Слънчевите лъчи погалиха лицето ми. Отворих очи. Нещо ми пречеше да се изправя. Чувствах тежест върху ми.

Огледах се. Това не е моята стая. Аз съм в тази на Алекс. Той е до мен и ме е прегърнал?!

Усетих как сърцето ми забързва ритъма си. Какво ми става?! Успокой се!

Добре. Сега, как да се изправя?!

Опитах да се измъкна от хватката му, но не успях, а тъкмо обратното, ръката му се затегна около кръста ми. Опитах още няколко пъти, но той отпусна хватката си.

Леле.. Дори докато спи е доста силен! Чакай! От къде знам изобщо дали е силен?! Ами предполага се.. като видиш тези мускули.. Трябва да е доста е силен... Какво ми става?! СЪБУДИ СЕ КЕЙТИ!!! Той не те харесва! - обажда се тъпото ми подсъзнание.
Ти от къде знаеш?! - отвръщам му.
- Просто знам!! - противопоставя се. Охх, стига! Просто да ставам!

- Алекс! - започвам да го бутам.

- Още малко.. - мрънка.

- Алекс, пусни ме!

- Пет минути още- казва сънено.

- Искам да стана. - казвам, като продължавам да го бутам.

- Мамо, моля те още пет минути! - измрънква.

- Охх, Алекс! Кейти каза да я осводиш от силната си хватка!

- Мамо, остави ме! - започва да ядосва. Голямо е мрънкало!

- Хайде, моля тее! - Няма само той да мрънка! - Алекс, ставай! Хайде голямо бебе! Ставай!

- По- тихо, някои хора се опитват да спят!

- А други се опитват да станат! Алекс, казах СТАВАЙ! - последното го извиках.

Той се стресна, подскочи и.. Падна на земята.

- Какво ти става?! - развика се, докато разтриваше главата си.

- Ами.. - започнах спокойно - .. От половин час се опитвам да стана от леглото, но едно мрънкало не ме пускаше! - и аз се развиках.

- И затова трябваше да крещиш?! - изправи се.

- Не ми остави друг избор! - казах по- спокойно.

- Можеше просто да ме събудиш не знам.. Като НОРМАЛНИТЕ ХОРА!!

- И как събуждат НОРМАЛНИТЕ ХОРА?!

- Ами.. може с.. целувка - промърмори.

- Какво?!

- Какво?

- Значи така ще играем!

- Как? - усмихна се, като се направи на неразбрал.

- Ясно.. Отивам да се преоблека и да правя закуска. - подсмихнах се -Между другото - Добро утро! - казах и излязох.

Прибрах се в стаята си се преоблякох. Сложих си лилав потник и къси панталони.

Слязох във вилата и се залових със закуската.

След малко дойде и Алекс.

- Е, господин Скот, хареса ли ви номера тип "Кървата Мери"? - засмях се.

- А на вас, госпожице Мендес? Хареса ли ви престоя в хотел "ала Скот"? - подсмихна се.

- В грешка сте, господин Скот! Аз трябва да задам този въпрос, но по друг начин. Така, харесва ли ви престоя на остров "ала Мендес", открит още преди да сте се родили! - усмихнах се победоносно.

- Туше. - вдигна ръце в знак, че се предава.

- Точно така! Добро момче! - засмях се.

- Е, някакви планове за днес?

- Ами.. - замислих се. - Знаеш ли, от както сме дошли никога не сме били на плаж!

- Как така?! Всеки ден сме плаж! - отвърна.

- А?! Аз не знаех! - казах и се ударих по главата. - Оппа, грешно чело! - след което ударих него.

- Това за какво беше?! - попита неразбиращо.

- И питаш!? - казах, а той ме гледаше въпросително. - Охх, много бавно загряваш за годините си.

- Аха..

- Имах предвид, виж от колко време сме на острова, а до сега нито веднъж не сме били на плажа като обикновените хора. Имам предвид да се напичаме, хващаме тен, да плуваме и други подобни. - поясних.

- Вече разбрах..

- Крайно време беше! - въздъхнах.

- Да, но, ние сме се къпали и преди.

- По-точно беше от тип потапяй и пръскай Кейти. - казах, а той се засмя. - Не е смешно! - хвърлих му кръвнишки поглед и той веднага спря.

- Добре.. Аз ще потърся слънцезащитен крем... И да.. Добре - каза и излезе.

Май трябва да не го плаша толкова. Да, но той се плаши много лесно. Засмях се.

- Какво се смееш?! - чух как той крещи някъде отвън.

- Не ти влиза в работата! - извиках в отговор.

Направих сандвичи и няколко бутилки вода и ги сложих в една кошница. Макар вилата да е на няколко метра от плажа, но няма да искаме да се разкарваме, особено онзи мързел Алекс.

