Събудих се на дивана. И познайте кой друг беше с мен! Точно така! Алекс!?

Бяхме и двамата на тесния диван. Аз се бях излегнала по цялата дължина на дивана и ми беше удобно. Но... Не бих казала същото за Алекс... Той беше легнал така, че от кръста на горе, беше върху мен, моите крака, а краката му на облегалката на дивана. Все едно спи изправен, но с главата на долу. Някой ако ни види ще си помисли, че е бил пиян. Но ние не сме пили!

Ритнах го леко в корема, за да се събуди, но ми се получи. Исках пак да го бутна леко, но не знам какво стана.. Явно не беше леко... И той се озова на земята.

- Съжалявам.. - казах, опитвайки да сдържа смеха си, но отговор не последва, както и това, че той не се изправи. Никаква реакция.

Станах от дивана и го погледнах. Лежи си на земята без да мърда.. Какво?! Отидох близо до него. Той .. Не! Приближих се и чух някакъв звук, много напомнящ на хъркане.. Хъркане?! Е, не! Не е възможно! Падна на земята и си продължава да спи?! Трябва да е бил мъртво пиян.. Не!

- Алекс Скот! Ставай веднага! - не помръдна. Но аз знаех какво да направя.

Отидох до кухнята и взех една тенджера (не намерих кофа), като я напълних с вода. Върнах се в дневната.

- Ако не станеш докато преброя до пет, не отговарям за действията си! - казах, като преди това пуснах телефона да записва видеоклип. - Едно.... - започнах - ..Две... Три ...- без реакция - ..Четири... - отново - ...Пет... - отново без реакция - Е, добре! - Свих рамене, след което изсипах цялото съдържание от тенджерата върху него.

Той моментално се изправи, а аз се смеех.

- Ааа- извика - Какво става? Защо го направи? Кейти! - крещеше, а аз изключих записа, без да спирам да се смея. - Не е смешно! Не можеше ли по друг начин да ме събудиш? Примерно като миналия път - с целувка?!- гледаше ме ядосано, а аз продължавах да се смея.

- Предупредих те!

- Я стига! - извика, а сз му дадох телефона и му показах клипчето.

- Казах ти!

- Не е честно! Аз не съм те чул! - каза, а аз свих рамене.

- Изпил си останалият алкохол?!- попитах сериозно, след няколко минути.

-Каквоо? Не! - извика с леко писклив глас.

- Аха! Хванах те! - извиках, посочвайки го с пръст.

- Не съм!

- Така ли?! - опитах да звуча невярващо. - Тогава защо беше така? Имаш ли и най-малка представа как спеше?! А после?! Ритнах те доста силно, ти падна и продължаваше да спиш! Как иначе ще го обясниш, освен, че си бил мъртво пиян?!

- Дълбок сън! -усмихна се невинно.

- Не на мен тия!.. Нали беше за специални случаи?! И най-важното: трябваше да дадеш и намен! - казах ядосано.

- Спокойно де! Не съм пил пил от този в стаята!

- А от къде другаде?!

- Откраднах си от лодката снощи!

- И не ми даде?!

- Ами.. веднага след като тръгнаха, ти.. заспа. И аз реших сам да си се черпя!

- И не си отиде в стаята?

- Неп.

- Защо?

- Да не съм сам!

- Е, аз съм спала.

- И? - попита, а аз го цапнах пл главата. - Между другото, какво стана снощи?

- О.., ами говорих с момичето.

- И? - попита нетърпеливо.

- Казах й, че и ти си тук.

- И тя какво каза?

- О, ами и тя не ти е фен!

- Какво?! Как може? - попита невярващо.

- Оо, сърцето ли те заболя? - хванах се пред сърцето, след което се засмях.

- Ха, ха! Какво друго?

- Ами.. Тя не е знаела, че сме държани тук насила. Между другото, какво беше това от теб? Ревяща котка? - отново се засмях.

- Не, по-скоро, птица!

- Сериозно ли?

- Опитах се да те предупредя, че идват! - каза гордо.

- Аха.. Ти си най-добрия в даването на знаци! - отвърнах съркастично.

- Ей!... Ами.. Само това ли е?

- Не. - спрях, а той ме гледаше с очакване. - Каза, че ще ни помогне.

- Наистина ли? Как?

- Ами..

~ретроспекция~

- Какво да направя? - попита Лили, а аз се усмихнах.

- Добре. Това е номерът на най-добрата ми приятелка - Анджи. - дадох й номера - От тук не можем да се обаждаме, но ти ще можеш. Кажи й, че съм на остров и не мога да се върна. Намери ако можеш кординатите на острова. Виж, може да използваш от нещата на баща ти. Кажи й да каже на полицията или на майка ми, или на родителите й, ако могат да ни измъкнат оттук. Но й кажи в никаквъв случай, абсолютно в никакъв случай да не говори с баща ми или някой от неговите работници. - предупредих я, а тя кимна. - И наистина много ти благодаря. - прегърнах я.

