Отново сутрин. Ставам от мекото си и топло легло, за да отида на училище.

Дали да не се направя на болна? Не, не мога. После родителите ми ще ме накажат ако разберат. Да, имам богати родители, но не се разбораме.

Правя сутрешните си процедури - вземам си душ, измивам зъбите си и отивам до гардероба след като съм приключила. Избирам черни дънки с висока талия и една карирана риза с цветове черно и розово, която връзвам над дънките. Слагам си розовите кецове (не не са детски), вземам си чантата Като вътре слагам само няколко тетрадки, химикал, портмоне, ключове и най-важното - телефона. (Да, аз съм неразделна с телефона си.) И вече съм готова.

Излизам от стаята си и се запътвам към стълбите, които ще ме отведат към хола.

Както разбрахте живея в доста голяма къща. Тя представлява сграда на три етажа с голяма градина и басейн.

На първия се намират стаите на персонала. На втория етаж е спалнята на родителите ми, трапезарията, кухнята и един доста голям хол. На третия етаж се намира моята спалня, няколко стаи за гости и една стая, която е само моя отново.

В нея има една доста голяма библиотека, защото както разбрахте много обичам книгите, има също една маса с няколко стола, има също няколко барбарона. В нея също практикувам другото си хоби да рисувам. Аз имам доста хобита.

Да, стаята е доста голяма. Тази стая е моето място номер две. Когато нямам възможност да отида на плажа (на който както разбрахте се намира моето място номер 1) се усамотявам в тази стая.

Ще попитате защо да не го правя в спалнята си. Според мен в библиотеката е по уютно и затова.

Сама избрах да съм на третият етаж, защото исках да съм далеч от родителите си и да съм свободна (до колкото може).

Слизам по стълбите и стигам до хола. Той е свързан с кухнята и трапезарията, а до него е спалнята на родителите ми.

Чувам крясъци. Те отново се карат. Това вече стана част от ежедневието ми. Знам, че не се разбираме, но не обичам, когато се карат.

Запътвам се към стаята им, за да чуя за какво е този спор. Тъкмо да се приближа до вратата и тя се отваря. От нея излиза майка ми ядосана.

- Не мога повече, Ник! - крещи майка ми.

- Какво тогава, Ейми? Развод ли искаш?!! - попитя я баща ми.

- Знаеш ли? Точно това искам!

- Моля?

- Чу ме!

- Но ...

- Няма но! Развеждаме се!

Докато слушах този разговор усетих как сълзи започнаха да се стичат по бузите ми, но изглежда, че те изобщо не ме бяха забелязали. Казах ви, че не се разбираме, но все пак са ми родители и ги обичам.

Оставих ги сами и се запътих към кухнята. Там ме очакваше Сара с усмивка на лице, държейки поднос с палачинки с шоколад и кафе.

Явно не е чула родителите ми, но това не е възможно - те могат да се чуят от километри. Може би се усмихваше, за да не ме натъжи още повече.

Сара е жена на около четиридесет години с кестенява коса. Работи при нас откакто се помня и за мен е като втора майка.

Тя е омъжена с две деца - момиче и момче. Съпругът й Франк, на около 45, също работи за нас - той е от охраната и в някои случаи мой шофьор.

Дъщеря й Ана е по-малка от мен с три години, а синът й Луи е по-малък от сестра си със седем години.

Те всички живеят в нашата къща. Винаги съм искала и аз да имам брат или сестра, но уви нямам. Но затова пък Ана и Луи са като мои такива.

След като ме видя, усмивката на Сара веднага помръкна. Остави подноса и дойде до мен.

- Какво е станало? - попита ме тя.

- Родителите ми отново се карат. - отговорих й.

- Знам, но понякога в семействата се случват такива неща. - опита се да ме успокои.

- Да, но това се повтаря от няколко месеца, а и сега е различно. Те искат да се развеждат! - казах вече гневно аз. - Какво ще стане с мен? Те изобщо не мислят за дъщеря си, а съм и единствено дете!

- Успокой се, всичко ще се оправи! А сега виж какво съм ти приготвила! Любимите ти палачинки с шоколад и кафе с мляко! - опита се да ме разведри.

- Благодаря ти! - усмихнах й се.

В този момент влезна Ана.

- Хей Кейти, ще тъгваме ли?

- Да, изчакай малко. - изтрих сълзите си преди да ме е видяла и се запътих към банята, където измих лицето си.

Върнах се в кухнята, където ме чакаха Сара и Ана.

- Готова съм. - усмихнах им се.

- Не, не госпожичке, никъде нама да ходите преди да закусите.! - каза Сара.

- Но не съм гладна! - опитах се да и се противопоставя, но тя ме дари с поглед "Прави каквото ти кажа!" (някой път доста се вживява в ролята на майка) и накрая се съгласих.

След закуската се отправихме към училище, където ме посрещна най-добрата ми приятелка Анджелика. Тя е блондинка като мен.

Познаваме се от деца и сме в един клас. С нея се запътихме към пърият ни час.

В 15:30 вече приключих с часовете и се запътих към шкафчето ми.

Излязох през задния входи и какво да видя?! Гаджето ми Даниел (май не съм споменавала за него, заедно сме от осем месеца) да се целува с Миранда, най - популярното момиче в училище, която на всеки три дни е с ново момче.

В този момент всичко в мен се срина и отново заплаках. Но бях повече ядосана отколкото тъжна.

Тръгнах към тях.

Като се приближих достатъчно се развиках:

- Ах ти малък...
- Виж не е това, което изглежда!

- Нека ти обясня... - бях прекъсната от Дани.

- Какво ще ми обясниш? А? Всичко е ясно! - този път аз го прекъснах. - Късаме! Точно тук и сега! И не се опитвай да ме разубеждаваш! - казах, защото се опита да ме прекъсне.

След това си тръгнах бясна.

Прибрах се вкъщи и се запътих към библиотеката. Днес заваля и затова не успях да отида на плажа.

Влязох и седнах на един барбарон и започнах да ридая тихо.

Замислих се за живота ми. Разпадащият ми се живот! Родителите ми се развеждат, гаджето ми ми изневерява.. Какво още?

Сетих се! Знам какво може да ме разсее в този момент! Извадих телефона си и включих инстаграма си..

@aleksskot добави нова снимка

@aleksskot : Пореден ден от турнето🎶

Уф пак ли този! Но все пак ще ми оправи настроението!

@katyhateskot: Кифла 😁 (знам не се получи много добре, но... :)

Да, стана ми по-добре :) !

И така до края на деня стоях в стаята и четох книги.
Накрая отидох в стаята си и се отнесох в света на сънищата.

Това сме аз и Анджи:

-----------------------------------------------------------
Здравейте! Това е първата глава от книгата. Надявам се да ви хареса. Моля споделете мнението си! :) :)