Сега или никога!

Приближих се достатъчно близо и слях устните ни.

След малко се опомни, хвана ме здраво през кръста и отвърна на целувката.

Уау, откога го чакам!

Не се отделихме няколко минути. Имах чувството, че ако го направя, част от сърцето ми ще изчезне
Но, когато ни свърши въздуха нямаше как и се отделихме.

Погледнах го. Беше се ухилил до уши. Най- вероятно и аз съм излеждала по подобен начин.

- Какво? - попитах го накрая.

- Нищо. Просто.. Не мислех, че някога ще се случи. Всъщноост мислех.. Така де, и двамата сме тийнейджъри, на които бушуват хормоните и тъй като сме само ние двамата на този остров за.. Ами не знам.. Като гледам доста време и.. Просто нямаше как да не стане. Все някога щеше да ми се нахвърлиш! Няма как да ми устоиш! - усмихна се гордо.

- Аз ли? - премигнах невярващо и се засмях - Много си самонадеян, господин Скот!

- Ами! Кой беше първи сега?! - попита, знаейки, че е прав. А и аз още бях в скута му... Няма да спечели.. Прехапах и облизах устните си, след което му се усмихнах палаво. - Знам какво правиш! - опита се да стои сетиозен.

- Нима?! - усмихнах се и го погалих по бузата, след което се изправих. - Аз мисля да взема да се покъпя! Ще ми помогнеш ли с роклята! - попитах, а той преглътна и кимна.

Дойде до мен. Прехапах устната, докато го гледах право в очите. Дам.. вместо да хване ципа на роклята, с едната ръка ме хвана през кръста, а другата вдигна брадичката ми (бях малко по-ниска от него). Поздравих се наум преди да ме целуне.

- Сега кой предприе първата стъпка? - попитах след като се отделихме, усмихвайки се доволно.

- Ах тии.. - изкриви му се усмивката, но секунди по-късно се показа друга. Този път злобна. Знаех какво означава, затова започнах да бягам, смеейки се.

Естествено, Алекс е по-бърз и ме настигна. Хвана ме, при коеро извиках, но отново се засмях, и ме хвърли на рамото си. Не знам за кой път от както сме дошли. Тръгна към водата.

- Не, моля те. Поне да си съблека роклята. - той продължаваше да върти глава, в знак на несъгласие. - Хайде де! Ще си съсипя хубавата рокля. Моля те! Моля, моля, моляяя - започнах като малко дете.

- Хубаво! Ама само да си започнала да бягаш! - пусна ме на земята.

- Няма! - усмихнах му се, скръствайки пръсти зад гърба си.

Съблякох роклята и тъкмо преди да хване ръката ми, аз побягнах.

И.. Отново ме настигна. И този път ме хвана и ме метна.. Обаче във въздуха. Дъхът ми секна. Само да оживея.. ЩЕ ГО УБИЯ! Ако не ме хване.. да му мисли! Аз да не съм лека като перце, мамка му! Ще ме потроши!

Отдъхнах си като ме хвана.. Обаче не ме пусна. Едната му ръка ме придържаше под коленете, а другата под шията.. Като бебе. И ме целуна.. Честно казано.. Хареса ми.. И то много. Но това не означава, че не мога пак да го убия!

След като целувката ни свърши, аз се покатерих на гърба му, като здраво скръстих крака на корема му, а с ръцете си хванах главата му.

- Ти нормален ли си бе?! - разрещях се, а той опитваше да държи равновесие, от внезапната ми поява на гърба му - Аз да не съм котка?! Ако ме беше изпуснал, нямаше да си падна на краката! Можеше да ме убиеш!

- Я се успокой! - той се засмя, хвана ме и не знам как ме свали от гърба му. - Нямаше да умреш! Можеше само да строшиш някоя кост! - засмя се.

- Сериозно ли?! - вече бях бясна - Искаш ли примирието да свърши, но този път няма само да те плаша! - погледнах го злобно, а той моментално спря да се смее.

- Добре де.. Съжалявам.. Само не започвай отново. - падна на колена.

- Съжаляваш за?

- О, я стига! - възпротиви се и се изправи.

- Чудя се какъв ли да е следващият ми номер.. Може би ще намеря резачка тук някъде.. - започнах да размишлявам на глас - Алекс - обърнах се към него - случайно да знаеш има ли резачка в хамбара?! - погледнах го.

- Аз.. Ами.. Май не. - отвърна гледайки ме като беззащитно кученце.

- Добре, аз ще я потърся! - казах и тръгнах към вилата.

- Чакай! - спрях.

- Да? - обърнах се с победоносна усвивка.

- Знам, че не трябва да го правя.. - мрънкаше, но аз го чувах.

- Кхъхъм. - изкашлях се.

- Съжалявам, че ти се присмивах! - отвърна през зъби, а аз се усмихнах доволно.

- И?

- Няма да продължавам! - сопна се, а аз се засмях.

