- Живи ли са? - Алекс беше взел отнякъде една пръчка и ги боцкаше навсякъде.

- Алекс! Престани! - извиках - Това е най-добрата ми приятелка и Лиам, мисля!

- И все пак може да са мъртви. - вдигна рамене, продължавайки да ги боде.

- Алекс! - дръпнах го назад и влезнах в кутията, в която лежаша полумъртви Анджи и това момче.

Клекнах до тях и ги проверих за пулс. Какво правят тук?

- Живи са. - съобщих на Алекс.

- Сигурна ли си? Не искам да се занимавам с мъртви хора.

- Алекс! - скарах му се - Ела ми помогни!

- Добре..

- Анджи - побутнах я - Анджи! - тя не реагираше. Повторих действията си и върху момчето, но и то не реагира. Какво са им направили? - Алекс, хвани я и я пренеси във вилата, после се върни и ще ти помогна да пренесем и него. - казах и той кимна.

Взе Анджи на ръце и тръгна към вилата. След малко се върна. Хванахме под ръка момчето и го заведохме във вилата.

Настанихме ги на дивана.

- Сега какво? - попита Алекс.

- Трябва да ги свестим.

- Ще донеса вода. - каза и отиде до кухнята. Върна се с две чаши вода.

- На три. - казах, взимайки едната чаша. - Едно.. Казах на три! - скарах му се, след като той изсипа неговата върху лицето на момчето. Аз изсипах моята върху Анджи. - Анджи! - побутнах я.

След малко и двамата бяха в съзнание.

- Анджи? - започнах.

- Кейти? Ти ли си? - изправи се и дойде до мен, кимнах. - Къде сме?

- На острова. - отговорих й тъжно и отидох да я прегърна. - Липсваше ми толкова много.

- Ти си виновна! - отръпна се.

- Какво? - обърках се.

- Ти. Си. Виновна. - гледаше ме така все едно ме презира. - Сега и ние ще сме затворени.

- За какво говориш? Защо изобщо си тук и кой е това? - посочих момчето.

- Това е Лиам - значи познах - гаджето ми. - съобщих. - Защо изобщо ме замеси в това?

- Исках само да се измъкнем от острова..

- И затова реши да замъкнеш и мен? И нас?

- Помолих те да ми помогнеш като кажеш на някой.. Казала си на баща ми!? - погледнах я, тя не отговори. - Лили предупреди ли те? - отново без отговор. - Сега и тя ще изгори! Тя е невинна. - имах сълзи в очите.

- Мен ли обвиняваш? Заради теб, всички оставаме на острова! Всички БЕЗ ТЕБ са невинни също! - извика, а аз седнах на дивана. Нима си мисли, че нарочно съм я намесила?!

- Съжалявам.. А-Аз не съм искала д-да те забърквам така.. Аз мислех.. Исках само да кажеш на някой да ни помогне.. - казах през сълзи.

- О-о, сега госпожица 'невинна' търси внимание. Съжалявам, миличка, че нараних чувствата ти. - каза с насмешка. - Тези номера вече не минават!

- А-Аз не съм искала, съжалявам! - зарових главата си в ръцете ми.

- И това ми било приятелка! Най-добра при това! - каза тя - Миранда е сто пъти по-добра! - усетих как сърцето ми се разбива на малки парченца. Как е могла?!

- Какво?! Няма ме за няколко месеца и ти веднага си ме заменила?! - Добре! Знам, че ми е бясна, задето не може да си тръгне обаче, тя.. Тя е предала толкова годишното ни приятелство!

- Сори, бейб! - каза Анджи с насмешка. - Но кой замина изведнъж и ми остави само съобщение! - каза гневно.

- Ти нищо не знаеш! Нямаш право да ме обвиняваш! - отвърнах й разгневено. Няма си и на представа какво ми се е случило!

- Така ли?! Значи нямам право да те обвинявам за това, че ние с Лиам сме заседнали на тоя скапан остров с теб! - 'теб' го каза някак с отвращение.

- Тя не е виновна! - чух мъжки глас да казва и усетих как здрави ръце обвиват тялото ми. Алекс. Сгуших се в него.

- Я виж ти. Горкото кученце си има закрилник. Явно още един си е патил от постъпките ти! И кой си ти? - обърна се към Алекс.

- Нямаш право да обвиняваш хората без да знаеш! - проговори той. - Слушай сега. Ние сме тук от повече от половин година. Вярно, отделени сме от света, обаче не е чак толкова лошо. Всеки би дал живота си да живее на плажа. Е, ето ти възможност! А и островът е неин, така че си мери приказките!

- Не виждаш ли, че заради нея и ти си затворен тук?! - сопна се Анджи.

- Не е тя причината! - повиши тон Алекс. - За пореден път ти казвам не говори без да знаеш!

- Тогава защо си тук? И защо изобщо я защитаваш?!

- Тя ме спаси! - изсъска той.

- Да бе. Повярвах ти. - изхили се 'най-добрата ми приятелка'.

- Ако искаш вярвай. Знай само че островът е неин.

