защото отиде при някакви роднини... Направо умирам от скука!

- Остават още около два часа докато пристигнето! - чух гласа на пилота.

Има още два часа. Какво да правя?

Реших да кача снимка и да чакам някой хейтър да коментира. Под някой имам предвид Кейти.

Да, знам че ме мрази, но все пак ще завържа разговор. Поне няма да ми е скучно! :) Само да видим коя да кача... Да, тази става!

@aleksskot добави нова снимка

@aleksskit: Това е за теб @katyhateskot😉

И отговорът не се забави..

@katyhateskot: Защо за мен?! А и ти не трябва ли да си на самолет?!

Добре...

@aleksskot изпрати съобщение:
да, но това не ми пречи да кача стара снимка!

К: Дали?!

А: и защо така мислиш, кейти?!

К: За теб няма ли главни букви? Поне на имената?!

А: Отговори на въпроса ми. Защо така мислиш, Кейти?! (Сега доволна ли си?)

К: Да! А ...

Не успях да дочета, защото бях прекъснат от втория пилот:

- Господин Скот, нападат ни! - и ми показа прозореца. Чак сега видях, че и от двете стани на самолета има по един друг с оръжие, насочено към нас - Моля, закопчайте колана си и сложете кислородната маска! - след което веднага се върна в кабината си.

Направих каквото ми каза, след което се огледах и видях, че и Блейк (човек от екипа ми) е направил същото като мен.

С този самолет пътуваме само аз и Блейк, естествено и двамата пилоти, защото другите от екипа ми ще ме чакат направо там.

Чух изстрели. По едно време видях как Блейк се накланя и видях под него локва кръв. О, не! Простреляли са го.

Тъкмо щях да стана, за да отида при него, когато усетих остра силна болка в единия си крак. Погледнах надолу и видях, че са ме улучили и не можех да се движа.

При мен дойде единия пилот.

- Господин Скот, трябва да скочим!

- Моля?! Какво? - самолетът започна да се накланя. - Кой управлява самолета? - започнах да се паникьосвам.

- Трябва да скочим! Няма време! Другият пилот също е прострелян! Само ние останахме! А и олучиха едното крило. Въпрос на време е да се разбием! Така че, сложете това - подаде ми един парашут - и да скачаме!

Стигнахме до аварийния шлюз. Отворихме го.

-Виж сега... - не успя да довърши и падна.

Останах само аз. Сега какво?!

Скочих.

Полетях надолу...

Опитах се да отворя парашута, но нищо не се получава.

Отново и отново опитвах, но не!

Погледнах надолу. Имаше още към триста метра.

Отново опитах, но този път най-после се отвори..

След няколко секунди усетих плясък и студ. Бях в океана..

Кракът и всичко друго ужасно много ме болеше.

Всичко около мен се замъгли и не след дълго всичко се потъна в мрак.

Г.Т Кейти

Чуваше се шум от падащ предмет. Излязох навън и се огледах.

По едно време видях нещо в небето. Не след дълго това нещо се разби във водата на няколко километра от острова.

По едно време видях как нещо изплува над водата, на няколко метра навътре в океана.

Вгледах се по-добре и осъзнах, че това е човешка фигура...

-----------------------------------------------------------
Здравейте! Това е новата глава. Надявам се да ви хареса! Моля споделете мнението си! :)

Много, много, много обичам Шон Мендес! 😍😍😍😍😍❤

There's nothing holdin' me back🎶🎶

Ообиичам тази песен! 😀💖😍😍