Г. Т Алекс

Охх, колко ми е неудобно! Завъртях се, но пак нищо. И този странен сън.. Охх..

Добре де, защо ми е толкова неудобно?! Отворих очи. Белия таван, нищо повече.

Защо съм на земята, по дяволите?! И какво има под мен? Хванах нещото и започнах да го дърпам. Взех го. Доста е дребно. Вдигнах го пред лицето ми най-спокойно, за да видя какво е, но изкрещях.

Беше кукла. Надраскана навсякъде. Със забита вилица, без ръка и крак. Точно като в съня ми

Хвърлих я и скочих. Огледах се. О, не! Не. Не! Стаята е същата като съня ми - петната, куклите, надписите, разхвърляните мебели и чаршафи.

Чакай! Нещо мърда под единия чашаф. Приблиших се бавно.

Чаршафът беше чисто бял. С една малка подробност.. Огромното червено петно посредата и.. Определено има нещо под него.

Размърда се отново.. И се показа ръка?! Отново изкрещях.

От един път бялото платно изхвръкна някъде встрани, а под него стоеше момиче, гледащо ме така, сякъш всеки момент ще грабне ножа до нея и ще сложи край на живота ми. Да, беше меко казано.. Бясна.

- Какво си се развикал? - почти изкрещя, гледайки ме все така гневно. - Хората. Се. Опитват. Да. Спят. - каза през зъби. Добре. Това не е някоя непозната откачалка. Това откачалката Кейти.

Добре. Спомените се върнаха.

- Не ми крещи! - казах спокойно - Все пак съм рожденник! - усмихнах се самодоволно.

- Ще правя каквото си искам! Все пак, ако не бях аз, сега нямаше дори да си спомняш, че имаш рожден ден! - както разбирате още беше ядосана.

- Защо си толкова раздразнителна сутрин? - попитах с цел да я подразня, макар да имаше шанс да не оживея до довечера, но все пак трябваше да си й го върна някак за по-рано.

- Според теб? Как ти звучи да се събудиш от красъците на момче, звучащо като момиче?! - каза после се засмя.

- Толкова си гадна! - усмихнах се криво.

- Такава съм, скъпи! - нацупи се и отново се засмя, а аз осмислях думата "скъпи". С каква цел го каза? Дали нарочно или.. Не! Не вярвам! - За какво мислиш? - прекъсна мислите ми.

- Чудя се.. Щом правиш това - размахах ръце навсякъде - за рождения ми ден, какво ли ще направиш за Хелоуин. - казах първото нещо, което ми хрумна. Е, не първото, но не мога да кажа "Така казваш "скъпи", че ми се иска моментално да те притисна в стената!". Така, че НЕ МЕ ВИНЕТЕ!

- О, скъпи! - отново?! Каза го така мазно.. Май нарочно.. Ох! - Ще те бележи завинаги! - усмихна се злобно. О, не! Дадох й идея. В момента обмисля какво ще прави пак..

- Не! Няма да стане! - казах сериозно.

- Дали?! - усмихна се самодоволно.

- Да! Няма да се отлепя от теб цял ден! - тя повдигна вежда. - И няма да можеш да направиш нищо!

- Ще видим тази работа! А и има пре-достатъчно време!

- Добре! - казах и се запътих към вратата.

- Къде отиваш? - попита.

- В стаята ми. - отвърнах все едно е най-очевидното нещо.

- Не си познал! Оставаш тук и ще ми помогнеш да разчистим.

- Моля?! - обърнах се, за да видя с ръце на кръста, гледайки ме "Само да си посмял да излезнеш през вратата". - Ти си го направила, ти чисти! - Сопнах се.., май беше лоша идея..

- Какво каза? - повдигна вежда, все още в тази поза.

- Колко си секси така!? - промърморих.

- А?!

- Ъм.. - почесах се зад врата - Тази рокля ми навява лоши спомени. - май замазах положението.

- А?! Добре. - усмихна се самодоволно - Ще я махна. - каза, а аз си мислех, че ще тръгне нагоре. Не съм познал. Стоеше и ме гледаше, аз също. - Е?

- Какво? - не разбрах.

- Ела и ми помогни! - каза, а азя погледнах въпросително. - Ципа! - вдигна ръце.

- Ъм..?