- Както и да е - обади се трети глас. Лиам. - Заради тази кучка, всички сме затворени тук.

- Не смей да й говориш така! - Алекс стисна юмрук.

- Кой си ти, че да ми казваш?! - изправи се Лиам - Знаеш ли кой съм?!

- А ти знаеш ли кой съм аз?! - Алекс също се изправи. Двамата бяха стиснали ръцете си в юмруци и се гледаха на кръв.

- Алекс.. - изправих се и го хванах за ръката.

- Кейти, мръдни! - обърна се към мен.

- Алекс, стига! Не е нужно! - опитах се да го дръпна, но без успех. Те двамата продължаваха да се гледат по същия начин.

- Да Лиам! - проговори Анджи. Погледнах я и видях, че тя правеше същото като мен - Не е нужно! - каза, звучейки изплашено. Много ясно. Като застанат един до друг те са горе долу еднаква височина, обаче ясно личи, че Алекс е по-мускулест, значи най-вероятно по-силен.

- Добре - Алекс въздъхна след малко. - Няма смисъл.

- Нещо много лесно се отказваш. Да не те хвана страх? - каза с насмешка Лиам.

- Лиам! - чух Анджи.

- Добре! Щом искаш! - Алекс скочи и се запъти към другия край на стаята, където бяха останалите двама.

- Алекс! Спри! - извиках и скочих след него. Опитах да го спра. Без успех.

- Лиам! - чух да вика и Анджи.

Да.. Не постигнахме нищо. Двамата си налетяха.

- НЕЕ! - извикахме двете заедно и се опитахме да ги разтървем.

- Алекс, моля те!! - проплаках, дърпайки го за ръката - Няма смисъл! Спри! Недейте! - повтарях, продължавайки да го дърпам, Анджи правеше същото.

Накрая нямаше какво друго да се направи и някак се шмугнах между тях и разперих ръце. Алекс спря на място, когато ме видя.

Усетих силен удар в лицето и се озовах на земята.

- Ах ти, глупако! - извика Алекс. - Виж какво направи! - закани се да замахне.

- Не! - извиках, и той ме погледна. Бях се хванала за бузата и го гледах със сълзи на очи. - Престанете! Моля ви! - проплаках отново.

- Да, няма смисъл да се биете, заради нея! - обади се Анджи. Заболя ме. Не от удара в лицето, а от думите й. Значи вече нямам няй-добра приятелка?! Тя ме мрази! .. Все пак се опитва да ги спре да се сбият отново.

- Кей.. - усетих главата ми да пулсира и след малко всичко изчезна.

~

Г. Т Алекс

- Да, няма смисъл да се биете, заради нея! - каза Анджелика, гледайки гаджето си. Това и мен ме заболя..

Погледнах Кейти.

- Кейти? - Стоеше на пода с клюмнала глава. След малко я видях как пада. Озова се на земата. Легнала. Тя припадна!

Добре Алекс. Успокой се!

Веднага коленичих до нея. Вдигнах главата й и я сложих върху краката ми.

- Кейти? - разтърсих я леко. Да.. Все още беше в безсъзнание. Обърнах главата си в посоката на тези двамата. - Идиоти! Вижте какво стана! - извиках.

- Само се престува! - каза раздразнено момичето и махна с ръка.

- Ако е така, трябва да е голяма актриса. - момчето каза разтревожено.

- Спокойно, нищо й няма! - махна с ръка Анджи.

- Как смееш?! - извиках ядосано, все още държейки Кейти в ръцете си. - Само да й се случи нещо..

- Какво? - ухили се Анджелика.

- Каква приятелка си ти?! - завъртях глава - Преди да се появите си живяхме спокойно!

- Тогава защо ни извика? - попита Лиам.

- Никой не ви е викал! Особено теб! - отговорих. - Просто те помоли за помощ! - обърнах се към 'скъпата' приятелка на Кейти. - Искаше да съобщиш на някого. Но не и на баща й! - извиках.

- Баща й е най-милия човек, който съм срещала! - сопна се, а аз вдигнах вежда. Да бе! - Когато му казах, знаеш ли колко се притесни?!

- Най-добрият актьор.. - измърморих.

- Искаше да знае всичко. - продължи.

- Тогава според теб кой ви е изпратил тук? - попитах.

- Искаше да знае как съм разбрала, кой ми е казал и после ни извика да ни каже, че я е открил.. - замисли се - Мамка му! - извика след малко.

- Предупредила те е да не му казваш! Защо си му казала? - попита я Лиам.

- Ти също беше с мен! - погледна гневно - Но защо? - попита ме след малко.

- Защото е един кучи син (съжалявам за обръщенията), който използва всички около себе си. И когато не му харесва се отвървава от хората! - отговорих разразнено.

Сетих се за лещато в безсъзнание момиче в скута ми. Изправих се и я взех на ръце. Сложих на дивана. Дано не й има нещо сериозно. Дано се събуди по-скоро! Как ми се щеше сега да съм лекар..

- Това не я оправдава! Тя е виновна, че сме заседнали тук! Нямаш си представа какво преживяхме!

- Бас хващам, че не е по-зле от нея!