- Добре. Това е достатъчно.. за сега. - казах и се върнах при него.

Седнахме на пясъка и си говорехме всякакви простотии. Фазказвахме си интерсни случки от детството и т.н

- Ти знаеш кога е моя рожден ден. А ти? Кога си родена? - потпита ме.

- Зимата. На четвърти декември. - отговорих му.

- Ясно.. - каза и се замисли.

- Хайде да гледаме филм! - предложих след малко.

- Как? - погледна неразбиращо.

- Телевизора работи. Само деро не хваща сигнал. Но.. Има дискове с филми, които бяха изпратени заедно с останалите ни провизии.

- Ахам.. Добре тогава. Хайде да гледаме филм! - скочи, хвана ме за ръката и ме издърпа.

- Върви избери някакъв, аз трябва да се облека. - напомних му, че съм само по бельо, нали бях свалила роклята преди да ме хвърли във водата, което не стана.

Отидох в стаята си и облякох потника, който представляваше пижамата ми и едни къси панталони.

Върнах се при Алекс и пуснахме филма. Оказа се, че имаме само пет. Два стари някакви, Титаник, и "Синята лагуна" 1 и 2. Гледахме "Синята лагуна 1". Много умно татко. Няма що!

~~~

~четири месеца по-късно~
*4 декември*

Вратата на стаята ми се отвори с гръм и трясък. Влезна Алекс (то, защото има кой друг) и започна да удря с лъжица по един тиган.

- Какво правиш? - развиках се, но той не ме чуваше. Естествено! Запуших ушите си и станах. - Ей - отидох до него и хванах тигана, след, което го ударих по главата.

- Ауч. - започна да разтрива мястото, където до преди малко беше тигана.

- За какво беше всичко това? - попитах раздразнено, посочвайки тигана в ръката ми.

- За да те събудя. - отвърна просто.

- Ами аз бях будна!

- Аз пък откъде да знам? - попита и вдигна ръце.

- Ами щеше да разбереш, ако си беше отворил очите. Бях седнала в леглото. Но вместо това, ти влизаш с гръм и трясък, при всичкото това със затворени очи и започваш да барабаниш! - приближавах се към него, с леден поглед.

- Ами заради шума..

- И това ти е оправдание?! - повдигнах вежда. Вече бях до него. Той ми се усмихна. - Какво се хилиш бе? - бях бясна пък той ми се хилеше.

- Честит рожден деен! - хвана ме и започа да ме върти. Чакай. Днес ли е? Как можах да забравя, а на него му се смях. Зарадвах се.

- Ти помниш? - попитах учудено, след като ме свали.

- Естествено! - усмихна се и ме целуна. - Обличай се! - намигна ми, целуна ме отново, но за кратко и излезна от стаята ми.

Да поясня, не сме двойка. Поне не сме говорили за това. От рождения му ден насам, нищо не се е променило в отношенията ни. Дразним си се, лигавим се, забавляваме се.. Само от време на време се целуваме. Всяка седмица.. Е, всеки ден. Около пет пъти.. На час.. Е, не ме винете!

През тези четири месеца продължаваме да сме си близки. И с номерата също. Имах такъв страхотен план за Хелоуин, но Алекс удържа на думата си. Не се отделяше от мен през този ден. И през седмицата преди и След, за да не направя нещо. Дсже спеше в моята стая. Е, това не е нещо ново. Често спяхме само в една стая. Без грешни изводи. Само се прегръщахме. Както и да е, казах му, че не е задължително да е на Хелоуин, но той каза, че няма да го направя. В действителност още не съм.

Не видяхме Лили повече (момичето, което щеше да им помогне) и не получихме никакво известие. Нямаме си и на представа какво е станало.

И.. Това е главно. А, да! Преди около месец имаше буря и едната от стаите на дърветата се беше срутила. Сега са само четири.

Облякох се както винаги - тениска и къси панталони, и слязох във вилата. Там ме чакаха Алекс и палачинки с шоколад.

- Уау, сготвил си за пръв път-

- Не е вярно! - прекъсна ме.

- сам. - довърших и се засмях.

- Хайде да видим ще ти харесат ли.

Започнахме да се храним, като Алекс следеше всяка моя хапка.

- Стига си ме гледал! - пляснах го по ръката, която взимаше една от моите палачинки. - Супер са, но не ми ги кради-

- Ама ти имаш повече! - прекъсна ме, правейки се на сърдит.

- Не обичам да ме прекъсват! - казах сериозно - Щях да кажа, че може да попиташ. - усмихнах се и му подадох една.

- Толкова време и още не мога свикна със смяната на настроенията ти. - каза спокойно.

- Защо? Нещо против лиимаш? - повиших тон. - Съжалявам! - усмихнах се невинно, а той се засмя.

- Отвън е кутията за този месец. - съобщи.

