Събудих се от тъпия звук на алармата.

Взех телефона си и видях, че беше 6:30 сутринта. Станах от леглото и всички спомени от вчера изплуваха в съзнанието ми.

Отново сълзите започнаха да напират, но реших, че днес може да е по-добър ден и се запътих към банята.

След като се изкъпах и измих зъбите си отворих гардероба си и започнах да избирам тоалет.

Спрях се на черна пола с висока талия до колената и загащих в нея синя блуза с ръкави до лактите с щампа New York и сини кецове на платформа.

Взех чантата си и пъхнах нещата, кото ми трябват.

Излязох от вратата на стаята си и бях посрещната от виковете идващи от долния етаж.

Родителите ми отново се карат. Този път реших да чуя за какво се карат. Стигнах до средата на стълбите и се заслушах.

- .. дори не е мое дете..- Какво? За какво става въпрос? - ..а на теб не ти пука за нея! Какво ще стане ако разбере? - за мен ли говорят? Ъгх, нищо не разбирам!

- Не ме интерсува! Има си майка, да ходи при нея щом не й харесва! - крещеше баща ми.

- Как ще отиде, А? А и дори не знае за теб?

- И по-добре! Аз ще се погрижа за нея!

Стига вече не издържам! За какво говорят изобщо?!

Слизам до края на стълбите и виждам майка ми седнала на дивана сама, плачейки.

- Хей, какво става? Добре ли си? - приближих се до нея.
Тя ме погледна с почервенялото си от плач лице и се опита да се усмихне.

- Добре съм мила! Ти как си? Готова ли си за училище? - попита ме избягвайки първият ми въпрос.

-..Ъм.. Даа - казах леко объркано. - За какво беше този път спорът ви? - попитах я отново.

Тя се изправи и ме погледна сякаш се чудеше какво да ми каже.

- Колата те чака отвън, Ана е там. Тръгвай, за да не закъснееш! - каза накрая.

- Защо вече не говорите с мен?! И кога ще се развеждате?! - казах раздразнено вече с по- висок тон.

Тя се шокира от казаното явно защото вчера съм чула спорът им и и тя повиши тона си:

- Тръгвай за училище! Веднага!

Накрая излезнах от къщата разочарована.

Преди не беше така. Като бях малка майка ми винаги ми четеше приказки и играеше с мен, но с течение на времето се отдалечаваше все повече.

А баща ми.. той винаги се е държал леко отчуждено.

Но не мога да разбера за какво, по дяволите, говореха! Кой не е нейно дете? Какво трябва да знам за баща ми? Нищо не разбирам!

Докато се усетя, вече бях пред училището. Погледах часовника, беше 8:20. Колко бързо се е минало времето! Както и да е.

Слязох от колата и се запътих към двора на училището. Забелязах Анджелика да идва към мен.

- Здрасти! - поздрави ме тя. - Чакай, какво е станало? - попита ме след като ме огледа хубаво. Все пак беше най-добрата ми приятелка! - Кажи ми!

- Нищо, за което да се притесняваш! - усмихнах се фалшиво, но тя не ме остави докато не й кажа. - Ох, добре. От къде да започна? Ах, да! Видях Даниел да се натиска с Миранда! А, ..и нашите са пред развод! Просто чудесно! - казах престорено развълнувано, едва сдържайки сълзите си. - Никога не съм била по-добре!

Анджи ме погледна съчувствено и ме дари със силна прегръдка.

- Спокойно ще видиш, че след няколко дни всичко ще буде както преди - опита се да ме успокои. - А, колкото до Даниел? Къде е този глупак? - развика се тя. - Само да го намеря! Ще го одуша.. - продължаваше тя.

- Успокой се! - засмях се. - Вече приключих с него.

- Нека! Аз пак ще го намеря!

- Няма смисъл!

И влязохме в училището.

Новината, че ми е изневерил, бързо се разнесе из училището. Репутацията му спадна, както и тази на Миранда.

Следващите няколко дни той се опита да ми се извини, но без успех.

Накрая после се отказа. Значи не съм била толкова важна. Нищо!

През тези дни не съм виждала родители те си тъй като не се засичахме вкъщи, а по време на вечерята аз бях в стаята си.

След разговора с майка ми, не съм ги чувала да се карат. Мислех, че всичко е приключило както каза Анджи, но... не трябва да избързвам с изводите...

През тези дни не пропусках да оставя и по някой коментар на Алекс Скот. Така да ми оправи настроението. :)

Дойде денят на бала. След него оставаха още две седмици докато завърша, през които ще бъдат и финалните ми изпити.

Събудих се от звука на алармата. Отново!

След като свърших сутрешните си процедури облякох бяла тениска и къси панталони, тъй като беше събота и имаше още около десет часа до бала.

Слязох за закуска. Долу както винаги ме чакаше Сара с усмивка на лице и поднос с препечени филийки и кафе с мляко.