- Бяхме упоени, отвлечени и зарезани на неизвестен остров! Не мисля, че има по-лошо! - отвърна. Ще остане само мислене!

- Значи нищо не знаеш! А уж си й най-добра приятелка.. - измърморих последното.

- Бях.  - отвърна - Кой оставя най-добрата си приятелка за половин година с съобщение?!

- Дори не знаеш какво се случило и защо е заминала така взепно! - повиших тон. - И ти веднага си отишла при М-някаква си!

- Миранда - каза тихо.

- Миранда? Тази, с която й е изневерил бившият й? - попитах.

- Ти знаеш? - сепна се.

- Не се обиждай, обаче в тази ситуация, кучката не е Кейти, а ти! - казах.

- Как се смееш да й говориш така? - изправи се отново Лиам.

- Иначе какво?! Пак ли ще удариш беззащитно момиче?! - дарих го с горчива усмивка, след което погледнах Кейти и хванах ръката й.

- Съжалявам.. - каза, а аз го погледнах с вдигната вежда - Беше предназначено за теб.

- Сякаш имаш шанс срещу мен. - подсмихнах се. - Ако искаш има лед във фризера. - посочих в посока кухнята. - Знаеш.. За носа ти. - подсмихнах се отново. Бях му разкървавил носа. На мен, от друга страна, ми нямаше нищо. Само дето Кейти пострада.

- Аз ще донеса. - каза Анджелика и изгуби в кухнята.

- Много ли те е грижа за нея? - попита Лиам, кимайки към момичето в ръцето.

- Да. Все пак с нея съм прекарал шест месеца. - усмихнах се, поглеждайки я.

- Аз съм Лиам. - каза след малко.

- Да.. Алекс. - подадох му ръка - Друг път ако ще се бием ще е някъде другаде, не пред момичетата. - съобщих.

- Дадено. - кимна - Струваш ми се познат. - отбеляза след малко.

- Да.. Сигурен съм, че си ме виждал в Интернет или по телевизията. - усмихнах се.

- Каква ти е фамилията? - попита.

- Ск-

- БОЖЕ МОЙ! - бях прекъснат от тъкмо влизащата Анджелика, която изпусна пакета с лед - ТИ СИ АЛЕКС СКОТ!!

- Скот? - учуди се Лиам.

- Да..

- Не беше ли умрял? - попита той.

- Да и сега съм дух! - отвърнах раздразнено.

- Уау, прихванал си сърказма на Кейти. - отбеляза Анджелика, а аз се усмихнах. - Може ли снимка? - попита с невинна усмивка.

- Не. - отвърнах просто, а тя се намръщи.

- Моля тее. - започна да се моли, а аз кимнах отрицателно. - Моля, моля! .. Лиам, кажи му! - погледна го гневно.

- И аз да бях на негово място, нямаше да ти дам. - отвърна й с крива усмивка. Тя го изгледа на кръв. Доста си приличат с Кейти..

- Хубаво! Ето ти леда! - каза и хвърли пакета по него.

- Ау! - хвана се за ръката, където го удари пакетът - Боли!

- О, скъпи, още нищо не си видял! - усмихна се злобно и седна на един стол.

Засмях се и Анджелика и Лиам ме изгледаха на кръв.

- Просто много приличате на нас двамата. - отвърнах през смях.

- Да не би.. Не! Тя те мрази! Нищо лично! - усмихна се криво. - Нали не сте..

- Заедно? - довърших вместо нея. Тя кимна. - Да. - отвърнах гордо, а тя изплю водата, която току що беше изпила.

- Моля?! Как?! Защо?! Тя те мрази! - започна да говори тя. Беше гневна, раздразнена.. Не съм сигурен.

- Не съм виновен за Алисън, така че няма за какво да ме мрази. - вдигнах рамене. - Не трябва ли ти също да ме дразниш? - вдигнах вежда.

- Да.. Не.. Оф! Не говорим за мен! - запротестира.

- Да, не ме мрази и сме заедно! - заявих гордо.

- Ясно..

Стояхме така десет минути. Аз гледах Кейти и чаках да се събуди, а те двамата не знаеха какво да правят и просто стояха.

- Добре. Има пет стаи на дърветата. Две са заети, една е ателие и друга една се срути при буря преди няколко месеца, така че.. Може да вземвте останалите две или една, както искате. Не вярвам Кейти да възрази. - обясних им. Те кимнаха и излязоха.

- Хайде, Кейти! Събуди се, моля те! Без теб какво ще правя!? - целунах я по челото и се настаних до нея.

Какво да правя? Ще чакам да се събуди.. Дано да й няма нищо сериозно.. Дано се събуди по-скоро..

-----------------------------------------------------------
Хей!!..

Знам, от доста време не бях обновявала, но.. Съжалявам!

Скоро започва училище, а и участвам в един конкурс и трябва да преговоря два учебника по биология и.. Абе много работа..

Искам да кажа, че от сега нататък може да не съм много редовна, но ще обновявам, когато имам възможност!

За останалите истории.. Ще кача следващите глави скоро!

Благодаря, че четете!  :) :) <3