A/N: Изключително много съм ви благодарна за 1К преглеждания! Толкова много ви благодаря!!

#ShawnMendesTattoos (виж бележката долу ⬇⬇⬇)
*

- Престани вече! - изкрещях, за да ме чуе.

- Какво да престана?! Ти си тази, заради която сме затворени тук! - извика влизайки в кухнята.

- Съжалявам, Анджи! Но ти сама си го направила, когато си отишла при баща ми! - отвърнах й - И не викай! Вече сме в една стая! - продължих с правенето на салатата, която бях започнала преди няколко минути.

- За съжаление.. - измърмори, а аз извъртях очи. Тя отвори хладилника, който се намираше от лявата ми страна.

- Ауу - изохках хващайки се за главата, където ме удари с вратата на хладилника. Каква случайност! На същото място, на което ме беше ударило й гаджето й преди седмица.

- Оо.. Толкова много се извинявам! - сложи ръка на устата си, опитвайки да скрие усмивката си.

- Добре.. - въздъхнах - Писна ми постоянно да ми крещиш и да ме обвиняваш! Вече цяла седмица си тук и като гледам си още жива, така че престани да се оплакваш! - извиках, взимайки две вилици, и се запътих към Алекс в стаята му.

Чух я да крещи нещо след мен, но вече бях доста далеч и я игнорирах. Цяла седмица я слушам да се оплаква за щяло и нещяло и постоянно намира оправдание да ме вини за така нареченото ни положение.

Влязох в стаята му, затръшвайки вратата след себе си, и изпуфтях бясно.

- Уоу, по-спокойно! - засмя се Алекс. Вярно, че бях дошла при него. Беше седнал на земята опрян на леглото и държеше китарата си.

Погледнах го с вдигната вежда и той млъкна. Аз му се усмихнах криво и се настаних на леглото му.

- Мм.. Извинявай за безпокойството, но Ваше Величество защо е благоволило да ме посети? - наруши тишината след малко.

- Извинен си. - усмихнах му се. Той въздъхна раздразнено. - Да добре. - посочих купата, която бях донесла със себе си - Донесох ти салата.

Той оформи 'о' с устата си - Благодаря тогава. - усмихна се и грабна едната вилица и купата от ръцете ми.

- Иуу, какво е това?! - каза Алекс, което ме накара да вдигна погледа си към него. Стоеше с отвратена физиономия, гледайки вилицата си, на която беше забодено парче от някой зеленчук.

- Какво? - погледнах го въпросително.

- Това.. - кимна към вилицата.

- Не обичаш салата? - погледнах го очудено. - До сега си ял доста-

- Нее, това! - кимна към вилицата отново.

- Какво?

- До-до-до-

- Какво? - попитах раздразнено.

- Домат! - довърши най-накрая.

- А? - Добре, вече май се побърквам.

- Мразя до-домати! - направи се, че повръща.

- Как? Защо?

- Ами така. Те са такива пихтиести и червени и-

- Какво имаш против червеният цвят? - прекъснах го. Как може да мрази домати?!

- Не, просто-

- И от кога "мразиш" домати? - попитах го.

- Ами.. От доста време.

- Имаш предвид две седмици?

- Нее.. Имам предвид години. - поясни.

- Ам.. Не. Последният път, когато яде беше преди точно две седмици. - казах, а той ме погледна очудено.

- Какво? Казваш ми, че съм яла това?! - направи погнусена физиономия, поглеждайки парчето - Дала си ми да ям нещо, което мразя, без да ми кажеш?! Накарала си ме да ям нещо насила?! - повиши тон, а аз едва се сдържах да не се засмея от неговата сериозно/ядосано лице.

- Ъм.. Не съм те карала да правиш нищо насила!

- Да! Накара ме да мия чинии. Насила! - погледна ме победоносно.

- Накарах те да ги измиеш, защото трябва някой да го направи, а това съм аз. Постоянно. - казах му сериозно - И знаеш какво имам предвид!

- Да. Накарала си ме да ям нещо НАСИЛА!

- Аз откъде да знам, че мразиш домати при положение, че от както сме тук ди ял стотици пъти!

- Ами нямаше да ям ако знаех какво има в това, което правиш!

- Ами прави си ти сам храната!

- Ти си момичето!

- Аз от къде да знам какво мразиш!

