Перфектно синьо небе без нито един облак. Само жарко печащото слънце, което най-нахално изгаряше кожата ми. Това е първото нещо, което видях след като отворих очи. Или по-точно след като се събудих.

Усмихнах се след като си спомних причината поради, която в момента се намирам навън, на пясъка, а не в прекрасната ми сенчеста стая, но веднага след това се намръщих, заради появилото се главоболие.

Станах от студения пясък и се разтегнах тъй като цялото ми тяло се беше схванало от спането на твърдата земя.

Обходих плажа с очи. Веднага след като съзрях това, което търсех, се засмях. Тръгнах натам. Направих няколко снимки с телефона си и се заех да го събудя.

- Ей, поспаланко, времето за сън свърши! - засмях се.

- Остави ме! - изрънка.

- Хайде, хайде, ставай, че дървото вече няма да иска да дава плодове! - казах и отново се засмях.

- Какво? - попита след като малко се поразсъни и осъзна, доколкото може, думите ми, а аз продължавах да се смея.

- Казвам просто, че това дърво ще е толкова отвратено, че повече няма да иска да ражда кокоси, банани или какъвто й е там плода!

- За какво говориш? - попита още по-объркано, като разтриваше очите си, опитвайки се да се разсъни.

Видях бутилка на няколко метра от нас. Взех я и отидох до водата. Напълних я и се върнах при току-що събудилото се момче, което в момента се прозяваше, след което изсипах цялото и съдържание върху него.

- Това за какво беше? - развика се.

- По-бързо да се събудиш!

- Ама аз съм буден от десет минути!

- За това не можеш да зацепиш за какво ти говоря! - защитих се.

- То кой би?! - сопна се - Като говориш за някакво дърво, което няма да дава плодове, защото било отвратена! ..Много си извратена! - каза след малко размисъл.

- Кой за каквото си мисли! - засмях се, а той ме погледна кръвнишки. - Това може да ти обясни! - казах и му подадох телефона си.

- Май ми е дошла в повече пиянската вечер! - засмя се, след като няколко минути гледаше снимката.

- Със сигурност... Горката палма..- засмях се и погледнах отново снимката. Алекс, прегърнал здраво с ръце и крака стъблото на една палма, докато самият той я лигави, спейки с отворена уста. - Чакай малко! - замислих се - Пиянска вечер?!

- Да!

- Ама откъде...

- Виж! - посочи бутилката в ръката ми. 

- Но.. Как? - учудих се след като видях, че това е бутилка от алкохол.

~ретроспекция~

- Ти започна! - защитих се, готова за бой, а той вдигна ръце, че се предава. - Е, ще изпееш ли някаква друга песен?

- Да, добре. - каза и изпя "Life of the party".

- Защо само стари песни? - въздъхнах отегчено.

- Не ти ли харесва?!

- Да, ама защо само стари?!

- Ако ти кажа нещо ще спреш ли да мрънкаш?!

- Какво нещо? - попитах любопитно.

- Добре.. Имам идея за нова песен и...

- Хайде, изпей я! - казах нетърпеливо.

- Не ме остави да довърша! Исках да кажа, че песента не е завършена и ще ти я изпея като е готова.

- Аз искам сега! - започнах като малко дете.

- Стига!

- Ама...

- Стига си мрънкала!

- Искам..

- Добре ще изпея друга! - въздъхна.

- Йей - засмяхме се.

Той изпя някаква песен и тръгна нанякъде.

- Хей! Къде отиваш? - развиках се за да ме чуе.

- Сега се връщам! - извика и изчезна.

След около десет минути се върна.

- Къде беше? - попитах веднага.

- Ето! - хвърли ми една бутилка.

- Какво е това?

- Само не ми казвай, че не пиеш!

- Какво? - попитах шокирано. - Къде го намери? - казах след като осъзнах какво става.

- Преди време намерих таен шкаф в стаята ми. - каза все едно няма значение.

- Защо не си ми казал?

- Спокойно, не съм пил без теб!

- Много ме успокои. Е, колко бутилки имаме? - попитах заинтересовано, а Алекс се засмя.

- Общо три и половина. Оставих една за специални случаи и ни взех по една и половината ще я разделим.

- Супер! - извиках развълнувано и отворих бутилката.

~край на ретроспекцията~

- Да и след това цяла вечер говоеихме, пяхме .. И се напихме! - довърши Алекс и се засмяхме.

- Последното, което помня е, че играхме на предизвикателства.. И аз те изпратих да откъснеш кокосов орех! - засмях се.

- Да... Това обяснява снимката! - засмя се и Алекс.

- Ау.. Трябва да намерим нещо за глава.. - казах и се хванах за главата.

- Да..

