Г. Т Алекс

Сега имах няколко дни почивка от турнето ми. Целият ми ден мина както обикновено - записи, интервюта и т.н.

Докато не видях коментарите на новата ми снимка. Особено от тази @katyhateskot:
А какво стана с предишната? Да не би да погрозня?!😆😁😉

Знам, че е нормално да имам хейтъри, но тази вече ми лази по нервите! На всяка моя снимка оставя коментар!

- Как е брато? - Дейв влезна в стаята, ухилен до уши. (Дейв е най-добрият ми приятел).

- При мен е добре. А при теб? Защо си толкова щастлив? - отговорих му.

- Тъкмо се уредих с онази мацка, за която ти разправях, че съм срещнал миналата седмица на партито.

- Мхм.. Добре.

- Ее, какво ново при теб?! - попита ме.

- мм... Нищо. Разглеждам коментарите на новата си снимка. - отвърнах му.

- И?

- Какво И? - попитах го.

- Нещо интересно?

- Мне. Тази Katyhateskot пак е коментирала.

- Тази, която пише на всяка твоя снимка? - попита ме той.

- Мхм.

- Тя е голяма красавица! - казва ми след няколко минути.

- Даа. Чакай! Какво?! - вдигам поглед от телефона си и виждам как Дейв гледа нещо на неговият.

- Ами виж. - и ми показва една снимка.

- И тази също - показа ми друга снимка:

- Пич, покажи ми по-обикновена снимка. - казах му.

- Добре, ето.

Леле, тя наистина е Сууупер секси.

- Не е ли хубава?! - попита ме Дейв.

- Ами... Да! - съгласих се. Сериозно ли? Та тя е самата прелест! Ама няма как да сме заедно. Та тя ме мрази! Ъгх.. - Ама тя ме мрази!

- Е сега, това, че постоянно пуска коментари и се е писала katiHATESKOT не означава, че те мрази. - каза Дейв, опитвайки да звучи сериозно и убедително.

- Ама ти сериозно ли? - попитах го през смях.

- И защо те мрази? - попита ме най-добрият ми приятел.

- И аз не знам. - зачудих се.

- Ами разбери! - каза въодушевено той.

- Как? - погледнах го леко объркано.

- Стига де, Алекс! Как може да разбереш нещо за човек освен през интернет? - пак не го разбрах и той продължи - Питай самия човек? В този случай питай тази Кейти!

- Незнам .. - отвърнах му.

- Разбери защо те мрази.

- И какво да й пиша?

- Ами не знам..бъди по-груб може да я ядосаш и така...

- Каква е тая логика?! Как като я ядосам ще ми каже?

- Просто опитай!

В крайна сметка ме убеди.

@аleksskot изпати съобщение на @katyhateskot: Какъв ти е проблема?

Почти веднага ми отговори:

@Katyhateskot: На мен? А на теб какъв ти е?

@aleksskot: Ами незнам! Може би това, че постоянно пишеш гадни коментари на снимките ми!

Кейти: Човек, ти си известен, нормално е да имаш хейтъри! Така, че какъв ти е проблема с мен?

Алекс: Защо ме мразиш?

Кейти: Защо трябва да ти отговарям?😡

Добре, това момиче ми харесва!

Алекс: Отговори ми!

Кейти: Помниш ли Алисън?

Коя, по дяволите, е Алисън?
...............................................................

Г.Т Кейти

След като получих първото съобщение много се изненадах.

Досега не беше отговарял на нито един от коментарите, а сега ми е писал съобщение.?! Но той заслужава всичките коментари!

- Трябва да си плати за Алисън! - обади се Анджи.

- Да! Обаче съм убедена, че вече даже не я помни! - отвърнах й.

- Питай го - ядосано ми каза тя.

Кейти: Помниш ли Алисън?

След няколко минути ми отговори.

Алекс: Трябва да тръгвам. Имам работа.

Кейти: О, я стига. В момента си си вкъщи и се излежаваш в стаята си!

Г.Т. Алекс

Моля?! Тя от къде знае?

А: Ти пък от къде знаеш? Да не би да ме следиш?

К: Има интернет! Преди 20 минути си се тагнал, че си почиваш вкъщи.

А: От къде знаеш, че не съм излязъл някъде или пък, че нямам работа?

К: Нямаш! Знам ти програмата!

Как така знае програмата ми?!Лукава усмивка се показа на лицето ми.