- Иначе знаеш всичко за мен, а не знаеш това!

- Ами съжалявам! Явно имам пропуск в знанията си за твоя милост! - вдигнах ръце раздразнено.

Настъпи тишина. Излегнах се на леглото и се загледах в тавана.

- Как може?! - обади се Алекс. Погледнах го. Отново гледаше салатата с отватена физиономия.

- Добре! - изправих се и го погледнах сериозно. - Не си умрял от една хапка нали?

- Не е една хапка, хранила си ме с-

- Нали? - попитах го през зъби с гневен поглед.

- Не..

- Тогава какъв е проблемът?!

- Ами то-

- Беше реторичен въпрос. - въздъхнах раздразнено.

- .. Но-

- Добре. Разбрах. - прекъснах го, за не знам кой път днес. Взех купата и вилицата от ръката му и се завъртях към вратата - Повече салата за мен. - вдигнах рамене и му се усмихнах фалшиво - До скоро, мили мой Алекс! - махнах му със свободната си ръка и излязох от стаята му.

~

Някой похлопа силно на вратата на стаята ми и още преди да отговоря, се разтвори широко. Там стоеше.. Анджи. Много ясно. Кой друг е толкова нахален!?.

- Кейти, - спря за малко, когато видя и Алекс, легнал до мен на Леглото. За миг на лицето й се изписа почуда, но бързо се опомни - Дай ми дрехи!

- Ъм? - врътнах глава, въпросително.

- Казах, дай ми дрехи! Не ме карай да повтарям! - отвърна заповеднически.

- Каква си ти, че да ми заповядваш?! И от къде на къде искаш дрехи от мен?! - изправих се и седнах на леглото, впивайки поглед в нея. Алекс ме си направи труда да се изправи, а продължаваше да си лежи най-спокойно.

- Първо, не ме карай да започвам с това, че заради теб сега- Казах ви. При всяка възможност го натяква.

- Първо, - прекъснах я - не ме карай да започвам с това, че в моюента си на МОЯ остров, ядеш и пиеш от МОЯТА храна и спиш под МОЯ покрив.. - Няма да й се давам повече!

Тя извъртя очи и продължи - И второ, знам, че имаш куфар пълен с дрехи, ако ли не, знам, че-

- Анджи, няма го тук! - чухме някой да крещи.

- Ела, Лиам! Тук е! - изика Анджи в отговор след което се обърна отново към мен - ..а ако ли не, знам, че ти-

- Хей, какво става! - Лиам се появи на вратата.

- ..знам, че ти си-

- Виж, Алекс-

- Млъкни! И престани да ме прекъсваш! - развика се Анджи на Лиам. - ..знам, че ти си добър шивач ли, дизайнер лк, или каквото там беше, така че.. Искам дрехи! - обърна се към мен.

- И защо трябва да ти дам? - попитах я.

- Защото баща ти - изкашлях се - ..дойдох тук без дрехи. Цяла седмица нося или тези, с кото пристигнах, или тези бабешки грозотии, които намерих. - каза поглеждайки себе си. Чак сега забелязах, че носеше широка бяла, някак старинна, блуза на точки и късите панталони, с които я заварихме.

- Мислех, че са изхвърлени! - промърморих, при което Алекс се изхили.

- Какво? - попита Анджи, недочула.

- Аа, нищо. Казвах, че ще видя какво мога да направя по въпроса. - отвърнах, а тя кимна. - А ти? - попитах, кимайки към Лиам. - За какво търсеше Алекс?

- За същото. - отговори Анджи.

- За бабешки дрехи? - попита Алекс, изправяйки се.

- Не. - сръгах го с лакът. - Иска да му дадеш от твоите дрехи-

- Или ти да му ушиеш. - прекъсна ме 'приятелката ми'.

- Добре тогава. - кимна Алекс.

- Значи..? - попита Лиам.

- Ще видя какво мога да направя по въпроса. - отвърна някак задълбочено Алекс. След което те тръгнаха да излизат.

- И затворете вратата след себе си! - извиках след тях.

- Ако ще правите нещо, да знаете, че има и прозорец! - обади се Лиам, след като Анджи затръшна вратата. Извъртях очи.

- Ще видя какво мога да направя по въпроса! - опитах се да имитирам Алекс.

- Ейй! Беше твоя реплика първо! - отвърна и двамата се засмяхме.