- Няма проблем..

- Лили! - чу се отвън.

- Трябва да тръгвам. - каза, аз кимнах й и се усмихнах.

- Благодаря ти! - казах, а тя излезна.

~край на ретроспекцията~

- Добре. Ще направиш ли закуска. - попита и се усмихна.

- Направи ти, аз ще разгледам какво има в кутията. В прочем първо ми помогни да я пренесем. - казах, а той кимна.

Пренесохме я, той отиде в кухнята, а аз се заех с преглеждане на нещата. Нямаше нищо по-различно от миналия път: хранителни продукти и тоалетни принадлежности.

След като подредих нещата се заех да мисля какво да направя за утре. Така де Алекс има рожден ден и... Някой трябва да направи нещо.. И аз единствена съм тук и... Както и да е. Ще измисля нещо..

- Закуската е готова! - чух Алекс да вика.

- Идвам! - извиках в отговор и се запътих към кухнята.

- Аз.. Отивам в ателието.. Имам работа. - казах, като се опитвах да не се издам и тръгнах към "кабинета ми".

Влязох и първото нещо, което ми грабна окото, беше голямата абстрактна картина на стената (и Алекс я беше видял, 11 глава, част 13). Картината представляваше цветни петна като върху тях имаше нарисувана черна роза. Не съм сигурна за значението й, но е много красива. Преди няколко дни помислихме, че зад нея може да има скрито нещо. Претърсихме, но нищо не намерихме. Все още мисля, че тази картина крие нещо, но.. След като Алекс намери алкохола, си помислихме, че може да има още скрити шкафове и неща и решихме да претърсим и другите стаи. Във вилата намерихме малък сейф зад един шкаф, но не можахме да го отворим, защото нямахме кода.

Влязох и седнах на стола. Започнах да мисля какво да му подаря. Щеше ми се да можех да пиша песни или да свиря на китара. Можеше да му подаря песен. Макар, че за какяо му е?! Той и сам може. Всеки ден след като ходихме на "плаж" (сещате се защо в кавички), го гледам как стои в стаята си и свири на китарата. Но винаги, когато отида или го помоля да ми изпее това, над което работи той спира и казва, че не е готов. Остави това сега! Съсредоточи се, Кейти! Мисли какво ще правиш! ...

Така, ти си горе-долу добра готвачка, художничка, дизайнер.. Ще измислиш нещо! Дали да не му ушия нещо? Тениска?! Да ..., защото си няма!.. Панталон?! Не!. Елек? За какво му е?! .. Костюм?! И къде да го носи?!.. Някаква риза? .. Ох, не знам..  Примерно ако беше момиче, можеше някаква рокля, блуза, шапка, чанта, все нещо! Само дето не е момиче! Ох..

Хайде мисли! Добре... Ще направя... Сетих се! Тениска! Ще попитате: нали не ставаше?. Да, но.. Ще е по-специална. Ще има някаква рисунка и надписи. Ще го измисля!

Взех плата и се захванах с работа.

След няколко часа, вече бях готова. Остана да измисля как да му го дам и изпбщо как да протече утрешният ден.

Станах и излязох навън. Видях Алекс отново с китарата. Реших по-добре да не ходя сега и го оставих.

Слязох във вилата и си направих нещо за ядене. Няма да е за обяд, защото беше към три следобяд. Нещо като следобедна закуска. Съдейки по чистата кухня, Алекс също не е ял.

Направих ни сандвичи и тръгнах към стаята му.

Когато приближих стаята се чуваха звуци от китарата. Реших да спра и да послушам, но този мой късмет...

Тъкмо да спра и да се заслушам, и настъпих една пръчка. Вдигна се лек шум, но явно достатъчно Алекс да го чуе, и спря да свири.

- Влизай, Кейти! - чух отвътре. Аз отворих вратата и влязох. - Свърши ли си работата?

- Хей, да..ъм.. Видях, че не си обядвал и ни направих сандвичи. - усмихнах се - Искаш ли?

- И питаш?! - грабна единия сандвич и започна да яде.

- Май си доста гладен?! - засмях се.

- Аха.. - продължаваше да се тъпче.

- Добре, ще ми изпееш ли песента? - реших отново да се пробвам.

- Неп! - усмихна се.

- Ясно.. Друг път?

- Друг път! - засмяхме се.

- Добре... Аз ще тръгвам, а ти довършвай песента. И да ми я изпееш! - предупредих го и се засмях. - Добре, чао! - казах и излязох.

Отидох в стаята си и се заех да обмислям плана си за утре..

-----------------------------------------------------------
Хей! Новата глава е тук! Знам, че се получи малко скучна, но ако тук започна да пиша за рождения ден ще стане много дълга част.
Ще се опитам да кача следващата глава скоро!

Благодаря, че четете историята ми!