2.1 | 替代 Подмяна

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на месеци Си Рен и Си Чен очакваха Рейки да се завърне, но след като монахът така и не се появи, а момичетата продължаваха да растат здрави и щастливи, семейството взе решението да забрави случката.

Цифрите върху календара летяха с главоломна скорост и неусетно минаха три последователни Парада на светлините. Двете деца се научиха да ходят, говорят, да се въргалят в калта и да се гонят между сергиите на пазара, да гонят жаби покрай езерото или с кикот да крадът от напъпилите цветя в чуждите градини. Каквото и да направеха момичетата обаче, Си Рен и Си Чен не можеха да им се ядосат истински — в края на деня четиримата сядаха заедно на масата и вечеряха, погълнати в щастлив разговор.

Когато настъпи четвъртият рожден ден на момичетата, в небето се изви буря: скършени пръчки от клони се блъскаха по прозорците, ударите на тежки капки заплашваха да съборят покрива, а вятърът отваряше вратата, позволявайки на дъждът да нахлуе в колибата.
Момичетата тичаха в стаята и се катереха по мебелите, преструвайки се, че подът е покрит с огън. Игривите им викове рикошираха в стените на малката колиба и Си Рен се подсмихваше доволно от мястото си до прозореца. Красивата му годеница се беше облегнала на рамото му, докато пръстите й нежно галеха наедрелия корем. В тази шумна семейна идилия, навръх Парада на светлините, в бурята отекна гръм.

Си Янг, която тъкмо нападаше Ченг'Е с въображаемата си сабя се сепна. До ухото й зашепна непознат глас:

— Радвай им се докато още можеш, Си Янг.

Шепотът беше прекалено тих за да може някой друг да го чуе, но достатъчен за да накара Си Янг да размаха ръка в пространството до себе си. Малкото момиче скочи от леглото на което се беше покатерила преди секунди и се вкопчи в Ченг'Е.

— Чу ли това?

— Подплаши ли се, малък заек? — сестра й се ухили. — Страх те е, че ще те победя с меча?

Си Янг се огледа наоколо и когато не видя никого, отпусна облекчена въздишка. На лицето й се появи дяволита усмивка. По всичко личеше, че момичето си беше измислило всичко. По-добре да премълчеше станалото, иначе цяла година щеше да търпи закачките на сестра си.

—  Я да видим как ще посрещнеш... това!

Голяма пухена възглавница полетя към лицето на Ченг'Е, запращайки я по задник на пода. Ченг'Е бързо се изправи и стрелна ръка обвивайки пръсти около глезена на Си Янг и двете се затъркаляха по пода, превивайки се от смях.

* * *

След случката повреме на бурята Си Янг започна да чува гласа където и да отидеше. За нея той се беше превърнал в плашещ спътник, който я стряскаше внезапно и изчезваше също толкова бързо. В началото тя си мислеше, че може да убеди някой друг да го чуе, но когато дори Ченг'Е започна да гледа на нея с предпазлива плахост, Си Янг осъзна, че е време да сподели с родителите си.

Тя се страхуваше, че няма да я вземат несериозно и ще й кажат да не се безпокои, затова на много пъти се спираше, намирайки  занимание с което да се разсее. Когато гласът заплаши нероденото бебе, Си Янг най-сетне събра смелост. За нейна изненада, родителите й не й казаха да не се безпокои. В очите им малката Си Янг за пръв път видя страх и болка, преди баща й да я вдигне и постави обратно в леглото, целувайки челото й.

— Заспивай, Си Янг.

И тя заспа.

Сънищата й през онази нощ бяха твърде плашещи за едно четиригодишно дете и когато се събуди — потна, разплакана и уплашена, — първата й реакция беше да се притисне към спящата Ченг'Е. Когато я прегърна и ръцете й се свиха около прекалено мъничко телце, Си Янг мигом осъзна, че момичето, спящо до нея, не беше сестра й.

Ръката на Си Янг се пресегна към завивките и покри лицето й, докато устните й се притискаха една в друга, опитвайки да удържат уплашения вик. В мрака очите й се плъзнаха по тавана и Си Янг мъничко се успокои — беше си у дома. Тогава кое беше това момиче, което спеше в леглото й? Къде беше Ченг'Е?

С треперещи пръсти отмести завивката и се пресегна към свещта до леглото. Горещият парафин обгори меката й кожа и Си Янг проплака тихо, карайки момичето до себе си да се размърда в съня. Когато успя да преглътне сълзите и вече държеше свещта над лицето на непознатата, баща й пристъпи от сенките и загаси пламъка. Си Янг понечи да извика, но голямата му длан закри устата й. В мрака силуета му коленичи до нейната страна на леглото:

— Скъпо дете, обещай ми от днес насетне да се грижиш за Си Янг като очите си. Тя е твоята по-малка сестра, която се нуждае от подкрепа, разбираш ли?

По-малка сестра? Си Янг?

Очите на малкото момиче щяха да изскочат от местата си. Доколкото си спомняше, тя беше Си Янг. Нима родителите им продължаваха да ги бъркат? И какво трябваше да значи по-малка сестра? Не бяха ли двете с Ченг'Е родени в един и същи ден?

— Обещай ми, Ченг'Е!

Си Янг безмълвно кимна. Едва когато баща й се отдръпна, погали я по главата и се върна в леглото, тя си позволи да обърне гръб на непознатото дете. Докато се взираше в дъсчената стена срещу себе си, Си Янг мислено се молеше това да се окаже само лош сън. Когато се събудеше, Ченг'Е щеше да лежи до нея.

Когато се събудеше, всичко щеше да е постарому.

a/n Sant Anel: Сигурно сте забелязали, че главите не вървят под една номерация. Това е така, защото една публикувана глава на ,,Yeomna" е средно около 900 думи, но целите глави реално са разделени на части. Надявам се да стана ясно какво имам предвид, хаха! ♡

И последно, но не и по важност — не съм сбъркала имената и не съм забравила за съществуването на нито един герой. Когато му дойде времето, всичко ще си дойде на мястото. ^^