- Прав си. Не мога да го направя. - беше отговорът му. В същия момент се чуха тежки стъпки и в стаята се появи още един мъж на възрастта на Ник, който също държеше оръжие в ръката си - Но Дилън може. - допълни Ник, лукава усмивка, пропрявайки си път на лицето му, карайки сърцето ми да препуска с двеста километра в час.

- Но защо? - прошепнах тихо, молейки се да се случи някакво чудо и всичко това да излезне просто някакъв смахнат кошмар.

....

Katy's POV

Алекс изтръпна на мястото си, хващайки ръцете ми, които бяха около кръста му, сякаш в опит да м успокои или предпази, но единственото нещо, което усещах, бяха пръстите му, които той опиваше да спре от треперене и страхът бушуващ във вените му.

- Хей, ти не си ли този Скот някакъв си, който загина миналата година? Ти си жив? - непознат глас, очевидно на този Дилън, проговори. - Чух, че си бил много популярен сред тийнейджърите! Може ли автограф за дъщеря ми? Тя всъщност е тук. Лили! - извика. Значи бащата на нашата 'спасителка' ще ни убие. Колко яко!

- Не мисля, че сега е подходящото време за автографи. - прошепна Алекс.

- Тя дори не го харесва. - промърморих в гърба на Алекс. Това изобщо нямам представа откъде дойде. Явно като съм в подобна ситуация мозъкът ми спира да функционира правилно. И все пак, как тогава ще си спомня за разговорът ми с Лили отпреди няколко месеца, където казваше, че не го харесва, ако мозъкът ми не функционира?

Добре, явно не мисли за съществените неща. И цялото това нещо нямаше смисъл.

- Не си тук да взимаш автографи, Дилън! - обади се баща ми.

- Ох, вярно. - засмя се нервно - Е, няма да бъде автограф, но мисля, че пръста ти ще бъде достатъчен подарък за нея, в смисъл, ще бъде по-лесно да взема пръста ти отколкото да се опитвам да ти преправя подписа, използвайки безжизнената ти ръка. - обясни.

- Защо просто не вземеш цялата му ръка? - чух гласа на баща ми - Или главата му? По-хубава гледка ще са тези къдрици, отколкото някакъв си мръсен грозен пръст.

Какво по дяволите?!

- Или направо цялото му тяло? Ти и без това трябва да го скриеш някъде. - продължиха с малкия си разговор, двамата мъже.

- Какво не ви е наред?! - извика Алекс, размахвайки ръце. - Никой няма да ме разчленява! Нито пък убива! Това тяло - с ръце обходи тялото си - без тези ръце - плясвайки леко ръцете ми - е нужно цяло на света. И живо! - Какво по дяволите?! -  Вярно, че къдриците са може би най-хубавата част от тялото ми, която се вижда, но и устните ми и ръцете ми не са за изпускане, така, че никой няма да ме убива! - довърши, скръствайки ръце пред гърдите си, явно забравяйки факта, че аз все още съм зад него, прегърнала го, и че тези срещу него имат оръжия. - Не смей да ми насочваш пистолет!

Идиот. С главно И!

Въздъхвайки, аз опрях главата си на гърба му, отново, в очакване какво ще се случи.

- Малката певица я е страх от смъртта, айй! - коментира баща ми с бебешкия си глас, който изобщо не му се получи. - Дилън, - проговори сериозно секунда по-късно - да приключваме.

Не можех да видя какво се случваше пред мен, но според изтръпването на Алекс и слагането на ръцете си върху моите отново, предполагам, че мозъкът е навестил главата му и вече осъзнава какво е направил и какви ще са последствията. Това, или най-вероятно пистолетът, който предполагам е насочен срещу него, тъй като този щракащ звук се появи отново.

- Виж, извинявам се! - проговори Алекс - Някой път не знам какво говоря! Не приемайте думите ми насериозно! Вярно, че няма да е хубаво да ме застреляте, но това не беше заповед или нещо подобно. - опита да се защити. Не беше хубаво да провокираш тези мъже, нали? - Но вижте сега, изобщо няма да се отрази добре на досиетата ви убийство на поп звезда, нали? - Не... Пак се започна. Някой трябва да зашие простата му уста! - По-добре си вървете и намерете някой друг, нормален човек, на когото да отнемете живота. Поне присъдата ви да е малка. - довърши, да се надяваме.

