Извадих още семки от пакета и погледнах напред, започвайки да ги чопля.

Кой да знае, че гледката от така наречената ти веранда пред стаята ти може да бъде по-интересна от постоянното зяпане на тавана..

Нищо, че точно срещу нея е разположена стаята на Алекс, в която се настани Миранда, но Алекс отново се премести там след като го изгоних.. Сложно, знам.

Е, той не спи там, поне до колкото знам, само си премести багажа, защото в стаята на Даниел, тоест долу във вилата, е доста пренаселена с багажа на самия Даниел, този на Миранда и всичкото, което си стоеше там преди да се появят.

Не ми е ясно само, защо Миранда не си вземе багажа горе и Алекс не пренесе своя долу. Но хей, кой би отказал момче без блуза да се разхожда из стаята му, защото Миранда не би. Особено тя.

Да, бяха с мен. И все още, сигурно са, нищо, че от стаята на Лиам и Анджи не спират да се чуват какви ли не звуци, а Миранда почти не се откъсва от Даниел.. С мен били.. Или пък ги манипулират по някакъв начин? Ха ха. Да, манипулират ги. За какво?

Просто явно са осъзнали колко глупаво изглежда отстрани положението ми и са се отказли да бъдат "с мен", каквото и да значи..

И нека сега Алекс си пати!

Нек само той стои сам, нека гледа останалите, нека си живее живота, САМ!

Нека бъде бездомното котенце, търсещо някой да го приюти, защото всички "домове" тук са заети, като и всички момичета, не че нещо им пречи да развалят "монахинята" в себе си, не е нещо ново.. Или някой от тях може да скъса и той ще си намери подслон.
В смисъл, не е като да не е хубав, да няма красив глас, усмивка и коса.. Но си остава същия глупак.. Горко на тази, която ще го "подслони"..

Ето го. Излиза с намръщена физиономия от стаята на Миранда, обличайки тениската си.

Какво стана, сладур? Натъкна се влюбена двойка, която не се насища никога?

- Затваряй вратата! - извика Миранда от стаята, след което Алекс се обърна и затръшна вратата след себе си.

- Я по-спокойно! - извика Даниел след това - Не си го изкарвай на вратата!

Алекс промърмори нещо и тръгна да слиза по стълбата надолу.

Аз се изкикотих, което накара Алекс да вдигне глава към мен, предизвиквайки появата на фалшива усмивка от моя страна - Нещо да искаш? - попитах без да махам фалшивата усмивка.

Той нищо не отвърна, просто стоеше посредата на стълбата, впил поглед в мен.

- Ако обичаш, - махнах с ръка след още минута взиране - заболяха ме мускулите на лицето. Ако няма да говориш.. - махнах още веднъж с ръка да си върви.

Той отвори уста, но точно преди да проговори, аз го прекъснах - Само ако не е отново едно от онези твои "извинения", от които слушам цяла седмица.

Той завъртя глава, мърморейки нещо, след което продължи пътя си по стълбите.

- Знаех си. - промърморих - Глупак! - замерих го със семките, които бяха в ръката ми, но те дори не достигнаха до него.

Е, другият път ще взема нещо по тежко и ще се приближа и проблемът ще бъде решен. Нищо сложно.

- Ъгхх. - Отиде хубавата гледка и доброто настроение, което ще рече, без плача, а гневът да преобладава. Настроението ми през последната седмица.

Много е добро, нали?

Но струва ли си наистина? Да си пилееш сълзите си, да се обезводняваш, заради някакъв глупак, мислещ се за голяма работа.

Струва ли си?!

Всеки знае как завършват историите с подобен сюжет.. Тя ще му прости рано или късно, защото ще го 'разбере'. Ще рзбере колко е глупав, ще разбере защо е постъпил така, ще разбере, че не е знаел какво прави, ще разбере, че не е помислил за последствията, ще разбере колко много се разкайва..

Ще знае, че нищо от това не е достатъчно, за да му прости, но ще си каже "Какво искам повече?! Виж го каква е развалина! Извини се..", ще си каже "Постара се. Заслужава още един шанс.", макар много да се съмнява..

Но тя го обича.. Знае, че колкото и да е, след като го обича, все някога ще му прости, но иска да го измъчи малко, иска да го накара да осъзнае колко много е сгрешил.. Но знае и друго. Знае, че след време той ще се откаже и най-после ще я остави намира, нещото, което е искала.. Знае, че след като се откаже от нея, няма да му отнеме много време и ще я замени, и тогава няма връщане назад.

А тя не иска това. Затова му прощава, въпреки че не е наистина.. Но какво от това? Ще бъдат заедно и той няма да отиде при друга. Нали това иска? Дори тя не знае какво иска..

Момичето е сложно създание..

- Ъгх.. - изправих се и се огледах наоколо. Няма никой навън.. Всички са по стаите си.. Само аз съм се измамила да изляза в тази жега..

Все пак е по-добре отколкото в стаята й с грозния таван, на който е разучила всяка една дупка и петънце от толкова време прекарано там..