- Добре виж, във вилата има аптечка. Виж там, а аз ще проверя в куфара.

- Добре. - каза и се запъти към вилата.

- Да.. - тръгнах към стаята ми.

~три седмици по-късно~

Чух странен шум отвън. Отворих очи, но нищо не видях. Много ясно! Нали е три през ноща!

Взех си телефона и някаква ваза и тръгнах към вратата. Не включих фенерчето. Излязох навън и се огледах. В далечината нещо светеше. Това да не би да е кораб?! Зарадвах се, че най-после ще се измъкнем от моя така наречен "затвор".

Тъкмо щях да ае развикам, когато се сетих. Какъв беше шума? Не е възможно да е от кораба. Огледах се отново. Този път видях по-малка светлина идваща от плажа. Имаше една лодка и трима човека, които се опитват да свалят огромно квадратно нещо. Явно това са ни провизиите. Въздъхнах разочаровано... Хрумна ми идея.

Затичах се колкото се може по-тихо към стаята на Алекс. Отворих леко вратата и отидох до леглото, където спеше той.

- Алекс, бързо ставай! - започнах да го бутам. - Бързо! Хайде, Алекс! - опитвах се да бъда тиха, но той така няма да се събуди. Добре, какво да правя? Как да го събудя възможно най-бързо, но така, че да не вдигам шум и така, че като се събуди да не крещи. Добре.. Добре. Сетих се!

Наведох се над главата му... И го целунах. Сигурно после ще съжалявам, но.. Отчаяните случаи изискват отчаяни мерки... Той веднага се опомни и отвърна на целувката. Да си призная, хареса ми.. Но не! Сега не му е времето!

Дръпнах се и той се изправи. Въпреки, че беше тъмно, можех да видя очудената му физиономия.

- Това беше.. Най-хубавото ми събуждане!.. Каква е това? - каза доста силно след като видя вазата в едната ми ръка, щеше да продължи, но аз сложих ръка на устата му.

- Тихо! После ще ти обяснявам! Сега ме слушай! - казах шептейки, той кимна и аз му отпуших устата. - Имаме си гости! - той ме погледна объркано - Значи, на плажа в момента има една лодка с трима човека, те ни носят храната. А на вътре в морето е кораба!

- И какво? Предлагаш да откраднем лодката?! Аз съм ЗА! - каза ентусиазирано.

- Ти луд ли си?! Те имат оръжия!

- Тогава?

- Предлагам да се опитаме да ги приближим и да видим кои са. Да проучим нещата по-обстойно и ако не сме се измъкнали, след няколко месеца като знаем начина им на идване, можем да ги изиграем!

- Аха.. Звучи сложно! - аз го шляпнах по главата - Добре де, какво ще правим?

- Първо отиваме по най-бързия начин на плажа. - казах и се изправих.

Излязохме и тръгнахме към лодката. Приближихме се възможно най-близо и се скрихме зад една скала на няколко метра.

Видяхме как тъкмо разтовариха кутията и я пренесоха малко по-навътре. Забелязахме, че двама от хората са с доста по- огромни размери от другия. Те са.. Единия е доста едър мъж, другия е малко по-кльощавав от първия, а трерият е... Момиче?! Какво?! Загледах се по-внимателно. По- едрия изглежда на около 45 годишна възраст, другия между е този, който ме докара тук, а момичето на около 25. Добре...

- Провери дали всичко е наред! - каза по-едрия на момичето, а то кимна и тръгна в посока вилата. Какво?! Веднага след нея тръгнах и аз.

- Не! Кейти, чакай! - чух Алекс да вика тихо. Как изобщо е възможно? Да вика тихо.. После ще го мисля.

- Стой тук и ги наблюдавай! Не! - прекъснах го преди да каже нещо - Стой тук! Ще се оправя!. Обещавам! - той само кимна и аз се запътих към вилата.

- Коя си ти? - казах по-високо, но така че да не ме чуят мъжете.

- Какво по... - спря след като се обърна и ме видя с вазата, в готовност да я ударя.

- Коя. Си. Ти?

- Успокой се и остави вазата. - вдигна ръце. - Нищо няма да ти направя!

- Как мога да съм сигурна? - попитах.

- Ами не съм се развикала! - каза, а аз се замислих.

- Добре. - казах несигурно и оставих предмета. - Какво правиш тук?

- Просто проверявам дали нещо ти липсва.

- Знаеш ли какво ми липсва?! Свобода! И не само на мен! На Алекс също! 

- Какво? - почти извика.

- Тихо! - покрих устата й.

- Лили, какво става? - чухме викове отвън.

- Изчакай малко! Почти приключих! - извика в отговор явно Лили.

- Добре, хайде! - чуха се отново викове отвън.

