- Остани. - каза той.

Шокирах се. Аз.. Аз да остана?!... Просто бях... Даже не знам как да го опиша.. Бях толкова развълнувана, в същото време изплашена, притеснена и ... Ъх не знам... Просто...

Обърнах се и го погледнах. Очакваше реакцията ми. Аз се усмихнах плахо и се обърнах да затворя врата.

- Виж.. Аз...такова.. Ако ти преча ще си ходя...

Той тъкмо щеше да каже нещо, когато се чу силна гръмотевица. Аз се стреснах и подскочих, след което се озовах на земята.

- Добре ли си? - дойде бързо до мен Алекс и ми помогна да стана.

- Да, просто се подхлъзнах в локвата, която се стича от мен. - засмях се.

- Май наистина те е страх. - засмя се и той, а аз спрях.

- Не, дойдох тук просто така, за да си взема един бърз душ! - погледнах гневно, а той спря да се смее. - Просто не съм свикнала на такова време, знаеш в Ел Ей винаги е слънчево и рядко се случва да вали, камо ли с гръмотевици, а в момента се случва точно това... - той просто стоеше и ме гледаше. - Кажи нещо! - казах с малко по -висок тон, а той малко се стресна.

- Аз..., не знам какво да очаквам каквото и да кажа, защото... Ами... Много бързо и често си мениш настроението.. Само не ми не ми крещи. - каза плахо.

- Спокойно. Няма да те бия ..- усшокои се - ..освен ако не ми дадеш повод. - пак се чу силна гръмотевица и аз бързо тръгнах навътре в стаята далеч от прозорците, а Алекс се засмя. - Ти пък какво се смееш? - попитах гневно.

- Ето за това говорех! - каза, а аз му хвърлих кръвнишки погледах.

- О.. Ам съжалявам. Просто... Така де да остана ли? - попитах с надежда.

- Да, защо не. А и вече ти казах.

- Добре тогава... - след това седяхме без да мърдаме и се взирахме един в друг няколко минути. Какво да направя?

Явно Алекс първо се осъзна и каза:

- Ъм.. Такова... Ще ти дам тениска, защото потника ти е мокър. Ъм.. Не можеш да спиш така. - каза и започна да туршува из шкафовете.

След малко се обърна и показа една бяла тениска.

- Ето, може да ти е малко голяма, но... нямам по-малки. - каза и се усмихна.

- Няма проблем! А сега се обърни! - казах му. Той ме послуша и след по-малко пт минута бях готова. - Готово!

- Много си бърза!

- Ами.. Това е само една тениска... - засмях се. - И все пак имаш бели дрехи!

- Да...

- Ам защо иначе не носиш често, а ти е любимият цвят? - попитах го.

- Ами не знам...

- Добре, ъм... Имаш ли спален чувал?

- От къде да имам?

- Да, вярно!.. А някакво одеало?

- Защо?

- Ами ако ще остана трябва да съм някъде и...

- Няма да спиш на пода!

- Но.. Тогава къде?

- На леглото.

- Ами ти?

- Аз ще съм на пода!

- Няма начин! Лягай на леглото! Аз съм на пода!

- Не!

- Да!

- Не!

- Да!

- Не!

- Аз лягам на пода, каквото и да кажеш! - казах му.

- Аз също!

- Значи и двамата на пода.

- Да!... Не! Ти на леглото!

- Аз лягам на пода! - казах и легнах на пода.

- Не си позала аз съм на пода! - отвърна и легна също.

Двамата лежахме няколко минути на земята, без да казваме нищо.

- Не може така! - наруших тишината.

- Как?

- Ох, по-добре на леглото вместо на земята. - казах.

- Аз какво ти казвам. Отивай на леглото!

- Ти също! - станах, а той ме погледна въпросително. - Вместо двамата да сме на пода, по-добре.... Да сме на леглото - въздъхнах.

- Аа. По-удобно ще ти е сама!

- Стига! И ти идваш! А и това е твоята стая.

- Но...

- Без но! Ставай! - заповядах със строг поглед. Той ме послуша и двамата легнахме на леглото.

Цареше неудобна тишина, която аз наруших.

- Ам.. Удобно ли ти е? - попитах.

- Да, на теб?

- Аха. - и идеите ми се изчерпаха. - Добре лека нощ.

- Лека.

След това замълчахме. Не смеехме да мръднем. Опитах да заспя, но не успях. Постоянно мислех за момчето, което лежеше до мен, момчето, което ми се искаше да прегърна, да целуна, момчето, което започнах да харесвам...

- Спиш ли? - прекъсна мислите ми Алекс след няколко минути.

- Да. - засмях се. - Не мога да заспя. - казах след това. - И ти ли?

- Мхм..

- Ъм.. искаш ли да си говорим?

