Всички прозорци са отворени, светлината излизаща от всеки кът осветява лицето ми. Все едно се търси нещо, което е загубено, а това "нещо" са моите сънища.

-СТАВАЙ! КРАЛЯ ЩЕ МИНЕ СЛЕД МАЛКО! - натрапчивия и внезапен глас излизаща  от устата на някакъв звяр се опита да ме спре, или иначе казано, моята доведена майка.

- След малко - казах едвам отваряйки очите си.

-Няма време, краля ще мине и какво искаш да изляза само аз и ти да се спасиш от изгнание?!

-Толкова невероятно ли звучи, факта, че не искам смъртта си. Нима очаквате да се разпадне от вълнение при мисълта, че кралят си търси "жертва" - станах от леглото и се насочи към огледалото.

- Не ми пука какво искаш, единственото ми желание в момента е да излезеш там и краля да те избере. Съответно и да се спася от положението на жертвата! - каза тя като ме погледна рязко, а аз мислех само какво да облека за бала.

Де да имах майка, която най-малко да мислеше за мен в последните ми мигове. Да, светът е несправедлив и жесток, но все пак всеки заслужава любов в живота, нали?

- НЕ СЕ КОЛЕБАЙ , ТОВА Е ПРОСТО РОКЛЯ , ОБЛЕЧИЯ И ИЗЛИЗАЙ - каза жената  облягаща се на вратата и зяпаше разглеждането ми на роклята.

-Ако е толкова лесно да я облечеш , пробвай я ти -  представях  си следите от кръв по роклята, но все пак я сложих.

Край на света или не, това е просто съдба

-Газовата лампа готов ли е?

-Да и чака теб, но ако не побързаш ще изгниеш - каза жената, която стоеше плътно зад отворената вратата .  А аз си връзвах възможно най-бавно косата , просто исках мига да не свършва, но ето , че бях готова и просто излезнах

- Краля ще пристигне всеки божи момент - каза жената и отиде да се огледа, а моите мисли бяха прекъснати от оркестъра , който преди царя и обикаляше  центъра на селото.

-Готова ли си? -попитах я.

- Да , все пак не съм жената облечена в бяло не си ли  спомняш, че кралицата обичаше бяло в деня на бягството – ухили се тя .

Това е все едно да те обвиняват в убийство, но дори да не си роден в проклетата дата на убийството.

Откъде мога да знам какво е обличала една жена починала преди 15 години и отгоре на всичко роклята я избра доведената ми майка , с която да вбеся краля, за да избера мен.

-Ужасна си.

- В този живот или си мошеник или пътник.-оркестърът вече беше  минавал и е дойде  ред на краля който естествено пристигаше  със своята златна каляска , украсена с най-различни диаманти и перли.

-Негово величество крал Едуард-краля излезе с леки стъпки от каляската и оглеждаше мястото, все едно идваше за първи път -Селяни направи място за краля - хората се оттеглиха наоколо, царя имаше още  четирима войници обикалящи заедно с него. Те бяха за допълнителна помощ, в случай че някой реши да се здрависа с краля.

-Здравей народе на Нортвил, аз съм вашия крал Едуард и днес съм тук за ежемесечната избиране-каза краля , той се обърна и погледна на около ,страха ме обхващаше .Понеже  всички имаха поне 4 жертви а аз бях изгубила само майка си , а баща ми.. той не изгни в тъмницата , след смъртта на майка ми дълго нямаше никакви връзки , докато не се запозна с Елинор-доведената ми майка. След като се ожениха , баща ми пак изгуби интерес  , но не го показваше . Както и аз и той преди знаеше отлично каква е Елинор дори и преди сватбата . Не бяха един за друг очевидно , но поне беше спрял да тъгува . Докато един ден той  не откри тяхната снимка (снимка на тях двамата) ,  Елинор го уби .Тя също видя снимката и я изгори после си тръгна .Аз не бях у дома , Елинор също , само баща ми . Тя беше оставила снимката да изгори в ръцете на баща ми.После се наложи да се преместим в родната къща на Елинор , тя дори и да не ме понасяше беше длъжна да се грижи за мен , все пак беше закона съпруга на баща ми . Майка и беше много мила , нищо общо с Елинор , но почина 3 седмици след като се нанесох , а баща и още жив , макар и сляп. Господин Франк е на 84 , старши капитан ,обича да разказва истории от младините си , но напоследък е много болен дори може да се каже , че това са му последните дни .Гласа му изчезна , а той самия просто седи и съществува.

-Страх ли те е? –обади се Елинор , беше застанала зад мен и говореше доста тихо вероятно за да нея чуят.

-Кога ще свърши?-погледнах я в зелените и очи, понякога като я гледам в очите се сещам за очите на котките (мразя котки)

-След малко , краля още не избра своята жертва-тя вече не ме поглежда , а просто се увива в плетеното си палто , понеже на вън беше -5 градуса

– Не ти ли е студено?

-Свикнала съм...--тя ме прекъсна сложи ръка на  устата ми и погледа краля , който беше насочил поглед към нас.

-Не продумвай , не бива да привличаме внимание!-каза тя , бавно дърпайки си ръката , а аз кимнах в знак на съгласие.

***

1;30

Елинор както обикновено си е вкъщи и спи по цял ден , а аз съм пред гроба на баща ми  (Хенри Паласио Хард)

-Татко ...