Влезнах в стаята и се хвърлих на леглото. Отново се повтаря историята.. Ето го тавана.

- Хей, таван! - вдигнах ръка - Липсвах ли ти? - попитах го - Ти на мен изобщо. Е, някакви нови петна за разучаване? - попитах, слагайки ръце зад врата ми.

До къде съм стигнала.. Говоря си с тавана. Да.. Аз съм си наред..

- Да видим.. Черното е там, жълтото също.. - започнах да посочвам петната - И това там.. Ъгх, Алекс.. Какво ме караш да правя?!

Даже съм гладна.. Но не мога да сляза долу.. Той е там, най-вероятно..

И защо да не мога?!

Изправих се.

Защо да не мога?! Мястото е мое! Защо да не мога да отида и да си взема храна?! Ами да!

Станах и тръгнах към вратата. Откъде накъде няма да мога?!

Слязох надолу по стълбите и към вилата.

Добре.. Хайде!

Стигнах до прага и преди да отворя вратата сложих маската си, която не показва никаква емоция.. За какво му е някаква емоция от моя страна?!

Само влизам, правя си сандвич или там каквото и излизам. Дори няма да го поглеждам. Ясно!

Отворих вратата.

Ами да! Ето го! Излегнал се е на дивана, сложил ръка върху главата си. Спи. Или се прави, че спи. Играе си игричките както винаги.

А и няма как толкова бързо да е заспал. Той току що слезна. Освен аз да аъм зяпла тавана повече време..

Ъгх! Влизаш, взимаш си храна и излизаш! Придържай се към плана!

Оставих вратата отворена и се запътих към кухнята.

Трябваше да мина край него. Готово. Ето я и кухнята.

Отидох до хладилника и го отворих.

Каква изненада! Няма абсолютно нищо! Е, някаква чаша сок, остатъци от.. Нещо?, едно яйце и това е.

Толкова много хора.. Баща ми ако не ни изпрати скоро нещо.. Най-верпятно щв умрем от глад.. Е, има палми и някакви горски плодове, с които ще издържим няколко месеца, а тогава?!

Няма значение, ние ще се измъкнем дотогава, надявам се..

Сега не е времето да мисля за това! Сега трябва да ям и да стъжня живота на Алекс преди той да направи същото с моя.., моето отчасти вече направи..

Ъгх!

Взех яйцето и се насочих към плота за тиган.

Счупих яйцето и го сложих върху котлона.

Завъртях се, за да мога да взема чиния, обаче в същото време съм закачила и дръжката на тигана, който след това падна на земята.

Опитвайки да избегна загретият вече тиган да не падне върху крака ми, се дадох назад, но яйцето вече се беше изсипало и с другия си крак стъпих на него без да искам, което ме накара да се подлъзна.

Точно преди да падна, вдигнах ръце и се подпрях с едната си ръка на масата, а другата на плота. Да.. Кухнята е доста малка.

Опитах се да се изправя като избягвах да не настъпя горещия тиган. За сметка на това стъпих върху яйцето, което отново ме подхлъзна и този път изцяло паднах на земята.

- Ау! - извиках леко при удара.

- По-тихо! Хората се опитват да спят! - скара се мъжки глас. Я, някой се е събудил, ако изобщо е спал!

Извъртях очи и протегнах ръце нагоре, хващайки се отново за плота и за масата.

Опитах да се изтегля с ръцете си, стъпвайки на пода, но тъпото яйце се е размазало и отново се подлъзнах. Ъгх!!

Хванах се здраво и започнах да се тегля на ръцете си, за да мога да се преместя и да стъпя на място, върху което няма размазано яйце, малар вечесамите ми стъпала да бяха изцапани. Ъгх.. После ще трябва да изчистя всичката тази бъркотия..

След толкова много усилия (отстрани сигурно приличам на някое от онези момичета във филмите на ужасите, които са наръгани или простреляни и се опитват да се изправят и да побегнат, спасявайки живота си, само където кръвта липсва, а има яйце, не съм ранена и няма бягам за живота си.. Да.. Човек би се засмял при гледката ми..), най-после стъпих на счисто място и успях да се изправя. Почти.

Обърнах се да видя къде точно стъпвам, протягайки ръката си назад, за да се хвана по-добре и най-накрая да успея да се изправя като нормалните хора. Ситуацията ми е наистина трагична, че даже не е и толкова смешна.

Гледайки още към краката ми, изпънах ръката си, хващайки плота. Огромна грешка от моя страна.

Изпищях от болка и се пуснах и с двете ръце, падайки отново на земята.

Погледнах на ръката си, която сега беше червена. Кръв!

Сега вече дойде време за филма на ужасите..

Голям филм, няма що. На плота е имало нож и аз точно него съм напипала. Какъв късмет имам!

Опитах се да се изправя отново, но с една ръка е още по-трудно, имайки предвид, че другата не спира да кърви.

След няколко неуспешни опити се предадох. Нямам друг избор. Никой друг не е наоколо, освен той..