~

- Ето. - подадох му едната чиния.

- Да не си сложила пак от тези гнусни д-ъъ нещица.

- Стига, Алекс! Това са само спагети. Къде да съм ги сложила?

- В спагетите. - каза с 'duh' тон.

- Ахх - изстенах раздразнено. - Първо, спагетите са от тесто БЕЗ ДОМАТИ. И второ, ако ще ядеш ДОМАТИ със спагети, то ще ядеш ДОМАТЕНО пюре с тях. А ДОМАТЕНО пюре не съм сложила в чинията ти. Ако искаш ДОМАТЕНО-

- Не! Стига си го повтаряла! - извика Алекс.

- Какво?- погледнах го невинно.

- Това д - направи се, че го побиват тръпки -нещо.

- Имаш предвид домат?! - ухилих се.

- Нее! Престани!

- Какво?! Не искаш да ти говоря за ДОМАТИТЕ? Но защо? ДОМАТЪТ е една доста питателна храна и ДОМАТЪТ-

- Нее! - запуши ушите си и започна да повтаря 'лалала'.

- Деца. - засмях се.

Алекс прави това в продължение на няколко минути, когато по едно време престана.

- Спря ли? - попита без да маха ръцете от ушите си.

Реших да се пошегувам отново.

Започнах да си отварям устата все едно изговарям някакви думи.

- КАКВО? - извика той, все още не махаше ръцете от ушите си.

Отново започнах да си отварям устата, той продължаваше да говори силно, а аз продължавах да се преструвам.

Накрая ги свали.

- Може ли да повториш? - попита.

- Казах, че обичам да се шегувам с теб. - оформих с устните си без да изговарям и звук.

- Кейти? - попита леко стреснато.

- Какво? - оформих отново с устните си.

- О, не! - хвана се за главата.

- Какво? - хванах го рамото - Какво стана? - казах отново движейки само устните си.

- Кейти, мисля че.. Май оглупях! Не, чакай! Исках да кажа, ОГЛУШАХ! - извика вече истерично, а аз вече не можех да се сдържам и се засмях.

Той се обърна към мен учудено, след което въздъхна.

- Ах, слава богу! Било е моментно! - каза, въздъхвайки още веднъж, което ме накара да се засмея още по-силно. Леле, колко е тъп!

- Ле-ле-ти-си-пр-о-ст-о- - опитвах се да говоря през смях.

- Аз замалко оглушах, а ти се смееш като истерик! - каза раздразнено и да. Накара ме да се засмея още по-силно и от преди. Не знам изобщо дали е възможно.

- Какво става тук? - чухме женски глас идващ от входа. Опитах да спра да се смея, но се получи само хриптене и накрая просто спрях да се въздържам. - Какво става тук?- попита, гледайки ту мен с истеричния ми смях, ту Алекс, който гледаше тъпо - И защо ядете без нас? - погледна чиниите ни със спагети.

- Д-оо-бр-е - казах през смях. След около две минути се успокоих. - Първо, смея се на глупостта на Алекс, май не трябваше да го казвам - промърморих последното - и второ, не съм длъжна да ви готвя, а и кой знае, може да съм сложила отрова и да ви разболея, а не искам повече причини, за които да ме виниш. - усмихнах се криво.

- Както и да е. - обърна се и излезна от кухнята.

Засмях се отново.

- Изиграла си ме отново. Нали? - въздъхна Алекс.

Аз се ухилих, след което тръгнах към вратата.

- Позна, Скот. - усмихнах се и му намигнах точно преди да излезна от стаята.

- Чакай ме, сега идвам! - чух го да вика фъфлейки. Явно започнал да яде. - Искам целувка!

- Ще трябва да почакаш! - извиках в отговор и се качих в стаята си.

......................................................................
.. Новата глава! Съжялявам, малко е скучна.
Съжалявам също, че толкова време не бях обновявала..

И отново, Хора, страшно съм ви благодарна за 1К прочитания!
...

Вижте какво направих в час по Биология (беше ми скучно, така де нямах работа). И знам, че казах, че трябва да преговарям цели два учебника точно по Биология, но...

И моля ви, кажете честно дали ви харесва!

(Не гледайте слончето. Не ми се получи добре, макар да би трябвало то да е най-лесно :D )

Какво мислите? Харесвате ли ги?

#ShawnMendesTattoos