На масата бяха още Ана и Луи. Поздравих ги и седнах да закуся.

След като бях готова се качих в стаята си и като видях, че е само 10:03, а бала започваше в 19:30, реших да изляза и да потичам.

На излизане чух майка ми да казва:

- Кога ще й кажеш?

- Не знам, може би утре на вечеря!? - отговори баща ми повече като с въпрос.

Чакай какво на кого ще казват? На мен? Ох, не знам! Реших да не се бавя повече и тръгнах.

Бягах в посока плажа. Там проввждам тренировката си през уикенда.

Пуснах музика на телефона си в слушалките и продължих да бягам.

След като вече бях на плажа се огледах и видях, че макар малко след десет имаше доста хора.

Запътих се към моето място и се качих на едната скала. Загледах се във вълните, разбиващи се в скалите, и се замислих за живота си..

Неусетно забелязах как се мина времето. Погледнах телефона си и видях, че е малко след три следобяд. Не мога да повярвам стояла съм тук близо пет часа.

Реших да се прибирам, за да се оправям за бала.

Като се прибрах отидох в кухнята и отворих хладилника. Взех необходимите продукти и си направих сандвичи, тъй като пропуснах обяда.

Да, аз не съм като онези богаташчета, които за всяко нещо карат прислугата да го върши.

След като се нахраних се качих в стаята си.

Бях избрала една къса светло розова рокля с воал.

Извиках Анджи да дойде и заедно да се оправяме.

След като дойде З
Започнахме да оправяме косата ми.

Накрая постигнахме желания резултат.

После си сложих малко спирала, гланц и светло розови сенки. Не си падам по тежкия грим.

След мен и Анджи се оправи.
Това е нейната рокля:

И нейната прическа:

След като бяхме готови се качихме в колата и потеглихме към училището.

*на бала*

Влязохме в салона и бяхме посрещнати от силната музика, идваща от колоните на близо.

Влязохме и се присъединихме към купона. Ние с Анджи бяхме заедно, защото и двете нямаме кавалери.

Като цяло мина добре.

Към 21:40 седнах на една от масите, за да си почина от всичките тези танци.

Извадих телефона си и видях, че Алекс Скот е публикувал снимка.

@aleksskot добави нова снимка

@aleksskot: На парти с най-хубавото момиче🎉❤

@katyhateskot: А какво стана с предишната? Да не би да погрозня? 😆😁😉

След като го написах, заключих телефона си и го оставих на масата.

Не очаквах да ми отговори, защото никога не го е правил, а доста често съм коментирала.

Реших да отида да потърся Анджи да се прибираме. Не беше много късно. Само 22:10. Но аз трябваше до 23:00 да съм се прибрала.

Станах от масата и тръгнах някъде из тълпата.

По едно време се спънах в нечий крак и паднах върху някого.

Веднага се изправих и казах едно "Извинявай" без да поглеждам кой е и тръгнах.

Но този "някой" върху, който паднах ме последва и ме дръпна за ръката.

- Хееей, на къд си ссс забързла така. - попита ме той. Изглеждаше доста пиян. Дори не знам къде е намерил алкохол. Пуншът е безалкохолен.

- Трябва да тръгвам! - опитах да се измъкна от хватката му, но той я затегна още повече.

- Никде нма дда ходишшш!

Отново и отново се опитвах да се измъкна, но той започна да ме влачи нанякъде.

По едно време спря и ме пусна. Видях само как получава удар с юмрук в лицето от ... Даниел?! Какво по..?

- Хей, добре ли си? - прекъсна мислите ми Даниел.

- Да, благодаря! - отсякох и тръгнах да излизам.

Даниел ме настигна и ме хвана за ръката. Обърнах се към него и дръпнах ръката си.

- Аз...

- Какво ти? Какво искаш?! Да не си помисли, че като удариш някого си там, за да ме спасиш, ще ти простя?! Много си се объркал! Ти ме нарани много повече! Съжалявам ако си си помислил, че ще е толкова лесно, но не вярвам, че някога ще ти простя! Доверих ти се! Цели осем месеца бяхме заедно, а ти ме замени за две минути! Разбрах какво съм значела за теб, така че не казвай нищо, за да ме разубеждаваш! Не ме следвай и не ми говори! - тръгнах оставяйки го безмълвен.

Излязох на вън и видях Анджи да ме чака пред колата ми.

- Чакам те тук от десет минути! Къде се загуби? - попита ме тя.

Приближих се към колата и й отговорих:

- После ще ти отговоря.

И потеглихме.

По едно време телефонът ми извибрира, че имам известие.

Отключих го и след като го видях се ококорих.

- Какво стана? - попита ме най-добрата ми приятелка.

Аз само й показах телефона.

@aleksskot ви изпрати съобщение:
Какъв ти е проблемът?
-----------------------------------------------------------
Здравейте! Това е новата ми глава. Моля кажете какво мислите! <3