Андрея предполагаше, че в главата на Герт е вграден радар, който и помага да намира всичко, което търси. Нисък прозорец на втория етаж ги изведе върху навеса пред хотела. Герт седна, облягайки се на рамката на прозореца, подавайки ръка на Андрея. Двете седнаха една срещу друга със свити крака и очи втренчени в черното небе.

Дъжда се сипеше като от кофа и шумът от капките беше оглушителен. Затова никой не проговори дълго време. Просто седяха и се взираха пред себе си.

Накрая Андрея се размърда и свали раницата от гърба си. Порови малко и измъкна едно от скъпоценните стъклени шишета. Усети усмивката на Герт още преди да погледне към нея.

По някаква причина знаеше, че двете имат много общ начин на мислене. Изглеждаха по съвсем различен начин. Вероятно имаха невероятно различни истории и бяха стигнали по различни дълги пътища до този момент. Но въпреки, че не знаеха нищо една за друга или за себе си, усещаха че си приличат. Може би по същия начин по който когато поглеждаш лицето си в огледалото и знаеш, че виждаш себе си.

Андрея не можеше да си го обясни. Затова не се и опитваше. Просто разкара капачката от гърлото на бутилката и отпи голяма глътка сподавяйки потръпването. Всеки следващ път ставаше все по лесно. Стомахът и вече почти не се гърчеше при досега с парещата течност.

Подаде на Герт, която последва движенията и.

Продължиха да повтарят упражнението докато дъжда не намали силата, а бутилката теглото си.

Андрея проговори първо.

-Винаги съм искала да пия в банята. Полулегнала на пода на душ кабината - тя се засмя леко.

Беше толкова лесно да говориш безсмислици, които в друго време биха били маловажни, но сега сякаш имаха цялото значение на света.

Герт я наблюдаваше отнесено.

-И откъде това желание?

-Не знам. Бях чула текста на една песен... - тя се опита да си спомни мелодията и затананика тихо. Гласът и я предаде и се отказа. Дъждовните капки бяха далеч по мелодични. - Има нещо прекалено красиво в идеята, не можех да си я изкарам от главата.

Тя направи пауза. Усещаше пълното внимание на Герт върху себе си. Беше като физическа тежест.

-Интересното е, че това тук е по красиво. Дъжд, а не душ в банята. Благодаря ти за просветлението.

Герт се разсмя с цял глас. Андрея я наблюдаваше няколко секунди, но после прихна. Беше заразително да гледаш или слушаш нечии смях. Минути по-късно с болящи стомаси и бели дробове те продължаваха да не могат да спрат, отдавна забравили кое беше смешното.

Когато гръмотевиците започнаха последва още един дълъг момент на мълчание. Късния следобед бе преминал във вечер. Ярките бразди светлина се открояваха още по ярко на фона на нощното небе.

Известно време просто наблюдаваха, след това започнаха да броят секундите между светкавица и гръм. През повечето време изпускаха голям брой цифри и започваха от начало, а понякога забравяха, че очакват гръм и подскачаха стреснато, когато той пристигаше. После се заливаха от смях.

-Герт?

-Анди?

-Защо откраднахте вана?

Едно от нещата, които мразеше на алкохола е, че понякога просто казваше каквото мисли без това да води до нещо хубаво.

Герт за пореден път сви рамене.

-Не знам. Беше забавно. А и сега имаме широко превозно средство.

-Значи не съжаляваш.

Тя се засмя.

-Животът е прекалено кратък за да съжалявам.

Андрея на беше съгласна. Може би в крайна сметка двете не бяха чак толкова еднакви.Тя съжаляваше за повечето от своите кражби. Винаги се оправдаваше с обстоятелствата, но рядко го правеше защото наистина иска. Рядко? Така ли беше наистина?

-Би ли го направила отново?

Герт сбърчи вежди.

-Там е работата, че не знам. Този чичко кметът. Той беше задник. Водеше някакво глупаво дело за строеж върху някаква защитена територия или подобни простотии. Не знам наистина не се поинтересувах достатъчно. Но едновременно с това в брошурите към изборната му кампания пишеше, че е на страната на природозащитниците.Просто се ядосах. Мразя лицемерието. Имах възможност и откраднах вана. Никой от компанията не се е оплаквал. Вози доста добре. Но виж сега ни издирва полиция. Така че...не знам. Може би бих го направила отново. Може би няма.

Последва мълчание, нарушено от няколко гръмотевици. Андрея обмисляше думите на другото момиче. Как би постъпила тя в тази ситуация?

-Виж обществото се управлява от лайняни личности - започна Герт след малко взирайки се в обувките си - и е направено за да отглежда други лайняни личности. Мисълта за това ме кара да се задушавам. Мразя затворения кръг в който ни поставят чрез парите. Като затвор за живота на целият свят. Кръгла клетка, от която няма как да се измъкнеш.

-Но ти си намерила начин?

Герт се усмихна леко. Този път с тъга. Но не проговори повече.

----------

told u this was melodrama

(lorde препрадки)

love yall <33