Качих се в стаята си, сложих си бял бански, върху него сложих къси панталони и тънко копринено синьо горнище с къс ръкав като го оствих да се развява. Сложих шапка и слънчеви очила, взех си хавлия и книга и слязох във вилата. Там ме чакаше Алекс.

- Готова ли си? - попита ме, а аз кимнах.

- Намери ли крема? - попитах с насмешка.

- Да..

- Добре, да тръгваме! Вземи кошницата! - казах и излезнах.

Той послушно направи това, което му казах, и след малко появи с кошницата.

Намерихме си подходящо място на плажа и постлахме хавлиите си. Аз си свалих късите панталони и горнището и останах само по бански и с шапка. Алекс също свали панталоните си и по бански.

Реших да не се заглеждам в него, защото направя ли го, няма да откъсна погледа си и...ще изглеждам като... хлътнало момиче... И той ще го види..

О, не! Направих го! Леле, как блести кожата му от слънцето. Как се очертават плочките на корема му. Мускулите също... А лицето... С тази усмивка..., която може да разтопи сърцето ти, дори да е ледено студено... А очите му... Може да потъснеш в тях...

- Ехо, Кейти... - Алекс прекъсна мислите ми. Добре, че го направи! Иначе бих се ядосвала и щях да се развикам, но сега.., ако не го беше направил.. щях да продължавам да го зяпам... Чакай! Аз все още го зяпам! О, нее! Веднага след като се осъзнах, изърнах погледа си и легнах на пясъка. - Ти изобщо слушаш ли ме? - попита момчето, близо до мен.

- Какво?

- Попитах, искаш ли да се намажеш със слънцезащитният крем.

- А, да! - отвърнах и той ми подаде една тубичка с крем. Аз я взех и зачудих как да си намажа гърба. - Ам... Алекс.. - той ме погледна - ще ме намажеш ли?

- Добре. - каза и дойде до мен, взе крема и започна да го наняса по гърба ми.

- Между другото, къде го намери? - посочих тубичката в ръката му.

- В куфара ми.

- Наистина ли? - попитах, а той кимна.

- Снощи забравих да питам какво означава тази. За другата разбрах, че много ти харесала. - каза след като стигна до татуировката на врата ми.

- Ами.. Знака за безкрайноста и надписа "love" означават мечтата ми да намеря любовта на живота ми, която ще е с мен завинаги. - отвърнах му - А птиците.. Това, че тази любов може да "излети", така както е дошла и, че може би такава любов не съществува..

- Поетично..

- Както твоята. Как беше? Връзката между живота, музиката и любовта? - казах и се засмях.

- Нищо общо.. - засмя и той. - Между работа, дома и семейството.

- Казах ти! Поетично!

- Не! Аз го казах! - каза сериозно, но след това и двамата се засмяхме.

- Добре ... И двамата го казахме!

- Но..

- Без НО! - скарах му се, след което се засмях, а той ме погледна с гневна физиономия, но след малко се засмя. - Готов ли си? От половин час слагаш крем.

- Ама ти ме разсейваш с приказките си.

- Аз ли?! - престорих се на засегната.

- Готово! - каза след малко.

- Най -после!

- Друг път няма да ти слагам крем!

- Ще видим! - погледнах го с предизвикателна усмивка. - Хайде, ела мама да намаже малкото момченце! - казах с лигав глас.

- Какво?! Ти да ме намажеш?!

- Ами да! Мама няма да позволи на детето да се изгори! - казах отново с такъв глас.

- Пак ли почваш?!

- Какво?!

- Нали имахме примирие?!

- Ама аз не правя нищо! Просто не искам да изгориш! - защитих се.

- Щом казваш..