- Ти шегуваш ли се с мен?! - извика невярщо другият глас, Дилън. - Момче, не–

- Вие сериозно ли?! - извиках изнервено, все още зад гърба на Алекс - Ако ще го застрелвате, какво чакате?! - отблъснах се леко от гърба му, опитвайки да мина встрани и да застана до него, или така,че да имам по-добра гледка на това какво се случва пред мен, но Алекс предотврати това ми действие, избутвайки ме отново зад него - Той тук ви дърдори някакви глупости, от които чак на мен ми идва да дръпна спусъка и да се самоубия, а вие го търпите?! - Но това не ми попречи да говоря, нищо, че нямам очен контакт със събеседниците ми - Сериозно, ако не го застреляте, след малко аз ще го направя! - довърших, скръствайки ръце, все още стоейки зад огромното тяло на Алекс.

- Давай го по-спокойно, става ли?! - той се обърна леко към мен, шепнейки, а аз извъртях очи.

- Тя е права. - обади се Ник.

- Браво на теб! - промърмори Алекс.

- Какъв ти е проблемът?! - извиках, хващайки рамото му, дърпайки го с всичка сила, така че да се обърне към мен. Въпреки протестите му и тежестта му очевидно, той се завъртя леко към мен дарявайки ме с изнервена физиономия.

- Проблемът ми е, - след няколко секунди, най-накрая и той избухна - че се опитвам да ни спечеля малко време, а единственото нещо, което ти правиш е да им крещиш да ме застрелят, криейки се зад мен! И това ми било приятелка! - сега той напълно се обърна към мен с бясно лице.

- Ти ме буташ и не ми позволяваш да изляза! - извиках в отговор.

- Да, защото се опитвам да бъда джентълмен и добро гадже и да не те излагам на опасност! А ти?! - сега лицето му беше червено, но вниманието му напълно върху мен.

Честно и аз бях забравила за двамата мъже и насочения пистолет срещу нас, докато Алекс не се мръдна и не ми предостави лека видимост.

Преглъщайки тежко и връшайки погледа си върху Алекс, аз отвърнах - Ти сам си изкопаваш гроба с безмислените звуци излизащи от устата ти! - В момента нямам идея какво правя. Печеля време? Или им доставям удоволствие с малкото шоу, което им спретнахме. В смисъл, за секундата, която си откраднах и ги видях, двамата изглеждаха доста развеселени. Но кой не би се развеселил гледайки безмислен спор между тийнейджъри? Е, между тийнейджърка и вече 'възрастен', нали навърши 20 миналата година. - Никой няма да ме убива! - опитах да имитирам тона му - Това тяло е нужно на света! Бла, бла, бла. Сам си унищожаваш шансовете за живот!

- И ти ми помагаш! - усещах как кръвта му кипеше във вените. - Вместо да защитиш гаджето си, ти директно му крещиш в лицето "Искам да те издера жив!"! - Какво по дяволите?!

- Никога не бих те издрала жив! - беше отговорът ми - Не бих причинила това на перфектната ти кожа! По-скоро бих те гледала как се давиш отколкото да нараня кожата ти, или косата ти.

- Моля?! - очите му се разшириха - Казваш, че ме искаш мъртъв?! При това да гледаш собствената ми смърт?!

И после аз съм била кралица на драмата.

- Казах, че бих предпочела да гледам как се давиш, не че го искам или нещо подобно. А и какво? Това е един от най-добрите начини да умреш, а и най-възможните тук! Водата е полезна за кожата ти!

Защо винаги водя безмислени спорове с него?

- Каква полза щом ще съм мъртъв, а?! Кожата на мъртвите избледнява и се разпада! Със смъртта ми не идва нищо хубаво!Единственото нещо, което виждам е хиляди фенове - О, да, той имал фенове! - скърбящи за мен, и ти заедно с тях. И още куп други неща.

Леле, колко добър аргумент!

- Аз не съм ти фен. - отвърнах.