- Може..

- Добре...

- Ъм.. исксах да те питам нещо. - каза несигурно Алекс.

- Давай.

- Ами онзи ден видях, че имаш татуировка на крака..

- Да..

- Ами каква е? Искам да кажа, че не я видях отблизо и...

- Перо.

- Какво?

- Татуировката е на перо с птици.

- И какво означава?

- Честно казано не съм сигурна. Може би любовта ми към книгите? - той ме изгледа учудено. - Ами, докато разглеждах каталога докато правеха другата, попаднах на тази, много ми хареса и..готово. - след което му я показах.

- Супер. Но как така другата?

- Оо,.. Ами имам още една.

- Как? Къде? Как не съм я виждал до сега?

- Ами на врата.. И крие се за косата, нали често съм със спусната коса и пак има птички..

- Май обичаш птиците, а?

- Мхм...

- Ще ми я покажаш ли? - попита нетърпеливо.

- Да, добре. - след което му я показах.

- Уоу. Просто.. Нямам думи. Как си издържала? Аз едвам за една, а ти цели две!

- Какво?

- И аз имам на ръката.

- А да вярно. Бях забравила..

- Ще ти припомня. - каза и вдигна ръката си.

- И преди съм я виждала, но наистина много ми харесва. Ами какво означава?

- Накратко - връзка между дома, работата и семейството.

- Аха.. Идеята е супер, дизайна - невероятен! - направих кратка пауза, в която той се хилеше - Не се възгордявай! Знам, че звуча странно!

- Мхм...

- Обаче номерът ми беше просто ненадминат! - казах след няколко минути.

- Това от къде ти хрумна?

- Ами случи се преди няколко часа.

- И?

- Признай си! Доста се изплаши. И този твой писък.. Трябваше да го запиша! Наистина беше най-добрият ми номер!

- Възгордявай се на воля! - каза съркастично.

- Признай си дее!

- Ох...

- Ха!

- Нищо не съм казал!

- Аха...

- Наистина си помислих, че ще ме убиеш.

- Чудех се...

- Какво? - стресна се.

- Шегувам се.

- Щом казваш.

- Ами ти си си виновен.

- Така ли?

- Да!

- Ти започна първа!

- Не е вярно ти беше! Ти ми беше боядисал косата, сменил пастата за зъби и шампоана!

- Преди това ти ме беше нарисувала целия!

- Не целия..

- Както и да е! Ти беше първа!

- Нямаше ако не ми беше взел потниците и четката за коса!

- Да ,но ти ми напраи номер сутринта със закуската, интервюто и Мери!

- Ами.. Ти ме хвърли в морето и ме гъделичка!

- Ами ти ме наречеясно!ма"!

- Оохх...

- Предаваш ли се?

- Не, много ясно!

- Ами!

- Добре!

- Добре?

- Охх..

- Добре. Примирие.

- Примирие ли? - попитах го. - Защо? - затръшках се като малко дете. - Ама аз искам да ги правя номера!

- Ами аз може да не си тръгна жив от острова ако продължим!

- Ако си тръгнем! - поправих го.

- Да.. Исках да кажа, че ти може да ме убиеш, ако продължим!

- Ясноо. Теб те е страх! - засмях се. - Алекс се страхува от едно момиче! Алек се страхува от момиче! - повтарях.

- Стига де!

- Добре.. - нацупих се. - Примирие.

- Наистина ли? - зарадва се.

- Да.. Искам да има поне един останал жив човек на острова освен мен. - засмях се.

- Аха..

- Примирие?

- Примирие! - стиснахме си ръцете и се засмяхме.

Няколко минути по-късно се чу силен гръм. Стреснах се и подскочих, след което се сгуших в Алекс.

- Проблем ли е? - попитах го.

- Не. - каза, а аз се усмихнах.

- Благодаря!

- За какво? - попита.

- За всичко! Лека нощ!

- Лека нощ! - отвърна ми, макар и объркан от отговора ми.

Усмихнах се и след нмислите?минути заспах.

-----------------------------------------------------------
Хей! Това е новата глава! Какво мислите? :) <3

Наистина много харесвам татуировката му! 😍😍

"It's the woods' reflection on water and a sound wave connecting to the city, which is Toronto. Actually, the sound wave is my parents and my sister saying 'I love you.' So it's a connection between home, work, and family." - това казва Шон за значението на татуировката си, по време на интервю.

В превод:

"То (значението на татуировката) е отражението на гората във водата и звуковата вълна, свързваща го с града, който е Торонто (родния на Шон). Всъщност звуковата вълна са родителите ми и сестра ми, които ми казват "Обичам/е те". Така, че значението е връзката между дома, работата и семейството."

Преводът е мой. Надявам се да е горе-долу добър, за да разберете значението. :) :) <3