След това го намазах. Той отиде да плува, а аз се излегнах по корем на хавлията си и се напичах. По едно време съм се унесла и съм задрямала.

~~~~~~

- Ехо.. Кейти.. - Алекс ме ръчкаше.

- Какво?! - изправих се.

- Ами... Много е горещо! Ще изгориш! А и искаш ли да ядеш?

- И само за това ме събуди?!

- Ами.. - той сви рамене.

- Охх... - въздъхнах - Дай ми един сандвич и бутилка вода.

Той ми ги даде и започнахме да ядем.

- Ъм... Колко е часа? - попитах.

- Някъде към четири след обяд. - отвърна ми.

- Леле.. Доста време съм спала.. - засмях се.

- Отивам да плувам. Идваш ли? - попитах след няколко минути.

- Амм... Добре.

Плувахме и се забавлявахме във водата. На няколко пъти Алекс ме потапяше, но аз му го връщах като се качвах на гърба му и го събарях. Даже забравихме за времето. Усетихме се чак, когато видяхме червеното небе и началото на залеза.

- Мисля, че вече трябва да излизаме. - казах, а Алекс кимна.

Тръгнахме към пясъка.

- Искаш ли да си направим лагерн огън?! - попитах с усмивка.

- Идеите ти, започват да ми допадат! - каза с огромна усмивка Алекс.

- Ем.. Добре.. Хайде да се преоблечем и да запалим огъня.

Прибрахме нещата си и се запътихме по стаите си. Преоблякох се като си сложих пола до колената и блуза с дълъг ръкав, защото вечер отвън става хладно.

Слязох във вилата. Там направих спагети и повиках Алекс да вечеряме преди да излезнем навън. След като се навечеряхме, пратих Алекс да събере камъни и дърва за огъня, а аз намерих бонбони маршмелол и намерих бутилка кола, явно "милото татенце" е решило да ме поглези.

След като събрахме необходите неща, излязохме навън и запалихме огъня, пекохме бонбони и пихме кола, докато провеждохме безмислени разговори.

- Знаеш ли какво ни липсва? - попита Алекс, докато аз гледах звездите. Завъртях глава отрицателно. - Музика, песни край лагерния огън.

- Ти си човека! - погледнах го. - Аз изобщо не мога да пея!

- Едно нещо, което да не можеш. - засмя се.

- Внимавай! - стрелнах го с гневен поглед.

- Сега се връщам - каза набързо и изчезна някъде. Какво му става?!

След малко се върна и носеше... Китара?!

- Къде я намери?! - попитах учудено.

- В багажа си.

- Какво още имаш в багажа си?! И как изобщо си побрал цяла китара в куфара?!

- Никъде не ходя без китарата си! - каза гордо, а аз се засмях.

Той седна и започна да настройва китарата си.

- Ще пееш ли или.. - казах раздразнено след няколко минути.

- Добре, добре... - каза и запя.

You can't walk the streets at night
You're way too short to get on this ride
No I'm not, no I'm not, they're tryna tell me that I
I gotta be home when the street lights glow?
You can't watch your TV show
I will watch what I wanna watch
No, won't listen to you, do what I wanna do

And I will walk this road ahead
One hundred miles on my hands
Do I need to show you?
Guess I gotta show you
And if you don't believe me now
I'll flip the whole world upside down
Do I need to show you?
Guess I gotta show you

Watch me swim across this lake
Fly through the sky in my Superman cape
Watch me walk across this wire
Tip-toe through the coals of a blazing fire
Watch me fly this kite in the rain
I'll jump rope with my ball and chain
Come by and knock on my house of cards
If it falls I'll rebuild it from the start
I won't listen to you, do what I wanna do

And I will walk this road ahead
One hundred miles on my hands
Do I need to show you?
Guess I gotta show you
And if you don't believe me now
I'll flip the whole world upside down
Do I need to show you?
Guess I gotta show you

Do I really gotta show you now? Really, really, really, gotta show you now?
Do I really gotta spell it out? I-T, I spelled it out
If you really wanna see me now? Watch me walk across the clouds
I don't know what you heard about, listen to me yell it loud
Do I really gotta show you now? Really, really, really, gotta show you now?
Do I really gotta spell it out? I-T, I spelled it out
If you really wanna see me now? Watch me walk across the clouds
I don't know what you heard about, see that door I'll knock it down

And I will walk this road ahead
One hundred miles on my hands
Do I need to show you?
Guess I gotta show you
And if you don't believe me now
I'll flip the whole world upside down
Do I need to show you?
Guess I gotta show you

Do I really gotta show you now? Really, really, really, gotta show you now?
Do I really gotta spell it out? I-T, I spelled it out
If you really wanna see me now? Watch me walk across the clouds
Do I need to show you? Guess I gotta show you - завърши с песента.

Аз плясках и се смях едновременно.

- Първо - браво, макар че знам, че можеш да пееш, второ - не е ли малко стара тази песен и трето - това не е ли малко неподходяща песен, за случая?! - казах, а той се засмя.

- Първо - благодаря, второ - Ти слушаш моите песни? Така де мислех, че ме мразиш, може би мразеше... И трето - много си е подходяща песента! - отвърна, опитвайки да имитира гласа ми.

- Ами.. чувала съм някои от песните ти, а и мразех теб, не музиката ти!

- Аха...

- И защо е подходяща песента? - попитах.

- Цитирам "Хайде ела, мама да намаже малкото момченце". - каза и се засмя.

- Значи тази песен е за мен?! - попитах и се засмях.

- Да... Мамо! - отвърна с насмешка.

- Внимавай, малко момченце, за което се отнася песента! - скарах му се.

- Ама...

- Ти започна! - защитих се.

----------------------------------------------------------

Здравейте! Това е новата част. Знам, че се получи малко тъпо, но..
Какво мислите, че ще случи?
Мнения?!
Благодаря, че четете! :)