- Ела и ме разкопчай! - завъртя се.

- Защо? - преглътнах тежко.

- Нали не ти харесва роклята?

- Ъм.. Аз мислех-

- Какво? - прекъсна ме.

- Нищо! - отидох до нея и хванах ципа на роклята, а тя потръпна. Добре, не съм само аз. Само ако не е сложила сутиен! Какво?! Разкопчах роклята, а тя я свали.

- Хайде да се залавяме за работа! - обърна се. Добре. Беше само по бельо и черни ботуши до колената. Изчерви ли се? - Хайде! - аз сега спрях да се оглеждам и се обърнах.

- Добре. - отидох и вдигнах един стол. Неловко! - каза остро гласът в главата ми. Ти да мълчиш! - срязох го наум.

- Като се замисля, не е толкова страшно! - казах, след като приключихме с почистването.

- Казваш го, само защото сега е светло и виждаш много по-добре! - обърнах се. Лоша идея. През цялото време се опитвах да я избягвам. Та тя е гола, за бога! Кое момче би се сдържало?! А и беше в онази поза. Ръце на кръста, с повдигната вежда и.. Прехапала си е устните?! О, не!

- Не! - скръстих ръце пред гърдите си и също повдигнах вежда. (Много трудно, при положение, че е така пред мен.)

- Само да си беше видял физиономията като влезна. - засмя се.

- Не започвай пак! Не ти ли стигна змеха снощи?! - попитах извъртайки очи. Снощи, т.е преди няколко часа толкова се смяхме. Добре, де. Кейти се смя токлова много, докато ми разправяше колко време й е отнело да нагласи всичко и докато ми разказваше какво има наоколо, а аз правих физиономии. След това сме заспали, кой където намери.

- Добре. Кой нормален прави такава изненада за рожден ден? - погледнах я гневно, но не за дълго.

- Е - започна да върви към мен - до сега трябваше да си разбрал! - спря на милиметри от мен, опитвах се да държа ръцете си скръстени пред гърдите ми. Носовете ни почти се допираха, а тя дишеше точно срещу устните ми. Дишаше малко очестено. Е, аз не бях по- различно. Погледна ме в очите. - Аз не съм нормална! - усмихна се самодоволно и ме подмина, но се спря на вратата. - И още нещо! - наведе се. Смятай как изглеждаше, наведена по бельо. Бръкна в ботуша си и извади.. Телефон?! Хвърли ми го. Моя телефон?!

- От къде? - попитах изумено, а тя се усмихна и излезе.

Г. Т Кейти

Добре какво ми става? И на двамата! Виждам го как точи лиги по мен! Не, че аз не, но.. Не го показвам толкова явно. Как само ни влияе този ден! Но трябва да довърша започнатото.

*вечерта*

- Алекс! - извиках, излизайки от стаята си.

- Какво? - чувах го да вика от неговата стая. Изтичах натам и влязох с гръм и трясък. - Какво по- започна викайки, но млъкна като ме видя. - Уау! - разшириха му се очите. - Изглеждаш.. Невероятно! - възкликна след малко, а аз се изчервих и погледнах надолу.

Бях облечена с рокля дълга над колената. Горната част беше дънкова, без ръкави.

- Хайде! - казах, хващайки го за ръката.

- Къде?

- Партито започва! - засмях се, а той ме погледна странно. - Хайде де! Не се инати! - нацупих се.

- Да не е пак някое от твоите номера? - попита подозрително.

- Кълна се, че не! Хайде! - заинатих се като малко дете, той въздъхна и стана. - Йей! - задърпах го към плажа.

- Настанявай се! - казах му, а той седна на пясъка на няколко метра от лагерния огън. Взех тортата, която бях направила и две вилици от кошницата, която бях донесла по-рано. Седнах до него и му подадох едната вилица.

- Заповядай! - ухилих се. - Е, хареса ли ти? - попитах през смях, след като довършихме тортата.

(Ой, колко е сладък..😍😍💗)

- И питаш?! - стоеше ухилен на срещата ми, а цялото му лице беше омацано в шоколад.

- Радвам се! - изхилих му се. - Имаш доста от тортата по лицето! - казах и с пръст взех малко от бузата, след което облизах пръстите си. А той ме гледаше.. Жадно.. Оппа.. - Добре.. Ето! - подадох му салфетки.