Г.Т. Кейти

Не, не! Не трябваше да го пиша това! Прозвуча много странно! Мамка му!

А: .. Така ли?😏

К: Нямах това предвид! 😤

А: Мхм...

К: А и факта, че още пишеш с мен го доказва!

Печеля!!!

А: Та, защо и от къде знаеш програмата ми?

Ами сега? Какво да му кажа? Както той игнорира въпроса ми и аз ще игнорирам неговия!

К: Да се върнем на Алисън! Помниш ли я?

Г.Т Алекс

Стига с тая Алисън! Коя е тя?

- Хей Дейв! Да познаваш някаква Алисън? - попитах излежаващият се до мен приятел.

- Ам.. Не знам. - отговори ми той.
След няколко минутна пауза добави - Не се ли казваше така едно момиче, с което излизаше преди няколко месеца?

Замислих се. Точно така! Преди около пет месеца излизах с една Алисън. Но какво за нея? Защо ме пита за нея?

С нея излизахме кратко може би две седмици, но се разделихме, защото тя каза, че не сме един за друг и, че я задушавам и ще е по-добре да скъсаме.

Според мен тя имаше леко психични отклонения. Не знам защо изобщо излизахме! Аа, тя беше доста красива! Не, че съм толкова повърхностен, но тя ме заслепи!

А: Защо ме питаш за нея?

К: Ти я погуби! Тя беше най-добрата ни приятелка!

Чакай, какво? Как така съм я погубил?

А: Как така съм я погубил?

К: Ами след като я заряза тя беше толкова съкрушена, че се самоуби! Един ден я намерихме в стаята и простреляна в главата.

А: Съжамявам, но това е брутално! Как за една раздяла ще се самоубива?! Знаех си, че има психични отклонения! И как така съм я зарязал? Тя остави мен!

К: Ей, не обиждай приятелката ни! И как така тя те е зарязала?

А: Ами каза, че не сме един за друг и че я задушавам и скъса с мен! А бяхме излизали само две седмици!

К: Чакай малко! Само две седмици?!

А: Да!

К: Добре. Чао. Да знаеш, че още те мразя! 😏

Как ме отряза само!

Съжалявам за горкото момиче, но има нещо странно тук. Да видим!

Г.Т Кейти

Но как така?!

- Анджи, колко време Алисън излиза с Алекс?

- Не съм сигурна. Само знам, че в деня преди да се самоубие каза, че предишния ден някакво момче е скъсало с нея. - отговори ми тя. - А това прави около месец откакто се запознаха с Алекс и започнаха да излизат.

- Странно! Алекс каза, че са излизали само две седмици и тя скъсала с него. - казах й.

- Тогава кой е виновен за самоубийството на Алисън или пък убийството?

- Хей не говори такива неща! - скарах й се. - Как така убиството?

Тя не ми отговори. След това приключихме разговора.

През останалите дни от училище си взех изпитите и дойде време за церемонията за завършването.

А колкото до този разговор, който бях дочула от родителите си, той все още не се е състоял.

След като официлано завърших се прибрах вкъщи. Там ме посерещнаха родителите ми.

- Миличка, трябва да поговорим. - каза майка ми. Кимнах. - Добре, в хола след десет минути. - отново кимнах и се качих в стаята си.

Най-после ще ми кажат какво става! След десет минути вече бях в хола.

- Мила, ние ще се развеждаме! - каза майка ми.

- Това вече го знам! - отвърнах й раздразнено. - И защо така решихте?

- Това си е наша работа! - сопна се баща ми.

- И само за това ли ме извикахте?! Да ми кажете нещо, което знам? - повиших тон.

- Не смей да ми повишаваш тон! - извика баща ми. Какво му става?! - Трябваше да останеш с майка си! - последното го имърмори.

- Моля?! Тя е тук! Какво трябва да означава това? - развиках се.

- Това, че Ейми не е твоя майка! - продължи да крещи той. - Аз те взех от истинската ти майка веднага след като се разделихме! Исках да й отмъстя задето ме измами!

- Какво?! Лъгали сте ме през целия ми живот?! - извиках през сълзи. - Значи съм ти в тежест? Така ли?! Изобщо обичате ли ме?! Досега винаги съм била сама! Никога съм ви се пречкала! И съм ви в тежест! Мислех, че не ми обръщате внимание, защото сте заети, а то било, че НЕ МЕ ОБИЧАТЕ? И ти ли "МАМО" през цялото време докато играеше и рисуваше с мен като бях малка и като ми казваше, че ме обичаш си ме лъгала?! - обърнах се към "майка ми". - Не мога да повярвам! - потоци от сълзи се стичаха по бузите ми.

