-В действителност на колко години си?

Анди не успя да сдържи въпроса си и привлече вниманието на Герт от пътя към себе си. Не искаше да задава въпроси, понеже това би мотивирало останалите също да задават въпроси. А тя определено не желаеше това да се случва.

-Току що разбра, че се движиш в откраднат автомобил с група издирвани престъпници,а ме питаш на колко години съм.

Анди се ухили и кимна. Герт също се усмихна.

-Навърших деветнайсет преди по малко от две седмици.

Андрея кимна. В действителност бе предположила нещо такова.

-Най-възрастна е Лин. Има рожден ден след месец и ще навърши двадесет – намеси се Рея

-Да, по обратната на обратната психология най-възрастният тук в действителност е и най-зрелият в компанията – засмя се Герт

Лин ги удостои само с изпепеляващ поглед и се съсредоточи върху пътя.

-Само аз ли забелязах колко тихо бе на онази бензиностанция – проговори Ноа от своята седалка, очевидно с намек за нещо друго.

Рея и Герт се спогледаха объркано, а Ноа въздъхна отчаяно.

-Той има предвид, че времето може внезапно да се влоши – улесни ги Лин.

Андрея нямаше представа как бе направила връзка между тишината и времето, но не би спорила по въпроса.

-Да, и определено не искам да съм във вана когато се разхвърчат светкавиците - обади се леко раздразнения глас на Ноа от задната част на автомобила. Рея закима с глава, а Герт очевидно отегчена от разговора започна да рови по чантите с храна и да разхвърля пакетчета с чипс по предното табло.

Андрея заключи, че Лин и Ноа бяха от типа хора, който се изнервят от ненужното количество думи използвани в разговор. Винаги бе наблюдавала тези хора, възхищавайки се тайно на начина по който разбират много неща от малко думи.

-Ноа има фобия от гръмотевични бурии – прошепна Рея недостатъчно тихо.

Ноа изсумтя.

-Добре и къде предлагате да отидем тогава?

По интонацията на Герт Андрея заключи, че първата би предпочела да не бяга от бурята, а даже напротив. Да остане в окото и и да наблюдава зрелището.

-Просто ще намерим евтин мотел, Герт. Ти ако желаеш се качи на по-високо дръвче и наблюдавай от там – каза Лин безизразно, а Герт се разсмя.

-За разлика от Ноа, мечтата на Герт е да я удари светкавица и да развие супер сили – поясни Рея отново недостатъчно тихо, с което си заслужи удар в ребрата от Герт.

Андрея не можеше да спре да се усмихва.

***

В действителност жегата натежа и на небето изведнъж се появиха облаци, които с всяка следваща минута ставаха все по-тъмни и по-тъмни.

Андрея наблюдаваше как цветът се оттича от лицето на Ноа с всяка следваща минута, докато момчето разраняваше кожичките на пръстите си и пушеше току що свити цигари като комин.

Рея започна да го псува, кашляйки от целият дим, който се произвеждаше при тези му действия. Той започна да дава зор на Лин да кара по-бързо, докато накрая всички в автомобила бяха изключително изнервени и с изключително съсипано настроение. Герт нагъваше чипс подавайки си пакетчето с Андрея. След малко Лин изтъкна, че дъвчат прекалено шумно и им се наложи да спрат.

В напрегнатата тишина Рея реши, че е добра идея да обясни психологията на летните гръмотевични бурии, но когато Ноа случайно я опари с цигара по бузата се отказа.

Продължиха да пътуват в тишината. Докато шумът от тежките водни капки по водното стъкло не наруши напрегнатото им мълчание. И не влязоха в първото населено място по пътя от километри насам. Синият ван се влачеше самотно по мокрите улици спирайки пред единственият хотел в местността.

Разбира се улиците бяха опразнени и всички се бяха скрили от бурията, но имаше още нещо. Според Андрея градът се беше стаил в очакване. Но нямаше представа на какво. Или на кого.

Лин спря вана под широкият пластмасов навес на четириетажния хотел. Всички се изсипаха през вратата в скромното фоайе. На рецепцията нямаше никого.

Герт стигна първа до масивното бюро и удари звънеца с усмивката на малко дете. Заслуша се в звука с удовлетворение и продължи да звъни докато Лин не и кресна да спре.

Чуха се крачки и една от много дървени врати в помещението се отвори, правейки път на ниска леко закръглена жена с бледо руса коса и огромни черни очила.

-Какво обичате?

-По принцип много неща... – започна Герт с типичния си нагъл сарказъм, но Лин я сръга и продължи – Случайно да имате стая с пет легла?

Жената, вече застанала зад рецепцията ги изгледа над очилата си с нещо прекалено странно в погледа. Андрея не можеше да прецени какво е, но тръпки полазиха гръбнака и.

-Не, но можем да ви предложим една двойна и една тройна стая – гласът и прозвуча лепкаво.

-Устройва ни перфектно – каза бързо Рея

-С какво ще платите – поинтересува се жената с лепкавия си глас.

-В брой – отговори Герт и измъкна средно дебела пачка с банкноти от вътрешен джоб в изтърканото си червено яке. Подаде три от тях на жената, която я изгледа изненадано. Сякаш бе разочарована, че няма да се наложи да ги изгони от хотела си. Неохотно прибра парите и подаде два ключа на Герт. Герт ги бутна в ръката Лин и се запъти към Анрея, докато останалите се качваха по стълбите.

-Имам въпрос.

-Слушам.

-Защо по дяловите ограбихме бензиностанцията при положение, че имаш пари?

Герт сви рамене изучавайки дългата, тъмна и оплетена коса на Андрея.

-Навик предполагам. Случваше се постоянно в началото.

-Началото?

-Когато се събрахме. Първо бяхме само двете с Лин след това ни намери Ноа, а преди по малко от месец се присъедини Рея.

Герт забеляза всички въпроси в меките кафяви очи на Андрея и въздъхна.

-Обичаш ли дъжда – попита вместо това

-Обичам гръмотевични бурии.

-Тогава ме последвай.

--------------------------

напомням, че това са нередактирани глави писани много късно през нощта.

също, че историята е напълно за забавление и въобще не се старая да пиша качествено. 

даже честно казано ме мързи да се опитвам.

love yall <33