- Няма ли да ми помогнеш? - нацупи се.

- Не! Голямо момче си! - засмях се.

- Благодаря, че ми помогна! - каза съркастично, като се изчисти.

- Беше удоволствие! - усмихнах се невинно.

Загледах се в звездите. Беше към девет вечерта. Стояхме така няколко минути, взирайки се в звездите. Поне така си мислех. Обърнах се към него. Не гледаше небето. Гледаше мен. Веднага се изчервих.

- Какво? - попитах.

- Ами.. Много приличаш на майка ми, т.е приемната ми майка. - каза и погледна звездите.

- Разкажи ми повече за нея.

- Ами.. Много мила и забавна жена, понякога доста строга. Наистина доста си приличате и по характер и.. Имаш нейните очи и косата ти е подобна. - погледна ме.

- Нещо друго? - попитах с любопитство.

- Ами.. Разказвала ми е, че е имала дете. Момиче... Но тогавашният й мъж го отнел, малко след раждането.. Много често тъжи по нея.. - наведе глава - Ако сега се срещнем, тя ще е с почти година по-малка от мен. - завърши.

- Как се е казвала? Така де как се казва? - поправих се.

- Ам.. Май беше нещо с М или К.. Кейси, Не. Лейси, Сейди?! Не знам! - обърка се.

- Аз ли да знам?! - засмях се. - И какво е това име Сейди?

- Не знам! - засмяхме се.

- Добре.. Време е да ти дам подаръка си! - усмихнах се след малко и му подадох чантата (само това намерих). - Хайде виж го! - заподскачах като малко дете.

- Добре.. - засмя се и извади тениската и започна да я оглежда.

Беше бяла отпред с ръкописен надпис "I'm the king of the island" и малка корона, нарисувана от мен. Отзад имаше нарисувана палма и пред нея нещо като отворен сандък в пясъка. От него се показваха две корони. Едната същата като отпред, а другата женска. Най-отгоре пишеше "Who is the king without queen?". Погледна ме.

- Много ти благодаря! - засмя се. - А това? - посочи гърба.

- Ами.. - извадих другата тениска. - И аз имам. - засмях се. - Все пак само ние сме на острова. И.. - подадох му я.

Тя беше същата като неговата, само че отпред пишеше "I'm the queen of the island" и другата корона, а отзад надписа гласеше: "Who is the queen without king?".

- Супер са! Ти ли ги направи? - попита, а аз кимнах. - Уау! - възхити се. - Бива си те!

- Аз какво ти казвам?! - засмяхме се.

- Сега какво ще правим? - попита, а аз станах и отидох до кошницата. Извадих две бутилки, но размислих. Взех цялата кошница и се върнах смеейки се. - Какво?

Седнах до него и се ухилих като луда, а той мегледаше все едно съм точно такава.

Тогава измъкнах две бутилки от кошницата и му ги наврях в лицето. Дам, както очаквах. Той също се ухили като мен.

- Намерих още няколко. - отговорих преди да попита. Засмяхме се. Отново. Не знам за кой път тази вечер.

- Имам чувството, че сме пияни още преди да сме пили? - засмяхме се. Отново. - Сериозно? - отново.

- Сега? - попита Алекс.

- Не ти ли стига? - направих се на обидена.

- Не ми минават тези. - отново смях.

- Ще слушаме музика! - извадих телефона си.

- Защо да слушаме от телефона като може на живо?! - направи се на обиден.

- Добре. Ще ти донеса китарата. - станах.

- Благодаря! - каза и се излегна.

- Чакай! - обърнах се. - Защо не идеш сам да си я вземеш?! - сложих ръце на хълбоците си и го погледнах изпитателно.

- Аз съм рожденник. - повдигна рамене.

- И това ти позволява да си правиш каквото поискаш?! - продължих да стоя по същия начин.

- Между другото, много си секси така. - усмихна се мазно. Извъртях очи, макар вътрешно да се изчервих, но няма да му го показвам. Постоях още малко, после въздъхнах.

- Хубаво! - извъртях очи. - Сега се връщам! - обърнах се и тръгнах към стаята му.

- Най-после! - чух да въздъхва. Обърнах и го изпепелих с поглед. - Нищо! - усмихна се невинно. Издишах бясно и продължих.

Върнах се.

