Г. Т Кейти

Знам, че виновникът за изчезването на потниците ми и четката за коса е Алекс. Само трябва да съм сигурна.

Сега е към три сутринта. Светнах фенера и тръгнах към стаята на господинчото.

Погледнах през прозореца му и го видях как си спи сладко сладко.

Влязох през прозореца. Ще попитате защо. Ами защото вратата малко скърца, а прозореца е без стъкло, а само със завеса.

Прехвърлих единия си крак. Тъкмо прехвърлях и другия, когато се препънах и залитнах. Хванах завесата с едната си ръка, а в другата държах фенера.

Как изглеждах? Единия крак вътре в стаята, другият наполовина прехвърлен, като сигурно имам разкрачка повече от метър. (Надявам се разбрахте :).  Държах се за завесата опитвайки да прехвърля и другия си крак, когато пердето започна да се къса. Но не това е най-лошото.

Преди да се скъса завесата, това за което беше закрепена се счупи и пердето, заедно с пръчката, за която беше закрепена паднаха върху мен. Аз паднах също. Вдигнах толкова шум, достатъчно да изплаши слон.

Стиснах силно очите си, очаквайки Алекс да се развика, че съм го събудила. Чаках и чаках, ама нищо. Отворих очите си и  насочих фенера към леглото му.

Спи. Той продължава да спи! Засмях се, но бързо си запуших устата, сещайки се, че не трябва да го будя. Леле, този човек и бомба да падне няма да се събуди. Дори след моето падение с гръм и трясък, той продължава да хърка. Хърка в буквалния смисъл.

Изправих се и се изтупах. Взех фенера и се огледах из стаята. Първоначално го насочих кум леглото. Той спеше толкова сладко, че за малко да забравя, че трябва да отмъщавам. Взех маркера от джоба си и се запътих към него. Какво? Ако не намеря нищо, поне ще се посмея.

Той спеше без тениска. Идеално! Започнах да рисувам по лицето и тялото му. След като завърших творението си пляснах с ръце, така де тихо, за да не го събудя. Извадих телефона си (странно е, че даже да нямам връзка с външния свят пак разнасям телефон, но сега има повод и...) и направих няколко снимки. След това  го прибах и се захванах с главната причина да бъда в стаята.

Започнах да ровя из шкафовете, но не си намирах нещата. Взех и куфара му и го разгледах, но пак нищо. Дали наистина не ме е излъгал и сама съм ги загубила. Не трябва да го обвинявам, но само той е тук и...

Тръгнах да излизам.. Чакай малко! Обърнах се и се запътих към леглото. Усмихнах се на моето произведение и се наведох. Пъхнах главата си под леглото, огледах се, но пак без успех. Тъкмо се отчайвахх, че няма да намеря нищо, и той започна да се върти.

В паника, че ще се събуди се пъхнах под леглото изцяло.

Алекс започна да бълнува нещо и пак се завъртя, след което започна да се изправя и не след дълго излезна от стаята. Малко си отдъхнах. Зачаках да се върне и да заспи, за да мога да изляза.

Докато го чаках се загледах в дъските, върху, които се намира матракът. По едно време съзрях нещо странно. Имаше някакво парче плат. Много приличаше на... Ах той! Взел ги е и ги е сложил под матрака. Ще си плати!

В този момент Алекс се върна в стаята и отново си легна. Зачаках да заспи, за да си тръгна. Както чаках, започнах да се унасям и не след дълго вече изцяло бях заспала.

~~~~~

Събудих се, защото ми беше доста неудобно. Опитах да стана, но си ударих силно главата в нещо. Тогава осъзнах къде се намирам. Още съм под леглото на Алекс.

Изпълзях из под леглото. Вече беше светло. Колко време съм спала?! Изправих се и видях, че той още спи. Излязох от стаята му и тръгнах към моята.

Там се оправих и слязох долу да направя закуска. А вечерта щях да задействам плана си, как да му го върна.

~~~~

Алекс се появи в кухнята. Изглежда, че тъкмо е станал. Явно не се е поглеждал в огледалото.

След като го видях, избухнах в смях. Той ме гледаше доста объркано, което ме накара да се засмея още по-силно.

- Какво ти става?! - още беше объркан.

- Ти..видя...ли...се..в...огледалото?! - едва казах през смях.

- Защо? Какво ми има?

- По-добре иди и се виж! - казах като не спирах да се смея.

Той излезна от кухнята и се запъти към стаята си. След малко чух викове.

- КЕЙТИ! КЕЙТИ! КАКВО СИ МИ НАПРАВИЛА?! КЕЙТИ?!- продължаваше да крещи, а аз се превивах от смях.