Въздъханах раздразнено.

- Алекс? - проговорих. - Алекс! - повторих след като не получих отговор - АЛЕКС!! - извиках вече изнервена. Толкова ли е глух или просто се прави, че не ме чува!?

- Какво си се развикала?! - чух да отвръща с раздразнен тон. О, уоу! Той е раздразнен? Той е раздразнен?!

- Ела ми помогни.. - казах с по-спокоен тон - .. Ако обичаш.. - добавих.

Чух стъпките му и секунди по-късно се появи на вратата.

Той ме дари с объркан поглед, след което се намръщи. Защо??

- Какво правиш? - попита без никаква емоция в гласа.

- Просто си лежа на пода. - отвърнах, усмихвайки му се фалшиво. - Не виждаш ли, че ръката ми кърви, има размазано яйце по пода и не мога да се изправя!? - развиках се.

Той насочи погледа си към ръката ми. За момент очите му се разшириха, но той веднага възвърна физиономията си.

- Този път шегата ти не минава. - намръщи се и се обърна, готов да си върви.

- Казва този със сполучливите шеги! - извиках, тъй като той се беше отдалечил от вратата. - Какво по дяволите, Алекс! - извиках след минута. Не се върна! Глупак такъв! - Върни се и ми помогни!! - извиках, без никаква представа дали още е във вилата - Всеки моменте припадна от кръвозагуба!

Не се върна! Майко мила!! Ще го убия!!

- АЛЕКС!! - изкрещях. - ВЪРНИ СЕ!!

След още две минути крясъци се отказах. Притрябвал ми е той!

Пробвах да се изправя, но тъпата кръв не спира да тече. Имам чувството, че наистина всеки момент мога да припадна от кръвозагуба!

- ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ АЛЕКС!! АХХ! - извиках, след като отново паднах, но този път ударих и ръката си, която бях порязала.

- Добре. Престани да КРЕЩИШ! - извика някой. Секунди след това се появи Алекс. - Какво искаш?! - попита гневно.

- Казах ти да ми помогнеш! - изсъсках, опитвайки да преглътна болката, идваща от ръката ми. Колко да е голям този разрез да мус е не види?! Защо не спира да кърви?!

Той извъртя очи и ме приближи, хващайки ме за ръката, дръпвайки ме да се изправя.

- АХХ!! - изсъсках, бутайки го далеч от мен.

- Нали искаш да ти помогна?! - каза през зъби.

- Не можа ли да избереш ръката, която е здрава?! - извиках - Не виждаш ли, че кърви!?

- Ами накарай я да спре! - извика насреща ми. Добре, защо е ядосан той???!

- Глупак такъв!! - извиках - Как да го спра като първо не мога да се изправя?!

- Пати си сега от шегата си.. - промърмори.

- Не е шега! - извиках гневно - Порязах се! Това е истинска кръв! - с пръст пипнах леко червените петна от пода и му посочих - ИСТИНСКА КРЪВ!!

- Престани с това!

- Алекс глупак такъв!! Помогни ми да се изправя, защото заради тъпото яйце не мога, за да мога после да си спра кръвоизлива, който досега трябваше сам да е спрял!!

- И това не е кетчуп? - попита, топвайки пръста си в червеното петно на пода.

- Ти наред ли си?! Много ясно, че не кетчуп! - извиках - Как ще го накарам да тече сам, първото което!

- Мхм.. - оглеждаше пръста си.

- АЛЕКС!! - сритах го с крака си.

Той облиза пръста си. Сега вече искам да повърна. Наистина.

- О, майко! - изшептя той, погледна ръката ми, след което погледът му се измести към малката локвичка кръв, образувана под нея, след което пръста си. - Майко мила! - изшептя, след което падна.

- Алекс? - Той припадна ли?! - Алекс! Алекс, глупак такъв!!

Припадна ли?! Той наред ли е?! Как ще припада?! При положение даже, че му няма нищо!

- Алекс! - извиках го още веднъж, ритайки го.

Няма начин! Ъгх.. И това ми било мъж!

- АНДЖИ!! МИРАНДА!! - развиках се. Все някой трябва да ми помогне. - АНДЖИ!!! ДАНИЕЛ!!

- И после се чуди защо..- промърморих, поглеждайки тялото на Алекс, лежащо на пода близо до мен. - Ъгх.. Момчета.. И после как ще ти простя, мили мой? АНДЖИ!! ЕЛА, ПО ДЯВОЛИТЕ, ТУК!! - разкрещях се отново.

И какво е това тъпо порязване не ми е ясно!! Едва съм докоснала ножа!

- МИРАНДА!!

-----------------------------------------------------------
Хей!! Надявама се частта да ви е харесала!

Знам, че тази и миналата глава са малко странни и на моменти доста объркващи, но.. все пак се надявама да са ви интересни..

Какво мислите за частта?

Според вас, Кейти и Алекс трябва ли да се съберат??

Благодаря, че следите историята ми! :)
Ххх