- Честит рожден ден! - усмихнах се фалшиво, подавайки му китарата.

- О, благодаря! - усмина се мазно.

- Е, какво ще пее, господин рожденник? - попитах раздразено, сядайки до него.

- Мм..Новата песен. - отвърна спокойно. В този момент цялото раздразнение изчезна и се замени с вълнение.

- Наистина ли?! Завърши ли я? - попитах все още недоверчиво, той кимна. - Започвай тогава! - казах нетърпеливо.

- Oh, there she goes again
Every morning it's the same
You walk on by my house
I wanna call out your name - запя.

I wanna tell you how beautiful you are from where I'm standing
You got me thinking what we could be 'cause...

I keep craving, craving
You don't know it but it's true
Can't get my mouth to say the words they wanna say to you
This is typical of love
Can't wait anymore, I won't wait
I need to tell you how I feel when I see us together forever

In my dreams you're with me
We'll be everything I want us to be
And from there-who knows?
Maybe this will be the night that we kiss for the first time
Or is that just me and my imagination?

We walk, we laugh, we spend our time
Walking by the ocean side
Our hands are gently intertwined
A feeling I just can't describe
All this time we spent alone
Thinking we could not belong
To something so damn beautiful
So damn beautiful

I keep craving, craving, you don't know it, but it's true
Can't get my mouth to say the words they wanna say to you
This is typical of love
Can't wait anymore, I won't wait
I need to tell you how I feel when I see us together forever

In my dreams you're with me
We'll be everything I want us to be
And from there-who knows?
Maybe this will be the night that we kiss for the first time
Or is that just me and my imagination?

Whoa, whoa, whoa
Imagination
Whoa, whoa, whoa
Imagination
Whoa, whoa, whoa

In my dreams you're with me
We'll be everything I want us to be
And from there-who knows?
Maybe this will be the night that we kiss for the first time
Or is that just me and my imagination?

I keep craving, craving
You don't know it, but it's true
Can't get my mouth to say the words they wanna say to you - завърши.

- Уау. - единственото нещо, което успях да кажа. Бях зашеметена. И..да не би.. в тази песен да се пее за нас двамата.

- Хареса ли ти? - попита.

- Това е НЕВЕРОЯТНА ПЕСЕН!! - извиках, скочих и го прегърнах неочаквано. - И я написа тук? - попитах невярващо, а той кимна - Уоу, ти имаш изключителен талант. - казах възхитено. - Е как се казва?

- Imagination. - отгвори просто.

- Защо? - попитах сядайки в скута му. Той не очакваше. Честно казано аз също. Но после се опомни и ме хвана през кръста.

- Ами, защото е така. Само въображение. - май се натъжи, което ми доказа, че песента е за нас двамата, надявам се. Добре..

- Maybe this will be the night that we kiss for the first time or is that just me and my imagination. - цитирах песента му, докато го гледах в очите, а той не разбираше. Реших се. - Не е само въображение - измрънках, със самодоволна усмивка. - Да, но не за пръв път - продължих да мрънкам.

- Какво? - попита, а аз му се усмихнах.

Както си седях в скута му, обвих ръце около врата му и се усмихнах. Горкият не разбираше какво правя. Скоро ще разбере!

Сега или никога!

Приближих се достатъчно близо. И слях устните ни.

След малко се опомни. Хвана ме здраво през кръста и отвърна на целувката.

Уау, откога го чакам.

-----------------------------------------------------------
Официално това е любимата ми глава от историята.

Дами и господа, най-после целувка!! Да, имаше една за събуждане в по-миналата глава, но това е ИСТИНСКА ЦЕЛУВКА!! 😂😂

Леле, полудявам 😂! Виждаш ли, Шон?! Как само ми влияе този ден!? Твоя рожден ден! 😂😂

Много се радвам, че успях да кача тази част днес. Рождения ден на Шон съвпада с този на героя ми, който по някаква случайност е игран от Шон. Каква случайност! 😏😂😂

За песнта. "Imagination" е една от любимите ми песни. Макар Шон наскоро да сподели по времв на едно Q&A, че не харесва особено тази песен.

Честит рожден ден! Отново. 🎂🎉 Обичам те! 💗😍😍💗

Мнения за главата? За самата история?

Благодаря, че четете книгата ми! :)