- Винаги съм те обичала! И Винаги ще те обичам! Ти си моя дъщеря! Няма значение дали имаме кръвна връзка! - каза майка ми, която едва сдържаше сълзите си.

Аз само завъртях главата си в отрицание няколко пъти и се качих в стаята си.

Как може през целия ми живот да са ме лъгали! Целият ми живот е лъжа! Как да ги погледна и да им имам доверие?! Не мога! Трябва да се махна от тук! Но къде да отида? Целият ми живот е тук!..

Сетих се! Баба! Макар всички да са ме лъгали, съм сигурна, че тя наистина ме обича! Точно така! Решено е! Отивам при баба! Тъкмо тя живее далеч от тук! Да! Това Е!

Извадих един голям куфар от гардероната си и започнах да събирам дрехи.

Сложих колкото се може повече, защото не знам колко време ще остана там.

Завърших и нямам задължения за сега, а е и лято. А и като се върна, ако се върна къде ще отида? Няма да го мисля сега! Има време!

Събрах всичко нужно, взех банковата си карта за спешни случаи, ключове и телефона си и тръгнах да излизам.

Докато влачех куфара по стълбите чух родителите ми отново да се карат.

- Тя е права! Трябваше да й кажеш по-рано за това! - говореше майка ми - А и премълча това, че имаш връзка с Тина (майката на Миранда)! Ами Алисън?! - Какво? Алисън?! И майката на Миранда?! Направо не мога да позная баща ми!

Чу се звук от шамар. Вече слязох по стълбите и видях как Ник (вече дори не мога да го нарека татко) удря майка ми (макар да не е истинската ми такава, тя винаги се е държала все едно съм истинска нейна дъщеря).

- СПРИ!!! Какво си мислиш, че правиш?! - развиках се. - Остави я намира! Какво ти е виновна!

Той започна да идва към мен, със закана явно да ме удари.

- Заминавам и не знам кога ще се върна. Мамо обичам те! А сега БЯГАЙ и напусни така наречения ми баща! - извиках й когато той беше далеч от нея. Ударих го, а после избягах Навън, но го чух да казва "ще си платиш".

Взех куфара си и тръгнах към колата ми (да имам кола, подарък за рождения ми ден).

Качих се и потеглих в посока летището.

Взех си билет до Сидни (естествено, не от авиокомпанията на баща ми, ето защо ми беше и банковата карта), от където мога да ида до баба ми, след което зачаках да ме извикат за полета ми.

За тези, които не са разбрали , баба ми живее на остров навътре в Тихия океан. Този остров се знае само от рода Мендес. Ходила съм там около три пъти.

Сложих слънчевите си очила, за да не се вижда, че съм плакала, вързах косата си на опашка и сложих една шапка. След което се огледах на телефона си и установих, че изобщо не приличам на себе си. И по-добре - никой няма да ме познае.

Писах на Анджи, че заминавам за неопределен период от време и да не ме търси, защото след като се върна аз ще я намеря, след което изключих телефона си.

До полета ми оставаше още час и реших да отида да си взема нещо, за да се нахраня преди полета.

Станах от мястото си и тръгнах към едно от заведенията за бързо хранене.

По пътя обаче се блъснах с някого и едва не паднах, но той ме хвана. Става ми навик да се блъскам в разни хора!

След като ме изправи видях, че този някой е със слънчеви очила и качулка.

Вгледах се по-внимателно и установих, че това е не кой друг, а самията Алекс Скот. Само не и той!

Той ми се усмихна, а аз се направих, че не съм го познала и му се извиних набързо, след което му благодарих и се отдалечих от него. Леле днес е странен ден!

Взех си храна. Малко по-късно ме извикаха за полета ми. Качих се в самолета и се замислих за остатъка от живота ми.

Какво ли ми предстои?! А дори и не бях планирала да заминавам така внезапно! Но да видим!

След няколко часа път вече бях на австралийска земя.

Тръгнах към пристанището. Там наех кораба, с който переди съм ходила дострова и потеглихме. Това са около 15 часа път.

Здравей нов живот!
-----------------------------------------------------------
Здравейте! Това е новата ми глава! Получи се може би най-дългата глава досега. Надявам се да ви хареса! Моля споделете мнението си! :) :)