Той отново дойде в кухнята, като ме гледаше гневно. Изглеждаше... Беше изключително смешна картинка. Стоеше пред мен като на лицето му имаше имаше нарисувани добре завити френски мустаци, леща около окото (т.е  само една очила, имам предвид такова като на професор, само за едно око. Надявам се ме разбрахте), също така имаше нарисувани все едно шевове по ръцете, и доста  сърца. На гърдите имаше написано във всякакви посоки: "Самовлюбен глупак; Момчето на мама; Аз съм перко; Не мога да правя номера; Katy - The Best; Загубен съм без Кейти; Страх ме е от Кейти; Не мога да пея; Най-лошият актьор; Нямам приятелка, защото съм грозен, при това най-грозният" и други подобни. Цялото място от шията до началото на панталоните е изписано подобни надписи. А на гърба имаше нарисувано плезещо се човече и надпис "Ритни ме!".Наистина не спирах да се смея.

- Кажи ми, че не е перманентен! - развика се. - Кейти! Кажи перманентен ли е?!

- Успокой се! Обикновен е! - казах, продължавайки да се смея.

- Стига! Не е смешно! - каза сериозно.

- Сериозно ли?! Огледа ли се хубаво в огледалото! Знаеш ли включи си bluetooth на телефона! - казах през смях.

- Защо?

- Просто го направи! - казах. Той го направи и аз му пратих снимките, които направих, след като го нарисувах. - Сега не ти ли е поне малко смешно?

- От къде.. Чакай какво е това на гърба ми? - аз отидох до него и го ритнах. - За какво беше това?

- Направих това, което пише! - усмихнах се невинно. - А сега не е ли смешно? - казах и се засмях отново.

- Да, добре. Малко е смешно. - каза и се засмя. - Сега ми помогни да се изчистя!

- След като закуся! - той ми хвърли гневен поглед, но накрая се съгласи.

~~~~

*вечерта*

Прибрах се в стаята си, след като се навечерях. Бях готова да започвам с плана си.

Сложих си лилаво бельо и доста разроших косата си. Сигурно приличах на кокошка. Както и да е.

- Алекс! - извиках го. - Алекс!

Той се появи задъхан на вратата ми като стоеше наведен и запъхтян. Още не ме беше видял. Доубре. Да започваме!!

- Какво искаш та викаш на пожар?! - каза още с наведена глава и запъхтян.

- Алекс? - тъкмо щеше да каже нещо, когато изправи главата си и ме видя. Остана с отворена уста. - Ще глътнеш някоя муха. - лазах и той се поосъзна, но пак ме гледаше с ококорени очи. - Стига си ме зяпал така! - едва се сдържах да не се засмея. - Виж сега извиках те, защото...

Г. Т Алекс

В момента си ми го връща, но щом ще е така... Тя, ...тя изглежда... Йдмдм...хлшвйбд... Направо...

- Ехо, Алекс слушаш ли ме? - размаха ръка пред лицето ми.

- Мхм..

- Добре. Какво казах?

- Добре.

- Преди това! Не ми се прави! Щом ме слушаш кажи какво казах?

- Какво казах!

- Сериозн престани! Казах да ме погледнеш!

- И? - огледах я от глава до пети с исмивка на лице.

- Виж ми косата! - каза гневно.

- Какво й е? - попитах като се хилех като идиот. Чакай! Тя това иска! - И между другото защо не си облечеш пижамата?

- Първо, това е пижамата ми! И второ, как какво й е! Приличам на кокошка, все едно съм била в гората, по време на буря.

- Нима имаш невидима пижама?

- Ха ха. Много смешно - тя се засмя фалшиво. - Ами нали си изгубих потниците и това представлява новата ми пижама. Да, така ще спя от сега нататък! А аз те извиках, за да ми помогнеш да си намеря четката за коса, защото... сам виждаш. Така аз ще погледна под леглото, а ти... където искаш. - каза и се наведе, като ми предостави една страхотна гледка на... задника й. Леле... Трябваше бързо да се осъзная иначе ще й позволя да ме победи.

- Ам.. Ти нали имаше резервна?

- Точно нея загубих! - каза без да се изправя.

- Сега се връщам. - казах и излязох. Отидох до моята стая и взех нещата й. Охх принуди ме да й ги върна, но нищо.

Върнах се в стаята й, а тя ме чакаше със самодоволна усмивка.

- Ах, от къде се взеха? - попита ме ухилена.

- Ами... Намерих ги. - усмихнах се невинно.

- Къде?

- Амиии.. Просто ги намерих.

- Ахам... Ясно. И не са били под матрака на леглото ти?! Хм..

- Не... Чакай! Ти от къде знаеш?

- Знам... - усмихна се самодоволно. - Внимавай с кого ди имаш работа!

- Аха..

- А сега чао! Ще спя! - как само ме отряза.

- До утре! - казах и аз самодоволно. Имам си план!

-----------------------------------------------------------
Хей! Това е новата глава. Знам, че не се получи както трябва.

Мнения? Критики?

Благодаря, че четете! :)