- Ти ходи ли да я видиш? - попитах го.

- Не, чаках теб. - усмихна се.

- Ойй, колко мило. - отидох и го гушнах. - Но все пак е странно. - казах като се отделихме.

- Кое?

- За първи път ставаш преди мен и ми правиш закуска! - засмях се.

- Сега има специален повод! - каза гордо, аз се засмях и отново го прегърнах.

Стигнахме до кутията и я отворихме. Както обикновено, отново имаше бележка най-отгоре.

"Честит рожден ден, скъпа ми Кейти! Съжалявам, но нищо не съм ти купувал за подарък! Надявам се, си прекарваш чудесно! Сигурен съм, че се забавляваш! Твой скъп татко."

Засмях се като прочетох бележката. Съжалявал, че нищо не ми е купил и се надявал, че си прекарвам чудесно. Моля те!

Алекс ме гледаше странно, но нищо не му отвърнах.

- Е, нещо ново? - попитах след като се успокоих.

- Не. Същото. Храна, тоалетни принадлежности, няколко книги и филми. А, има десер бутилки различен алкохол. Охарчил се е. - засмя се, а аз погледнах бутилките подозрително -  Ах, и тук има нещо. - бръкна навътре в кутията и извади друга съвсем малка кутийка. - Сигурно е подарък. - вдигна рамене.

- Не, тук пише, че не ми е купувал подарък. - казах леко остро. Какво ли е? До сега не ми е изпращал такова нещо.

- Тогава.. Какво може да е? - попита Алекс.

- Мм.. Не знам. - отвърнах. Взех плахо кутията и започнах бавно да я отварям.

Вътре имаше.. сгънат плат. Извадих го бавно и го развих. Това е.. Боксерки?! Започнах да ги разглеждам.

- Все едно не си виждала? - засмя се Алекс.

- Виждам твоите всеки ден като пера. Чудя се за какво ги е изпратил?

- Ами.. Има бележка. Виж я! - каза, а аз взех отново кутийката и озвадих един лист.

"Разбрах, че си имаш компания. Много се радвам! Тъкмо няма да си сама. Как си, момко? Благодаря, че ми спести работа!
Майка ти ще се радва да ви види.
А! Боксерките са за Алекс-. Пф. Не, аз ще ги нося - измънках, докато четях. - Все пак няма да е много приятно да се разхожда гол.
Не намерих да ви изпратя презервативи, а и ще се радвам да стана дядо.
Дано ти харесат, а на теб Кейти съжалявам,  но нямах време за подарък, надявам се алкохолът ти стига! Ник, твой баща"

- Той знае. - казах тихо и седнах на земята.

- Какво? - Алекс дойде до мен.

- Той знае. - събраха се сълзи в очите ми.

- И защо плачеш? - попита след като прочете бележката.

- Защото няма да се измъкнем. Той знае за теб и не предприема нищо. Благодари, че си му спестил работата. Каква работа, по дяволите? И коя майка ще се радва,  твоята или моята, и ако моята коя точно? Какъв е тоя човек? Ще ти провали кариерата и всичко! - започнах да плача, а Алекс дойде и ме прегърна.

- Няма смисъл да плачеш и тъжиш! - започна да трие гърба ми.

- Прав си! - избутах го и се изправих, а той ме гледаше шокирано. - Не съм тъжна. Бясна съм! Защо да плача за този глупак, който ни е затворил тук?! Няма смисъл да си пилея сълзите! - обикалях бясно по плажа - Трябва само да намерим начин да се измъкнем и да му отмъстим. Лесно е.

- Кое? - попита още шокиран Алекс.

- Отмъщението.

- А, това е ясно. - засмя се неловко.

- Колко ли още ще ни държи? Изобщо защо го прави?! И първо от къде е разбрал? Предупредих Лили!

- Е, поне подкрепя връзката ни. - вдигна рамене - Виж ще се радва да е дядо! - усмихна се первезно, а аз спрях да се движа и го погледнах, все едно гледам луд.

- ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ? - извиках - ЗАРЯЗАЛ НИ Е ТУК, НАСРЕД НИЩОТО, А ТИ МИСЛИШ ЗА СЕКС!! - продължавах да крещя, а той ме гледаше с поглед "Ти не си наред". - Не ме мисли за луда. Само аз мисля как да се махнем от тук.

- И до къде стигна? - попита, вдигайки вежда.

- Ами.. Още мисля.. - вдигнах рамене.

- Добре - засмя се, а аз го изгледах на кръв - Стига Кейти! Днес имаш рожден ден! Не му позволявай да го провали! - усмихна се топло.

- Прав си! - усмихнах се доволно и му се хвърлих в ръцете, след което го целунах. Първоначално се стресна, но после се отпусна.

- Да започваме купона! - извика, карайки ме да се засмея.

-----------------------------------------------------------
Здравейте! Това е новата глава!
Реших малко да прескоча (4 месеца), защото няма голямо развитие, а ми омръзна от това овъртане.

Мнения?

Благодаря, че четете! :) :)