- Кой е Алекс? Ти да не би да си се побъркала? - започна да ме оглежда.

- Нищо ми няма! - дръпнах се. - Просто ме чуй! - тя кимна. - Ден, след като пристигнах на острова, един самолет се разби на няколко километра оттук. Един от пасажерите скочил и изплувал тук на плажа..

- Кой? - прекъсна ме.

- Не ме прекъсвай де! Ще ти кажа, но ти няма да реагираш по никакъв начин! Разбра ли?! - тя кимна. - Алекс Скот.

- Че защо да викам? - учуди се.

- Защото той е актьор и певец и..

- Аа, този. Аз не съм му фенка! - махна пренебрежително с ръка.

- Супер! И аз го мразех! - засмяхме се тихо. - Добре, слушай. Значи, опитах се да кажа на баща ми, но както винаги той ме отряза. Даже не ме изслуша. Каза, че няма да си тръгна докато той не каже..

- Не знаех. Съжалявам! - каза съчувствено.

- Няма за какво, той ме е лъгал пез целия ми живот! Но ако обичаш не ме прекъсвай! Та значи, аз съм тук, но и той! Цял месец съм тук с него! Не, че е зле все пак не съм сама, но.. Вече ми писна, а и него сигурно го смятат за мъртъв... Както и да е. Не знам до кога "скъпият ми татко" ще ме държи тук и.. Събалявам, че те намесвам, но... Ще ни помогнеш ли?

- Не знам.. - зачуди се.

- Моля те.. Ако нямаме някаква помощ отвън никога няма да се измъкнем без негово позволение!

- Добре, ще говоря с..

- Не! - прекъснах я. - Моля те, не намесвай никой от хората на баща ми! В прочем, ти.. Как да те попитам, за да не прозвучи грубо.. Защо си тук? За нецо ли работиш?

- Добре.. Това определено беше грубо!

- Съжалявам.. - усмихнах се извинително.

- Да.. Ами тук съм с баща ми..

- Ъм.. Добре.., но защо?

- Той ме накара! Приятел е на баща ти.

- Добре, но ще ни помогнеш ли?

- Ами.. Не съм сигурна...

- Моля те, Лили, нали? Баща ми е лош човек! Ако не ми помогнеш надали ще имаме друг шанс. Или ще ни остави тук да си умрем, ще прати хора да ни убият, или самият той ще го направи.

- Господин Мендес не е способен на това! - отрече.

- Повярвай ми, способен е, ти не го познаваш! Както и аз! Та аз самата не вярвах, но го видях с очите си. Когато пристигнах, тук имаше една жена, която викаше за помощ, била е тук месеци, баща ми я е оставил, когато дойдох тя се опита да си тръгне, но един от хората му я застреля. Гледах как тялото й пада във водата. Няколко дни по-късно я намерихме на плажа. Там тя умря в ръцете ми! И за всичко това е виновен баща ми! А дъщеря й, бившата ми най-добра приятелка.. Тя е мъртва.. И най-вероятно отново баща ми е замесен! През целия ми живот ме е лъгал! Така, че моля те помогни ни и не казвай на никохо от хората на баща ми! Моля те! - започнах да й се моля. А тя стоеше като замръзнала и не можеше да повярва. - Е? - попитах с надежда, но тя мълчеше - Добре, но моля те не казвай, че си ме видяла! - казах разочаровано след няколко минути.

Чу се нещо отвън, подобно на ревяща котка, веднага се сетих и се засмях.

- Какво е това? - учуди се Лили.

- Просто Алекс! - казах и се засмях по-силно, което предизеика смях и у нея.

- Тихо! - чуха се приближаващи стъпки. - Скрий се! - каза през смях, докато аз се опитвах да спра смеха си.

Аз се скрих зад дивана, а тя опита да маскира смеха като се направи, че кашля. В същото време влезе по-младия мъж.

- Какво.. Добре ли си?! - попита той като видя Лили.

- Да, да! Просто се задавих! - каза момичето след като се успокои.

- Хайде, тръгваме, стана късно! - каза мъжът и я хвана за ръката.

- Чакай! Забравих си телефона! Ти върви, аз идвам! - Лили се измъкна от хватката му.

- Добре. Побързай! - мъжът излезе.

- Чисто е! - Лили дойде до мен.

- Между другото аз съм Кейти! - изправих се и подадох ръка.

- Знам, Лили! - хвана ръката ми.

- И аз разбрах! - двете се засмяхме.

- Лилии! - чу се отвън.

- Минута! - извика в отговор и се обърна към мен - Ще ви помогна! Какво да направя! - каза, а аз се усмихнах.

-----------------------------------------------------------
Новата глава е тук! Мнения?

Благодаря, че четете! <3 :) :)