- Знаеш ли разликата между тях и теб? На тях ще им мине рано или късно, а и те няма да има за какво да се хванат и да ме помнят, освен филмите и песните ми. - ъгх - Но ти от друга страна, ти ще знаеш къде е гроба ми и ще идваш всеки ден. Ще изглеждаш ужасно, защото си прекарарала часове в плач, заради мен. Постоянно ще се обвиняваш за това, че си провокирала смъртта на гаджето си. И никога няма да ме замениш, първо защото никога няма да ме превъзмогнеш, и второ, ще изглеждаш толкова зле, че нито едно момче няма да иска изобщо да те заговори! - и това ако не е грубо, не знам какво е - Ще те преследвам в сънищата ти, завинаги! - довърши, натъртвайки на думата "завинаги".

Трябваха ми няколко секумди да осъзная думите му и да намеря подходящ отговор. За кой се мисли той?! Дете на женско куче!

- Как, по дяволите, ще провокирам удавянето ти?! - извиках - И спри да си придаваш толкова важност! Откъде знаеш каква част от живота ми заемаш?! Също така, престани да повтаряш "гаджето си"! Дрзнещо е! Ако ще използваш нещо, поне кажи приятелка! Но защо да го използваш?! Някога да си ме питал или да си искал да излизаме? Аз не помня такъв случай. Така че няма нищо официално. Може да не си важна част от живота ми! Може да си просто някой непознат!

- Оу, става интересно! - чу се гласа на Дилън някъде встрани.

- Значи всичкото е за това? - Алекс стегна челюстта си, а в очите му сякаш се появиха пламъчета - Мислех, че е ясно!

- Съжалявам, скъпи, нищо не е ясно преди да стане официално! - отвърнах повдигайки веждата си.

Не знам защо съм толкова бясна в момента. Не знам защо започнах този спор. Не знам защо Алекс също е толкова бесен. Е, това е очевидно, но все пак. И нямам идеа как ще завърши вечерта ни!

- Ох, и значи съм просто някакъв непознат за теб?! -  гласът на Алекс излезна доста нисък и заплашителен, а пламъкът в очите му сякаш се увеличи. Защо ли имам чувството, че събудих животното в Алекс? Това, което завършва гледайки ме с жадни очи?

- Не знам. Може би. - вдигнах рамене, прехапвайки устната си.

- О, нима?! - КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ТОНЪТ НА ГЛАСА МУ СПАДА С ВСЯКА ИЗРЕЧЕНА ДУМА?! Толкова е съблазнително! Ъгх!

Честно, в момента бях повече притеснена от Алекс, от колкото тези оръжия.

- Някой да ми проговори по този начин, директно се превръщам в гей. - След коментарът на Дилън, нещо в главата ми прещрака и едва тогава си спомних, че не сме сами и че си имаме публика.

Обърнах вниманието си към двамата мъже, които до преди малко ни заплашваха. Изглежда скоро не са ходили на театър, защото наистина се забавляваха от сцената, разигравана пред тях. Нямаше да се изненадам ако си бяха взели столове и бяха изкарали пуканки от някъде.

Друго нещо, което привлече вниманието ми, беше, че пистолеът му в момента лежеше най-спокойно върху плота и нямаше никакво оръжие насочено срещу нас.

- Ако ни извините, - проговорих им - но щом сте тук да ни убиваъе по незнайно каква причина, поне ни оставете да проведем последния си спор насаме. Без зрители. - казах настоятелно и върнах погледа си върху Алекс, който поддържаше все същата физиономия. Стегната челюст и очи в пламъци. Главно очите.

Баща ми промърмори нещо от рода на "Какво има да губим" и "по вида му, следва сцена, на която не искам д съм свидетел", след което с Дилън напуснаха стаята.

Аз въздъхнах и казах тихо "Успокой се, тръгнаха си!" на момчето пред мен.

- Да се успокоя?! Казваш ми да се успокоя?! - той изръмжа. Нещо подобно на ръмжене, мисля.

- Да. Как ще се измъкнем сега? - попитах, снишавайки гласа си в опит да не ме чуят, започвайки да оглеждам стаята за възможен изход.

След малко усетих гърба ми да се удря в стената, ръцете на Алекс от двете страни на главата ми и тялото му върху моето, което ме прави приклещена към стената с Алекс дишайки срещу ми.

- Алекс, казах ти– сложих ръка на гърдите му в опит да го избутам и да продължа с търсенето си.

- Значи съм непознат, а?! - изръмжа срещу ми.

- Алекс. - пробвах се да го избутам отново. но той стоеше като скала пред мен. - Престани с това, нямаме време!

- Кейти! - Ахх, защо трябв да казва името ми по този начин?! - Отговори на въпроса ми! - хвана брадичката ми с еднта си ръка и я повдигна, карайки ме да го погледна в очите, пламъците, в които, превзели ги напълно.

Как може в рамките на няколко минути, този човек тук да се превърне от най-простия човек на света в някакъв секси гръцки бог?!

- Не вярвам някой непознат да може да се целува така. - каза, веднага след което слепи яростно устните ни.

Мога да кажа, че целувката не беше достатъчна нито за него, нито за мен, но просто трябваше да се отделим, защото въздухът ни свърши.

- Ще се изненадаш. - прошепнах, усмихвайки се лукаво, най-накрая избутвайки го от пътя си, освобождавайки се от клетката си.

- Моля?!

- Добре, Алекс, престани! Моля те! Не виждаш ли, че в момента не е времето за това!? - извиках, отново претърсвайки стаята с поглед.

- Ако говориш за спора, ти го започна! А ако говориш за целувката, извинявай, но преди няколко минути кой ме умоляваше да го целуна?! "Целуни ме"! "Целуни ме!"! - имитира гласа ми, а аз извъртях очите си.

- Това беше плана ми! Но ти отново трябваше да провалиш всичко! - отвърнах.

Ъгх! Тези двамата са се серили да вземат пистолетите със себе си!

- Как. по дяволите, съм провалил това?! Ти ми каза да те целуна!

Аз въздъхнах и се обърнах към него - Ти ме разсея, ясно!? Планът беше да.., всъщност, исках да покажа на баща ми, че присъствието му не ме интересува, и че не ме е страх, затова те използвах за прикритие, но ти и твоето умение на целуване ме разсеяхте! - обясних.

- Значи, всъщност си нямала никакъв план, просто ме обвиняваш без изобщо да имам вина?!

- Аз–

Започнах изказването си, когато се чу странен шум и трети глас се появи - Вие двамата сте отвратителни! И откачени!

Изведнъж шкафът от под мивката се отвори и от него се показа човешка ръка, което ме накара да подскоча и почти да изкрещя, ако не беше Алекс, който отново сложи ръка върху устата ми.

След ръката се показа и крак, след него и втори и след малко човешка фигура се изтърколи от него.

Очите ми се разшириха, осъзнавайки, че това е Анджелика, която явно се е криела там през цялото време. Как е успяла да влезне вътре?!

Аз махнах ръката на Алекс от лицето ми, избутвайки го встрани.

Анджелика се изправи и изтупа дрехите си, след което ме погледна и каза с искрен тон: - Предпочитам да взема и сама да напъхам дулото на пистолета в устата си, отколкото да стоя и да слушам безмислените ви спорове!

Аз птвърнах на коментара й, ивъртайки очи, след което отново зпопнах да оглеждам стаята за някакъв изход.

Лошото е, че виждаах само един и той беше през вратата и към хола, пред чиято врата са те.

Ъгх.

........................................................................

Благодаря ви за 10К преглеждания на историята ми!! Обичам ви!! ❤

Знам, че трябваше да кача частта вчера, но бях доста заета и нямах как, но ето я сега тук! Надявам се да ви е харесала!

Също така, обещавам, че в следващата част тази сцена вече ще се развие!

..

Вчера Шон Мендес (играе Алекс) имаше рожден ден и навършваше 20..

Happy Birthday, Shawn! Words can't describe how much I you mean to me! I love you!! ❤

Благодаря, че четете историята ми! Надявам се частта да ви е харесала!

Очаквайте нова глава другата седмица!

See ya!

P.S. Не бъдете тихи читатели, натиснете звездата долу и оставете коментар! Only if you want ofc!